post

Растителна клетка – строеж и функции – АМР

Растенията са организими със самостоен начин на хранене (автотрофно хранене) и са най-важното царство от живите обитатели на Земята. Без тях животът, такъв какъвто го познаваме, не би бил възможен.

Това, което прави всички растения различни от останалите „земляни“ е фактът, че те могат да усвояват енергия директно от слънчевата светлина, чрез процеса фотосинтеза. Тайната на това тяхно умение се крие в строежа и структурата на растителните организми.

Анатомия и морфология на растенията (АМР) са дялове от ботаниката, които изучават съответно вътрешния строеж и външното устройство на растенията.

Растителното тяло се състои от органи (листа, стъбла, корени и т.н.). Всеки орган е изграден от различни по вид тъкани. Независимо каква е тъканта, тя винаги е направена от самостоятелни малки структурни единици, всяка от които се нарича растителна клетка или само клетка.

Химичен състав на растенията

В химичния състав на една растителна клетка влизат множество химични елементи, но само около 20 са от особенно голямо значение. Тези от тях, които са със съдържание над 0.01% се наричат макроелементи, а онези, които са с по-малко съдържание, носят названието микроелементи. Най-важни от всички са въглеродът (С), кислородът (О), водородът (Н) и азотът (N). Това са органогенните елементи.… ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Почва. Почвообразуване. Състав на почвата

Почва е повърхностният рохкав и плодороден слой на земната кора, който влиза в пряк контакт с атмосферата и биосферата. Неговите състав, физични, химични и биологични характеристики варират в зависимост от климатичните особености на средата и почвообразуващите фактори.

Почвообразуване

Процесите свързани с формирането на различните видове почва са продължителни, сравнително сложни и включват два основни етапа.

Изветряване на основните скали

Първият етап на почвообразуване включва изветряването на основните скали. Процесът представлява механично разрушаване и химическа трансформация на нестабилните скалообразуващите минерали. Факторите, които влияят на тези трансформации са слънчевата светлина, химически активните газове в атмосферата, водата, големите температурни амплитуди, движението на въздушните маси и дейността на растителните и животинските видове.

Като резултат от изветряването на скалите се формират нови минерали, често с по-малки размери и с различен химичен състав. Някои от тях в състава на почвата са гипс, калцит, доломит, халит и т.н. При разрушаването на алумосиликатите се образуват минералите изграждащи глините – алумохидросиликати. Измежду тях каолинитът и монтморийонитът се използват в производството на керамика. Първият се получава в кисела среда, а вторият в алкална.

Ca [Al2Si2O8] + 3H2O + 2CO2 → Al2Si2O5(OH)ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Семе. Растителни семена – устройство и особености

Семе се нарича растителният зародиш, който се намира в летаргично състояние дотогава, докато не попадне в подходящи условия (почва и влага) и започне да се развива от него новото растение. Семената се образуват след оплождането на семепъпката и най-често се разполагат в плодовете. Известни са случаи, когато растително семе се формира апомиктно, т.е. без да е предхождано от оплождане.

Устройство на растително семе

Семенното устройство включва зародиш, резервни хранителни вещества и защитна обвивка.

Зародишът е същността на семето и той се формира след оплождането на яйцеклетката. При покритосеменните растения, зародишът може да има един или два семедела, което разделя растенията на едносемеделни (пшеница) и двусемеделни (фасул).

В зародишното устройство се наблюдават зародишно коренче, зародишно стъбло, зародишни листа и зародишна пъпка. От тях се развиват органите на възрастните растения.

Хранителните вещества в множество от семената са под формата на ендосперм – резервна енергийна тъкан от тънкостенни клетки със скорбелни, мастни или протеинови включения в цитоплазмата. Ендоспермът се формира преди оплождането при голосеменните растения (бор) и след оплождането при покритосеменните растения (дъб). Резервните хранителни вещества могат се намират и в семеделите на зародиша без да има ендосперм (фасул, грах).  Когато енергийните запаси са вън от зародишната торбичка (цвекло), тъканта с … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Растителен плод – Анатомия и морфология на растенията

Растителен плод е помощно размножително приспособление по растенията за разпръскване на семената, което често е богато на хранителни вещества и се формира след оплождането при покритосеменните растителни видове. Плодът се развива при разрастването на завръза или целия плодник както и в следствие на тяхното видоизменение. Плодовете се състоят от обвивка и семе (-на).

Плодната обвивка обикновено се състои от три слоя – вътрешен, среден и външен. Харакерно за вътрешния и външния е, че те най-често са тънки, а средният може да бъде месест, сочен и сладък. При черешовия плод вътрешният слой се видоизменя в костилка, което е метаморфоза характерна и за много други плодове.

Морфологично плодовете се класифицират на прости и сложни.

Видове прост плод

Прост плод е такъв, който произлиза от един единствен плодник в цвета. Простите плодове се делят на сухи и сочни.

Сухи плодове

Сухите плодове биват: отварящи се, неотварящи се и разпадащи се.

Отварящите се плодове са богати на семена и са четири основни типа:

  1. Мехунка – един плодолист, който се отваря отгоре надолу (ралица).
  2. Боб – един плодолист, който се отваря двустранно (грах, фасул).
  3. Шушулка – два плодолиста с ципеста преграда, на която се намират семената. Отваря се двустранно (рапица, зеле).
  4. Кутийка – два или
ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ
post

Растителен лист – Анатомия и морфология на растенията

Растителен лист – зелен вегетативен орган при кормусните растения, който е отговорен за фотосинтезата, транспирацията, газовата обмяна и понякога за складирането на резервни хранителни вещества.

Морфология на растителен лист

Основните морфологични части на един растителен лист са: листна петура, листна дръжка и прилистници.

Листната петура е плоската и широка зелена част, в която протичат по-голямата част от фотосинтетичните преобразувания. Тя при различните листа има различна форма.

Листната дръжка свързва листната петура със стъблото, като служи да провежда вещества от и към листа. В мястото на контакт тя леко се разширява и образува листна основа, до която при някои видове има малки листенца наречени прилистници. Съществуват растения, при които листната основа се разраства силно, като обгръща стъблото и образува листно влагалище. При други видове, листната дръжка отсъства напълно и петурата се захваща директно за стъблото.

Растителните листа се разделят на два основни вида в зависимост от броя на петурите върху една листна дръжка: прости и сложни листа.

Прости листа

Според формата на петурата на един растителен лист, простите листа се отличават с голямо разнообразие. Те могат да бъдат игловидни, продълговати, елипсовидни, яйцевидни, ромбични и много др.

Според очертанието на листната петура, видовете растителен лист биват: целокраен, напилен, назъбен, вълновиден, врязан ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Стъбло – растителни органи

Растително стъбло (стебло) – вегетативен орган, който служи за пренасяне на хранителни вещества от корена до листата и обратно. Освен това то придава устойчивост на растенията, а в някои случаи служи за вегетативно размножаване или за натрупване на запасни хранителни вещества.

Друга роля на растителното стъбло е да ориентира листата по посока на светлината с цел по-ефективна фотосинтеза. Съществуват и стъбла, които могат да участват в самите фотосинтетични процеси.

Морфология на растително стъбло

Клонките са млади неразклонени стъбла, по които се развиват пъпки, листа и цветове. Морфологично те се разделят на два участъка – възли и междувъзлия. Във възлите са прикрепени листата, а междувъзлията могат да бъдат дълги или къси – оттам и клонките биват съответно удължени и скъсени.

Пъпки

Пъпките представляват силно скъсени клонки в относителен покой. Всяка пъпка има вегетационен връх, зачатъци на странични разклонения и листа, обхванати от покривни люспи, които представляват видоизменени листа. В зависимост от месторазположението си, пъпките биват връхни и странични.

Връхните пъпки се формират на върха на клонките, а страничните се разполагат в пазвите на листата. От страничните пъпки се образуват клонките през пролетта, а от връхната пъпка растителното стъбло нараства по дължина. Понякога, когато страничните пъпки не се развиват, те … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Растителен корен – вегетативни органи

Растителни органи – представляват обособени части от тялото, които изпълняват специфична функция и имат определено морфологично и анатомично устройство. Растенията, чиито тела се състоят от органи се наричат кормусни растения, а всички останали растителни видове се назовават талусни. Талусните растения нямат обособени органи, като например водораслите.

Органите на кормусните растения са 2 основни вида: размножителни (генеративни) и вегетативни. Към първия вид спадат: цвят, плод и семе, а към втория вид се числят: корен, стъбло и лист.

Растителен корен

Корени имат почти всички кормусни растения. Коренът служи за прикрепяне на растението към почвата и за всмукване на вода и минерални соли от нея. Има растения, при които корените се видоизменят с цел натрупване на резервни хранителни вещества. Също така, някои растителни видове се размножават с помощта на своя корен, като той участва при вегетативното им размножаване.

Морфологично устройство на корен

При семенните растения, растителен корен се оформя още в зародиша (покълващото семе) и пръв от всички органи покълва. Зародишният корен се превръща постепенно в главен корен, който посредством коренова шийка е свързан с прорастващото стъбло. С времето от главния се развиват страничните корени, които представляват разклонения от първи разряд. За тях процеса се … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ