Гликолиза се нарича първият етап от разграждането на глюкозата в клетките на живите организми (или още първият етап от клетъчното дишане), при който се отделя и акумулира енергия под формата на АТФ (аденозинтрифосфат). Той е част от метаболитните процеси както на анаеробните, така и на аеробните организми. Причината е, че за неговото протичане не е необходим кислород и се осъществява в цитоплазмата на клетките, независимо от това дали те съдържат митохондрии или не.

Метаболизъм – анаболитни и катаболитни процеси

Анаболитни се наричат всички процеси в клетката, които включват биохимични реакции на синтез и изграждане на биоорганични вещества и биополимери. Анаболитните процеси са съпроводени с изразходване на енергия, за източник на която служи АТФ.

Катаболитни се наричат всички процеси в клетката, които включват биохимични реакции на разграждане на биоорганични съединения и биополимери, в резултат на което се отделя енергия и се получават по-малки молекули химични вещества.

Метаболитни процеси се зоват сборно всички анаболитни и катаболитни процеси в една клетка. Съвкупността от всички метаболитни процеси в един организъм се нарича метаболизъм на организма. Сходно се използва и понятието метаболизъм на клетката. Метаболити са веществата участващи в метаболитните процеси.

Всички анаболитни процеси са неразривно свързани с катаболитните, защото черпят от тях … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Естествен отбор се нарича онази движеща сила, която стои в основата на еволюционния процес. Естественият отбор, във своята всеобхватност, разпростира действието си върху цялата жива природа и отсява видовете, които следва да оцелеят, да се размножават, развиват и евентуално да еволюират в други видове. Неговото действие се осъществява благодарение на борбата за съществуване, в която неспособните да се приспособят към измененията на средата отмират, а останалите  предават гените си на следващото поколение.

Проблясък на гениалност

На базата на наблюденията си върху изкуствения отбор, Чарлз Дарвин достига до извода, че в природата трябва да съществува сила с изцяло естествен произход, която да изпълнява селекционна роля, подобна тази на човека. Той нарекъл силата двигател на еволюцията естествен отбор.

Естествен отбор (по Дарвин)

Дарвин достига до извода, че индивидите в природата, които имат дори най-малко предимство пред останалите, би следвало да се размножават по-успешно и да предадат в поколенията полезния белег. От своя страна, индивидите които имат вредни изменения, следва да загинат в борбата за съществуване. Това запазване на благоприятните индивидуални разлики и изменения и разрушаването на онези, които са вредни, аз наричам естествен отбор или преживяване на най-приспособените  (Чарлз Дарвин, „Произход на видовете“). Безразличните изменения се … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Изкуствен отбор е форма на селекция на животни и растения, които притежават желани качества за селското стопанство и други антропогенни дейности. В него централна творческа роля играе човекът.

Различни форми на изкуствен отбор са познати на хората още от зората на човешкото общество. Прадедите на съвременния човек, които са започнали да водят уседнал начин на живот през неолита, са открили, че внимателното отбиране на семена за посев и животински индивиди за разплод, води след себе си доста добри резултати.

През 19 век след н.е., във времето когато Чарлз Дарвин работи върху трудовете си, натуралистът не само разполага с възможността да наблюдава историческите резултати постигнати от изкуствения отбор, но и самият той се занимава със селекция на различни породи и сортове.

Животинска порода или растителен сорт се наричат изкуствено създадените от човека разновидности, съответно на един и същ вид животни или растения.

По време на изследователската си работа Дарвин забелязва, че при извършването на изкуствен отбор, селекционерът запазва само онези качества на породите и сортовете, които са от интерес за стопанската му дейност и могат да се унаследяват.

Освен това при селектирането съществува и стремеж за усилването на целевите белези. Например при ежегодната селекция на семена от дини, необходими за посев … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Борба за съществуване е фундаментално понятие, което Чарлз Дарвин въвежда с допълнителното уточнение, че в много от случаите трябва да се приема като метафорично описание на взаимоотношенията, на организмите със средата и с останалия жив свят. Според създателя на Еволюционната теория, основната предпоставка за действието на естествения отбор е въпросната борба за съществуване, която в някои случаи е безмилостна и крайно жестока.

Дарвин обръща внимание на природните прелести, такива каквито ние хората ги възприемаме, но зад идиличните картини на пеещи птички и красиви растения, натуралистът вижда същите тези птици как унищожават хиляди насекоми и семена, а техните яйца и малки стават жертва на други хищни твари. Борбата за съществуване кипи с непрестанна и несъизмерима сила постоянно. Тя дава възможност на малките изменения във видовете, които са благоприятни за оцеляването им, да се закрепят в поколенията и да осигурят предимство на притежателите си.

Смисъл на понятието

Метафората зад понятието борба за съществуване, Дарвин илюстрира с различни примери. Той разглежда конкуренцията между две кучета за храна. Онова от тях, което си осигури повече, ще живее за сметка на другото. Натуралистът се аргументира и като посочва начина, по който растение в пустинята се бори със сушата за жизненоважните капки влага. Друг пример, … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Изменчивост, според Чарлз Дарвин, е процесът на възникване на различия между индивидите от един и същ вид. Той го наблюдава първо при домашните животни и растения и разбира, че видовете не са неизменни във времето. Затова в началото на книгата си „Произход на видовете“ започва именно с него.

Причини за изменчивостта

Дарвин забелязва, че породите домашни животни или сортовете културни растения от един вид, се отличават с по-голямо разнообразие от тези в природата. Той достига до извода, че изменчивостта при одомашняването се влияее от два главни фактора: природата на организма и природата на условията на средата.

Колкото по-продължително е въздействието на условията на средата върху организмите, толкова по-голяма е изменчивостта в поколенията. Но Дарвин забелязва, че понякога при еднакви условия се наблюдава различна изменчивост и обратното, при различни условия се наблюдава еднаква изменчивост. На базата на това той достига до извода, че природата на организмите е по-важна за изменчивостта.

Условията на средата могат да влияят пряко. Например животните населяващи територии със студен климат, обикновено имат по-дебела кожа, големи подкожни мастни натрупвания, а бозайниците притежават и по-гъста косместа покривка.

От друга страна условията могат да влияят непряко на изменчивостта. В този случай Дарвин смята, че се … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ