post

Битката при Абритус и гибелта на император Траян Деций

Античният град Абритус (ABRITVS) е процъфтявал в североизточната част на Римската империя (сега България). Днес разкопките му се намират в местността Хисарлъка на около 2 километра от град Разград. Изпървом там е имало тракийско селище. Самият град обаче възникнал през първи век от новата ера, като в началото е бил укрепен римски форт.

По това време доста от градовете се образували по подобен начин, а някои и до днес съществуват под формата на европейски столици и мегаполиси. Абритус прерастнал във важен градски център в римската провинция Moesia Inferior (дн. Мизия). В града през втори век се е разполагала втора кохорта на ХI Клавдиев легион, лагеруващ в Дуросторум (дн. Силистра), имащ за задача да охранява северната граница на Римската империя.

ABRITVS станал свидетел на една от най-трагичните за Рим битки. В средата на трети век след Христа (251г.), нашествие на готи в Мизия създало сериозни проблеми на империята. Това били смутни времена, в които на императорския трон владетелите се сменяли на всеки две години. За около век, близо петдесет души станали носители на скиптъра на цезаря. Епохата останала известна като ерата на войнишките императори.

В средата на трети век сл.н.е. на власт бил император Траян Деций, чието царуване … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Александър III Македонски (Александър Велики)

Александър III Македонски (Александър Велики) е древен владетел на антична Македония, управлявал в годините между 336 и 323 преди новата ера. Той успял да завоюва една от най-големите империи, които древният свят някога е виждал, но с цената на огромни жертви. След смъртта си се превръща в митична фигура и модел за подражание на всеки пълководец с безгранични амбиции.

Ранни години

Александър III Македонски е роден през 356 г. пр. н.е. в град Пела, Македония. Негови родители били цар Филип II Македонски и царица Олимпиада. Известен е алтернативен митологичен сюжет за това, че неговият баща не бил кой да е, а самия Зевс Олимпийски, преобразен в змия прекарвайки нощта с майка му.

На 12-годишна възраст Александър показал изключителни качества и смелост, опитомявайки дивия кон Буцефал, огромен жребец с яростно поведение. Конят станал негов помощник в множество битки и в по-голямата част от живота му.

Когато Александър бил на 13 години станал ученик на гръцкия философ Аристотел. Философът успял да предизвика и насърчи интереса на младежа към литературата, природните науки и философията.

На 16 годишна възраст, докато Филип водел война с Византион, царят оставил сина си да отговаря за Македония. През 338 г. пр. Хр. … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Първата юдейско-римска война

Първата юдейско-римска война или т.нар. Голямо въстание е поредица от военни стълкновения от 66 до 73г. на територията на Римската империя (провинция Юдея) между римляните и въстаналите юдеи. Грабителската политика и провалът в регулирaнето на отношенията между евреите и другите народи от страна на римляните, създали предпоставки за избухването на бунта в юдейските земи.

Бунтовните действия обхващат през 66 г. град Цезарея, а впоследствие и Йерусалим, където евреите първоначално успяват да изгонят римските гарнизони. Конфликтът завършва през 73 г. с падането на последните юдейски твърдини, като  в това число и непристъпната Масада. Последствията са утвърждаването на римската власт в Юдея и разграбването на провинцията.

Предистория на юдейско-римската война

С романизацията на еврейските елинизирани висши прослойки се засилила и корупцията в Юдея. Местните гърци и еврейският управленчески елит, които подкрепяли безропотно римляните, се наслаждавали на по-добри привилегии от останалото население. Еврейските първенци осъзнавали по-високото си място в обществото и правели всичко възможно, за да запазят статуквото.

Садукеите, чиито елит бил проримски ориентиран, владеели по-голямата част от Синедриона (управляващата къща, съвет) и защитавали Ирод – васален цар на Рим. Не всички евреи обаче подкрепяли проримската позиция на Ирод. Фарисеите, които вероятно по-късно се сляли със зилотите (религиозни фанатици), са … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Битката при Кадеш 1274 година пр.н.е.

Битката при Кадеш е антично сражение между хетите и египтяните, състояло се през 1274 година преди новата ера в земите на днешна Сирия. Тя е един от първите добре документирани исторически военни сблъсъци. Освен това след нея се поставят основите на външно-политическите отношения между двете империи, което може да се разглежда и като един от първите опити за изграждане на международна система за взаимоотношения.

Предистория

Античният град Кадеш се локализира на сирийска територия и от историческите извори се знае, че конкретно самото селище се е намирало на река Оронт. Съществуват хипотези, че вероятно градът може да се асоциира с останките от Тел Неби Менд, селище което е на 24 км Югозападно от Хомс, Сирия.

Той е представлявал значителен търговски център с важно стратегическо значение. Това допълнително увеличавало важността на битките за тези земи, които египтяните и хeтите регулярно провеждали. Битката при Кадеш се превърнала във върховния сблъсък между тези две антични цивилизации. Тя била и най-голямото сражение на колесници до този момент в историята.

Предпоставки за битката при Кадеш

От незапомнени времена хeтите провеждали походи в Египет. Те били народ, чиято държава се разпростирала в централна и източна Мала Азия и постепенно преминавали в имперски възход. … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

От битката при Термопилите до битката при Платея

Битката при Термопилите е историческо сражение, при което 7-8 000 гръцки войници се опълчват на огромна персийска армия, която нахлува от Мала Азия и е командвана на от царя на персите Ксеркс. Сблъсъкът завършва с героичната гибел на 300 спартански и 800 теспийски хоплити, които отказват да извършат тактическо отстъпление. Подвигът им вдъхновява останалите гърци и това довежда до решителната победа при Платея.

Амбициите на Ксеркс

Въпреки загубата при Маратонската равнина, персийските владетели не се отказали от намерението си да разгромят гръцките полиси. След Дарий I на престола се възкачил синът му Ксеркс през 485 г. пр.н.е. Той запазил амбицията на баща си и започнал да се подготвя за нова офанзива срещу разединената по това време Гърция.

В тези години на затишие, Атина преминала във военно-икономически възход. Един от изявените ѝ лидери – Темистокъл успял да прокара идеята за създаването на мощен флот от триери (бойни кораби с три реми – три реда гребци). Били изработени над 100 плавателни съда от този тип, което превърнало Атина в значителна морска сила.

Сблъсъкът с Персия бил неизбежен и затова през 481 г.пр.н.е. бил създаден съюз с център град Коринт. Командването на обединените сили било поверено на Спарта, въпреки военоморската … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Гней Помпей Велики

Гней Помпей Велики е роден на 29 септември 106 година пр.н.е. в Древен Рим. Той се превръща в един от най-големите генерали на Републиката, увенчава се с три триумфа и три консулства, но загива при трагични обстоятелства.

Ранни години и гражданските войни на Сула

Баща на Помпей Велики бил Гней Помпей Страбон. Той произхождал от скромно потекло, но се откроявал като амбициозен и безскрупулен мъж, който забогатял и се утвърдил като „нов човек„. С този термин в Рим наричали хората издигнали се от простолюдието благодарение на качествата си. Аристократите ги презирали, но трябвало да се съобразяват с тях.

По време на гражданските войни на Луций Корнелий Сула, Страбон се присъединил към него и партията на оптиматите (аристокрацията). Това предопределило пътя на неговия син и след смъртта му през 87 година, Помпей Младши се сдобил с лоялността на бащините си войници. Подир победата на Сула над Гай Марий и привържениците му, генералът заминал на изток да воюва с Митридат.

Тези обстоятелства дали възможност на Марий, Цина и партията на популарите (народната) да си възвърнат контрола над Рим. След събитията Гней Помпей се опитал да мине на служба при Цина, но бил отхвърлен заради омразата към неговия … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Луций Корнелий Сула – новият тиранин на Рим

Луций Корнелий Сула е римски политик и пълководец, който е роден 138 година преди Христа в беден род на патриции. Въпреки безпаричието в детството си, той останал верен на своята класа до последния си дъх.

На младини Сула живеел в къща, която била обитавана както от плебеи, така и от роби. Той водел доста разгулен живот за бедняк и се отдавал на разврат и пиянство. Още като юноша изпитвал силно влечение към собствения си пол, но това по никакъв начин не направило характера му по-мек или амбициите му по-малки. Предполага се, че Сула въпреки сексуалната си ориентация, успявал добре да омайва римските матрони и така се сдобивал с доста финансови средства.

Ранната кариера на Сула

Това обаче не били единствените му умения. Той бил талантлив и крайно безскрупулен младеж, който през 107 г. пр.н.е. се добрал до поста на квестор за кампанията в Северна Африка. На него се паднала честта да бъде под командването на Гай Марий във войната срещу Югурта – царят на Нумидия. Работата на квестора била да следи паричните наличности във военното сандъче. Но подобна задача се равнявала на това, да се остави гладно куче да пази вкусна печена мръвка.

Ала Сула, освен да преследва лично … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ