post

Хлоропласти. Фотосинтеза. Светлинна фаза. Цикъл на Калвин

Фотосинтеза се нарича процесът на самостойно хранене (автотрофно), при който организми наречени автотрофи (растения, водорасли и някои бактерии), съдържащи в клетките си хлоропласти с хлорофил, усвояват слънчевата енергия директно от слънцето, превръщат я в химическа, като произвеждат от неорганични вещества органични съединения.

Пластиди

Пластидите са органели, които се срещат в цитоплазмата на фотосинтезиращите организми. В зависимост от цвета си носят различни наименования. Левкопластите са безцветни органели и в тях се складират запаси от резервни хранителни вещества. Хромопластите са пластиди оцветени най-често в жълто, червено и оранжево, заради съдържащите се в тях каротиноиди. Хлоропластите са зелени на цвят.

Трите вида пластиди са двумембранни органели, които притежават сходни структури. Затова са способни да се трансформират един в друг. Наример когато картофите се оставят на пряка слънчева светлина, левкопластите се превръщат в хлоропласти. А като зреят зелените плодове, хлоропластите се преобразуват хромопласти.

Хлоропласти

Размерите на един хлоропласт варират между 2 и 10 микрометра (μm) в дължина. Зеленият цвят на всички хлоропласти е резултат от съдържащото се в тях зелено пигментно вещество хлорофил. Благодарение на него автотрофите поглъщат светлинната енергия и в процеса на фотосинтеза я трансформират в химическа.

Един хлоропласт много наподобява по форма на леко удължено и леко сплескано зърно. Зелените … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Големи бедствия и аварии в химическата индустрия

След началото на Индустриалната революция много производства преминават от занаятчийските работилници в новопостроените механизирани фабрики. С развитието на химията като наука в края на XIX и в началото на XX век, започва създаването на химически продукти в индустриален мащаб.

Това от своя страна довежда до скок в химическите технологии и появата на огромни химически заводи. Тези колосални съоръжения на човешката инженерна мисъл се превръщат в източник на множество нови материали, които могат да бъдат суровини за други производства или просто продукти за ежедневните нужди на хората.

Интензивните процеси на химическа преработка и реакциите на веществата често се нуждаят от по-специални условия, като високо налягане, висока температура, наличието на токсични реагенти в реакторите и др. Те обаче от своя страна създават рискове за появата на инциденти и са предпоставки за възникване на тежки промишлени аварии, които се отличават с опустушителни последици за живата и неживата природа, а следователно за здравето и живота на хората засегнати от една такава катастрофа.

Според онлайн изданието www.psgdover.com посветено на опасните химични агенти, няколко инцидента свързани с химически производства могат да се изтъкнат като особено големи и трагични.

Експлозията във Фейзин (Франция)

Рафинерията във Фейзин, която на времето е притежавана от Elf, притежава капацитет да … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Сярна киселина (масло от витриол)

Сярна киселина (H2SO4) се нарича химично съединение, което спада към групата на оксокиселините и съответстващ му анхидрид е серният триоксид (SO3). Тя е доста по-тежка от водата (моларна маса 98 g/mol), притежава силно разяждащо въздействие и намира широко приложение в химическата промишленост.

Строеж

Киселината има молекулен строеж. Структурата на една молекула сярна киселина изглежда като неправилен тетраедър. Серният атом е централен и с него са свързани четирите кислородни атома. Двата са с двойни връзки, а другите два с единични, като те от своя страна са свързани с по един водороден атом.

Тъй като електронната плътност между кислородния атом и водородния е силно изтеглена към първия от двата атома, то водородните атоми в сярната киселина са силно подвижни и се отделят с лекота. Това я прави силна двуосновна киселина.

Физични свойства

При стайна температура проба от сярна киселина изглежда като прозрачна масловидна течност. Температурата ѝ на топене е 10,4ºС, а кипи близо до 339°С. При кипене се наблюдава разлагане, при което се образува азеотропна смес от 98,3% сярна киселина и 1,7% вода.

Сярната киселина е добър проводник на електричен ток, защото е способна на автодисоциация:

2H2SO4 ⇌ … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Фосфорна киселина (ортофосфорна киселина)

Фосфорна киселина (ортофосфорна киселина, H3PO4) е химично съединение, което принадлежи към групата на оксокиселините. Тя е неорганична минерална киселина на безцветни кристали със слоест строеж. Температурата ѝ на топене е 42,5°С, а температурата ѝ на кипене е 158°С.

Строеж и свойства

Фосфорната киселина има молекулен строеж. Един централен фосфорен атом се свързва с четири кислородни атома. С първия фосфорът образува двойна връзка, а с останалите единични връзки. Те от своя страна се свързват с по един водороден атом.

Между молекулите на фосфорната киселина, в кристално състояние или стопилка, се образуват водородни връзки. В стопилката протичат процесите на автопротолиза и дехидратация, при което се получават сравнително високи концентрации на йоните:

3H3PO4 ⇌ H4PO4+ + H2P2O72- + H3O+

Водородните връзки се запазват и в концентрираните водни разтвори на фосфорна киселина, което им придава по-голям вискозитет.

Трите водородни атома в киселината са относително подвижни, от което следва, че тя е триосновна. Това означава, че от един мол фосфорна киселина, при дисоциация се отделят три мола водородни катиони. В разреден разтвор тя може да се дисоциира на три степени, но … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Нуклеотиди – АТФ, ацетилкоензим А, НАД, ФАД

Нуклеотиди се наричат веществата, които са продукт на кондензация на някои хетероциклени органични съединения и монозахариди съдържащи фосфорна киселина в молекулата си.

Най-важните от биологична гледна точка са онези нуклеотиди, които служат като мономери, т.е. структурни единици, за големите молекули на нуклеиновите киселини (ДНК и РНК). Не им отстъпват по важност и съединения като аденозинтрифосфат и ацетилкоензим А, на които строежът също включва нуклеотиди.

Състав на нуклеотидите

Всеки нуклеотид се състои от три главни структурни елемента: азотна база, пентоза и фосфорна киселина.

1.) Азотната база се нарича още основа (проявява основни свойства) и представлява пуриново, пиримидиново или друго хетероциклено съединение. В структурата на азотната база има един или повече азотсъдържащи органични пръстени. Тя е свързана с монозахаридния остатък, който в случая е пентоза.

2.) Пентозата представлява монозахарид (въглехидратна молекула), който при рибонукленовата киселина (РНК) е рибоза (β-D-рибофураноза), а при дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) е дезоксирибоза (β-D-2-дезоксирибофураноза). Двата монозахарида се различават само по една функционална група – хидроксилната, която при дезоксирибозата отсъства на втора позиция и е заменена от водород. Оттук идва и представката дезокси- в названието на съединението, заради липсата на кислороден атом.

Свързването става, като азотната база замества хидроксилната група на позиция 1′ в молекулата на … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Диференциал на автомобил

Диференциал се нарича система от зъбни (зъбчати) предавки, която свързва валове нележащи в една равнина. Функцията на диференциала в автомобилите е да предава въртящ момент (сила) и въртеливо движение от двигателя с вътрешно горене и посредством карданния вал (наричан още карданов вал) към валовете на задвижващите колела.

Причина за създаването на първия диференциал

В миналото, колелата на първите автомобили се въртяли независимо помежду си и само едно измежду тях се задвижвало от двигателя. Този инженерен дизайн се оказал неприемлив, защото не можел да осигури достатъчно сила и сцепление на пътя.  Решението било да се задвижват две от четирите гуми, намиращи се на една ос.

Проблемът е, че в този случай на завоите, едната гума, която се намира отвътре на завоя, се очаква да изминава по-малко разстояние. Оттук следва, че за да пътува едновременно с другата гума на същата ос, тя трябва спре да се върти и да започне да се трие в асфалта, т.е. ще продължи да прави обороти, но ще изминава по-малко път. Решение на този проблем дал първият диференциал.

Принцип на действие

Диференциалът позволява на валовете на задвижващите гуми да се въртят независимо една от друга. Как става това? – Най-опростената принципна схема може да се представи … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Анджело Бруно – Вежливият дон

Анджело Бруно (рождено име Анджело Аналоро) е роден във Вилалба (Сицилия, Италия) на 21май 1910 година. През ученическите си години имигрирал в Америка и се установил в град Филаделфия със семейството си. Там родителите му отворили бакалия, а той започнал да ходи на училище през 22-ра. Едва след 4-5 години се видял принуден да изостави образованието си, за да работи в собствена бакалия.

Внимание! В статията надолу има изображения със сцени на насилие.

През 1931-ва година Анджело Бурно се оженил за Сю Маранка и създал собствено семейство. По това време той вече е бил дълбоко свързан с местните структури на Ла Коза ностра. Още през 1928-ма Бруно имал проблеми със закона и се озовал арестуван по редица обвинения.

Възкачване на престола

Във Филаделфия различните групировки постоянно воювали за територия. Но Анджело Бруно имал различен подход, който бил делови и по-цивилизован. Той притежавал няколко легитимни компании и просперирал в двата свята – в законния и в престъпния. Едно от най-важните му познанства било с амбициозния и интелигентен гангстер от Ню Йорк Карло Гамбино.

През 1959 година босът на престъпната фамилия във Филаделфия Джузепе Дови се озовал в затвора. Следващият в йерахията Джоузеф Ида се пенсионирал и заминал за Италия. В … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ