post

Девети септември (09.09.1944)

Девети септември 1944 г. (09.09.1944) е дата от българската история, която често буди противоречиви чувства в българското общество. Събитията произтекли на девети септември 44-та година очертават ярка разделителна линия в българския политически живот дори в началото на второто хилядолетие.

Едни я определят като най-черната дата в българската история, а други за щастлив край, на иначе трагичната за България първа половина на XX век. Настоящата статия представлява опит за обективен исторически анализ на събитията свързани с девети септември, без да се влагат типичните за събитието емоции и митове.

България и началото на Втората световна война

Избухването на Втората световна война на 1 септември 1939 г. заварва България в особено положение. Страната се управлява от кабинет с министър-председател Георги Кьосеиванов. В страната е установен авториратарен режим, продукт на военния преврат от 19 май 1934 г. Търновската конституция не се спазва (без да е отменяна) и политическите партии са забранени. Монархът на Царство България цар Борис III завзема водещата роля в политическия живот на страната.

Във външнополитически план България има за основна цел мирната ревизия на Ньойския договор и възстанояване на отнетите от страната територии в Добруджа, Тракия и Западаните покрайнни. Поддържа добри отношения с всички Велики сили, но като … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Даме Груев – живот и дело

Даме Груев е сред най-видните революционери на македонските българи. Той е от основоположниците на организираната съпротива в Македония. Със своя организаторски талант, дух, непремиримост  и жертвоготовност Даме Груев увлича хиляди българи в борбата за свободна Македония.

Ранни години

Дамян (Даме) Груев е роден на 19 януари 1871 г, в село Смилево, Битолско. Той расте в условията на революционен кипеж сред македонските българи. Руско-турската война, Кресненско-разложкото въстание и Съединеннието на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. са един безкраен извор на вдъхновение на местните. Даме Груев завършва началното училище в родното си село, след което преминава през класното училище в Битоля, преди да отиде да учи в популярната Солунска мъжка гимназия.

Там става част от революционния кръжок на младежите от гимназията и се засича с Гоце Делчев, Борис Сарафов, Димитър Мирчев и други видни македонски българи, с които им предстоят велики дела в недалечното бъдеще. Във връзка с ученическия бунт, който организира със своите другари през 1888 г, той е изключен от гимназията, заедно с част от своите другари.

Премеждия в Сърбия и България

Даме Груев заедно с другарите си е привлечен по-късно от предложението на сръбското благотворително дружество „Св СаваПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Гоце Делчев – живот и дело

Гоце Делчев е едно от най-значимите имена в новата история на България. Той е апостол на свободата в поробената българска Македония. Отличава се като човек с изключителна за времето си интелектуална и организационна подготовка.

Ранни години

Гоце Делчев или още Георги Делчев, както е рожденното му име, е роден в гр. Кукуш, Егейска Македония (дн. Гърция) на 23 януари 1872 г. в семейството на Никола и Султана Делчеви. Той е първото дете от многолюдната им челяд – има 4 братя и 5 сестри.

Кукуш в този период наброявал близо 6000 души население, преобладаващо българско, като турците и циганите са общо не повече от 300, концентрирани в една махала в покрайнините на града. В годините на неговото съзряване в Македония тлее революционен дух сред българите. Те са разочаровани от несправедливия Берлински договор, който разпокъсва българското землище и са готови да се борят за своето освобождение. Тази тенденция особено се засилва след Съедиението на Княжество България с Източна Румелия и успешно проведената му военна защита през 1885 г. Събитията вдъхновяват македонските българи.

Гоце Делчев завършва начално училище и прогимназия в родния си град. През 1888 г. той отива да учи в прочутата Солунска мъжка гимназия. Там заедно със свои будни връстници … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Вардарска Македония под българска власт

България става част от Тристранния пакт на 1 март 1941 г., натиск и под заплахата от многомилионната немска армия разположена по границите на Царството след като преди това на няколко пъти отказва да го стори и поддържа неутралитет. На 25 март Кралство Югославия също влиза в пакта, но два дни по-късно правителството е свалено чрез военен преврат. Адолф Хитлер преценява, че тази акция има антигерманска насоченост и организира военна операция срещу страната под кодовото наименование „Ауфмарш“, която успява в периода 6-17 април да заличи Кралство Югославия от европейската карта.

След успешния край на кампанията идва предложение към България да поеме определена административна отговорност в земите на бивша Югославия, където има преобладаващо българско население. Българските власти приемат и българските войски влизат във Вардарска Македония. Между българската и италианската административна власт на Балканите същетвува демаркационната линия в областта. Територията на царството в Македония е 23 807 км2 , а населението – 1 061 338 души.

На 24 април между България и Германия е сключено тайното споразумение Клодиус – Попов. То гарантира немските интереси във Вардарско – признава им се правото да експлоатират суровините и предимство при отдаване на концесии.

Организация на българското управление в областта

Мнозинството от … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Освобождението на България от турско робство

Освобождението на България от турско робство е военен и политически акт, който е резултат от многовековните борби на българския народ, решителната намеса на Руската империя с военна сила и моралната подкрепа на повечето европейски народи.

В следствие на Руско-турската освободителна война, на 3 март 1878 г. или 19 февруари по стар стил, с подписания в предградието на Цариград – Сан Стефано мирен договор, е възстановена българската държавност, след близо петвековно османско владичество.

Българският въпрос в центъра на европейската дипломация

Връх на национално-освободителните борби на българите е Априлското въстание от 1876 г. То е слабо организирано, бунтовниците са зле въоръжени и затова е жестоко потушено от турските власти. Въпреки това, общественото мнение в Европа и света научава за българския героизъм и безкрайните страдания, на които са подложени християните от български произход във владените от османлиите земи.

Благодарение на множеството репортажи и кореспонденции, като тези на американския пътуващ журналист Януари Макгахан (Januarius Aloysius MacGahan) истината за османските зверства излиза на яве. Знакови за времето си имена, като френския интелектуалец Виктор Юго, английския политик Уилям Гладстоун, руските писатели Фьодор Достоевски, Иван Тургенев и Лев Толстой, хърватския епископ Йосип Щросмайер и много други надигат глас в защита … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Кирил и Методий – славянските апостоли

Константин-Кирил и Методий са двама братя родом от Солун, които произхождат от знатен ромейски род. 12Те развиват засилена апостолска дейност през 9-ти век в полза на православното християнство и създават първата славянска азбука наречена Глаголица.

Ранни години и първи мисии

На 14 годишна възраст Константин (роден 827г.) заминал да учи в прочутата Магнаурска школа, където негов учител бил патриарх Фотий. Въпреки изключителните си познания и начетеност, Константин се отказал от светския живот и станал монах.

Изпървом той работел като библиотекар в църквата Света София, а по-късно и като преподавател в Магнаурската школа. Репутацията му на учен философ станала причина да бъде изпратен при багдатския халиф, за да участва в теологичен спор с ислямските богослови. След завършването на мисията си, той се оттеглил в манастир при планината Олимп, където живеел неговият брат монахът Методий (роден 815г.).

Уединението на двамата братя не траяло дълго. През 860-та година те били изпратени на мисия при хазарския каган. Там задачата им била отново да водят богословски спорове, като те завършили и това свое назначение успешно. Още по-голям успех на мисията им донесъл фактът, че докато Константин бил в град Херсон, той издирил и мощите на свети Климент … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Хан Крум Страшни

Хан Крум Страшни е български владетел управлявал България между 803 и 814 година. Той превръща държавата в суперсила за времето си, установява надмощие над Източната Римска империя (Византия) и включва активно славяните в държавното управление.

Начало на управлението

В самото начало на IX век могъщият Аварски хаганат бил в своя упадък. Неотдавна аварите били понесли тежко поражение от Карл Велики и възстановяването на силите им изглеждало невъзможно. Но смъртният удар не нанесла Франкската империя, а българската държава, която тогава била оглавявана от хан Крум. Хаганатът престанал да съществува, а територията му се присъединила към тази на тогавашна България.

Това било голямо разширение на север и на запад, което спомогнало в държавните граници да се включат още славянски и български племена. Тия последните българи се смята, че преди това са били част от аварския хаганат. На запад, на мястото на стария келтски град Сингидунум, хан Крум издигнал нов град – Аlba Bulgarica, известен днес като Белград.

По това време в столицата на Източната Римска империя Константинопол  властвал император Никифор I Геник. Той направил сравнително успешни опити да покори на своята власт славяните в Тесалия и Македония. След това отправил поглед и на север от Хемус (Стара планина). … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ