Хан Крум Страшни е български владетел управлявал България между 803 и 814 година. Той превръща държавата в суперсила за времето си, установява надмощие над Източната Римска империя (Византия) и включва активно славяните в държавното управление.
Начало на управлението
В самото начало на IX век могъщият Аварски хаганат бил в своя упадък. Неотдавна аварите били понесли тежко поражение от Карл Велики и възстановяването на силите им изглеждало невъзможно. Но смъртният удар не нанесла Франкската империя, а българската държава, която тогава била оглавявана от хан Крум. Хаганатът престанал да съществува, а територията му се присъединила към тази на тогавашна България.
Това било голямо разширение на север и на запад, което спомогнало в държавните граници да се включат още славянски и български племена. Тия последните българи се смята, че преди това са били част от аварския хаганат. На запад, на мястото на стария келтски град Сингидунум, хан Крум издигнал нов град – Аlba Bulgarica, известен днес като Белград.
хан Крум Страшни
По това време в столицата на Източната Римска империя Константинопол властвал император Никифор I Геник. Той направил сравнително успешни опити да покори на своята власт славяните в Тесалия и Македония. След това отправил поглед и на север от Хемус (Стара планина). По стечение на обстоятелствата, военните му приготовления били временно прекъснати, което се оказало добра възможност за хан Крум да поеме инициативата.
Той от своя страна, също взел решение да постави под негова власт славянските племена в Македония. Ала на пътя на амбиците му стояла силната крепост Средец (София). През 809 година българската войска се появила пред портите ѝ. Въпреки че крепостта се дала без бой, гарнизонът паднал посечен, а стените били разрушени от завоевателя.
Падането на Средец било значимо събитие за епохата си. Тази византийска твърдина вече нямало да бъде опора на василевсите, а македонските земи щели да бъдат отворени за българските владетели. Всички опити на Никифор да поправи станалото се оказвали напразни и безплодни. Затова той взел решението, веднъж и завинаги да се справи с българската държава.
Походът на Никифор I Геник срещу хан Крум
Начело на огромна войска, лично императорът на Източната Римска империя заедно със своя син Ставракий потеглили към българската столица Плиска. Огромните сили на ромеите сварили хан Крум неподготвен. За да избегне поражението, той изпратил пратеници да молят за мир Никифор, който вече бил пристигнал в крепостта Маркели. Уверен в победата си императорът отказал молбите. По лъкатушещи пътеки през Хемус, ромеите успели да влязат в Мизия. Скоро столицата на българите се озовала пред тях.
Междувременно ханът с главните си сили бил напуснал престолния град. Малък български гарнизон останал да отбранява твърдината от бойниците, защитните валове и каменните стени на Плиска. Въпреки това градът паднал. Византийската войска подложила на палеж и грабеж всичко по пътя си. Богатствата на ханския дворец станали плячка на победителя.
Още едно пратеничество пристигнало от Крум, за да моли василевса да вземе туй, що е заграбил и да си върви в мир. Вместо това императорът продължил още две седмици да плячкосва и безчинства в българските земи. Едва подир тези грабежи нашествениците си тръгнали, но причината не била обикновено милосърдие, а защото се появили тревожни слухове…
Битката при Върбишкия проход
На 26 юли 811 година основните сили на византийската военна колона и императорът осъмнали във Върбишкия проход. В утринния сумрак ромеите се събудили единствено, за да разберат, че слуховете били верни и българите са завардили проходите на Хемус. В смъртоносен капан, те се озовали обградени от български ратници и народно опълчение. Пред предстоящата гибел и под дъжд от стрели и камъни, летописецът пише, че Никифор изрекъл следното: „Дори и криле да имахме, никой от нас не ще избегне гибелта“.
Византийската войска, в състояние на паника и хаос, се превърнала от дисциплинирана сила в безредна тълпа. Това, което последвало било не битка, а безмилостна сеч, в която паднал и самият Никифор I Генник. В един ден била заличена „цялата християнска красота„.
хан Крум на пир с велемощните си боили – миниатюра от Манасиевата хроника
Престолонаследникът Ставракий успял да избяга в Константинопол тежко ранен и скоро след това бил детрониран. Главата на Никифор, хан Крум заповядал да бъде отсечена и побита на кол. След време той се разпоредил черепа да се изчисти и обкове със сребро така, че да служи като чаша за наздравици на приемите в ханския дворец. Това бил доста разпространен обичай в някои езически народи. Смятало се, че така победителят, пиейки от черепа се сдобивал със силата на победения.
Крум Страшни
Ужасяващата репутация на българският владетел завладяла сърцата на византийците. Ханът се възползвал и организирал поход на юг. Още с навлизането му с войската в Тракия, цели градове били изоставяни от ромейското население. Въпреки последвалите военни успехи, Крум потърсил мир и предложил на новия василевс да подновят договора от времето на Тервел и Теодосий III. Неочаквано обаче императорът отказал този щедър жест.
Последвала обсадата на най-силната за времето си византийска крепост в Черно море – Месембрия (Несебър). Благодарение на един арабски инженер, българите разполагали с обсадни машини. Градът паднал във владение на хан Крум, а заедно с това и намиращият се в него „гръцки огън„. Последвало настъпление на юг и второ мирно предложение към византийския император, което отново било отхвърлено.
Император Михаил I Рангаве искал най-сетне да накаже варварите и с малоазийските си войски пресрещнал Крум при Версиникия. Но репутацията на българският хан го изпреварвала и още при първия кървав сблъсък ромеите се разбягали. При завръщането си в Цариград, Михаил се принудил да абдикира и да надене монашеското расо.
хан Крум Страшни и император Михаил I Рангаве сбират набори за сблъсъка при Версиникия
Горещият императорски скиптър тъкмо преминал в ръката на пълководеца Лъв и пред портите на града му пристигнал самият Крум. Последният осъзнал, че нямал достатъчно сила и подготовка да превземе града на царете и пак предложил мир.
Най-после предложението било прието и се нарочила среща на Златния рог. Но едва започнали преговорите и бил направен опит за покушение срещу българския владетел, който според уговорката се придружавал единствено от малка и невъоръжена свита. Само късметът и бързият кон спасили хана на българите. Половината негови съратници и близки приятели паднали убити или пленени.
Гневът на хана
Отмъщението се оказало жестоко. В пепелище превръщала българската войска всичко, което се изправело на пътя ѝ. На юг от Хемус и навсякъде около Константинопол земите били опустошени тъй, сякаш хуните на Атила са минали през тях. Дори и Адрианопол паднал превзет и изпепелен. Но всичко това било прелюдия към крайната цел на страховития хан Крум, а именно самият Константинопол.
В Плиска кипяла трескава подготовка за война и се строяли страховити обсадни машини. Готвела се мащабна военна операция. В града на Босфора също се подготвяли ужасени за предстоящата обсада. Укрепленията били подсилвани, гарнизонът бил удвоен, а дипломатите тръгнали да търсят съюзници срещу българите. В един от тези мигове на тревожно очакване пристигнала и добрата новина за ромеите…
На 13 април 814 година, един от най-големите врагове на Византия си бил отишъл. Българският хан Крум паднал покосен от смъртта в разгара на подготовката за война. Човекът, който превърнал България в третата военна и политическа сила в Европа (след Източната римска империя и Франкската империя), вече нямало да заплашва трона на василевсите.
Кана сюбиги – архонт на българите
Освен велик пълководец, хан Крум бил законодател и строител. Все още прословутите му закони се оспорват в научните среди, но е факт, че за десетилетие той успял да стабилизира държавата и да я превърне в колос на европейската политическа карта.
Същото важи и за опожарената Плиска. Градът бил възстановен от пепелищата в почти целия си блясък. Тогавашните строители го украсили със статуи и артефакти донесени от превзетите градове, за да напомнят на идните поколения за победите и за величието на хан Крум Страшни.