Цвят – генеративен орган при покритосеменните растения, благодарение на който те се размножават. Растителните видове с цветове се наричат още цветни растения.

Части на растителен цвят – морфология

Основните части на един растителен цвят са: цветна дръжка, цветно легло, прицветници, чашка, венче, плодник и тичинки.

Стерилни части на цвета

Цетната дръжка е скъсена клонка, която на върха си има цветно легло, а в основата ѝ се разполагат прицветниците (листа). Тя служи цветът да се захваща за растителното стъбло. Върху цветното легло отвън навътре се разполагат чашката, венчето, тичинките и плодникът. (забележка: всички части на растителния цвят могат да бъдат видяни на изображенията приложени по-долу в публикацията)

Чашката на цвета е изградена от зелени чашелистчета, които са подредени пръстеновидно в най-външната част на цветното легло. При някои растения чашка може да липсва изцяло, а при останалите видове, чашелистчетата са различни по форма, бройка и размери. Броят им е систeматичен белег, а функцията им е предимно опорно-защитна.

Венчето се състои от видоизменени листа наречени венчелистчета, които са обагрени в ярки краски. Техните форма, размери и бройка също могат да варират при различните цветни видове. Венчелистчетата на един цвят може да са се срастнали или да … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Атмосфера се нарича най-външната обвивка на планетата Земя, състояща се предимно от газове. Нейната височина измерена от морското равнище е малко под 10 000 километра. В действителност 99% от масата на атмосферата е концентрирана в първите 40 километра, като това прави около 5,10.10¹⁵ тона. Атмосферата упражнява налягане, което на морското равнище е 101 325 Ра/cm² (1 atm) и се нарича атмосферно налягане.

Слоеве на земната атмосфера

Земната атмосфера се състои от 6 слоя. Най-близкият до земната повърхност е тропосферата, която достига на височина до 15-20 километра. В нея се формират климатичните особености на отделните земни региони.

Стратосфера се нарича вторият атмосферен слой, който започва от тропосферата и достига на височина до 50 километра. В него се намира озоновият слой и обикновено в стратосферата се пускат метеорологичните балони.

Мезосферата води началото си от стратосферата и достига на височина до 85 километра. В нея изгарят падащите метеорити.

Термосферата започва от мезосферата и достига на височина до 600 километра. В нея може да се наблюдават явленията Aurora borealis (северно сияние) и Aurora australis (южно сияние). В термосферата плават и изкуствените спътници на Земята (сателитите).

Йоносферата е слой, който се припокрива с мезосферата и тропосферата, но продължава на височина почти … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Дихателна система – осъществява обмяната на газовете кислород и въглероден диоксид между тялото и околната среда. Освен това дихателната система изпълнява и други функции. Чрез регулацията на количеството въглероден диоксид в кръвта се повлиява рН на кръвта и киселинно-алкалното равновесие на организма. При дишане организмът отдава на околната среда определено количество топлина и водни пари.

Човешката дихателна система има важна роля и в защитните механизми на тялото. Дихателните пътища предотвратяват проникването в организма на чужди частици и патогени. Белодробните кръвоносни съдове могат да задържат малки съсиреци, мастни капки и мехурчета въздух и така не позволяват запушването на съдовете в други органи.

Дихателната система опосредства функциите и на обонятелната сетивна система. Вдишаният въздух носи мирисните дразнители (одоранти), които се свързват с обонятелните рецептори. Издишваният от белите дробове въздух участва в гласообразуването.

Дихателна система – устройство

Човешката дихателна система включва дихателни пътища, бели дробове, гръден кош и дихателна мускулатура. Белите дробове извършват обмяната на газове. Гръдният кош и съответните мускули играят ролята на помпа, осъществяваща механично дишането. Въздухът навлиза по дихателните пътища.

Бели дробове – структура и функции

Белите дробове представялват главният чифтен орган на човешката дихателна система и се разполагат в гръдната кухина. Те имат конусоподобна форма и основата … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Тъкан е съвкупност от клетки с еднакъв строеж, които изпълняват една и съща функция в живия организъм и имат общ произход. При растенията има два основни вида растителни тъкани – меристемни и трайни.

Меристемни растителни тъкани

Меристемните растителни тъкани имат способността да се делят неограничено и благодарение на тях растението нараства. Клетките на меристемната тъкан са малки с големи ядра и са плътно разположени една до друга, като клетъчната обвивка е много тънка. Различават се според произхода си два вида меристемни тъкани – първична и вторична.

Първичните меристемни клетки водят началото си от зародиша на растението. Те се срещат във всички негови части и участват в нарастването му. Те биват връхна, странична и вмъкната първична меристема. Връхната меристема изгражда вегетационния връх и кореновия връх.

Страничната меристема са цилиндри от делящи се клетки разположени периферно в стъблото и корена между кореновия и вегетационния връх. Такива растителни тъкани са прокамбият, перицикълът и снопчестият камбий. Вмъкнатата (интеркаларна) меристема се среща и в междувъзлията и листните влагалища.

Вторичните меристемни клетки са такива клетки на трайните тъкани, които вторично са придобили способността да се делят и са отговорни за надебеляването на растението. Вторичните меристеми са камбий, фелоген и ранева меристема.

Камбият произлиза от прокамбия … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ