Зелена еуглена (Euglena viridis) е едноклетъчно животно, което спада към тип Саркомастигофори и клас Фитомастигофори (Phytomastigophorea). По друга класификация типът е Euglenozoa, а класът е Euglenoidea. В този клас са включени камшичести (флагелатни) представители със самостоен или несамостоен тип на хранене, които съответно  притежават или нямат подобни на хлоропласти органели в цитозола си. Тялото е покрито от еластична органична обвивка – пеликула, която позволява метаболитните движения. При някои видове телесната обвивка е твърда черупка.

Средният размер на една зелена еуглена е около 0,05 мм на дължина и заради плътната си клетъчна обвивка има относително постоянна вретеновидна форма. Придвижването на тези едноклетъчни става с помощта  на флагелум (камшиче), който започва от базално зърно и излиза от ампуловиден резервоар в предната част на тялото. Камшичето извършва едновременно вълнообразно и въртеливо движение.

Флагелумите при някои видове са два, но вторият остава вътре в резервоара. При други представители и двата флагелума излизат, но в противоположни посоки, като единият играе ролята на кормило. В началото на големия флагелум съществува удебеляване, което е характерно за цветните видове и представлява фоточуствителен участък. По-голямата част от известните до днес еугленови са свободно живеещи организми, обитаващи застояли сладководни водоеми. Всички изброени по-горе приспособления са отговорни за активното … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Клас Хидровидни (Hydrozoa) са безгръбначни животни, които принадлежат към тип Мешести, който от своя страна наброява над 9000 животински вида. Хидровидните  притежават всички основни характеристики на типа, към който принадлежат. Тялото им е просто устроено и има формата на кожен мех (торба) ограждащ телесна празнина (стомашна). Мехът се състои от два слоя клетки – външен (ектодерма) и вътрешен (ендодерма). Двата слоя клетки са отделени един от друг посредством пихтиесто вещество. Представителите на клас Хидровидни имат радиална симетрия на тялото и обитават сладководни басейни с обилна растителност.

Устройство на тялото обикновена хидра

Видовете към род Хидра са множество, но на външен вид и по устройство са доста идентични и в тази публикация ще разгледаме един от тях – Обикновена (зелена) хидра (Hydra viridis  или още  Hydra viridissima). Тялото на обикновената хидра има вазовидна цилиндрична форма с размер около 1 см и характерно за целия тип Мешести устройство. В горния му край се разполагат 6 броя пипала с копривни клетки, а в основата на пипалата се намира устата. Клетките, които изграждат двата слоя на кожения мех се наричат епително-мускулни, защото всяка епителна клетка в базовата си част (към пихтиестото вещество) е свързана с … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Клас Миди са безгръбначни животни, които принадлежат към тип Мекотели. Тялото на мекотелите е изградено от три основни части – глава, туловище и мускулест крак. При представителите от клас Миди, за глава може да се говори само условно, защото ясно оформена не съществува. Тялото им е защитено от варовита, двуделна и симетрична черупка, която има характерна форма, цвят и размери за всеки отделен вид.

Клас Миди включва в себе си около 30 000 вида, които населяват океани, морета и сладководни басейни по цялата планета. Обикновено те се вкопават в пясъчното дъно или пък се закрепят по скалите, често образувайки големи колонии.

Устройство на тялото при клас Миди

Въпреки че черупката на мидите е пропита с варовик и други минерални отлагания, двете ù части са захванати посредством органична съединителна тъкан в единия си край и се отварят подобно на малко сандъче. Всяка една част е огледално копие на другата и се състои от три слоя – рогов, варовиков и седефен. Роговият слой е най-външен и притежава химическа устойчивост, като по този начин осигурява допълнителна защита за тези мекотели. Върху седефния слой, който е най-вътрешен се разполага прилепнала мантията на мидата и се захващат мускулите затварачи.

Мантията обгръща всички вътрешни органи и … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ