post

Римската армия – легионите на Рим

Много били факторите, върху които се крепяло могъществото на Древен Рим. Измежду всички обаче, най-голямо било значението на римската армия. Нейното съществуване и начина на функционирането ѝ могат да се разделят на два главни периода – армия на Републиката и армия на Империята.

Римската армия в епохата на Републиката

След като римляните изгонили последния тиранин, те основали нова форма на държавност наричана от тях Република. Тя много наподобявала гръцката демокрация и съществуването ѝ изисквало създаването на армия от граждани – войници, която да я защитава. Участието в тази армия било привилегия само за римските граждани и то за тези, които притежавали някакъв материален статус и имали какво да губят. Военните набори по своята същност били опълчение, което се събирало на наборен принцип.

Мобилизация

Всяка година начело на държавата били избирани двама консули – колеги, които по време на война командвали поверените им войскови части. Мобилизацията се осъществявала от военните трибуни, които били офицери, служещи в щаба на консулите. Всички римски граждани между 16 и 46 години, притежаващи някакъв вид собственост, били свиквани на Капитолийския хълм. Там те се разпределяли във военни подразделения наричани легиони (наименованието им произхожда от латинската дума legio – набор).… ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Пелопонески войни в древна Елада

Борбата за хегемония в гръцкия свят довела до неизбежен сблъсък между Атина и Спарта и техните съюзници. Този период от историята на древна Елада е известен под наименованието Пелопонески войни и продължава в рамките на почти 3 десетилетия (431-404 г пр. н. е.).

След оттеглянето на персите и създаването на първия Атински морски съюз се изменило политическото съотношение на силите в Гърция. Атина заплашвала челната позиция на Пелопонеския съюз, който бил оглавяван от Спарта. Това довело до подновяване на старите вражди между двата водещи гръцки полиса. Като допълнителен фактор за разногласията между тях на преден план излезли икономически интереси свързани с разпределяне на пазари. Задълбочаването на кризата било засилено и от факта, че Атина давала убежище на противници на Спарта и обратното. Стигнало се до там Спарта, чрез намесата си в политическия живот на другите полиси, насърчавала олигархията и автократични форми на управление, а Атина подбуждала и насърчавала различни форми на демокрация. Не след дълго искрата между двата гръцки колоса пламнала и започнала първата от Пелопонеските войни – Архидамовата.

Архидамовата война – Пелопонески войни

През лятото на 431 пр. н. е. спартанският Цар Архидам настъпил в Атика и нанесъл големи поражения на реколтата. Той имал за цел да предизвика атиняните … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Гай Юлий Цезар

На 15 март 44 година пр.н.е., в краката на статуята на Помпей, на пода на Курията (сградата на сената в Рим) лежало окървавено тяло с двадесет и три прободни рани. То принадлежало на човека, който успял да промени човешката история завинаги и да остави незаличими следи след себе си. Унищожителят на Републиката, първият от императорите на Рим (макар и нетитулован), по ирония на съдбата издъхвал пред мраморния поглед на своя съюзник и противник Помпей Велики. В локвата от кръв лежало тялото на Гай Юлий Цезар – политик и генерал, който благодарение на своя гений съумял да достигне абсолютна власт, побеждавайки най-могъщата за времето си държава – Сенатът и Народът на Рим (SPQR).

Мразен от аристократите, обичан от народа, воден от огромна амбиция той намерил своя край покосен от камите на 60 сенатори-заговорници. Из между всяка смърт, Цезар предпочитал неочакваната и такава получил. Завоевателят на Галия, победителят на Рим, покорителят на Египет бил мъртъв. За да бъде разбрано кои са причините за този край, би следвало да започнем разказа си от самото начало…

Началото

Гай Юлий Цезар е роден на 12 квинкций (юли – месецът по-късно е кръстен на него) 100 година пр.н.е. в патрицианско семейство от рода на Юлиите. … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Анибал Барка – Тицин, Требия, Тразимен и Кана

Анибал Барка е роден през 246 година преди Христа, в огромната средиземноморска империя Картаген, която обхващала части от Северна Африка и Европа. Нему съдбата отредила да се нареди сред най-великите пълководци на всички времена. Неговият живот и дела белязали античния свят завинаги, а името му станало символ на най-голямата заплаха за римската Република.

Още хлапак на 9 години положил клетва, на която останал верен цял живот – да бъде враг на Рим. Когато станал мъж, той инициирал Втората пуническа война между двете държави. Анибал нападнал първо римския съюзник град Сагунт в Испания, което вбесило Сената. Римляните обявили война на пуните (картагенците), но вместо да чака Анибал нападнал Републиката на италийска почва, като за целта прекосил непроходимите алпийски вериги.

В качеството си на пълководец той направил невъзможни походи и спечелил обречени битки с невероятен тактически талант. И накрая, в рамките на един ден получил възможността да промени хода на цялата човешка история – шанс, от който Анибал Барка никога не се възползвал.

Нашата история ще започне от първата му голяма победа, веднага след непосилния поход през Алпите, за който римляните мислели, че е невъзможен.

Битката при Тицин и първа победа за Анибал

Консулът на Рим Публий Корнелий Сципион желаел да … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Будика – въстанието на келтската кралица

Въстанието на келтската кралица Будика в древна Британия през първи век, е едно от най-големите антиримски въстания. То се характеризира с изключителна стихийност и завършва трагично с решителната битка при Уотлинг Стрийт.

Земя обвита в мъгли

В Античността, Британия била завоювана от Рим. Но много от покорените племена никога не се примирили със съдбата си. Изражение на непокорството на келтите станало въстанието на Будика и битката при Уотлинг стрийт.

Какво прави тази битка уникална и интересна в исторически план? Първо тя е върхът в освободителното движение на келтската кралица Будика. И второ, в сражението римляните от завоеватели и подтисници се превърнали в обречени войници, борещи се за собственото си оцеляване. В създалата се историческа ситуация, справедливата кауза е на страната на британците, но в самата битка и двете страни имат моралното право да търсят победата на всяка цена.

Гневът на Будика и ход на въстанието

Будика била лидер на племето Исени. Докато нейният съпруг бил жив, исените били приятели на Рим и се ползвали с известни привилегии спрямо останалите британци. Но след неговата смърт, властта преминала в ръцете на кралицата. Тя се опитала да поддържа същата политическа линия, ала Рим имал други намерения.

Наложени били насилствени реквизиции над … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Филип II Македонски – Едноокият владетел на Македония

Филип II Македонски (382 – 336 пр.н.е.) е владетел на Македония в Античността, който реформира македонската армия и превръща държавата си в глобална суперсила. (всички години в публикацията са преди новата ера)

Възкачване на престола

През 4 век преди новата ера, на Балканския полуостров изгряла нова политическа и военна сила – древна Македония. Македоните били племе, чиито произход може да се свърже с траките, илирите и най-вече със северногръцките племена. Оформянето им като държава се датира някъде в епохата на Пелопонеските войни. Управлявана от монархическата династия на Аргеадите, Македония започнала да играе все по-голяма роля на Балканите. След безкръвен преврат през 359 година преди Христа, на престола се възкачил амбициозният владетел Филип II Македонски.

Като регент на своя племенник Аминтас, Филип, воден от безмилостна амбиция, успял да узурпира върховната власт и да отстрани всеки друг съперник за трона. Една от първите му задачи била да реформира и създаде нова по-ефикасна армия. На младини Филип II Македонски бил заложник в Тива, където се изучил и запознал както с тиванската фаланга, така и с идеите на Епаминонд.

Последният бил главен виновник за разбиването на спартанската фаланга при Левктра. Там той приложил замислите си за концентриране … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Атина – битката при Маратон

Битката при Маратон е ключово сражение за цялата западна цивилизация, при което младата атинска демокрация се озовава поставена на изпитание през 490 година преди Христа, в титаничен сблъсък за собственото си съществуване. В него, гръцките войски разгромяват персийските нашественици в края на август (днес 12 септември) и с това утвърждават новата си форма на държавно управление – демокрацията.

Прелюдия към битката при Маратон

През 493 г пр. н. е. Дарий I (владетелят на Персия) изпратил голяма войска начело със своя зет Мардоний към Хелеспонта. Целта била да се овладеят проливите между Мала Азия и Европа и същевременно да бъдат сразени гръцките полиси. Тази кампания приключила неуспешно както за персийския флот, така и за сухопътните сили на империята.

На следващата година владетелят на Персия изпроводил парламентьори до гръцките държави с искането за „земя и вода„, което трябвало да се тълкува като признание за върховната му власт над тях. Македония, Тесалия, Беотия, Аргос и Егина веднага се покорили на персийския архонт.

В Спарта емисарите на Дарий били пуснати в кладенец с думите: „Вземете си земя и вода колкото искате!„. В Атина пратениците намерили гибелта си изхвърлени от високите скали. Персийският владетел бил вбесен до такава степен, … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ