post

Превратът срещу княз Александър Батенберг

Превратът срещу княз Александър Батенберг от 9 август 1886 г. е първият опит за насилствена промяна по държавните върхове в новата история на България.

Липсата на политически опит у конспираторите е основната причина делото да не е доведено до успешен край и в същото време Княжеството да преживее цялата драма, съпътстваща произтеклите събития.

Отношенията между Александър Батенберг и Александър III

Към 1886 г. държавен глава на България е княз Александър I Батенберг. Той е избран за такъв през 1879 г., по руска инициатива и с подкрепата на останалите Велики сили. Въпреки обстоятелството, че князът е в най-тесни връзки с управляващата династия в Петербург (племенник е на императрица Мария Александровна), именно с Русия от един момент нататък той има най-сложни отношения.  Те от своя страна създават съпротива срещу самото му стоене на българския престол.

Това се дължи на лошите взаимотношения, които той има с император Александър III (син и наследник на Цар Освободител). Съществуват различни теории в историческата наука относно причините това да е така.

Някои смятат, че неприязънта помежду им се корени в тяхното общуване през младежките им години. Други считат, че противоречията се дължат на заблуждаващата информация, която императорът получава от руските пълномощни министри в София и от … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Междусъюзническата война

Междусъюзническата война (наричана още Втора балканска война) е военен конфликт от 1913г., който възниква между България и нейните доскорошни съюзници от Балканския съюз. Той е непосредствена последица от Първата балканска война и изхожда от невъзможността на държавите победители да разпределят по дипломатически път териториите, които съвместно са отвоювали от Османската империя.

Предпоставки за междусъюзническата война

В края на военния сблъсък от 1912, българската държава се изправя пред проблемното поведение на своите съюзници. То обаче има своите корени още в първите седмици на на Балканската война.

Отношенията със  Сърбия

Докато българската армия печели невъзможни победи на тракийските фронтове, постигайки пробив там където са концентрирани основните османски бойни сили, сърбите се възползват и безогледно окупират Вардарска Македония. Още тогава срубската държава грубо погазва клаузите на предвоенното споразумение с България. Те предвиждат кондоминиум (съвместно управление) в Македония, преди да бъде решена окончателната съдба на областта.

Сръбските окупационни власти имат изключително лошо отношение към всичко българско в Македония. Те закриват множество български училища и църкви, издигнати с цената на непрестанни борби на българския народ в годините на Възраждането. Обект на преследване и антибългарска пропаганда стават както дейците на ВМОРО, така и хора от мирното население.

Емблематичен става случаят в … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Балканската война и участието на България в нея

Балканската война е военен конфликт, който започва на 5 октомври 1912 г. Държавите от Балканският съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) са разпределили ролите си. Те са водени от общата цел да изтласкат Османската империя от европейския континент.

Първите сражения на Балканската война

Българските войски нахлуват в турските територии още същия ден, след като войната е обявена официално. Първа българска армия влиза в жестока схватка с османците, при селата Петра, Селиолу, Гечкенли и др., намиращи се в подножието на планината Сакар.

В решителния момент, към нея се присъединява Трета армия, водена от ген. Радко Димитриев, която извършва изненадващ преход през Стралджа. Турските войски са разбити и обърнати в бягство, а българите спокойно влизат в Лозенград. Датата е 11 октомври (стар стил) и първата голяма българска победа остава в история под назаванието Лозенградската операция. Възползвайки си по най-добрия начин от събитията, Втора армия успява да постави под обсада крепостта Одрин.

Османските войски концентрират силите си по линията Люлебургас – Бунархисар. Първа и Трета армия смело атакуват на 15 октомври и три дни по-късно противника е разбит и изтласкан и от там. Турците са принудени се приберат още по-навътре в империята и да се … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Балканските войни – пътят на България към сблъсъка

Участието на България в балканските войни е продиктувано от стремежа за реализацията на националния идеал за освобождаване на поробените сънародници в Македония и Одринско.

Предпоставките

След Берлинският договор, който безскрупулно разделя българското етническо землище на части, възстановяването на справедливостта се превръща в същностна цел за всеки съвестен българин. Без значение от коя страна на границата са го поставили превратностите на съдбата.

Сред българският политически елит се постига консенсус във външната политика. Всички са съгласни, че България трябва да се стреми към ревизия по отношение на териториите, населени с българи, които са останали в пределите на Османската империя. В противен случай, страната сама би се поставила в изолация на Балканите, а тя има нужда от подкрепата на своите съседи, за да се справи с Турция.

През 1885 г., с провъзгласяването на Съединението идва първият сериозен успех в това отношение. В последващите години, до края на XIX век, българските управници следват политиката на добри отношения с Османската империя и отстояване правата на българите по дипломатически път.

С началото на новото столетие българо-турските отношения се влошават, най–вече заради активността на ВМОРО и Върховния комитет. Кулминацията по тази линия са Горноджумайското (1902 г.) и Илинденско-преображенското въстание (1903 г.). България откровено започва да … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Отношения на България и Гърция след Втората световна война

България и Гърция излизат с доста различно положение от Втората световна война. Българското царство дава малко над 30 000 жертви в конфликта, заради участието си във финалният етап от разгрома на Нацистка Германия. Освен това България не търпи сериозни поражения от материално естество.

Гърция от своя страна има 450 000 жертви. В резултат на немската окупация, в страната са налице големи разрушения, а така също и финансови щети от икономическата експлоатация.

Погледнато от друг ъгъл обаче, Атина се сдобива с по-добри перспективи, предвид това че е била жертва на агресията на страните от Оста. България пък е в незавидно състояние, защото дълго време е техен съюзник и дори участва в окупацията на Беломорието.

Неуредените въпроси

Нуждата от решаването съдбата на Западна Тракия назрява веднага след правителствената промяна в София и идването на власт на Отечествения фронт (ОФ) след 9 септември 1944 г. Великобритания настоява България незабавно да прекрати окупацията на Беломорието. Съветкият съюз обаче, който контролира управляващите в София иска да използва ситуацията и съветва българските власти да не бързат с изтеглянето си.

Правителството обяснява в меморандум до СССР, Великобритания и САЩ, че не може да  вземе самостоятелно решение за прекратяване на окупацията, тъй като българските въоръжение сили … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Цар Иван Александър (1331 -1371г.)

Цар Иван Александър е български владетел управлявал от 1331-ва до 1371г. през епохата на Второто българско царство. Властването му се отличава със значителен културен подем и частично стабилизиране на държавата. Краен резултат от управлението на този български самодържец обаче, е разкъсването на държавната територия и създаването на предпоставките за падането на България под турско робство.

Възкачване на престола на Иван Александър

През 1330 година се състояла биката при Велбъжд, в която сръбският крал Стефан Дечански победил българският цар Михаил III Шишман. Търновският самодържец бил ранен в сражението и три дни по-късно се споминал от раните си. Победителят се възползвал от това и насочил войските си срещу българските земи. Не минало много време и търновските боляри замолили за мир.

Като условие за мира, Стефан Дечански поискал племенникът му Иван Стефан да вземе българската корона. Предпоставките за тази претенция се базирали на факта, че последният бил син на Михаил III Шишман и стефановата сестра Ана Неда и съответно законен престолонаследник на българския трон. Болярите приели и мир се възцарил за близо година.

През 1331-ва ловешкият деспот Иван Александър предявил претенции за короната и със сила се домогнал до престола. Според някои източници той се явява рода с династиите на … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Цар Михаил III Шишман Асен (1323 – 1330)

Михаил III Шишман Асен е български самодържец от Второто българско царство, който управлява от 1323-та до 1330 година. Той е първият владетел от династията на Шишмановците, който сяда на трона в Търнов. Загива от раните си след битката при Велбъжд.

Краткото управление на Георги II Тертер

След смъртта на цар Теодор Светослав Тертер, на престола в Търновград се възкачил неговият син Георги II Тертер през 1322 година. Той побързал да се възползва от конфликта между византийския император Андроник II и неговият внук и съимператор Андроник III, който се подвизавал из Тракия.

Българският цар навлязъл в тракийските земи с войска и скоро след това овладял Пловдив. Градът и местният гарнизон поверил на протостратора Иван (русина), след което се отправил към Адрианопол.

Българските войски били пресрещнати от тези на византийския император. Андроник III в поредица от сблъсъци съумял да изтласка българите. След решително сражение Георги II Тертер се намерил окончателно отхвърлен на север от Балкана. На следващата пролет младият цар се споминал ненадейно.

Възкачването на Михаил III Шишман на власт

Още по времето на Тертеровци във Видинското деспотство властвал деспот Шишман, чиито далечни корени могат да бъдат открити в знатните кумански родове. Той провел неуспешна военна кампания срещу … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ