post

България 16-та република на Съветския съюз?

На пленумите на Българската комунистическа партия (БКП) през юли и декември 1963 г. по предложение на генералния секретар на партията Тодор Живков е обсъждана идеята за по-тясно сближение, икономическа интеграция и в перспектива сливане със СССР.

Тези обсъждания получават широк отглас след промените от 1989-та година. Живков е обвинен в опит за ликвидиране на българския суверенитет и българската държавност. Според критиците му, той е искал да направи България 16-та република на СССР.

Възникват въпросите дали наистина бившият първи е имал такива намерения, използвана ли е подобна формулировка от него или пък от неговите приближени?

България в Източния блок

След края на Втората световна война, по силата на договореното между страните победителки – САЩ, СССР и Великобритания, България попада в съветската сфера на влияние, с всички произтичащи от това последици.

След 9 септември 1944-та Българската комунистическа партия получава господстващо положение в управлението, което постепенно става монополно. Москва играе значима роля във функционирането на властта на българска територия.

България, в качеството си на победена страна, разчита на подкрепата на „Големия брат“ в международен план. Мащабните планове за индустриализация на страната също се явяват невъзможни без съветските суровини и технологии. В замяна на това, София демонстрира категорична лоялност към … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Адолф Хитлер идва на власт – фюрер на Третия райх

Адолф Хитлер е германски политик от австрийски произход, управлявал Германия в качеството си на върховен водач (фюрер) в годините между 1933 и 1945-та. Политиката на оглавяваната от него Националсоциалистическа германска работническа партия (нацисти) съумява да спечели сърцата и умовете на значима част от немското общество.

Това се дължи на обстоятелството, че нацистите успяват да се превърнат в изразител на народното недоволство, породено от униженията, на които е подложена Германия в рамките на установената след Първата световна война Версайско-Вашингтонска система от договори.

Управлението му има катастрофални последствия, като то става причина за Втората световна война и за гибелта на десетки милиони хора по целия свят.

Ранни години

Адолф Хитлер е роден на 20 април 1889 година в Браунау (Австро-Унгария). Като дете и ученик той не изпъква с особени качества, но детските му години минават под сянката на разлини семейни проблеми. Като юноша Адолф прави опити през 1907 и 1908-ма да запише да учи художестваната академия във Виена, но не успява.

Финасовото състояние на неуспелия художник става незавидно. Той се озовава в приютите за бедни, а често спи и под мостовете на града с други бездомници. В юношеството му започват да се заформят антисемитските убеждения на бъдещия фюрер на Третият райх.… ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

България 1903 – 1908 модернизация и прогрес

След като начело на българската държавата в последните 4 години се изреждат общо 5 правителства, към 1903 г. България има нужда от стабилно управление, което успешно да я преведе през изпитанията във вътрешен и външен план.

Съставянето на кабинета Петров

Верен на своя принцип да редува различните партии във властта, княз Фердинанд Сакскобургготски поверява мандата на Народно-либералната партия (наричана още Стамболовистка по името на своя създател).

На 5 май 1903 година е съставено правителство начело с опитния военен ген. Рачо Петров. То е в състав: Димитър Петков – вътрешни работи, Антон Манушев – финанси, Димитър Попов – обществени сгради  и земеделие, Михаил Савов – война, Никола Генадиев – правосъдие и професор Иван Шишманов – народно просвещение. Освен поста на министър-председател, ген. Петров оглавява и външното министерство.

Външната политика

Много скоро след създаването си, кабинета е вкаран в особено сложна ситуация. На 20 юли същата година избухва Илинденско-Преображенското въстание. Управляващите трябва да парират безрасъдните призиви за военна намеса в подкрепа на бунтовниците. България не е подготвена за война срещу Османската империя, а освен това подобен ход би срещнал категоричната съпротива на всички Велики сили, а по всяка вероятност и на останалите балкански страни.

Правителството се включва в … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Спасяването на българските евреи

Спасяването на българските евреи в годините на Втората световна война е морален и политически достоен акт, с който България доказва превъзходството си над много от т.нар. цивилизовани държави. Той е резултат от съпротивата на широки слоеве от българската общественост и на смелостта на българските държавници, които стават изразители на народната воля и успешно отстояват тази справедлива кауза пред Нацистка Германия.

Прелюдията към депортирането

През годините на Втората световна война България е съюзник на държавите от Оста, по силата на подписания от премиера Богдан Филов на 1 март 1941 г. в двореца Белверде във Виена договор за присъединяване към Тристранния пакт.

България е принудена да постъпи по този начин под напора на събитията. След неубедителния начин, по който Италия воюва в Гърция, Адолф Хитлер решава да подкрепи своите италиански съюзници. За изпълнението на операция „Марита“, немските войски трябва да преминат през България.

Българските управляващи се виждат принудени да придадат официален характер на своите добри отношения с Германия – нещо, което по-рано през войната отказват да сторят на два пъти. Съюзните взаимоотношения с Третия райх обаче водят със себе си определени изисквания.

Едно от основните проявления на нацистката идеология е преследването на евреите. Срещу тях действа дискриминационно законодателство, което … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

България без княз и изборът на Фердинанд Сакскобургготски

В продължение на близо година (26 август 1886 г. – 7 юли 1887 г.) младата българска държава е без владетел на престола си. Превратът от 9 август 1886 г. и последвалото отречение на княз Александър I Батенберг от българския престол  хвърлят страната в политическа криза,

Политическата обстановка в страната

След абдикацията на княза от 26 август, българската държава се озовава в изключително деликатната ситуация. Политическото разделение сред българската общественост е драматично, правителството има извънреден характер и няма владетел, който да наложи стабилност и сигурност.

Във външен план, България е на прицел от страна на крайно враждебната към нея Руска империя и нейните най-близки съюзници от Лигата на тримата императори – Германия и Австро-Унгария. От друга страна българските съседи Сърбия и Османска Турция, във всеки един удобен момент са склонни да използват държавната нестабилност за свои користни цели. Великобритания е единственият външен фактор, който е добре настроен към Княжеството в тази обстановка, но тя не е склонна да се намеси решително в българска защита.

В документа, с който обявява своята абдикация, Батенберг назначава регентство в състав – Стефан Стамболов, Петко Каравелов, подполковник Сава Муткуров. Постът на министър-председател и вътрешен министър запазва Васил Радославов, като в оглавявания кабинет … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Превратът срещу княз Александър Батенберг

Превратът срещу княз Александър Батенберг от 9 август 1886 г. е първият опит за насилствена промяна по държавните върхове в новата история на България.

Липсата на политически опит у конспираторите е основната причина делото да не е доведено до успешен край и в същото време Княжеството да преживее цялата драма, съпътстваща произтеклите събития.

Отношенията между Александър Батенберг и Александър III

Към 1886 г. държавен глава на България е княз Александър I Батенберг. Той е избран за такъв през 1879 г., по руска инициатива и с подкрепата на останалите Велики сили. Въпреки обстоятелството, че князът е в най-тесни връзки с управляващата династия в Петербург (племенник е на императрица Мария Александровна), именно с Русия от един момент нататък той има най-сложни отношения.  Те от своя страна създават съпротива срещу самото му стоене на българския престол.

Това се дължи на лошите взаимотношения, които той има с император Александър III (син и наследник на Цар Освободител). Съществуват различни теории в историческата наука относно причините това да е така.

Някои смятат, че неприязънта помежду им се корени в тяхното общуване през младежките им години. Други считат, че противоречията се дължат на заблуждаващата информация, която императорът получава от руските пълномощни министри в София и от … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Корейската война – рани, които не зарастват

Корейската война, водила се в годините между 1950-та и 53-та, е пряка последица от множество неуредени регионални въпроси след края на Втората световна война. Освен това тя е отражение на възникналите противоречия между двете суперсили сили от втората половина на XX-ти век – СССР и САЩ.

Войната в Корея се явява първият горещ сблъсък на Студената война, който освен всичко друго, изправя света пред ядрен конфликт. Последиците от нея все още са осезаеми в началото на 21-вия век и пряко влияят на политическия климат в световен мащаб.

Предистория на Корейската война

По време на Втората световна война, Корейският полуостров е окупиран от имперска Япония. Срещу окупацията действа комунистическо партизанско движение, водено от Ким Ир Сен. След края на войната, въпросът за съдбата на Корея е обсъждан на Постдамската конференция.

Великите сили са единодушни, че страната се нуждае от някакъв вид международен контрол в началото. По предложение на американците, Корея е разрязана на окупационни зони – северната за СССР и южната за САЩ. Двете са разделяни от линията на 38-ия паралел.

През лятото на 1945-та съветските и американските войски заемат позициите си на Корейският полуостров. Първите започват да обучават армиите на Ким Ир Сен, а … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ