post

Детски глист. Острица. Спирална трихина (тип Кръгли червеи)

Видът Детски глист спада към тип Кръгли червеи (Nematoda). Те са голяма група животни (повече от 13 000 вида), която включва в себе си както паразити, така и свободноживеещи видове. В напречен разрез тялото им има кръгло сечение и не е разделено на членчета. Отвън то е покрито с плътна обвивка (кутикула), а под нея се разполага еднослоен епител.

Под епителните клетки са разположени надлъжно мускулни влакна в единичен слой. Те са единични или събрани в ленти и заедно с епитела и кутикулата образуват кожно – мускулната торба. В нея се намира телесната празнина, която е изпълнена с течност под налягане, създавано от мускулите и еластичността на кутикулата.

Свободноживеещите видове обитават почвите, сладководните басейни, моретата и океаните. Паразитните видове се развиват в растенията, животните и човека и са едни от най-добре изследваните представители на тип Кръгли червеи.

Детски глист – устройство на тялото

Ascaris lumbricoides – детски глист. Той е паразит в тънките черва на човекa и главно по децата. Женските индивиди достигат на дължина от 20 до 40 сантиметра, като мъжките са по-дребни и размерите им варират между 15 – 20 сантиметра. При тях задният край на тялото е спирално завит. Самото тяло … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Зелена еуглена – тип Саркомастигофори

Зелена еуглена (Euglena viridis) е едноклетъчно животно, което спада към тип Саркомастигофори и клас Фитомастигофори (Phytomastigophorea). По друга класификация типът е Euglenozoa, а класът е Euglenoidea. В този клас са включени камшичести (флагелатни) представители със самостоен или несамостоен тип на хранене, които съответно  притежават или нямат подобни на хлоропласти органели в цитозола си. Тялото е покрито от еластична органична обвивка – пеликула, която позволява метаболитните движения. При някои видове телесната обвивка е твърда черупка.

Средният размер на една зелена еуглена е около 0,05 мм на дължина и заради плътната си клетъчна обвивка има относително постоянна вретеновидна форма. Придвижването на тези едноклетъчни става с помощта  на флагелум (камшиче), който започва от базално зърно и излиза от ампуловиден резервоар в предната част на тялото. Камшичето извършва едновременно вълнообразно и въртеливо движение.

Флагелумите при някои видове са два, но вторият остава вътре в резервоара. При други представители и двата флагелума излизат, но в противоположни посоки, като единият играе ролята на кормило. В началото на големия флагелум съществува удебеляване, което е характерно за цветните видове и представлява фоточуствителен участък. По-голямата част от известните до днес еугленови са свободно живеещи организми, обитаващи застояли сладководни водоеми. Всички изброени по-горе приспособления са отговорни за активното … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Кърлежи – обща характеристика и видове в България

Разред Кърлежи са малки членестоноги същества, които много приличат на насекомите, но всъщност не са.  Те принадлежат към клас Паякообразни. В топло време се срещат на откритите площи с висока тревиста растителност, но могат да попаднат дори и в градска среда. Когато някое топлокръвно животно мине покрай тях, те се прикрепят към него и започват да смучат кръв. Изключително опасни са, защото могат да пренасят лаймска болест и други далеч по-страшни заболявания.

От разред Кърлежи най-голямо значение за човека има семейство иксодови кърлежи (Ixodes). Тъй като те са временни ектопаразити предимно по птици, бозайници – включително и хората, това семейство кърлежи са преносители на различни опасни вирусни заболявания. Излюпените ларви се прикрепват към гостоприемници (гущери, змии, птици и някои бозайници) и след като се насмучат с кръв ги напускат. В свободна форма те линеят и се превръщат в зрели индивиди.

Вече възрастните кърлежи се изкачват по листата и стъблата предимно на тревисти растения, разперват крака и се прикрепят към първия гостоприемник, който мине и се допре до тях. Обикновенно това са едри бозайници или човек.

Съществуват видове кърлежи, при които линеенето и развитието протичат върху един гостоприемник. Други кърлежи сменят гостоприемниците си при всяко линеене. Те са особено опасни, защото … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Клас Паякообразни – Паяк

Към клас Паякообразни според различни източници се отнасят между 40 000 и 100 000 вида сухоземни животни, които принадлежат към тип Членестоноги. Класът включва 14 разреда, 3 от които са изчезнали, но тази статия ще разгледа само разред Паяци и главно представителите Паяк кръстоносец, Къщен Паяк и Паяк тъкач, които се срещат доста често в България.

Паяк кръстоносец – общо устройство

Характерно за тип Членестоноги е, че цялото тяло е покрито с хитинова обвивка, която го предпазва от изсъхване или нараняване. То се сътои от два основни дяла: главогръд, начленено коремче, като при паяците коремчето е гладко и начленени крайници.  В предната част на главогръда всеки паяк има една двойка отровни шипове – челюсти, една двойка антени (педипалпи) и просто устроени очи, а по дължината му се разполагат двустранно симетрично 4 чифта начленени космати крака, които завършват със зъбчета, служещи за захващане.

Паяците са изключително хищници и ловуват активно чрез нахвърляне от засада, преследване или с мрежа. Мрежата се нарича паяжина и се изплита от паяка с помощта на специална протеинова нишка произвеждана от видоизменени специализирани жлези в задната част на тялото му. Те се отварят на повърхността на коремчето близо до ануса под … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Обикновена хидра – клас Хидровидни (Hydrozoa)

Клас Хидровидни (Hydrozoa) са безгръбначни животни, които принадлежат към тип Мешести, който от своя страна наброява над 9000 животински вида. Хидровидните  притежават всички основни характеристики на типа, към който принадлежат. Тялото им е просто устроено и има формата на кожен мех (торба) ограждащ телесна празнина (стомашна). Мехът се състои от два слоя клетки – външен (ектодерма) и вътрешен (ендодерма). Двата слоя клетки са отделени един от друг посредством пихтиесто вещество. Представителите на клас Хидровидни имат радиална симетрия на тялото и обитават сладководни басейни с обилна растителност.

Устройство на тялото обикновена хидра

Видовете към род Хидра са множество, но на външен вид и по устройство са доста идентични и в тази публикация ще разгледаме един от тях – Обикновена (зелена) хидра (Hydra viridis  или още  Hydra viridissima). Тялото на обикновената хидра има вазовидна цилиндрична форма с размер около 1 см и характерно за целия тип Мешести устройство. В горния му край се разполагат 6 броя пипала с копривни клетки, а в основата на пипалата се намира устата. Клетките, които изграждат двата слоя на кожения мех се наричат епително-мускулни, защото всяка епителна клетка в базовата си част (към пихтиестото вещество) е свързана с … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Клас Миди (Bivalvia) – тип Мекотели

Клас Миди са безгръбначни животни, които принадлежат към тип Мекотели. Тялото на мекотелите е изградено от три основни части – глава, туловище и мускулест крак. При представителите от клас Миди, за глава може да се говори само условно, защото ясно оформена не съществува. Тялото им е защитено от варовита, двуделна и симетрична черупка, която има характерна форма, цвят и размери за всеки отделен вид.

Клас Миди включва в себе си около 30 000 вида, които населяват океани, морета и сладководни басейни по цялата планета. Обикновено те се вкопават в пясъчното дъно или пък се закрепят по скалите, често образувайки големи колонии.

Устройство на тялото при клас Миди

Въпреки че черупката на мидите е пропита с варовик и други минерални отлагания, двете ù части са захванати посредством органична съединителна тъкан в единия си край и се отварят подобно на малко сандъче. Всяка една част е огледално копие на другата и се състои от три слоя – рогов, варовиков и седефен. Роговият слой е най-външен и притежава химическа устойчивост, като по този начин осигурява допълнителна защита за тези мекотели. Върху седефния слой, който е най-вътрешен се разполага прилепнала мантията на мидата и се захващат мускулите затварачи.

Мантията обгръща всички вътрешни органи и … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Речен рак – тип Членестоноги – клас Ракообразни

Видът Речен Рак (Astacus astacus) приндлежи към клас Ракообразни на тип Членестоноги. Този тип е най-големият животински таксон обединяващ в себе си над 1 200 000 вида. Тялото на представителите му е начленено, като всяка негова част е покрита с екзоскелет от твърда хитинова обвивка. Нейната роля е да защитава меките органи от външни физически и химически увреждания, а също така и от рязко обезводняване.

Всички Ракообразни са не повече от 26 000 вида. Те обитават океаните, моретата и сладководните басейни. Тялото им се състои от главогръд и начленено коремче. Екзоскелетът им освен хитин, може да съдържа  и варовикови отлагания. Най-често предният чифт крайници е видоизменен в големи щипци, които участват в улавянето и разкъсването на храната, както и в борбите между мъжките в размножителния период.

Европейският речен рак (Astacus astacus) е сладководен вид от семейство Astacidae. Той населява ареал ограничаващ се само в рамките на Европа с малки изключения, а Северна Америка се обитава от негов близък „братовчед“ Pacifastacus leniusculus, който е от същото семейство. Река Дунав пък е дом на трети сходен вид – Дунавски рак.

Видът Речен рак е сладководен и обитава плитките участъци на реките, бреговете на естествени и изкуствени езера (язовири) … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ