post

Битката в Тевтобургската гора

Битката в Тевтобургската гора от началото на I-ви век след н.е. е сблъсък между две коренно различни цивилизации. От една страна римското урбанизирано общество на мултинационалната империя, а от друга страна дивите и свободолюбиви германски племена.

Унищожаването на римските легиони е тежка и съкрушителна загуба за римляните, която оставя трайни следи върху римската външна политика.

Раждането на легендата

В средата на Двадесети век нацистката пропагандна машина на Адолф Хитлер проповядвала радикален национализъм, като за целта търсела опора дори в легендите от историческото минало на Германия. Една от тези древни митични приказки всъщност е истинска и се използвала още от германските националисти през 19 век. Това е историята за Херман Германецът, който планирал, ръководил и спечелил сражението срещу римляните в Тевтобургската гора през деветата година от началoто на новата ера, по време на управлението на император Октавиан Август.

Херман не винаги бил известен с това си име. Още дете, той бил отведен от римляните като политически заложник, който трябвало да бъде романизиран и възпитан в цивилизованите порядки на римското общество под името Арминий.

Херман произхождал от племето херуски – съюзници на Рим и бил син на благородник. През юношеството си и ранната си младост постъпил на служба в … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Битката при Абритус и гибелта на император Траян Деций

Античният град Абритус (ABRITVS) е процъфтявал в североизточната част на Римската империя (сега България). Днес разкопките му се намират в местността Хисарлъка на около 2 километра от град Разград. Изпървом там е имало тракийско селище. Самият град обаче възникнал през първи век от новата ера, като в началото е бил укрепен римски форт.

По това време доста от градовете се образували по подобен начин, а някои и до днес съществуват под формата на европейски столици и мегаполиси. Абритус прерастнал във важен градски център в римската провинция Moesia Inferior (дн. Мизия). В града през втори век се е разполагала втора кохорта на ХI Клавдиев легион, лагеруващ в Дуросторум (дн. Силистра), имащ за задача да охранява северната граница на Римската империя.

ABRITVS станал свидетел на една от най-трагичните за Рим битки. В средата на трети век след Христа (251г.), нашествие на готи в Мизия създало сериозни проблеми на империята. Това били смутни времена, в които на императорския трон владетелите се сменяли на всеки две години. За около век, близо петдесет души станали носители на скиптъра на цезаря. Епохата останала известна като ерата на войнишките императори.

В средата на трети век сл.н.е. на власт бил император Траян Деций, чието царуване … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Първата юдейско-римска война

Първата юдейско-римска война или т.нар. Голямо въстание е поредица от военни стълкновения произтекли от 66 до 73 г. на територията на римската имперска провинция Юдея. Сблъсъкът представлявал съвкупност от решителни битки между римляни и юдеи (евреи). Грабителска политика и провалът в регулирaнето на отношенията между евреите и другите народи от страна на римляните, създали предпоставки за избухването на бунта в юдейските земи.

Бунтовните действия обхващат през 66 г. град Цезарея, а впоследствие и Йерусалим, където евреите първоначално успяват да изгонят римските гарнизони. Конфликтът завършва през 73 г. с падането на последните юдейски твърдини, като в това число и непристъпната крепост Масада. Последствията от Първата юдейско-римска война са утвърждаването на римската власт в Юдея и разграбването на провинцията.

Предистория на юдейско-римската война

С романизацията на еврейските елинизирани висши прослойки се засилила и корупцията в Юдея. Местните гърци и еврейският управленчески елит, които подкрепяли безропотно римляните, се наслаждавали на големи привилегии за разлика от останалото население. Еврейските първенци осъзнавали по-високото си място в обществото и правели всичко възможно, за да запазят статуквото.

Садукеите, чиито елит бил проримски ориентиран, владеели по-голямата част от Синедриона (управляващата къща, съвет) и защитавали Ирод – васалният цар на Рим. Не всички евреи обаче подкрепяли … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Архимед от Сиракуза (287 – 211 пр.н.е.)

Архимед е древногръцки учен и инженер, който е живял през трети век преди новата ера в град Сиракуза (Сицилия). Днес той се счита за един от най-значимите учени в човешката история, чиито принос в математиката и физиката е незаменим и основополагащ за тези науки. Гениалността на Архимед го прави прочут още приживе благодарение на неговите изобретения. За съжаление той загива при трагични обстоятелства посечен от римски войник.

Нещо като биография

За живота на Архимед не се знае много. Известно е, че е роден в Сиракуза около 287 година преди новата ера и неговият баща по професия бил астроном. Родният му град е полис и стара колония на Спарта в югоизточната част на остров Сицилия.

Предполага се, че Архимед през младостта си е ходил на обучение в Египет и в частност в Александрия, която по това време е била столица на царството на Птолемеите. Градът излъчвал цялата аура на древната елинска култура. Точно в тези години в него израствала и прочутата Александрийска библиотека. Има данни, че сиракузецът получил възможността да се запознае с Ератостен от Кирена и Конон от Самос.

От 261 г. до 241-ва преди новата ера протекла Първата пуническа война, в която Картаген преживял унизително … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Гней Помпей Велики

Гней Помпей Велики е роден на 29 септември 106 година пр.н.е. в Древен Рим. Той се превръща в един от най-големите генерали на Републиката, увенчава се с три триумфа и три консулства, но загива при трагични обстоятелства.

Ранни години и гражданските войни на Сула

Баща на Помпей Велики бил Гней Помпей Страбон. Той произхождал от скромно потекло, но се откроявал като амбициозен и безскрупулен мъж, който забогатял и се утвърдил като „нов човек„. С този термин в Рим наричали хората издигнали се от простолюдието благодарение на качествата си. Аристократите ги презирали, но трябвало да се съобразяват с тях.

По време на гражданските войни на Луций Корнелий Сула, Страбон се присъединил към него и партията на оптиматите (аристокрацията). Това предопределило пътя на неговия син и след смъртта му през 87 година, Помпей Младши се сдобил с лоялността на бащините си войници. Подир победата на Сула над Гай Марий и привържениците му, генералът заминал на изток да воюва с Митридат.

Тези обстоятелства дали възможност на Марий, Цина и партията на популарите (народната) да си възвърнат контрола над Рим. След събитията Гней Помпей се опитал да мине на служба при Цина, но бил отхвърлен заради омразата към неговия … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Битката при Каталунските поля (битката при Шалон)

Битката при Каталунските поля (битката при Шалон) е титаничен сблъсък на цивилизации и един от последните опити Рим да задържи господството си над Западна Европа. Сражението се е състояло между римските легиони водени от Флавий Аеций (Флавий Етий) и хуните на Атила.

Бледо подобие на империя

В началото на пети век след н.е., Западната Римска империя била в упадък. След 425-та година на престола властвал цезарят Валентиниан III. Но той бил император само по титла, защото имперските провинции били разпокъсани, а по границите налитали варварски племена. Бъдещето вещаело мрачни времена за земята на цезарите.

Дори в тези злощастни години, в Рим все още се намирали достойни римляни и един от тях бил Флавий Аеций. Той е роден през 395-та година в Дуросторум (днешна Силистра, България) и на младини получил възможността да живее при хуните като заложник. Там се запознал с техните обичаи и начинът им на водене на бой.

В политическата си кариера Флавий Аеций имал шанса да се добере три пъти до позицията на консул (432, 437 и 446 г.). На бойното поле също се сдобил с множество успехи – срещу вестготите, германите, бургундите и пр. Но на него се паднал и тежкият жребий да се бие … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Гай Марий и неговите мулета, които превзеха Рим

Гай Марий е римски пълководец и политик, роден през 157 година пр.н.е. Той принадлежал към обществената прослойка на конниците. Тя представлявала онази част от населението, която можела да си позволи кон, за да служи в кавалерията. Неговата кариера започнала като обикновен войник и завършила като седемкратен консул на Рим. Сблъсъкът му с опозиционната политическа фракция довел до размирици и гражданска война в Републиката.

Войник при Сципион и поглед към върха

Макар и да не произхождал от знатен римски род на патриции, благодарение на качествата си Гай Марий съумял да се издигне до висините на политическия живот в Рим. В тази епоха, хората като него били наричани с определението novus homo, което ще рече „нов човек„. То въплъщавало в себе си едновременно възхищение и презрение.

Като млад войник, през 134 г. Марий се намирал под командването на Публий Корнелий Сципион Емилиан Африкански в Нумантия (дн. Испания). Победителят на Анибал Барка не пропуснал да забележи талантливия войник, който скоро след това станал един от любимците му.

През 120 година пр.н.е. амбициозният Марий се кандидатирал за трибун на плебса и спечелил тази свещенна позиция, която му позволявала  да защитава народа от своеволията на олигархията. В последвалата ранна негова политическа кариера … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ