Видът Земен червей спада към тип Прешленести червеи (Annelida). Названието на типа произлиза от факта, че тялото на представителите им е изградено от отделни членчета (прешленчета). Според различни източници, към тях принадлежат между 9 000 и 22 000 вида, които са разпространени в солените и сладководните басейни и във влажните почви. В тези числа не са включени онези видове, които са изчезнали в процеса на еволюция.
Земен червей
Земният червей (Lumbricus terrestris) се среща и под наименованието дъждовен червей заради факта, че когато завали дъжд той напуска хабитата си (почвата) и излиза на повърхността. Той е изключително полезно животно за всяка екосистема, в която се намира, тъй като участва интензивно в почвообразувателните процеси, а също така е и част от много хранителни вериги.
Тялото на всеки земен червей е цилиндрично и с двустранна симетрия. Обикновено е червеникавокафяво в различни цветови отенъци. Идентичен с него е торният червей, но той е малко по-червеникав и за разлика от земния живее в торища от животински изпражнения.
Подобно на всички прешленести, тялото на всеки земен червей е начленено, като по коремната страна на членчетата има малки четинки. Те служат като контра и помагат на животното да се придвижва само напред. Червеят удължава предната си част, четинките се законтрят в земята и задната част на тялото се изтегля напред.
Устройство на кожно-мускулната торба на земен червей
Тялото отвън е покрито с тънка кутикула, която има защитна функция, като освен от физически наранявания, тя предпазва го и от дехидратация. Източник на влага са жлезите, които се намират непосредствено под нея в слой от епителни клетки. Под тях се разполагат два мускулни слоя, които са отделени от вторичната телесна празнина отново с тънък слой епителни клетки.
Храносмилателна система
Дъждовният червей се храни с гниеща органична материя, която се намира в почвата – листа и треви. Храната се поглъща от уста, която се намира в първото членче и преминава през глътката и хранопровода. След това тя попада в средното черво, а оттам в задното черво. По пътя си през храносмилателния тракт, хранителните вещества се подлагат на въздействието на смилателни сокове и ензими. Несмлените хранителни отпадъци се изхвърлят през ануса (анално отвърстие) обратно в почвата.
Отделителна система
Отделителната система е съставена от множество метанефридии. Това са тръбички с жлезисти стени, които се разполагат от двете страни на червото. Всеки метанефридий започва с фуниевиден отвор (нефростома) обграден с реснички и отварящ се в телесната празнина на по-предно членче, а завършва с ексреторен отвор (отделителна пора) в задно членче.
Течностите, които навлизат от телесната празнина, преминават през каналите на метанефридиите, където също се обменят вещества. След това отпадъчните продукти се изхвърлят в околната среда през отделителните пори. Само първите три членчета и последното членче нямат метанефридии.
Кръвоносна система и кръв
При прешленести червеи, от еволюционна гледна точка, за първи път се наблюдава затворена кръвоносна система. Това означава, че кръвта не се излива в телесните празнини, а се движи по сложна мрежа от кръвоносни съдове. Контактът с тъканите се осъществява с помощта на множество малки капиляри.
Големите кръвоносни съдове са два и се разполагат на гърба (дорзално) и корема (вентрално) по цялата дължина на тялото. Има още три значими съда, като единият се разполага под нервния ствол, а другите два са странични (латерални) около глътката. Пет аортни дъги, обграждащи червото, играят ролята на сърца и изпомпват кръвта.
Самата кръв е червена на цвят, защото съдържа веществото хемоглобин. То се свързва с газовете и е отговорно за преноса им до тъканите и клетките. Нейното движение е циркулаторно, като по дорзалния кръвоносен съд се движи напред, а по всички останали към задната част на тялото.
Дихателна система
Дихателна система при дъждовния червей не съществува. Газовата обмяна се извършва с цялата повърхност на тялото с помощта на капилярите в кръвоносната система и хемоглобина в кръвта.
Нервна система
Нервната система на земния червей е от ганглиев тип. Тя се състои от нервни стволове, нервни влакна и нервни струпвания наречени ганглии. По корема на всеки земен червей минава коремна нервна верига, като във всяко прешленче има малки ганглии, от които излизат множество нервни окончания.
Интересното е, че в третото членче се наблюдава силно разрастнал се надглътъчен ганглий, който с двойка нерви обгръща глътката и се свързва с относително голям подглътъчен ганглий. Някои автори използват, за надглътъчния или за двата ганглия взети заедно, термина мозък. Той не е напълно подходящ, но пък те много наподобяват мозъчно образувание. От подглътъчния ганглий излизат към тялото нервите на коремната нервна верига.
Полова система, размножаване и развитие на вида Земен червей
Дъждовният червей е хермафродитно животно, което означава, че един индивид притежава и мъжки и женски полови органи. Въпреки това оплождането е кръстосано и самооплождане не се наблюдава. Семенните мехурчета се разполагат в предния край на тялото (около членче 10), а яйчниците са малко по-назад (към членче 13). При копулацията (най-често нощем), двата индивида си разменят семенна течност, която се складира в семеприемници.
Когато яйцата узреят, по повърхността на тялото, която не е начленена и се нарича клителум, се образува пръстенче от слуз. То започва да се приплъзва напред, като първо минава през отвора на женските репродуктивни органи и обира яйцата. След това преминава през отворите на семеприемниците, където се отделят сперматозоидите. Осъществява се оплождането, пръстенчето се изхлузва и се превръща в затворен пашкул.
От яйцата се излюпват малки червейчета, а не ларви. Това се нарича пряко развитие. Интересен факт е, че няколко вида червеи могат да минат през партеногенезис. Това е така нареченото асексуално (безполово) размножаване. Средната преживяемост на земния червей е между 4 и 5 години (източник: Уикипедия).
Освен биологично предопределената роля на земните червеи да разрохкват и обогатяват почвата на кислород и органични вещества, те и близките им видове не рядко са обект промишлено отглеждане. В някои случаи точно заради тази им дейност, а в други просто като храна за животни или пък често като стръв за запалените рибари.