post

Балканските войни – пътят на България към сблъсъка

Участието на България в балканските войни е продиктувано от стремежа за реализацията на националния идеал за освобождаване на поробените сънародници в Македония и Одринско.

Предпоставките

След Берлинският договор, който безскрупулно разделя българското етническо землище на части, възстановяването на справедливостта се превръща в същностна цел за всеки съвестен българин. Без значение от коя страна на границата са го поставили превратностите на съдбата.

Сред българският политически елит се постига консенсус във външната политика. Всички са съгласни, че България трябва да се стреми към ревизия по отношение на териториите, населени с българи, които са останали в пределите на Османската империя. В противен случай, страната сама би се поставила в изолация на Балканите, а тя има нужда от подкрепата на своите съседи, за да се справи с Турция.

През 1885 г., с провъзгласяването на Съединението идва първият сериозен успех в това отношение. В последващите години, до края на XIX век, българските управници следват политиката на добри отношения с Османската империя и отстояване правата на българите по дипломатически път.

С началото на новото столетие българо-турските отношения се влошават, най–вече заради активността на ВМОРО и Върховния комитет. Кулминацията по тази линия са Горноджумайското (1902 г.) и Илинденско-преображенското въстание (1903 г.). България откровено започва да … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Отношения на България и Гърция след Втората световна война

България и Гърция излизат с доста различно положение от Втората световна война. Българското царство дава малко над 30 000 жертви в конфликта, заради участието си във финалният етап от разгрома на Нацистка Германия. Освен това България не търпи сериозни поражения от материално естество.

Гърция от своя страна има 450 000 жертви. В резултат на немската окупация, в страната са налице големи разрушения, а така също и финансови щети от икономическата експлоатация.

Погледнато от друг ъгъл обаче, Атина се сдобива с по-добри перспективи, предвид това че е била жертва на агресията на страните от Оста. България пък е в незавидно състояние, защото дълго време е техен съюзник и дори участва в окупацията на Беломорието.

Неуредените въпроси

Нуждата от решаването съдбата на Западна Тракия назрява веднага след правителствената промяна в София и идването на власт на Отечествения фронт (ОФ) след 9 септември 1944 г. Великобритания настоява България незабавно да прекрати окупацията на Беломорието. Съветкият съюз обаче, който контролира управляващите в София иска да използва ситуацията и съветва българските власти да не бързат с изтеглянето си.

Правителството обяснява в меморандум до СССР, Великобритания и САЩ, че не може да  вземе самостоятелно решение за прекратяване на окупацията, тъй като българските въоръжение сили … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Цар Иван Александър (1331 -1371г.)

Цар Иван Александър е български владетел управлявал от 1331-ва до 1371г. през епохата на Второто българско царство. Властването му се отличава със значителен културен подем и частично стабилизиране на държавата. Краен резултат от управлението на този български самодържец обаче, е разкъсването на държавната територия и създаването на предпоставките за падането на България под турско робство.

Възкачване на престола на Иван Александър

През 1330 година се състояла биката при Велбъжд, в която сръбският крал Стефан Дечански победил българският цар Михаил III Шишман. Търновският самодържец бил ранен в сражението и три дни по-късно се споминал от раните си. Победителят се възползвал от това и насочил войските си срещу българските земи. Не минало много време и търновските боляри замолили за мир.

Като условие за мира, Стефан Дечански поискал племенникът му Иван Стефан да вземе българската корона. Предпоставките за тази претенция се базирали на факта, че последният бил син на Михаил III Шишман и стефановата сестра Ана Неда и съответно законен престолонаследник на българския трон. Болярите приели и мир се възцарил за близо година.

През 1331-ва ловешкият деспот Иван Александър предявил претенции за короната и със сила се домогнал до престола. Според някои източници той се явява рода с династиите на … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Цар Михаил III Шишман Асен (1323 – 1330)

Михаил III Шишман Асен е български самодържец от Второто българско царство, който управлява от 1323-та до 1330 година. Той е първият владетел от династията на Шишмановците, който сяда на трона в Търнов. Загива от раните си след битката при Велбъжд.

Краткото управление на Георги II Тертер

След смъртта на цар Теодор Светослав Тертер, на престола в Търновград се възкачил неговият син Георги II Тертер през 1322 година. Той побързал да се възползва от конфликта между византийския император Андроник II и неговият внук и съимператор Андроник III, който се подвизавал из Тракия.

Българският цар навлязъл в тракийските земи с войска и скоро след това овладял Пловдив. Градът и местният гарнизон поверил на протостратора Иван (русина), след което се отправил към Адрианопол.

Българските войски били пресрещнати от тези на византийския император. Андроник III в поредица от сблъсъци съумял да изтласка българите. След решително сражение Георги II Тертер се намерил окончателно отхвърлен на север от Балкана. На следващата пролет младият цар се споминал ненадейно.

Възкачването на Михаил III Шишман на власт

Още по времето на Тертеровци във Видинското деспотство властвал деспот Шишман, чиито далечни корени могат да бъдат открити в знатните кумански родове. Той провел неуспешна военна кампания срещу … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Пушка – тръба с фунийки

Пушка – тръба с фунийки е една прекрасна играчка от близкото минало, която е едновременно забавна и опасна за игра. Тя е съвременен вариант на древните духателни примитивни оръжия с дартс стрелички, но с цел забавление. Те често са наричани на местните диалекти в различните държави като сарбакан (фр.), фукия (яп.) и др.

Изработка на приклада

Прикладът на пушката – тръба може да се изработи най-лесно от една здрава дъска с размери 50х20 сантиметра и дебелина 2-3 см. Първоначално се рисува на картон и се изрязва с ножица. Ако не можете да рисувате, върху картона може да се разчертае мрежа 12х5 квадратчета. После с лекота във всяко квадратче е възможно да се добавят контурните линии както е показано на долното изображение – естествено в подходящия мащаб.

Изрязаният картонен шаблон се налага върху дъската и се очертават контурите на приклада. После с трион или зеге се изрязва по линиите. Накрая ръбовете на изрязаната форма се заглаждат с шкурка. Допълнителна екстра е вдлъбнатата част, която представлява дъговиден улей към ръкохватката. Тя може да се издълбае внимателно с длето, но може и без нея.

Завършването на приклада за пушката – тръба с фунийки става като се издълбават улеи на двете трупчета, върху които … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Цар Теодор Светослав Тертер 1300 – 1322г.

Теодор Светослав Тертер (още Тодор Светослав) е български владетел (1300 – 1322) от епохата на Търновското царство. Той управлява държавата в период, в който силата и влиянието на Златната орда отслабва, а Византия се завръща като главен фактор във външната политика на България. Неговото властване има укрепващ за държавността характер.

Годините след Смилец

След смъртта на бездарния Смилец, властта в Търнов преминала в ръцете на неговата съпруга Смилцена, чието истинско име е непознато на историците. Тя управлявала от името на непълнолетния си син и престолонаследник цяла година, когато Теодор Светослав, син на стария цар Георги I Тертер, се завърнал в българските земи.

До това време той се подвизавал при татарите, за да не стане жертва на властовите амбиции на Смилец. През есента на 1299-та хан Ногай паднал убит в сражение против новия господар на Златната орда хан Токтай. Тези събития принудили ханския син Чака да замине за България, където смятал да предяви претенциите си за престола. С него отпътувал и българският престолонаследник.

Татаринът смятал, че короната се падала нему като зет на Георги Тертер. Теодор Светослав бил на друго мнение и с помощта на българските войници, той пленил и екзекутирал Чака. През година 1300 след … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Георги Раковски – идеолог на българската революция

Георги Раковски (Георги Стойков Раковски или Георги Сава Раковски) е първият български революционер с трайни и последователни идеи за българската национално-свободителна кауза. Той изразства във време, в което организираната форма на българската съпротива срещу властта на Османската империя прави своите първи стъпки. Родолюбивият българин успява да почерпи необходимия опит от техните борби и да даде началото на един по систематизиран подход в национално-освободителното движение.

Ранни години

Георги Раковски е роден през 1821 г. в град Котел под името Съби Стойков Попович. Семейството му е заможно. Неговият баща Стойко Попович е търговец и занаятчия и се ползва с огромно уважение и авторитет в местния еснаф.

Фамилията Раковски, която Съби по-късно приема, идва от родното село на баща му – Раково. Името Георги той взема в чест на вуйчо си капитан Георги Мамарчев. Последният взема участие в две от войните на Русия срещу Османската империя, както и в организацията на няколко бунта на българите, в това число и Велчова Завера.

През 1828 г. Георги Раковски започва да учи в котленското килийно училище, а след това продължава обучението си в Карлово при известния български учител Райно Попович. От 1837 г. той вече е възпитаник на елитната гръцка гимназия в … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ