post

Дихателна система. Дишане. Обмяна на газовете

Дихателна система – осъществява обмяната на газовете кислород и въглероден диоксид между тялото и околната среда. Освен това дихателната система изпълнява и други функции. Чрез регулацията на количеството въглероден диоксид в кръвта се повлиява рН на кръвта и киселинно-алкалното равновесие на организма. При дишане организмът отдава на околната среда определено количество топлина и водни пари.

Човешката дихателна система има важна роля и в защитните механизми на тялото. Дихателните пътища предотвратяват проникването в организма на чужди частици и патогени. Белодробните кръвоносни съдове могат да задържат малки съсиреци, мастни капки и мехурчета въздух и така не позволяват запушването на съдовете в други органи.

Дихателната система опосредства функциите и на обонятелната сетивна система. Вдишаният въздух носи мирисните дразнители (одоранти), които се свързват с обонятелните рецептори. Издишваният от белите дробове въздух участва в гласообразуването.

Дихателна система – устройство

Човешката дихателна система включва дихателни пътища, бели дробове, гръден кош и дихателна мускулатура. Белите дробове извършват обмяната на газове. Гръдният кош и съответните мускули играят ролята на помпа, осъществяваща механично дишането. Въздухът навлиза по дихателните пътища.

Бели дробове – структура и функции

Белите дробове представялват главният чифтен орган на човешката дихателна система и се разполагат в гръдната кухина. Те имат конусоподобна форма и основата … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Храносмилане. Храносмилателна система – устройство и функции

Храносмилане е процес, при който храната се преработва в храносмилателна система, чиято функция е да доставя на организма жизненонеобходимите му хранителни вещества, вода, витамини и соли. Храносмилателната система е изградена от храносмилателен тракт и допълнителни органи.

Отделните части на храносмилателната система действат синхронизирано при осъществяване на процеса храносмилане. При него се извършва механично и ензимно разграждане на поетата храна, придвижването ѝ в тракта, всмукване на някои вещества и изхвърляне на други заедно с твърдите несмлени остатъци.

Храносмилателен тракт – строеж и особености

Храносмилателният тракт (стомашно-чревен тракт) представлява нагъната тръбовидна структура с голяма дължина (около 9 м). Той включва устната кухина, фаринкса (глътка), хранопровода, стомаха, тънкото черво и дебелото черво.

Органите в храносмилателния тракт са отделени един от друг посредством пръстеновидни мускули наречени сфинктери. Сфинктерите могат да са в две алтернативни състояния – съкратени (стегнати) или отпуснати. Благодарение на тях, при храносмилане се контролира придвижването на хранителната маса.

По цялата  си дължина, стената на храносмилателния тракт се състои от четири пласта.

Устройство на стомашно-чревната лигавица

Най-вътрешно разположена към лумена на тракта е лигавицата (tunica mucosa). Този слой изпълнява много функции в храносмилателната система – защитна, секреторна, всмукваща. Секрецията на мукус се осъществява от чашковидните клетки, а … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Лимфна система. Лимфа и лимфни съдове

Лимфна система – представлява специална част от циркулаторната система на организма и регулира относителното постоянство на вътрешната течна среда. Към нея се отнасят лимфните съдове, лимфните възли, лимфната течност (лимфа), лимфните органи и дифузната лимфна тъкан.

Човешката лимфна система има важна роля за поддържане на нормалния обем на течността в кръвоносните съдове и междуклетъчното пространство. Участва и в осъществяването на имунната защита на тялото. Характерна нейна особеност е, че тя е от отворен тип. В отворените лимфни капиляри се дренира излишната междуклетъчна течност.

Лимфа – образуване, състав и свойства

Човешката лимфа е бистра течност с жълтеникав цвят. По своята същност тя е част от вътрешната течна среда и в частност от тъканната течност на тялото, произлизаща от кръвната плазма. По състав лимфата също се доближава до тъканната течност. Съдържанието ѝ варира в различните участъци на цялата лимфна система.

Например дренираната от тънкото черво лимфа е богата на липиди. В този случай тя се нарича хилус. Тази част от лимфата участва в абсорбирането на мастни киселини, попаднали с храната. Това е от особено значение, тъй като кръвоносните капиляри са непропускливи за повечето липидни комплекси. Чернодробната лимфа съдържа най-голямо количество протеини, а кожната лимфа – най-малко.

За … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Дрожди – видове, характеристики и приложение

Дрожди – едноклетъчни еукариотни организми, принадлежащи към царство Гъби.

Откриване и класификация

Пръв холандският учен и основоположник на микроскопията Антон ван Льовенхук през 1680 г. наблюдава дрожди под светлинен микроскоп. Той не осъзнава клетъчната природа и значимостта на откритието си. След дълъг период на колебания сред учените дали дрождите са гъби или водорасли, през 1837 г. германецът Теодор Шван установява принадлежността им към царство Гъби. В наши дни едва около 1% от видовете дрожди са познати и проучени.

Терминът дрожди не отговаря на конкретна таксономична единица, а обединява видови представители на различни типове: Ascomycota (торбести гъби) и Basidiomycota (базидиеви гъби).

Особености

Отделните видове дрожди се характеризират с най-различни форми (сферични, бухалковидни, лимоновидни и др.) и размери, но повечето от тях имат среден диаметър 3-4 µм. Дрождевите клетки притежават повечето характеристики на гъбните клетки.

Важна особеност е наличието на клетъчна стена, изградена от полизахарида хитин. Някои представители на дрождите образуват псевдохифи. Това са нишки от много пъпкуващи единични клетки, като отделните клетки се разделят от стеснени участъци. Псевдохифите не бива да се бъркат със същинския мицел, какъвто образуват повечето гъби. При него клетките в хифите се разделят от напречна преграда.

В природата дрождите обитават топли и влажни … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Полови хормони произвеждани от човешките полови жлези

Човешките полови хормони са продукт на първичните репродуктивни органи наречни полови жлези (гонади). Последните в зряло състояние изпълняват двойна функция. Гонадите произвеждат полови клетки (гамети) чрез процеса гаметогенеза и същевременно секретират полови хормони. И при двата пола половите жлези са чифтни органи. У мъжа това са тестисите, а при жената – яйчниците.

Мъжки полови жлези

Тестисите (семенници) се намират извън коремната кухина, в кожна торбичка – скротум. Семенниците имат овална бобовидна форма. Нормално левият тестис е с по-големи размери и се намира малко по-ниско от десния. За осъществяването на функциите си тестисите изискват по-ниска температура спрямо останалите части на тялото – около 33о С. Отклоненията от тази стойност може да нарушат гаметогенезата и секрецията на полови хормони от тестисите. Именно затова семенниците се разполагат извън коремната кухина.

Тестисите са много богато кръвоснабдени. Изградени са от множество делчета с звити семенни каналчета. Системата от каналчета се характеризира с огромна обща площ. В семенните каналчета се намират два вида клетки. Единият тип са герминативните клетки, от които се получават гаметите. Мъжките гамети се наричат сперматозоиди.

В семенните каналчета се откриват полови клетки в различни етапи на сперматогенезата. Във външните слоеве на каналчето се разполагат по-слабо диференцираните … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Бъбреци – образуване на урината. Нефрони

Бъбреци – представляват чифтни органи с ключова роля в отделителната система на организма. Те контролират водния и солеви баланс на тялото. Регулират киселинността и обема на извънклетъчната среда. Бъбреците са отговорни за извеждането от организма на метаболитни продукти и вещества с екзогенен произход.

Те се разполагат в коремната кухина по задната коремна стена. Формата на човешките бъбреци наподобява бобени зърна. Нормално, десният бъбрек се намира малко по-ниско от левия. Причината за това е разположеният в близост черен дроб. По горната повърхност на човешките бъбреци се намират надбъбречните жлези.

Устройство на бъбреците

Бъбреците са обвити от няколко слоя, наречени прикрепващ апарат на бъбреците. Най-вътрешната обвивка е капсула от фиброзна тъкан (capsula fibrosa). В пространството между бъбрека и фиброзната капсула се открива мастна тъкан. Тя има защитни функции – предпазва бъбреците от механични увреждания.

Над фиброзната капсула се разполага допълнителен слой от мастна тъкан (corpus adiposum pararenale). Отвън бъбреците и надбъбречните жлези са покрити от съединителнотъканна обвивка – fascia renalis. В средата на медиалния ръб на всеки бъбрек се оформя вдлъбнатина – хилус. Кръвоносни съдове и нерви влизат в бъбреците през хилуса. Оттам напускат бъбрека и лимфните съдове и бъбречната вена.

Бъбречното легенче също се … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Хипоталамус и хипофиза – хормони

Хипофиза и хипоталамус са взаимносвързани структури с ключова регулаторна роля в ендокринната система. Хипоталамо-хипофизната система участва в контрола на хормоналната секреция на половите жлези, щитовидната жлеза и надбъбречния кортекс. Растежът на тялото и производството на секрет от млечните жлези също се влияят от хипоталамо-хипофизният комплекс.

Хипоталамус – структура и роля в ендокринната система

Хипоталамусът е част от диенцефалона (междинния мозък) и се намира под таламуса. В основата му има мостовидна структура – eminentia mediana. В хипоталамуса се обособяват няколко отделни ядра. В паравентрикулното ядро и супраоптичното ядро се разполагат телата на магноцелуларните неврони на хипоталамуса. Аксоните на магноцелуларните неврони преминават през eminentia mediana и крачето на хипофизата. Тези нервни влакна са познати с термина хипоталамо-хипофизен тракт.

Магноцелуларните неврони произвеждат хормоните окситоцин и антидиуретичен хормон (вазопресин). Този процес на хормонална секреция от хипоталамичните неврони се означава като невросекреция. Невроните действат и като нервни, и като ендокринни клетки. Тези хормони се складират в крайните невронални окончания и се освобождават в задния хипофизен дял. Затова те се наричат хормони на неврохипофизата.

В аркутното, перивентрикулното и други ядра на хипоталамуса се намират телата на парвоцелуларните неврони. Тези неврони синтезират и отделят пептидни хормони, които повлияват секрецията на … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ