Видът Млечнобяла планария е един от 13-те хиляди вида, които съставят тип Плоски червеи. Някои от представителите на типа са свободноживеещи, а други са ендопаразити, приспособени изключително към живот във вътрешността на чужди организми – гостоприемници. Формата на тялото на представителите на тип Плоски червеи варира от лентовидна до листовидна.

Устройството на тялото в зародишна форма е трислойно – ектодерма (екто – външен, дерма – кожа), мезодерма (мезо – междинен) и ендодерма (ендо – витрешен). От трите слоя се формират всички тъкани и органи на зрелия индивид.

От ектодермалните клетки се образуват външната обвивка на тялото и нервната система. От ендодермалните се обособяват повечето вътрешни органи, а от мезодермата – мускулите. При паразитните видове, от ектодермата се формира и най-външен слой  наречен кутикула, който има защитна функция.

Клас Ресничести (Turbellaria) – Планария

Представителите на клас Ресничести са около 4 500 предимно свободноживеещи видове, населяващи солени и сладки водоеми, а понякога и почвите. В България могат да се срещнат видовете Млечнобяла планария (Dendrocoelum lacteum) и Алпийска планария (Crenobia alpina).

Тялото на планариите е двустранносиметрично и е покрито с ресничест епител. Под него се намират три слоя мускулни клетки, които са разположени напречно, косо и надлъжно, а … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Видът Европейски див заек (Lepus europaeus) принадлежи към клас Бозайници, надклас Четирикраки при подтип Гръбначни животни. Подобно на всички четирикраки животни, той има 4 петопръстни крайника и е приспособен за живот в сухоземна среда.

Това, което е характерно само за клас Бозайници е, че те са живораждащи и притежава способността да бозаят (млекопитаещи). В зародишния период, плодът се изхранва с помощта на плацента, като изключение правят подклас Първични бозайници (птицечовка, ехидна). Те снасят яйца, подобно на своите предшественици влечугите.

Тялото на бозайниците притежава космена покривка, а кожата е богато снабдена с жлези. Освен подкласовете Първични бозайници и Низши бозайници (кенгуру, коала), всички останали имат постоянна телесна температура. Сърцето е снабдено с пълна камерна преграда и кръвта се движи в два кръга на кръвообръщение.

Най-голямата еволюционна придобивка на бозайниците е силно развитият им главен мозък. Въпреки че форми  на интелигетност се наблюдават при влечугите (велосирапторите в миналото) и птиците (гарваните), тя не може да се сравни с тази при някои видове бозайници (слон, делфин, примати).

Двигателна система на Европейски див заек

Двигателната система на вида Европейски див заек като и на всички бозайници се състои от пасивна и активна част.

Скелет на заек (пасивна част)

Скелетът на европейският див заек, може … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Домашен гълъб (Columba livia domestica) е животински вид, който спада към надклас Четирикраки, клас Птици и разред Гълъбови.

Клас Птици

Характерно за целия клас Птици е, че предните им крайници са видоизменени и в процеса на еволюция са се превърнали в крила. Тялото е покрито с пера, които по крилата са подредени по специален начин. Тази подредба позволява на крилото да създава подемна сила и поради тази причина птиците могат да летят.

За да се улесни летенето, птичите кости са леки и кухи, телата им придобиват аеродинамична форма във въздуха, а някои органи като пикочен мехур въобще отсъстват в анатомията им. Подобно на всички четирикраки, те имат петопръстни крайници, а липсващите фаланги са вторично закърняли. Сърцето за първи път получава пълна камерна преграда, а представителите на класа притежават постоянна телесна температура.

При птиците размножаването става чрез яйца, което е наследено от техните предци динозаврите. Днес съществуващите видове наброяват почти 10 000.

Домашен гълъб – външно устройство

На главата са разположени зрителните, слуховите и обонятелните сетивни органи. Като цяло зрението и слуха са отлично развити и особено при някои грабливи птици. Вместо уста, гълъбът притежават клюн, който при различните представители на класа се е видоизменил съобразно начина … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Видът Европейски зелен гущер (Lacerta viridis) е разпространен в централните и южните части на Западна и Източна Европа. Той спада към клас Влечуги, разред Люспести, подразред Гущери.

Клас Влечуги

Влечугите са еволюционно първите изцяло сухоземни животни, които днес наброяват над 10 000 съществуващи вида. В таксона са включени разредите Люспести (змии и гущери), Костенурки, Крокодили и Клюноглави.

Те притежават петопръстни крайници, които са характерни за целия надклас Четирикраки (змиите са ги загубили вторично). Дишат с бели дробове и се размножават без да се нуждаят от водоем за целта. Водата е част от вътретелесната течна среда, а яйцата им притежават кожеста обвивка, която ги предпазва от обезводняване. Съществуват и живораждащи видове.

Влечугите са студенокръвни животни. В процеса на еволюция, сърцето им се е сдобило с частична камерна преграда, която пречи на кръвта да се смесва в по-голямата си част. Наблюдават се два кръга на кръвобръщение. При влечугите за първи път се появява и гръбначен прешлен аксис. Всички тези характеристики на класа са отразени и в анатомията и физиологията на Европейския зелен гущер.

Подразред Гущери

Размерът и окраската при различните видове варират в зависимост от условията на средата. Комодският варан е най-големият жив гущер. … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ