post

Римското оръжие – въоръжението на римляните

Римското оръжие е термин, който включва в себе си не само мечовете, копията и другите остриета, а всеки един елемент от въоръжението на римляните, на отделния войник или войскова част.

Шлемовете

В периода на Републиката се използвали основно три типа шлемове. Най-разпространеният е бил тип „монтефортино„. Той бил островърх с улей за конски гребен. Откъм тила е имал метална козирка и се прикрепял с ремъци под брадичката на легионера. Вторият тип шлемове бил етруско – коринтският (наричан още псевдокоринтски). Той наподобявал старият грандиозен коринтски шлем, но на практика не защитавал цялата глава, а само мозъковия череп. Третият вид шлемове бил от елинистичен тип и се срещал през късната Република. Носели го предимно офицери.

Шлемът на римските войници претърпял сложен процес на еволюция, като през епохата на Империята могат да бъдат открити най-различни образци в отделните части на територията ѝ. Те се изработвали както в Галия, така и в Италия. Галските шлемове превъзхождали по-качество италийските. Въпреки това, най-сложните и масивни шлемове, които са били носени от римските легионери, се произвеждали на италийска почва. Такива могат да бъдат видяни изобразени на траяновата колона.

Броните

Бронята била съществена част от въоръжението на римляните. Нейното количество и качество зависели до голяма степен … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Спартак и въстанието на робите в Древен Рим

Спартак, един от най-големите кошмари на Републиката, всъщност бил дело и собствено творение на самите римляни. В началото на I век пр.н.е. Рим бил доминиращата политическа и военна сила по цялото Средиземноморие. Много земи и народи паднали под неговата власт в това число и Древна Тракия.

Някои от траките се подчинили на новите си господари, а други отказали и изпитали гнева на поробителя. Най-здравите и силните измежду пленените тракийски войни били подбрани, поробени и изпратени в италийските градове, за да бъдат продадени на пазарите за човешка плът. Безименен и неизвестен, един от тези клетници щял да поведе най-голямото въстание на робите в Древността.

Раждането на гладиатора Спартак

На  пазара в град Капуа пленниците били разпродавани в робство, когато покрай живата стока минал Лентул Батиат. Той бил римлянин, който се препитавал като ланиста – треньор на гладиатори. Покупката му в този ден включвала и героя на нашия разказ.

От къде произлизал този непознат тракиец не е напълно ясно, но много вероятно е да бил от племето Меди по средното поречие на река Струма. Също така се смята, че той притежавал опит и като тракийски хоплит и като римски ауксиларен войник от помощната пехота.

Външният му вид и … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Етруски, латини и сабини – зората на Древен Рим

Племето етруски (расени) са населявали в Древността части от Апенинския полуостров (Италия), положили са основите на бъдещата римска цивилизация и са оставили след себе значително културно наследство.

Земя на телета

В тази публикация ще се опитаме да направим повърхностна и бегла скица на древното общество в антична Италия, включвайки цивилизацията на расените и раждането на римското общество.

Самото название на територията, която са населявали, произлиза от думата „вутулус“ (теле). Виталия в превод означава буквално „земя на телета“. Множество племена от индоевропейски произход населявали тези земи – лигури, елини, илири, етруски, самнити, латини и др. В началото на първото хилядолетие преди новата ера, най-голямо влияние върху развитието на цивилизацията в древните италийски земи имали расените, които са наречени от латинските автори – етруски.

Етруски

Етруските са населявали областта между реките Тибър и Арнуса в северна Италия, която се е наричала Етрурия. Те били доминиращата цивилизация на полуострова чак до 650 година пр.н.е. Има различни теории за техния произход – италийски, нордически или гръко-тракийски от падналата Троя. Последната хипотеза, макар и без категорични доказателства, може да се окаже най-близо до истината.

Множество паметници и артефакти са останали от тази епоха, като накъсаните текстове са на древногръцки, а … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Битката в Тевтобургската гора

Битката в Тевтобургската гора от началото на I-ви век след н.е. е сблъсък между две коренно различни цивилизации. От една страна римското урбанизирано общество на мултинационалната империя, а от друга страна дивите и свободолюбиви германски племена. Унищожаването на римските легиони е тежка и съкрушителна загуба за римляните, която оставя трайни следи върху римската външна политика.

Раждането на легендата

В средата на Двадесети век нацистката пропагандна машина на Адолф Хитлер проповядвала радикален национализъм, като за целта търсела опора дори в легендите от историческото минало на Германия. Една от тези древни митични приказки всъщност е истинска и се използвала още от германските националисти през 19 век. Това е историята за Херман Германецът, който планирал, ръководил и спечелил сражението срещу римляните в Тевтобургската гора през деветата година от началoто на новата ера, по време на управлението на император Октавиан Август.

Херман не винаги бил известен с това си име. Още дете, той бил отведен от римляните като политически заложник, който трябвало да бъде романизиран и възпитан в цивилизованите порядки на римското общество под името Арминий.

Херман произхождал от племето херуски – съюзници на Рим и бил син на благородник. През юношеството си и ранната си младост постъпил на служба в … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Римската армия – легионите на Рим

Много били факторите, върху които се крепяло могъществото на Древен Рим. Измежду всички обаче, най-голямо било значението на римската армия. Нейното съществуване и начина на функционирането ѝ могат да се разделят на два главни периода – армия на Републиката и армия на Империята.

Римската армия в епохата на Републиката

След като римляните изгонили последния тиранин, те основали нова форма на държавност наричана от тях Република. Тя много наподобявала гръцката демокрация и съществуването ѝ изисквало създаването на армия от граждани – войници, която да я защитава. Участието в тази армия било привилегия само за римските граждани и то за тези, които притежавали някакъв материален статус и имали какво да губят. Военните набори по своята същност били опълчение, което се събирало на наборен принцип.

Мобилизация

Всяка година начело на държавата били избирани двама консули – колеги, които по време на война командвали поверените им войскови части. Мобилизацията се осъществявала от военните трибуни, които били офицери, служещи в щаба на консулите. Всички римски граждани между 16 и 46 години, притежаващи някакъв вид собственост, били свиквани на Капитолийския хълм. Там те се разпределяли във военни подразделения наричани легиони (наименованието им произхожда от латинската дума legio – набор).… ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Римските легионери

Изграждането на римския легион започвал с военния набор на легионери. През ранната Република римските граждани с подходящ имуществен ценз се събирали на Капитолийския хълм, където военните трибуни подбирали попълненията. След реформите на Гай Марий, имуществения ценз отпаднал и било достатъчно легионерът да бъде препоръчан от някой влиятелен или свързан с армията гражданин. Докато в ранната Република римските легионери трябвало сами да заплащат екипировката си и всичките си разходи, то след реформите подобни финансови тежести се поемали от легиона.

Обучение под знамената

Още с пристигането си в казармите, новобранецът полагал клетва и бивал зачислен към някоя центурия (стотна). Там той започвал интензивни тренировки и обучение. Три пъти месечно трябвало да изминава разстояния по-големи от 30 км в пълно бойно снаряжение. Всекидневните му тренировки включвали кратки походи съчетани с окопна и строителна дейност. Всеки опитен легионер – ветеран трябвало да може вечер да участва в изграждането на лагера с всичките му защитни съоръжения, а сутрин в неговото разрушаване без значение колко умора е натрупал през изминалия ден.

Освен общовоенни задължения, легионерът трябвало да може да готви, да пере, да поддържа екипировката си и санитарно-битовите условия в лагера. Обучението му включвало езда, стрелба, плуване и понякога дори катерене.

Най-важните неща, които трябвало … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Гай Юлий Цезар

На 15 март 44 година пр.н.е., в краката на статуята на Помпей, на пода на Курията (сградата на сената в Рим) лежало окървавено тяло с двадесет и три прободни рани. То принадлежало на човека, който успял да промени човешката история завинаги и да остави незаличими следи след себе си. Унищожителят на Републиката, първият от императорите на Рим (макар и нетитулован), по ирония на съдбата издъхвал пред мраморния поглед на своя съюзник и противник Помпей Велики. В локвата от кръв лежало тялото на Гай Юлий Цезар – политик и генерал, който благодарение на своя гений съумял да достигне абсолютна власт, побеждавайки най-могъщата за времето си държава – Сенатът и Народът на Рим (SPQR).

Мразен от аристократите, обичан от народа, воден от огромна амбиция той намерил своя край покосен от камите на 60 сенатори-заговорници. Из между всяка смърт, Цезар предпочитал неочакваната и такава получил. Завоевателят на Галия, победителят на Рим, покорителят на Египет бил мъртъв. За да бъде разбрано кои са причините за този край, би следвало да започнем разказа си от самото начало…

Началото

Гай Юлий Цезар е роден на 12 квинкций (юли – месецът по-късно е кръстен на него) 100 година пр.н.е. в патрицианско семейство от рода на Юлиите. … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ