post

Доджкойн, догкойн, доужкойн или просто шегата на страна

Доджкойн е криптовалута (дигитална монета) създадена от Джаксън Палмър и Шибетоши Накамото (Били Маркъс) изцяло на шега в края на 2013 година. Историята обаче започва много по-рано, през не чак толкова далечната 2010 година.

По това време японска учителка в детска градина качва онлайн снимки на кучето си Кабосу от породата Шиба ину. На една от въпросните фотографии Кабосу гледа много странно, което към края на годината привлича вниманието в мрежата. Снимката започва да се появява на много различни уеб сайтове в това число и на Reddit (LMBO LOOK @ THIS FUKKEN DOGE). Тя става основа за създаването на много миймове онлайн  и се сдобива с невероятна популярност.

Кабосу - патронът на доджкойн

Кабосу – прочутата снимка

Произходът на названието на мийма идва от сериите Нome start runner, в които английската дума за куче – дог (dog) е произнесена неправилно като доуж (doge). Впоследствие названието е възприето от Джаксън Палмър за новата дигитална монета.

Създаването на доджкойн

В края на 2013 година, програмистът от Портланд (Орегон, САЩ) Били Маркъс решава да създаде криптовалута, която е широкодостъпна за всеки и в същото време е освободена от негативите, които обграждат биткойн и свързването му му с търговията на наркотици.

Тази идея допада на … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Тони Спилотро, Франк Кулота и Франк Розентал в Казино

Тони Спилотро (Антъни „Мравката“ Спилотро) е американски гангстер от италиански произход, който е роден на 19 май през 1938 година в Чикаго (Илинойз, САЩ). Той става световно известен в популярната култура след премиерата на филмовия шедьовър „Казино“ на Мартин Скорсезе. Там неговата роля се изпълнява от Джо Пеши, чиито герой се казва Ники Санторо, но е 100% базиран на персоната на чикагския гангстер.

Гангстер поначало

Прякорът „Мравката“, Тони Спилотро получил заради своята незначителност, но в края на престъпната си кариера, Тони Спилотро щял да бъде всичко друго, но не и незначителен. Още на младини той се забъркал с други хулигани в Чикаго, както и четири от петте му братя.

Първите му престъпления включвали кражби в магазините и отмъкване на чантите на жените по улиците. Често участвал в сбивания за територия, на която практикувал легалния си бизнес – да лъска обувките на богаташите. Въпреки това, още като юноша той бил завършен психопат и му предстояло да се сдобие с място в гангстерските среди.

Тони Спилотро

Тони Спилотро – полицейска снимка

Под ръководството на животното Сам ДеСтефано

На улицата младият хулиган се запознал с друг себеподобен побойник – Франк Кулота. Двамата постепенно започнали да извършват по-големи кражби, като … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Александър III Македонски (Александър Велики)

Александър III Македонски (Александър Велики) е древен владетел на антична Македония, управлявал в годините между 336 и 323 преди новата ера. Той успял да завоюва една от най-големите империи, които древният свят някога е виждал, но с цената на огромни жертви. След смъртта си се превръща в митична фигура и модел за подражание на всеки пълководец с безгранични амбиции.

Ранни години

Александър III Македонски е роден през 356 г. пр. н.е. в град Пела, Македония. Негови родители били цар Филип II Македонски и царица Олимпиада. Известен е алтернативен митологичен сюжет за това, че неговият баща не бил кой да е, а самия Зевс Олимпийски, преобразен в змия прекарвайки нощта с майка му.

Александър Македонски - бюст от Британския музей (Лондон)

Александър Македонски – бюст от Британския музей (Лондон)

На 12-годишна възраст Александър показал изключителни качества и смелост, опитомявайки дивия кон Буцефал, огромен жребец с яростно поведение. Конят станал негов помощник в множество битки и в по-голямата част от живота му.

Когато Александър бил на 13 години станал ученик на гръцкия философ Аристотел. Философът успял да предизвика и насърчи интереса на младежа към литературата, природните науки и философията.

На 16 годишна възраст, докато Филип водел война с Византион, царят оставил сина си да … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Стареене и смърт

Процесите на стареене и смърт са неизменна част от жизнения цикъл на почти всеки жив организъм. Посредством тях живият свят непрекъснато се обновява и адаптира спрямо промените в околната среда.

Движещи сили на живота

Живот

Преди да определим какви са движещите сили на живота, трябва изпървом да уточним самото понятие. Живот или жива материя наричаме всяка система, независимо от нейната сложност, която може да обменя самостоятелно енергия и материя с околната среда продължително време, да се саморегулира и да се самовъзпроизвежда. Например Слънцето не може да се смята за жива система, макар да отдава енергия и материя.

Живи са растенията, животните и хората, бактериите, едноклетъчните организми и гъбите. Немъртви са вирионите, които проявяват форми на живот едва, когато попаднат в гостоприемник под формата на вируси. Животът на планетата Земя, в най-простите си форми е изграден на базата на два вида органични съединения – нуклеинови киселини и белтъци.

От топло към студено

За да обясним движещите сили на живота, трябва да тръгнем от най-ниските нива на организация на материята – атомно и молекулно.

Слънцето е единственият първичен източник на енергия за живота на Земята; снимка: NASA

Нашата планета е в обсега и в гравитацията на звездата наречена Слънце. Тя от … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Мануел Антонио Нориега Морено

Мануел Нориега е панамски генерал и държавен глава, роден 1934 година в Панама сити (Панама, Централна Америка). Той е извънбрачно дете, чиито баща го изоставя, а майка му почива след тежко заболяване от туберкулоза. На четиригодишна възраст Мануел е осиновен от леля си Реджина Делгадо.

Още хлапе той се проявява като силен екстроверт и открито се стреми да бъде лидер сред останалите хлапаци на улицата. Но детството на Мануел Нориега не е приказно преживяване. Като копеле от смесен произход той не може да влезе в света на белите деца. След заболяване от дребна шарка, лицето му остава с трайни и незаличими белези, които намират и душевно отражение.

Гимназиалното си образование Нориега завършва в едно от най-добрите държавни училища Instituto Nacional. Въпреки това той не блести с брилянтен ум. През юношеството си Мануел се увлича от левите и социалистическите идеи на епохата. Опитва се да учи медицина но се проваля.

Военна кариера

В средата на петдесетте години на ХХ век, полубратът на Мануел Нориега, който по това време е панамски дипломат в Перу, научава, че военната академия в Лима Los Chorrillos набира курсанти. Въпреки че Мануел вече е надхвърлил допустимата възраст, двамата подправят документите му и той постъпва през … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Първата юдейско-римска война

Първата юдейско-римска война или т.нар. Голямо въстание е поредица от военни стълкновения от 66 до 73г. на територията на Римската империя (провинция Юдея) между римляните и въстаналите юдеи. Грабителската политика и провалът в регулирaнето на отношенията между евреите и другите народи от страна на римляните, създали предпоставки за избухването на бунта в юдейските земи.

Бунтовните действия обхващат през 66 г. град Цезарея, а впоследствие и Йерусалим, където евреите първоначално успяват да изгонят римските гарнизони. Конфликтът завършва през 73 г. с падането на последните юдейски твърдини, като  в това число и непристъпната Масада. Последствията са утвърждаването на римската власт в Юдея и разграбването на провинцията.

Предистория на юдейско-римската война

С романизацията на еврейските елинизирани висши прослойки се засилила и корупцията в Юдея. Местните гърци и еврейският управленчески елит, които подкрепяли безропотно римляните, се наслаждавали на по-добри привилегии от останалото население. Еврейските първенци осъзнавали по-високото си място в обществото и правели всичко възможно, за да запазят статуквото.

Садукеите, чиито елит бил проримски ориентиран, владеели по-голямата част от Синедриона (управляващата къща, съвет) и защитавали Ирод – васален цар на Рим. Не всички евреи обаче подкрепяли проримската позиция на Ирод. Фарисеите, които вероятно по-късно се сляли със зилотите (религиозни фанатици), са … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Растителен цвят, съцветия и опрашване при растенията

Цвят – генеративен орган при покритосеменните растения, благодарение на който те се размножават. Растителните видове с цветове се наричат още цветни растения.

Части на растителен цвят – морфология

Основните части на един растителен цвят са: цветна дръжка, цветно легло, прицветници, чашка, венче, плодник и тичинки.

Стерилни части на цвета

Цетната дръжка е скъсена клонка, която на върха си има цветно легло, а в основата ѝ се разполагат прицветниците (листа). Тя служи цветът да се захваща за растителното стъбло. Върху цветното легло отвън навътре се разполагат чашката, венчето, тичинките и плодникът. (забележка: всички части на растителния цвят могат да бъдат видяни на изображенията приложени по-долу в публикацията)

Чашката на цвета е изградена от зелени чашелистчета, които са подредени пръстеновидно в най-външната част на цветното легло. При някои растения чашка може да липсва изцяло, а при останалите видове, чашелистчетата са различни по форма, бройка и размери. Броят им е систeматичен белег, а функцията им е предимно опорно-защитна.

растителен цвят

Галапагоска дърводелска пчела (Xylocopa darwini) до брега на о-в Драконов хълм; автор на изобр.: Peter Coxhead; лиценз на изобр.: CC BY-SA 4.0

Венчето се състои от видоизменени листа наречени венчелистчета, които са обагрени в ярки краски. Техните форма, … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ