post

Лабораторни практики – нагряване, охлаждане, сушене, темпериране

По време на лабораторната практика и изследвания често се налага да се използва повишена температура за експериментите, което оказва влияние върху скоростта на химичните реакции. Повишаването на температурата става чрез различни методи за нагряване. Не са редки случаите, когато реактивите или продуктите трябва да се охлаждат, за което също има специфични методи. Понякога от твърдите и течните вещества трябва да се отстрани влагата, а това става чрез сушене. Темперирането е необходимо, когато пробите се теглят на аналитична везна.

Нагряване

Нагряването може да е директно на открит пламък или с топлинна радиация и индиректно с помощта на вещество топлинен буфер.

Директното нагряване на открит пламък се прилага най-често за неорганични вещества, които са незапалими. При него температурата се покачва рязко, трудно се контролира и средата става по-нестабилна. Директното нагряване се използва за катализиране на реакции, за разлагане на нестабилни вещества, за придизвикване на кипене и изпаряване, за стопяване и възпламеняване на вещества. Като нагревателни уреди се използват спиртни лампи и газови горелки.

Спиртна лампа

Спиртната лампа е просто устроен метален или стъклен съд. В съда се налива етилов спирт, а във връхната му част има втулка с тесен отвор, през който преминава фитил. В долния си край фитилът се потапя дълбоко … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Атари – зората на видеоигрите

Атари (Atari) е американска компания, станала известна като създател и производител на игри – аркади и конзоли, през седемдесетте и осемдесетте години на двадесети век. Названието на фирмата идва от японски ( 当たり) и означава нещо от рода на „внимание предстои удар“ или само „удар“.

Първите електронни игри

Първата електронна игра „Космически войни“ е създадена на миникомпютър от Стийв РъселПлужека“ (Steve Russell) през 1961 година. Въпреки че преди него физикът Уилям Хигинботам (William Higinbotham) създва първото подобие на играта тенис, проектът на Ръсел се легитимира като първата истинска електронна игра. В нея две ракети се стрелят, докато се опитват да се движат около тяло със силна гравитация. За съжаление по това време нямало микрокомпютри и Плужекът не намерил за необходимо да патентова изобретението си.

През 1966 година Ралф Беър (Ralph Baer) достига до идеята, че нарастващото потребление на телевизори, може да бъде предпоставка за създаването на видео игри. Той, докато работи за подизпълнител към министерство на отбраната, решава да направи игра наподобяваща тенис на маса. Полученият резултат е „кафявата кутия“ и две светли точки, които отблъскват трета, движеща се почти произволно на екрана. Названието, което получава играта … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Биткойн, Сатоши Накамото, блокверига и още нещо

Биткойн (bitcoin) е първата дигитална криптовалута, създадена от анонимен хакер с псевдонима Сатоши Накамото и пусната в Интернет в началото на 2009 година. Тя използва философия и криптографски методи разработени още преди 1991-ва, система с отворен код и блоквериги (блокчейн технология), изграждащи разпределен публичен регистър (леджър), на който се записват всички транзакции.

Биткойн е както названието на целия протокол, така и името на самата парична единица (биткойн), която често е наричана за кратко с архаичното название монета.

Кой е Сатоши Накамото?

Личността на създателя на първата криптовалута е обвита в мистерия и недоказани хипотези. Това, което се знае за него е, че името Сатоши Накамото е псевдоним, разработил е оригиналната версия на Биткойн и е написал Бялата книга (White paper – официалната публикация от октомври 2008-ма). През 2010 година Сатоши поверява проекта на Гавин Андрисън, а на следващата 2011-та се оттегля от разработването на Биткойн и не се появява никога повече.

Много са спекулациите относно личността на анонимния хакер. В публичното пространство през 2014-та се появява публикацията на Нюзуик, че възрастният инженер Дориан Сатоши Накамото от Темпъл сити (Калифорния) е легендарния създател на биткойн. Той отрича това, а и много … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Криптовалути – новата ера на финансите

Криптовалути (крипто) най-често се наричат парите и дигиталните активи с криптографска защита, които използват Интернет като средство за своето възникване, съществуване, а също и като информационна магистрала, по която се осъществяват трансферите и транзакциите с тях.

За истински криптовалути се считат обаче само тези, които си имат своя собствена блокверига, децентрализирани са в своето управление и функциониране, отличават се с анонимност или с псевдоанонимност на транзакциите, не се ограничават от държавните граници, отделните монети на една и съща криптовалута са взаимозаменими и неотличими една от друга и цената им се определя от свободния пазар.

Първата криптовалута, която представлява метафорично казано Големият взрив за всички останали криптовалути, е създадена в началото на 2009 година от анонимен хакер с псевдонима Сатоши Накамото. Той ѝ дава назаванието Биткойн. Тя използва т. нар. блокверижна технология, която впоследствие става основополагаща за почти всички други криптовалути и дигитални активи с криптографска защита от първо поколение.

Криптовалути – стойност

Криптовалутите нямат реална себестойност, по което се отличават от истинските пари направени от злато и сребро. Златото и среброто са ценни метали, които имат широко приложение в много индустрии, което е причина да имат действителна стойност.

По липсата на реална себестойност, всички криптовалути си ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Кардано, Ада Лавлейс, Уроборос – криптовалута от трето поколение

Кардано (Cardano) е децентрализирана публична блокверига и проект за криптовалута с отворен код. Кардано разработва платформа за умни договори, която има за цел да предостави нови възможности, които нито един протокол до сега не е осигурил. Исторически, Кардано е първата блокверижна платформа, която е разработена и се развива на базата на предварително формирана научна философия и подход, основаващи се на научни изследвания.

Криптовалути от първо, второ и трето поколение

Биткойн е изначалната децентрализирана публична блокверига, която стартира криптореволюцията през 2009-та година. Тя представлява своеобразен дигитален публичен регистър, в който се вписват необратимо транзакции приносители на себестойност. Криптовалутата на тази блокверига носи същото название като самата нея. Биткойн има само една функция – да съхранява и пренася парични ресурси под формата на записи в регистъра си. Това я определя като криптовалута от първо поколение.

Етериум е втората по важност дигитална децентрализирана платформа в света със свой собствен децентрализиран публичен регистър под формата на блокверига. Тя подобно на Биткойн може да служи за съхранение и пренос на парична стойност с помощта на своя собствена криптовалута наречена Етер. Новото в Етериум е, че на платформата могат да се създават така наречените умни договори, както и децентрализирани ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Битката в Тевтобургската гора

Битката в Тевтобургската гора от началото на I-ви век след н.е. е сблъсък между две коренно различни цивилизации. От една страна римското урбанизирано общество на мултинационалната империя, а от друга страна дивите и свободолюбиви германски племена.

Унищожаването на римските легиони е тежка и съкрушителна загуба за римляните, която оставя трайни следи върху римската външна политика.

Раждането на легендата

В средата на Двадесети век нацистката пропагандна машина на Адолф Хитлер проповядвала радикален национализъм, като за целта търсела опора дори в легендите от историческото минало на Германия. Една от тези древни митични приказки всъщност е истинска и се използвала още от германските националисти през 19 век. Това е историята за Херман Германецът, който планирал, ръководил и спечелил сражението срещу римляните в Тевтобургската гора през деветата година от началoто на новата ера, по време на управлението на император Октавиан Август.

Херман не винаги бил известен с това си име. Още дете, той бил отведен от римляните като политически заложник, който трябвало да бъде романизиран и възпитан в цивилизованите порядки на римското общество под името Арминий.

Херман произхождал от племето херуски – съюзници на Рим и бил син на благородник. През юношеството си и ранната си младост постъпил на служба в … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Целулоза

Целулоза (лат. cellula – клетка) е названието на най-разпространения в природата високомолекулен биополимер. Тя представлява голяма въглехидратна линейна (неразклонена) органична молекула с биологичен произход, която е съставена от повтарящи се по дължината ѝ градивни единици наречени мономери.

Целулозните вериги са основният структурен елемент на всяка клетъчна стена на всяка растителна клетка. Целулозното съдържание в дървесината на дървесните видове достига до 50%, а в размножителните приспособления на някои растения може да достигне почти до 100%, като например в пухчетата на тополите, на повета или в памука.

Целулоза – строеж

Мономерите, изграждащи молекулата на целулозата, се наричат монозахариди – съединения принадлежащи към групата на въглехидратите. Всички мономери са от един и същи тип: β-1,4-глюкоза и са под формата на пиранозни пръстени с циклична хексозна форма и един хетероатом кислород (β-D-глюкопиранозни остатъци). Еднообразието на мономерните градивни единици класифицира макромолекулите целулоза като хомополимери. Монозахаридите се произвеждат в зелените части на растенията, по време на процеса фотосинтеза.

Всеки два мономера се свързват помежду си чрез гликозидна връзка, формираща се в резултат на реакция на кондензация (обезводняване), при което се образува дизахаридът целобиоза. Свързването е от тип 1-4. Това означава, че единият монозахарид участва с гликозидната си хидроксилна група … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ