post

Зелена крастава жаба (Bufo viridis) – клас Земноводни

Зелена крастава жаба (Bufo viridis) е вид, който спада към гръбначните животни, надклас Четирикраки и клас Земноводни. Характерно за четирикраките е, че частично или напълно са се адаптирали към живот в сухоземна среда и могат да усвояват и използват атмосферен кислород в процеса дишане. Както показва названието на таксона, те се придвижват на 4 крайника, всеки от които е петопръстен. При някои видове краката са вторично изчезнали (змии) или са видоизменени (птици, делфини, китове).

Клас Земноводни

По данни на Уикипедия, съществуващите днес Земноводни са около 6000 вида. За разлика от останалите четирикраки, земноводните не са се отделили напълно от водната среда, откъдето идва и названието на целия клас. Смята се, че еволюционно те са първите животни излезли на сушата и започнали нейното колонизиране. За целта дишат както с цялата си кожа, така и с нови специализирани дихателни органи наречени бели дробове. Размножаването на всички земноводни е пряко свързано с наличието на вода. Възрастните индивиди нямат постоянна температура на тялото и често към тях се обръщат с понятието студенокръвни, което на практика включва всички таксони животни, които са еволюционно по-стари от земноводните.

Зелена крастава жаба

Видът Зелена крастава жаба (Bufo viridis) е разпространен в Централна, Източна и Югоизточна Европа, … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Шаран – клас Костни риби – тип Хордови

Шаран (Cyprinus carpio) – представлява сладководна риба, която спада към клас Костни риби на тип Хордови. Типът включва над 65 000 вида, които са многоклетъчни животни с двустранна симетрия. Днес съществуващите костни риби са близо 30 000 вида и обитават само солените и сладководните басейни – нямат сухоземни представители. Цялото устройство на тялото им е пригодено към водната среда на живот.

Шаран – обща характеристика

Шаранът населява сладководните естествени и изкуствени езера, а също и големите бавнотечащи реки, които са богати на растителност и храна. Формата на тялото е хидродинамична (сплескано вретено) с цел да се намалява съпротивлението при плуване. Окраската е маскировъчна, като отгоре гърбът е тъмен, за да се слива с цвета на дъното, а коремът отдолу е светъл, за да не се откроява на фона на небето. Въпреки това рибата може да бъде забелязана от хищниците лесно.

Допълнителна защита от външни наранявания изпълнява плътното покритие на тялото с люспи, които по своята природа представляват вроговени епидермисни образувания на рибната кожа. Обикновеният шаран носи цяла люспеста броня чак до главата, но благородният (едролюспест)  и голият (огледален) шаран притежават само по няколко големи люспи на тялото си. Телата на рибите са покрити изцяло със слуз, … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Тъкан – устройство и функции. Видове животински тъкани

Основната структурна и функционална единица на живите организми е клетката. При многоклетъчните организми клетките са взаимосвързани структурно и функционално, образувайки тъкани. Органите на животните и растенията са изградени съответно от специализирани животински и растителни тъкани. При животните те са 4 основни типа: епителна, мускулна, нервна и съединителна. Всеки тип тъкан има подтипове, които се характеризират с различно устройство в зависимост от специфичните функции, които изпълняват.

Епителна тъкан

Характерно за епитела е плътният контакт между клетките и наличието на малко междуклетъчно вещество. Епителните клетки са полярни – имат апикална (връхна) част, която е ориентирана към околната среда и базална страна, контактуваща с подлежащите тъкани.

Епителната тъкан се разделя на покривен и жлезист епител. Основната роля на покривния епител е да защитава разположените под него тъкани от увреждане. Този вид епител покрива телесните повърхности и кухини.

Покривен епител

Според морфологията на клетките, които го изграждат, покривният епител може да бъде:

Плосък покривен епител – съставен е от плоски клетки, осигурява висока пропускливост на нискомолекулни вещества, поради което се среща в органите, където се извършва засилен обмен на вещества (капиляри, белодробни алвеоли).

Кубичен епител – клетките имат кубична форма с голямо сферично ядро, разположено в долната част на клетката. … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Хлебарка – клас Насекоми – разред Blattodea

Хлебарките (хлебарка ед.ч.) спадат към клас насекоми и са обединени в разред Blattodea. Техни екземпляри са датирани още през Карбон и благодарение на високата си приспособимост съществуват и днес. Повечето от съвременните им представители са разпространени в области с тропически климат, но има видове населяващи и умерените географски ширини.

Устройство на тялото на хлебарка

Тялото на хлебарките е сегментирано и плоско, като има типичните белези на членестоногите. Размерите им по дължина варират от няколко милиметра до 12 и дори повече сантиметра. Притежават сравнително малка глава с относително големи очи, а устният апарат е от гризещ тип, насочен назад или надолу. Антените им са многочленести и нишковидни. На гърдите отделните сегменти са запазили относителната си подвижност.

В предната им част се образува голям щит, който частично прикрива главата. В задната част на гърдите са разположени криле, които при някои видове са закърнели. Повечето хлебарки предпочитат да използват краката си за придвижване, въпреки че могат да летят. Коремчето е широко и е съставено от 10 сегмента. (При черните хлебарки например, женскита хлебарка е с напълно закърнели криле, а мъжките екземпляри притежават почти развити).

Размножаването при хлебарките започва 10-15 дни след появата на възрастния индивид. Женските хлебарки, които са полово зрели отделят феромони … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Земен червей (дъждовен червей)- тип Прешленести червеи

Видът Земен червей спада към тип Прешленести червеи (Annelida). Названието на типа произлиза от факта, че тялото на представителите им е изградено от отделни членчета (прешленчета). Според различни източници, към тях принадлежат между 9 000 и 22 000 вида, които са разпространени в солените и сладководните басейни и във влажните почви. В тези числа не са включени онези видове, които са изчезнали в процеса на еволюция.

Земен червей

Земният червей (Lumbricus terrestris) се среща и под наименованието дъждовен червей заради факта, че когато завали дъжд той напуска хабитата си (почвата) и излиза на повърхността. Той е изключително полезно животно за всяка екосистема, в която се намира, тъй като участва интензивно в почвообразувателните процеси, а също така е и част от много хранителни вериги.

Тялото на всеки земен червей е цилиндрично и с двустранна симетрия. Обикновено е червеникавокафяво в различни цветови отенъци. Идентичен с него е торният червей, но той е малко по-червеникав и за разлика от земния живее в торища от животински изпражнения.

Подобно на всички прешленести, тялото на всеки земен червей е начленено, като по коремната страна на членчетата има малки четинки. Те служат като контра и помагат на животното да … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Чехълче (Paramecium caudatum) – тип Ресничести

Чехълче (Paramecium caudatum) – едноклетъчно животно, което принадлежи към тип Ресничести (инфузории, Ciliophora). Тялото му под светлинен микроскоп изглежда като контурите на чехъл, а под електронен прилича повече на мъхест хот дог.

Целият тип има повече от 8000 вида предимно свободноживеещи плаващи или ектопаразити. Характерни белези за таксона са ядреният дуализъм, ресничките, конюгацията, асиметричното просто делене и инфрацилиатурата.

Ако се разгледа едно чехълче се вижда, че отвън клетката е обвита с пеликула, която е образувана от две двойни мембрани и е покрита от множество реснички. Ресничките започват от овални базални телца (кинетосоми), които са свързани помежду си с голяма мрежа от микротубули и фибрили. Те образуват кинетомален комплекс (кинетом), който се нарича инфрацилиатура. Цитоплазмата на това едноклетъчно животно се дели на два слоя – ендоплазма и екзоплазма (кортекс).

Чехълче – хранене и храносмилане

Чехълчето се храни главно с бактерии, които поглъща през специализиран участък, който се нарича клетъчна уста или цитостом. Ресните при устата образуват воден ток навътре, хранителната частица преминава през глътката (цитофаринкс) и попада в храносмилателна вакуола, която се изпълва с ензими. Тя започва сложно движение в клетката, което се нарича циклоза и през времетраенето му храната се смила. … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Обикновена амеба (Amoeba proteus). Дизентерийна амеба

Към тип Саркомастигофори (Sarcomastigophora), подтип Саркодови (Sarcodina), клас Лобозни кореноножки, разред Същински голи амеби (Euamoebida) се числят както обикновената амеба (Amoeba proteus), така и опасната дизентерийна амеба (Entamoeba histolytica) – причинител на дизентерията. На долните изображения се вижда представител на първия вид и цистова форма на втория вид амеби.

Представителите на разред Същински голи амеби  обитават предимно застояли сладководни водоеми. Те са просто устроени лобозни кореноножки – едноклетъчни (еукариотни) организми. Това ще рече, че цялото тяло представлява една единствена клетка, която е отделена от околната среда посредством клетъчна мембрана (плазмалема).

Вътрешността на клетката е изпълнена от цитоплазмата, която представлява зол- или гелобразно вещество, в което се разполагат клетъчните органели и ядрото. Цитоплазмата се дели на две главни зони – външна хиалинна, непосредствено до мембраната – ектоплазма и вътрешна зона – ендоплазма. Формата на амебите е непостоянна и те образуват псевдоподи (лъжливи крачка) – цитоплазмени израстъци, с които се придвижват или хранят. Формирането и размерите на псевдоподите зависят от киселинността на средата.

Хранене и храносмилане при амебата

Храната на амебите включва бактерии, едноклетъчни животни и растения, както и някои малки многоклетъчни. Около хранителната частица се издължават псевдоподи и я обгръщат, след което я включват в цитоплазмата, а … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ