post

Гръцката революция – войната за освобождение

Гръцката революция е поредица от военни и политически актове в началото на 19-ти век, които изграждат същността на националноосвободителните борби на гърците срещу подтисничеството на Османската империя. Войната за независимост започва през 1921 година и завършва 1930 с признаването на независимата държава. До края 1932 година са определени границите на новото Кралство Гърция.

Ситуацията на Балканите и в гръцките земи

През XIX век Източният въпрос навлиза в своята крайна фаза. Балканските народи са вдъхновени от характерния за Европа национализъм и уверено вървят по пътя на народносното си обособяване. В същото време Османската империя изостaва от еропейските държави във всяко едно отношение – културно, цивилизационно, военно и икономическо. Деспотичният характер на империята е в категоричен разрез с модерните тенденции, Логично, стремежът към национално възраждане и държавност у балканските народи се засилва.

В началото на XIX век гръцкото общество достига едно сериозно развитие в културен и политико-икономически план. Централно значение в този смисъл има търговията, която се осъществява по островите и пристанищате. Гръцките земи постепенно се превръщат във водещ транзитен район в южната част на Европа.

В следствие на това се образува една солидна гръцка имотна класа, която има интереси най-вече в корабоплаването и корабостроенето, но оказва влияние за развтиието на промишлеността, … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Германия в края на 19 век

Германия, която успяла да постигне своето национално обединение през 1871 година, като за по-малко от едно десетилетие провела три успешни последователни войни срещу Дания, Австрия и Франция. Основна заслуга за това имал канцлерът Ото фон Бисмарк. Обединена Германия израстнала във велика сила с огромна територия (540 858 км²) и със сериозно влияние върху събитията на европейския континент в следващите години.

Държавното устройство

През март сна 1871 година се бил открит първият имперски райхстаг, който на 16 април приел конституцията на Германия. Според нея в империята влизали 22 държави и 3 свободни града (Хамбург, Бремен и Любек). Имперското законодателство обаче се ползвало с предимство над това в отделните държави. В същото време митническата територия била обща, а също и армията.

Райхстагът и Бундесратът представлявали законодателните органи. Райхстагът се избирал въз основа на общото избирателно право, като 1 депутат представлявал 100 000 души. Бундесратът се оформял от назначени представители на отделните държави. Никаква промяна в конституцията не можела да се осъществи, ако 14 от общо 58-те представители в Бундесрата решали да гласуват против.

В германски император се превърнал пруският крал. Той имал правомощията да свиква и разпуска Райхстага и Бундесрата, като в определени случаи можел да обяви война и без … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Третата френска република

На 4 септември 1870 година, в хода на трагичната за Франция война с обединена Германия, парижани завзели Бурбонския дворец и обявили началото на Третата френска република (на френски: La Troisième République). По този начин приключил режима на самообявилия се за император Наполеон III.

Утвърждаването на Третата френска република

В Националното събрание на Третата френска република, което било избрано през февруари 1871 имало 768 депутата. От тях 250 били привържениците на орлеанската династия, 150 на тази на Бурбоните и едва 30 били подкрепящите бонапартистката. Над 200 души били депутатите републиканци, които от своя страна се деляли на леви, десни и либерали.

Въпреки своето превъзходство в събранието, част от монархистите си давали сметка, че масовите обществени настроения са в полза на републиката. Затова на 30 януари 1875 година, едва с един глас повече – 353 срещу 352, се приела новата конституция, която утвърдила републиканската форма на управление. Утвърдил се и двукамерен парламент.

Длъжността на президента на страната била поставена в центъра на държавното управление. Той разполагал с изключителни правомощия в областта изпълнителната и законодателната власт. Освен това мандата му разполагал със срок на продължителност от цели 7 години.

Към 70-те години на XIX век Франция се намирала в изключително тежко икономическо положение. … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Сръбски князе от XIX век (владетели на Сърбия)

В края на XVIII-ти и началото на XIX-ти век в Белградския пашалък се осъществяват процеси, които спомагат развитието на национализма и чувството за общност у сръбския народ. Населението нараства и достига около половин милион.

Освен това във връзка с опитите за налагане на самоуправство от еничарите в пашалъка (събиране на допълнителни данъци, заграбват земи и тероризират хората), централната османска власт (Високата порта) търси съдействието на местното население, разширявайки в известна степен тяхната автономия. Става така, че всяка нахия може да си избира княз, който събира данъците, позволява им се да носят оръжие и да строят църкви.

Първо сръбско въстание

Въпреки това обаче, еничарския терор не е прекратен и местното население се вдига на въоръжена борба през 1804 година. Успехът на въстанието се дължи в голяма степен и на това, че то се ползва в началото от одобрението на централната османска власт. Впоследствие обаче, сръбските ръководители искат по-широка автономия, което не се харесва на Високата порта.

Избухналата Руско-турска война (1807-1812) дава възможност на водача на въстанието Караджордже Петрович да се обяви за независим сръбски княз. През май 1812 между Русия и Османската империя е подписан Букурещкия мир, в член 8, на който се посочва, че Сърбия трябва да получи автономия, а … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Обединението на Германия – 1871 и ролята на Бисмарк в него

Обединението на Германия представлява военно-политически процес през XIX век, който след поредица от сблъсъци довел до окончателното формиране на единна германска държава в Европа.

Предпоставките за обединението на Германия

След като Свещената римска империя се разпаднала в резултат на Наполеоновите войни и после Виенския конгрес, въпросът за бъдещето на германските земи в началото на XIX век застанал на дневен ред.

Под егидата на Австрия се образувала Германска конфедерация с Федерално събрание, като германските държави били сведени до 39. За сравнение трябва да се знае, че по времето на Свещената римска империя те наброявали над 300. Кралство Прусия, която била една най-значимите измежду тях, се разполагала в североизточните части на немските земи – близо до Прибалтика.

По нейна инициатива бил създаден Германски митнически съюз през 1833-та. Той спомогнал за по-голямата интеграция на немските държави, особено след като през 1852-ра към него се присъедининили Олденбург и Хановер. Митническият съюз дал тласък за развитието на индустрията с търговските връзки, които създавал. Организирала се и национална железопътна мрежа. Разбира се допълнителен фактор за доброто икономическо развитие била и глобалната индустриална революция, свързана с ускорения напредък в областта на техническия прогрес.

В същото време, другата голяма немска държава – Австрия, заради твърде … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Обединението на Италия

Обединението на Италия е политически процес, който започва в началото на 19 век и приключва през 1870 година.

Предпоставки за обединението на Италия

Провелият след Наполеоновите войни Виенски конгрес през 1815-та година, оставил Италия разделена на осем държави, по-голямата част от които се контролирали от Австрия. Централните части на Апенинския полуостров попаднали в пределите на Папската държава. Единствено Кралство Пиемонт и Неаполитанското кралство били оглавявани от собствени династии.

Под влияние на революционните кипежи в Европа през 19 век (Испанската революция през 1820 г., Френската революция през 1789 г. и Белгийската през 1830 г.), в Италия също се създали такива нагласи сред обществото. Те били насочени към свобода, обединение и конституционен ред.

Революционната организация на Джузепе Мацини

През есента на 1831 година генуезецът Джузепе Мацини създал организацията „Млада Италия“ в Марсилия. Той организирал комитетска мрежа в различните краища на Италия и успял да набере около 60 000 последователи. Именно от него, години по-късно, Васил Левски заимствал революционна теория и практика в организирането на българското революционно движение.

Мацини планирал революцията да избухне в Пиемонт, тъй като в тези райони имал най-много доброволци на организацията. Той обаче бил арестуван и екстрадиран. Като изгнанник в Лондон, Джузепе Мацини продължил делото си … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Съединението на Княжество България и Източна Румелия

Съединението на Княжество България и Източна Румелия е исторически процес и политически акт, предшестван от редица предпоставки, но най-вече от разкъсването на Санстефанска България. По силата на Берлинският договор от 1 юли 1878-ма, към териториите на Княжество България принадлежат единствено земите между река Дунав и Стара планина, както и Софийския санджак, с обща територия от 63 752 кв. км и около 2 милиона население. Земите в Северна Добруджа, Тракия, Македония и Моравско, населени с преобладаващо българско население остават под чужда власт.

Източна Румелия

Обединението на населяваните от българи земи в една държава се превръща в национален идеал за българския народ, на който е подчинена външната политика на всички правителства в следващите 40 години.

В границите на Османската империя, в земите между Стара планина и Родопите се създава автономната област Източна Румелия. Благодарение на етническото доминиране на българите в областта, където те са повече от половин милион и на енергичната дейност на техните първенци, областта се обособява като българска.

Основните властови и административни длъжности са заети именно от българи. Това способства за изграждане на стабилни връзки с българското княжество, които имат икономически, културен и политически характер. Те стават факторите улеснили бъдещото съединение на Княжество България и Източна Румелия. Българин … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ