Стив Джобс – иноватор, злодей и създател на Епъл

Стив Джобс (Стийв или Стивън Пол Джобс) е амбициозен иноватор и предприемач роден в САЩ, който стана приживе съучастник и катализатор на техническата и информационната революция, която произтече в края на 20-ти и в началото на 21-ви век. В Интернет има множество материали за него, които го величаят заслужено, но тази публикация няма за цел да се превърне в поредния апотеоз за Стив Джобс. Нейната цел е да му даде обективна оценка като човек и визионер, независимо дали това ще се хареса на враговете или подръжниците на гения.

Там където всичко започва

Стив е роден на 24.02.1955г. в Сан Франциско (Калифорния, САЩ), но е изоставен от биологичните си родители за осиновяване, което се превръща в щастливо събитие за Клара и Пол Джобс. Те обещават на майка му, когато порасне голям да го изпратят в колеж и това им помага да получат малкото момченце. През 1961 година семейството се премества в Маунтин Вю (Калифорния).

През ученическите си години Стив Джобс за първи път се проявява като бунтар и това често му навлича неприятности с училищните власти. По това време се заражда и любовта му към електрониката и електронната техника. Семейството му отново се мести, като този път отиват в Лос Алтос (Калифорния), където Стив записва да учи в гимназия  „Хоумстед“ (Homestead High School).

През последните години от гимназиалното си образование (1971г.), негов приятел го запознава с малко по-големия Стийв Возняк (Воз). Двамата имат неутолима страст към електрониката, а също обичат да си правят шеги с околните и това ги превръща в неразделни приятели. През пролетта на същата година се запознава и с привлекателната Крисан Бренан, като между тях възниква романтична връзка.

Без пари и в търсене на просветлението

Въпреки техническите увлечения на Джобс, той няма същия талант като Воз и не може да изобретява разни джаджи. От друга страна, непрекъснато е преследван от безпаричие и проявява уникални търговски умения да продава изобретенията на срамежливия по природа Возняк.

През 1972 година Стив Джобс записва колежа Рийд (Портланд, Орегон), но скоро разбира, че това не е за него и напуска редовната програма за обучение. В свободното си време той посещава курсовете по калиграфия, наслаждава се на различни наркотични вещества, живее за мига и търси духовно просветление заедно с колегата си Даниел Котке.

Двамата с Котке през 1974 година заминават в Индия, за да търсят заедно просветлението под ръководството на гуру, но ашрамът където отиват се оказва празен и те просто обикалят из страната. При завръщането си в САЩ, Стийв Джобс посещава хипарска комуна, а през 1975 година, заедно с Крисан Бренан се обръща към дзен центъра в Пало Алто. Там негов наставник става монахът Кобун Чино Отогава. Но през същата тази година, най-голямо влияние върху неговия живот оказва Стийв Возняк и неговата последна „джаджа“.

Стив и Стийв

Още през 1974 година Воз демонстрира новата си страст към компютърните игри пред Стив Джобс, който пък от своя страна бърза да се възползва от таланта на приятеля си. Той отива и започва работа в Атари, като съумява да си издейства собствен проект. На него му е поверена играта Breakout.

По това време игрите се произвеждат хардуерно, а не софтуерно и всеки инженер се стреми да използва минимум чипове за целта. Естествено Джобс не може да се справи със задачата сам и прехвърля главната отговорност върху Воз.

Стийв Возняк, дори в младежките си години е доказан и утвърден компютърен инженер, който умее гениално да проектира електронни изчислителни устройства. Въпреки всичко, за да могат да приключат на време, на двамата се налага да работят 4 денонощия, при това болни от мононуклеоза.

Воз съумява да спести 50 чипа, за което Стив Джобс получава премия от по 100$ на чип или общо 5000$. Тук за първи път си проличава двойствената му природа, защото той най-безскрупулно измамва Возняк и му дава само 350$ за свършената работа.

През 1975 година Джобс попада на последното изобретение на Воз, а той се оказва, че е разработил революционен за времето си компютър, надхвърлящ по качества дори нашумелия тогава „Altair 8800„. Стив Джобс е запознат с факта, че приятелят му редовно посещава сбирките на Хоумбрю Кампютъ Клаб (Homebrew Computer Club), където маниаци по компютрите споделят страстите си и затова му предлага да направят презентация на продукта там.

Създаването на Епъл

Джобс също иска заедно с Воз да основат компания, но последният има договорни ангажименти с работодателите си от Хюлет-Пакард. Стийв Возняк 5 пъти им предлага изобретението си, но от НР пет пъти не проявяват интерес.

Тогава Стив Джобс се свързва със свой колега от Атари – Роналд Уейн и тримата заедно основават компанията Епъл Кампютъ (Apple Computer) на първи април 1976 година. Търговският талант на Джобс е в основата на първата им поръчка за Епъл I на стойност 50 000$. Тя обаче изисква солидна инвестиция. Това уплашва Рон Уейн и той се оттегля за скромните 800$.

Въпреки всички измислени легенди за произхода на названието на компанията, истината днес изплува на повърхността.  В хипарската комуна в Орегон, Стив Джобс разговаря с приятел и той му подхвърля идеята, а от своя страна Джобс е вегетарианец и с радост я споделя с Воз. Двамата спорят за кратко дали Бийтълс няма да ги съдят заради името, тъй като съмнително напомня на Епъл Рекърдс, но се решават да го използват. Естествено по-късно се сблъскват в съда с прочутата банда и загубват големи суми от неустойки и адвокати, но названието остава и до днес.

Стив Джобс лансира и още една легенда – тази за гаража, от който Епъл стартира дейността си. В действителност това твърдение е доста далеч от истина и има повече романтична стойност за слушателите на истории. Стийв Возняк работи предимно в стаята си, а новият му продукт се оказва още по-добър и революционен, защото той създава компютъра Епъл II.

За съжаление на двамата предприемачи, проектът изисква солидно финансиране, а всеки инвеститор и банка им отказват такова. Когато нещата изглеждат най-черни се появява ангелът-инвеститор (термин за рисков инвеститор) Майк Маркула, който дава нужния тласък на Apple Computer. Той става третият главен съдружник в компанията и първият истински ментор на Стив Джобс в света на бизнеса.

Възходът на Епъл и личното падение на Джобс

През 1977-ма и в последвалите години Епъл II се превръща в хит на пазара. Машината се продава евтино, което я прави финансово достъпна за обикновените хора. През 1980 година Apple Computer става публична компания и излиза на пазара на акции.

В този момент отново си проличава тъмната страна от характера на Стив Джобс, който отказва да даде дялове на много от служителите ѝ, които заедно с него са там от самото начало, в това число и на Даниел Котке. Тази постъпка е в разрез с всички морални устои на Воз и той подарява на мнозина от своите акции.

Моралната деградация на Джобс намира освен делово и лично измерение. През годините той има сърдечни раздели с Крисан Бренан, но през 1977 година двамата отново се събират. Резултатът е нежелана бременност, което направо вбесява Джобс. Той се отрича от нея и от детето, като обявява приятелката си за развратница и отказва да признае бебето за свое. Освен всичко друго, по-късно основателят на Епъл води и люта битка в съда, за да не плаща издръжка от 385$ на месец, като по време на делата състоянието му възлиза на милиони долари.

През 1978 година Стив и Крисан навлизат в приемливо цивилизовани взаимоотношения и избират име за новородената си дъщеря. Той първоначално желае да я кръсти на новия си компютър Клер, но майката не е съгласна и двамата се договарят името да е Лиса. Скоро след това, Джобс  променя и наименованието на въпросния проект на Епъл, като кръщава компютъра Лиса (LISA). От сърцето му най-накрая се откъсва и „колосалната“ сума от 500$ за месечната издръжка на детето.

Съкровищата на Ксерокс

В края на ’79-та година Джобс договаря сделка с Xerox, която му осигурява достъп до авангардния компютърен проект на XEROX PARC. Там инженерите на Епъл за първи път се сблъскват с графичния потребителски интерфейс (ГПИ) и любопитното устройство наречено мишка. Тези иновации са набързо взаимствани и включени в проекта LISA, който става изключително скъп компютър и практически непродаваем. Бордът на Епъл го прекратява, а Стив Джобс поема паралелния на него проект Макинтош, върху който до момента работи Джеф Раскин.

В началото на 80-те години, Стийв Возняк претърпява самолетна катастрофа и бавно започва да се оттегля от работата в компанията, а от друга страна към Епъл е привлечен да работи нов амбициозен и млад предприемач – собственикът на Майкрософт Бил Гейтс. Той е част от екипа на Макинтош, като осигурява софтуерни разработки за Епъл. Паралелно с тази си дейност, момчетата от Майкрософт работят тайно върху собствена ГПИ, използвайки придобитата вътрешна информация.

През 1983 година, Стив Джобс привлича като изпълнителен директор на компанията Джон Скъли, който в този момент се радва на славата си на маркетингов гений работещ за Pepsi. Същата година обаче Бил Гейтс обявява създаването на Windows 1.0 и взаимоотношенията им с Джобс се влошават рязко. Взетото на безценица от XEROX PARC се озовава в ръцете на конкуренцията от Майкрософт. Следват съдебни дела и легендарен сблъсък между двамата титани.

Крахът на Стив Джобс

През 1984 година на пазара е представен Macintosh и с това Стив обявява свещенна война на компютърния колос IBM. Той не осъзнава, че неговата компания ще бъде засенчена не от динозавъра в индустрията, а от изгряващата звезда на Майкрософт. Макинтош е почти пълен провал и повлича Епъл към бездната.

Стив иска да налива все повече средства в новата си мания, което идва в повече на Скъли. Двамата се изправят пред борда на компанията, за да изгладят различията си и директорите вземат страната на опитния Джон Скъли, а Стив Джобс е уволнен. Много от служителите ликуват, защото човекът, който ги е тормозил години наред вече го няма. Други пък изпитват привързаност близка до „Стокхолмския синдром“.

Следва NеXT и PIxar

След фиаското в Епъл Джобс е съкрушен, но бързо се възстановява и създава нова компания – NeXT (Некст). Той привлича част от инженерите на Макинтош и започва отново маниакално да прави непоносимо скъп компютър като Лиса. Провалът е неизбежен, но въпреки това се появява още една възможност, която го връща на върха.

Стив Джобс финансира отделна дивизия на Лукасфилмс, която по-късно е преименувана на компанията Пиксар. Те съвместно с Дисни създават първия пълнометражен анимационен филм изцяло с компютърна графика. „Играта на играчките“ (1995) е фурор сред зрителите и поставя началото на цяла поредица от хитови заглавия.

През 1997 година Епъл купува Некст за 427$ и Стив Джобс се завръща в старата си компания, която все още е на ръба на фалита.

Ренесансът на Епъл

Завръщането на Джобс не е триумфално, но той вече е опитен в света на бизнеса и не смята да повтаря старите си грешки. Присъствието му в компанията веднага внася негативно напрежение и страхът от терора му се възражда. Стив обаче няма магическите умения да възроди Епъл, но познава човек, който може да му помогне. На предна линия излиза довчерашният враг Бил Гейтс. С неговото съгласие Майкрософт инвестира 150 000 000$ в акции на Епъл без право на глас.

През същата 1997-ма компанията промотира онлайн магазина си. През следващата година на пазара излиза iMac, който е наследник на Макинтош. Стив Джобс е обсебен от дизайна и се изживява като човек на изкуството. Тази мания се отразява върху дизайнерските решения на компанията. Започва вторият възход на Епъл.

През 2001 година Джобс промотира новия си музикален плеър iPod и нанася съкрушителен удар на класическите уокмени и дискмени. Не дълго след това представя и iTunes за Мас, с които се опитва да рекетира музикалната индустрия. Опитът в началото е неуспешен. През 2003 година излиза версия за Windows и това променя баланса върху везните в негова полза. Големите музикални мастодонти са принудени да приемат условията му и да продават песните на музикантите само за 0,99$.

Злодеят

На 9-ти януари 2007 година Стив Джобс предствя най-революционния продукт на Епъл – iPhone. Този телефон поставя началото на ерата на съвременните смартфони. Тези мобилни устройства притежават качествата на телефоните и компютрите съчетани в едно. Изключителната иновация обаче е дисплей чуствителен на допир и натиск – тачскрийн. Първият подобен смартфон е произведен през 1992 година от IBM под името Саймън, но той е с размера на тухла. Всички последвали опити в тази насока от останалите играчи в бранша не придобиват голяма популярност. Затова продуктът на Епъл предизвиква революция в мобилните технологии и превръща Стив Джобс в жива легенда.

Ала иконата на техническия свят продължава да подхранва своите лични демони, които непрекъснато се появяват на бял свят. Той и компанията му са уличени в измама с укриване на данъци с помощта на офшорни фирми. Стив успява да избегне „куршума“, като жертва за своето благо отново хора близки до него.

Джобс сключва незаконни картелни споразумения с другите технологични гиганти в бранша (дори и с Гугъл). Създателят на Епъл се договаря с тях, никой да не наема хората, които той е уволнил. Заводите на компанията зад граница се превръщат в екологични замърсители с неговото знание и по въпроса не се прави нищо.

Служителите на Епъл в Китай или работещи за фирмите подизпълнители са принудени да работят при нечовешки условия. Те са обременени от невъзможни срокове и получават изключително ниски заплати. Онези, които се оплакват и недоволстват са тероризирани от частни охранители, често наемани от престъпните триади в страната. Самоубийствата зачестяват, но ръководството на Епъл не коментира публично тези проблеми, заради изричната забрана на Стив Джобс. Той иска да бъде възприеман от хората като човек, който се стреми да направи Света едно по-добро място.

Смърт и култ към личността

На 5-ти октомври 2011 година, след дълго боледуване от рак на панкреаса, Стив Джобс умира. Неговата смърт покосява духовно стотици хиляди души по целия свят.

Личността на този иноватор, колкото и противоречива да е тя приживе, се превръща в икона за преклонение на много хора. Опечалените изказват скръбта си по различен начин, но са единни в мението си, че един велик човек си е отишъл.

За него започват да се съдават митове и легенди. Истината се деформира дотам, че да отговаря на култа към този предприемач на информационната епоха.

Марката Apple получава още по-голяма добавена стойност, защото символизира стремежите и мечтите на Стив Джобс. Като бизнесмен той има гениални маркетингови заложби и безспорна работна целеустременост, но като човек му липсва реален морален ориентир. И в крайна сметка, може би това противоречие в неговия характер, му помага да крачи уверено цял живот по пътя към безсмъртието.