post

Стефан Душан – цар на Сърбия

Цар Стефан Душан (1331-1355 г.) е най-успешният владетел в историята на Средновековната сръбска държава. По време на управлението му след серия от успешни военни кампании, той успява да доведе Сърбия до най-голямото ѝ териториално разширение в цялата ѝ история.

Връзката на Стефан Душан с България

Когато Стефан Душан се възкачил на сръбския престол, той бил поредният владетел от династията на Неманичите.  Короната му се падала по право като първороден син на Стефан Дечански и Теодора Българска, дъщеря на Смилец. От друга страна баща му също бил дете от смесен династичен брак между Стефан Урош II Милутин и дъщерята на Георги I ТертерАна Българска.

Времето на неговото управление като цяло се оказло благоприятно за сръбските експанзионистични амбиции. Традиционните за Средновековието регионални сили на Балканите – България и Византия били видимо отслабени и  разтърсвани от вътрешни противоречия.

Българският цар Иван Александър дошъл на власт през същата 1331 г., в която се възкачил и Стефан Душан. Това станало след като успял да отстрани от власт цар Иван Стефан, който минавал за сръбско протеже на българския престол.

След възкачването си, владетелят в Търнов предпочел да установи добри отношения със сръбското кралство. По този начин Иван Александър се … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Девети септември (09.09.1944)

Девети септември 1944 г. (09.09.1944) е дата от българската история, която често буди противоречиви чувства в българското общество. Събитията произтекли на девети септември 44-та година очертават ярка разделителна линия в българския политически живот дори в началото на второто хилядолетие.

Едни я определят като най-черната дата в българската история, а други за щастлив край, на иначе трагичната за България първа половина на XX век. Настоящата статия представлява опит за обективен исторически анализ на събитията свързани с девети септември, без да се влагат типичните за събитието емоции и митове.

България и началото на Втората световна война

Избухването на Втората световна война на 1 септември 1939 г. заварва България в особено положение. Страната се управлява от кабинет с министър-председател Георги Кьосеиванов. В страната е установен авториратарен режим, продукт на военния преврат от 19 май 1934 г. Търновската конституция не се спазва (без да е отменяна) и политическите партии са забранени. Монархът на Царство България цар Борис III завзема водещата роля в политическия живот на страната.

Във външнополитически план България има за основна цел мирната ревизия на Ньойския договор и възстанояване на отнетите от страната територии в Добруджа, Тракия и Западаните покрайнни. Поддържа добри отношения с всички Велики сили, но като … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Даме Груев – живот и дело

Даме Груев е сред най-видните революционери на македонските българи. Той е от основоположниците на организираната съпротива в Македония. Със своя организаторски талант, дух, непремиримост  и жертвоготовност Даме Груев увлича хиляди българи в борбата за свободна Македония.

Ранни години

Дамян (Даме) Груев е роден на 19 януари 1871 г, в село Смилево, Битолско. Той расте в условията на революционен кипеж сред македонските българи. Руско-турската война, Кресненско-разложкото въстание и Съединеннието на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. са един безкраен извор на вдъхновение на местните. Даме Груев завършва началното училище в родното си село, след което преминава през класното училище в Битоля, преди да отиде да учи в популярната Солунска мъжка гимназия.

Там става част от революционния кръжок на младежите от гимназията и се засича с Гоце Делчев, Борис Сарафов, Димитър Мирчев и други видни македонски българи, с които им предстоят велики дела в недалечното бъдеще. Във връзка с ученическия бунт, който организира със своите другари през 1888 г, той е изключен от гимназията, заедно с част от своите другари.

Премеждия в Сърбия и България

Даме Груев заедно с другарите си е привлечен по-късно от предложението на сръбското благотворително дружество „Св СаваПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Гоце Делчев – живот и дело

Гоце Делчев е едно от най-значимите имена в новата история на България. Той е апостол на свободата в поробената българска Македония. Отличава се като човек с изключителна за времето си интелектуална и организационна подготовка.

Ранни години

Гоце Делчев или още Георги Делчев, както е рожденното му име, е роден в гр. Кукуш, Егейска Македония (дн. Гърция) на 23 януари 1872 г. в семейството на Никола и Султана Делчеви. Той е първото дете от многолюдната им челяд – има 4 братя и 5 сестри.

Кукуш в този период наброявал близо 6000 души население, преобладаващо българско, като турците и циганите са общо не повече от 300, концентрирани в една махала в покрайнините на града. В годините на неговото съзряване в Македония тлее революционен дух сред българите. Те са разочаровани от несправедливия Берлински договор, който разпокъсва българското землище и са готови да се борят за своето освобождение. Тази тенденция особено се засилва след Съедиението на Княжество България с Източна Румелия и успешно проведената му военна защита през 1885 г. Събитията вдъхновяват македонските българи.

Гоце Делчев завършва начално училище и прогимназия в родния си град. През 1888 г. той отива да учи в прочутата Солунска мъжка гимназия. Там заедно със свои будни връстници … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Вардарска Македония под българска власт

България става част от Тристранния пакт на 1 март 1941 г., натиск и под заплахата от многомилионната немска армия разположена по границите на Царството след като преди това на няколко пъти отказва да го стори и поддържа неутралитет. На 25 март Кралство Югославия също влиза в пакта, но два дни по-късно правителството е свалено чрез военен преврат. Адолф Хитлер преценява, че тази акция има антигерманска насоченост и организира военна операция срещу страната под кодовото наименование „Ауфмарш“, която успява в периода 6-17 април да заличи Кралство Югославия от европейската карта.

След успешния край на кампанията идва предложение към България да поеме определена административна отговорност в земите на бивша Югославия, където има преобладаващо българско население. Българските власти приемат и българските войски влизат във Вардарска Македония. Между българската и италианската административна власт на Балканите същетвува демаркационната линия в областта. Територията на царството в Македония е 23 807 км2 , а населението – 1 061 338 души.

На 24 април между България и Германия е сключено тайното споразумение Клодиус – Попов. То гарантира немските интереси във Вардарско – признава им се правото да експлоатират суровините и предимство при отдаване на концесии.

Организация на българското управление в областта

Мнозинството от … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Обединението на Влахия и Молдова – създаването на Румъния

Създаването на Румъния е дълъг исторически и политически процес, който започва още през късното Средновековие и завършва след средата на 19 век.

Княжествата Влахия и Молдова подобно на останалите балкански държави са подложени на експанзията на османските турци в XIV-XV век. Техните князе вземат участия в различните антиосмански коалиции през годините, докато в крайна сметка те падат под османско подчинение.

Първо Влахия през 1418 г., а после и Молдова през 1456 г. стават васали на Османската империя. Благоприятното им географско положение на север от Дунав, им дава възможност да не попаднат изцяло под контрола на турците и те съумяват да поддържат своя държавност, в столетията на османска доминация на Балканите.

Статут на княжествата

Влахия и Молдова обаче са задължение да плащат годишен данък на империята и да не сключват договори с други държави, т. е. те нямат самостоятелна външна политика. Разбира се много често това условие е нарушавано през вековете. Дунавските княжества често се включват в антиосмански военни съюзи, но впоследствие отново попадат под контрола на турците. От XVI век султанът започва сам да назначава князете им. Наблюдавани са периоди, когато те са в силна зависимост от Османската империя, като на практика са управлявани в качеството им на … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Освобождението на България от турско робство

Освобождението на България от турско робство е военен и политически акт, който е резултат от многовековните борби на българския народ, решителната намеса на Руската империя с военна сила и моралната подкрепа на повечето европейски народи.

В следствие на Руско-турската освободителна война, на 3 март 1878 г. или 19 февруари по стар стил, с подписания в предградието на Цариград – Сан Стефано мирен договор, е възстановена българската държавност, след близо петвековно османско владичество.

Българският въпрос в центъра на европейската дипломация

Връх на национално-освободителните борби на българите е Априлското въстание от 1876 г. То е слабо организирано, бунтовниците са зле въоръжени и затова е жестоко потушено от турските власти. Въпреки това, общественото мнение в Европа и света научава за българския героизъм и безкрайните страдания, на които са подложени християните от български произход във владените от османлиите земи.

Благодарение на множеството репортажи и кореспонденции, като тези на американския пътуващ журналист Януари Макгахан (Januarius Aloysius MacGahan) истината за османските зверства излиза на яве. Знакови за времето си имена, като френския интелектуалец Виктор Юго, английския политик Уилям Гладстоун, руските писатели Фьодор Достоевски, Иван Тургенев и Лев Толстой, хърватския епископ Йосип Щросмайер и много други надигат глас в защита … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ