България 16-та република на Съветския съюз?

Posted on април 28, 2018 by Любомир Гутев

На пленумите на Българската комунистическа партия (БКП) през юли и декември 1963 г. по предложение на генералния секретар на партията Тодор Живков е обсъждана идеята за по-тясно сближение, икономическа интеграция и в перспектива сливане със СССР.

Тези обсъждания получават широк отглас след промените от 1989-та година. Живков е обвинен в опит за ликвидиране на българския суверенитет и българската държавност. Според критиците му, той е искал да направи България 16-та република на СССР.

Възникват въпросите дали наистина бившият първи е имал такива намерения, използвана ли е подобна формулировка от него или пък от неговите приближени?

България в Източния блок

След края на Втората световна война, по силата на договореното между страните победителки – САЩ, СССР и Великобритания, България попада в съветската сфера на влияние, с всички произтичащи от това последици.

След 9 септември 1944-та Българската комунистическа партия получава господстващо положение в управлението, което постепенно става монополно. Москва играе значима роля във функционирането на властта на българска територия.

България, в качеството си на победена страна, разчита на подкрепата на „Големия брат“ в международен план. Мащабните планове за индустриализация на страната също се явяват невъзможни без съветските суровини и технологии. В замяна на това, София демонстрира категорична лоялност към … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

България 1903 – 1908 модернизация и прогрес

Posted on април 3, 2018 by Любомир Гутев

След като начело на българската държавата в последните 4 години се изреждат общо 5 правителства, към 1903 г. България има нужда от стабилно управление, което успешно да я преведе през изпитанията във вътрешен и външен план.

Съставянето на кабинета Петров

Верен на своя принцип да редува различните партии във властта, княз Фердинанд Сакскобургготски поверява мандата на Народно-либералната партия (наричана още Стамболовистка по името на своя създател).

На 5 май 1903 година е съставено правителство начело с опитния военен ген. Рачо Петров. То е в състав: Димитър Петков – вътрешни работи, Антон Манушев – финанси, Димитър Попов – обществени сгради и земеделие, Михаил Савов – война, Никола Генадиев – правосъдие и професор Иван Шишманов – народно просвещение. Освен поста на министър-председател, ген. Петров оглавява и външното министерство.

Външната политика

Много скоро след създаването си, кабинета е вкаран в особено сложна ситуация. На 20 юли същата година избухва Илинденско-Преображенското въстание. Управляващите трябва да парират безрасъдните призиви за военна намеса в подкрепа на бунтовниците. България не е подготвена за война срещу Османската империя, а освен това подобен ход би срещнал категоричната съпротива на всички Велики сили, а по всяка вероятност и на останалите балкански страни.

Правителството се включва в … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Спасяването на българските евреи

Posted on март 29, 2018 by Любомир Гутев

Спасяването на българските евреи в годините на Втората световна война е морален и политически достоен акт, с който България доказва превъзходството си над много от т.нар. цивилизовани държави. Той е резултат от съпротивата на широки слоеве от българската общественост и на смелостта на българските държавници, които стават изразители на народната воля и успешно отстояват тази справедлива кауза пред Нацистка Германия.

Прелюдията към депортирането

През годините на Втората световна война България е съюзник на държавите от Оста, по силата на подписания от премиера Богдан Филов на 1 март 1941 г. в двореца Белверде във Виена договор за присъединяване към Тристранния пакт.

България е принудена да постъпи по този начин под напора на събитията. След неубедителния начин, по който Италия воюва в Гърция, Адолф Хитлер решава да подкрепи своите италиански съюзници. За изпълнението на операция „Марита“, немските войски трябва да преминат през България.

Българските управляващи се виждат принудени да придадат официален характер на своите добри отношения с Германия – нещо, което по-рано през войната отказват да сторят на два пъти. Съюзните взаимоотношения с Третия райх обаче водят със себе си определени изисквания.

Едно от основните проявления на нацистката идеология е преследването на евреите. Срещу тях действа дискриминационно законодателство, което … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

България без княз и изборът на Фердинанд Сакскобургготски

Posted on март 13, 2018 by Любомир Гутев

В продължение на близо година (26 август 1886 г. – 7 юли 1887 г.) младата българска държава е без владетел на престола си. Превратът от 9 август 1886 г. и последвалото отречение на княз Александър I Батенберг от българския престол хвърлят страната в политическа криза,

Политическата обстановка в страната

След абдикацията на княза от 26 август, българската държава се озовава в изключително деликатната ситуация. Политическото разделение сред българската общественост е драматично, правителството има извънреден характер и няма владетел, който да наложи стабилност и сигурност.

Във външен план, България е на прицел от страна на крайно враждебната към нея Руска империя и нейните най-близки съюзници от Лигата на тримата императори – Германия и Австро-Унгария. От друга страна българските съседи Сърбия и Османска Турция, във всеки един удобен момент са склонни да използват държавната нестабилност за свои користни цели. Великобритания е единственият външен фактор, който е добре настроен към Княжеството в тази обстановка, но тя не е склонна да се намеси решително в българска защита.

В документа, с който обявява своята абдикация, Батенберг назначава регентство в състав – Стефан Стамболов, Петко Каравелов, подполковник Сава Муткуров. Постът на министър-председател и вътрешен министър запазва Васил Радославов, като в оглавявания кабинет … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Превратът срещу княз Александър Батенберг

Posted on февруари 18, 2018 by Любомир Гутев

Превратът срещу княз Александър Батенберг от 9 август 1886 г. е първият опит за насилствена промяна по държавните върхове в новата история на България.

Липсата на политически опит у конспираторите е основната причина делото да не е доведено до успешен край и в същото време Княжеството да преживее цялата драма, съпътстваща произтеклите събития.

Отношенията между Александър Батенберг и Александър III

Към 1886 г. държавен глава на България е княз Александър I Батенберг. Той е избран за такъв през 1879 г., по руска инициатива и с подкрепата на останалите Велики сили. Въпреки обстоятелството, че князът е в най-тесни връзки с управляващата династия в Петербург (племенник е на императрица Мария Александровна), именно с Русия от един момент нататък той има най-сложни отношения. Те от своя страна създават съпротива срещу самото му стоене на българския престол.

Това се дължи на лошите взаимотношения, които той има с император Александър III (син и наследник на Цар Освободител). Съществуват различни теории в историческата наука относно причините това да е така.

Някои смятат, че неприязънта помежду им се корени в тяхното общуване през младежките им години. Други считат, че противоречията се дължат на заблуждаващата информация, която императорът получава от руските пълномощни министри в София и от … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Междусъюзническата война

Posted on октомври 23, 2017 by Любомир Гутев

Междусъюзническата война (наричана още Втора балканска война) е военен конфликт от 1913г., който възниква между България и нейните доскорошни съюзници от Балканския съюз. Той е непосредствена последица от Първата балканска война и изхожда от невъзможността на държавите победители да разпределят по дипломатически път териториите, които съвместно са отвоювали от Османската империя.

Предпоставки за междусъюзническата война

В края на военния сблъсък от 1912, българската държава се изправя пред проблемното поведение на своите съюзници. То обаче има своите корени още в първите седмици на на Балканската война.

Отношенията със Сърбия

Докато българската армия печели невъзможни победи на тракийските фронтове, постигайки пробив там където са концентрирани основните османски бойни сили, сърбите се възползват и безогледно окупират Вардарска Македония. Още тогава срубската държава грубо погазва клаузите на предвоенното споразумение с България. Те предвиждат кондоминиум (съвместно управление) в Македония, преди да бъде решена окончателната съдба на областта.

Сръбските окупационни власти имат изключително лошо отношение към всичко българско в Македония. Те закриват множество български училища и църкви, издигнати с цената на непрестанни борби на българския народ в годините на Възраждането. Обект на преследване и антибългарска пропаганда стават както дейците на ВМОРО, така и хора от мирното население.

Емблематичен става случаят в … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Балканската война и участието на България в нея

Posted on октомври 16, 2017 by Любомир Гутев

Балканската война е военен конфликт, който започва на 5 октомври 1912 г. Държавите от Балканският съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) са разпределили ролите си. Те са водени от общата цел да изтласкат Османската империя от европейския континент.

Първите сражения на Балканската война

Българските войски нахлуват в турските територии още същия ден, след като войната е обявена официално. Първа българска армия влиза в жестока схватка с османците, при селата Петра, Селиолу, Гечкенли и др., намиращи се в подножието на планината Сакар.

В решителния момент, към нея се присъединява Трета армия, водена от ген. Радко Димитриев, която извършва изненадващ преход през Стралджа. Турските войски са разбити и обърнати в бягство, а българите спокойно влизат в Лозенград. Датата е 11 октомври (стар стил) и първата голяма българска победа остава в история под назаванието Лозенградската операция. Възползвайки си по най-добрия начин от събитията, Втора армия успява да постави под обсада крепостта Одрин.

Османските войски концентрират силите си по линията Люлебургас – Бунархисар. Първа и Трета армия смело атакуват на 15 октомври и три дни по-късно противника е разбит и изтласкан и от там. Турците са принудени се приберат още по-навътре в империята и да се … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ