Разред Кърлежи са малки членестоноги същества, които много приличат на насекомите, но всъщност не са. Те принадлежат към клас Паякообразни. В топло време се срещат на откритите площи с висока тревиста растителност, но могат да попаднат дори и в градска среда. Когато някое топлокръвно животно мине покрай тях, те се прикрепят към него и започват да смучат кръв. Изключително опасни са, защото могат да пренасят лаймска болест и други далеч по-страшни заболявания.
От разред Кърлежи най-голямо значение за човека има семейство иксодови кърлежи (Ixodes). Тъй като те са временни ектопаразити предимно по птици, бозайници – включително и хората, това семейство кърлежи са преносители на различни опасни вирусни заболявания. Излюпените ларви се прикрепват към гостоприемници (гущери, змии, птици и някои бозайници) и след като се насмучат с кръв ги напускат. В свободна форма те линеят и се превръщат в зрели индивиди.
Кайенов кърлеж от вида Amblyomma cajennense – преносител на петнистата треска от Скалистите планини
Вече възрастните кърлежи се изкачват по листата и стъблата предимно на тревисти растения, разперват крака и се прикрепят към първия гостоприемник, който мине и се допре до тях. Обикновенно това са едри бозайници или човек.
Съществуват видове кърлежи, при които линеенето и развитието протичат върху един гостоприемник. Други кърлежи сменят гостоприемниците си при всяко линеене. Те са особено опасни, защото могат да заразят новия гостоприемник със инфекциозно заболяване от някои от предишните.
Кърлежите най-често се размножават (копулират) върху тялото на гостоприемника. Те смучат кръв дълго време дори до 2 седмици, като женските могат стократно да увеличат теглото си. Кръвта се запазва в множество торбовидни разклонения на червото и се използва на порции при хранене.
Американски представител на еленските кърлежи е чернокракият Ixodes scapularis – пренася Лаймската болест
Оплодената женска може да отдели до 20 000 яйца. Броят на яйцата зависи както от вида, така и от количеството кръв, което женската е изсмукала. Развитието на яйцата продължава от 2 седмици до 1 месец.
Излюпените ларви се хранят от 2 до 4 дни, а нимфите – от 4 до 6 дни. Кърлежите зимуват в почвата или в различни места в околната среда, а продължителността на развитие на някои представители достига до 4 години.
По-разпространени видове кърлежи в България
Рициноподобен кърлеж Ixodes ricinus (овчи/еленски кърлеж)
Рициноподобният кърлеж Ixodes ricinus (овчи/еленски кърлеж) е един от най-често срещаните представители на кърлежите у нас. Малката гадинка спада към основните преносители на лаймската болест. Освен нея той пренася и бабезиозата при селскостопанските животни, анаплазмозата, различни вируси, кърлежовия енцефалит по конете и други (източник: Уикипедия)
Кучешки кърлеж – Rhipicephalus sanguineus
Кърлежите рипицефалус са ектопаразити по бозайниците и предимно по кучетата (кучешки кърлеж). Те сменят до 3 гостоприемника, като това може да включва и човека. Рипицефалусите са изключително опасни, защото могат да бъдат преносители на Марсилска петниста треска.
Ларвите на кърлежите Hyalomma plumbeum се развиват върху птици и дребни бозайници, а зрелите индивиди са ектопаразити върху едри животни в това число и човека. Тези кърлежи са изключително опасни, защото могат да пренасят Кримската хеморагична треска (Конго треска).
Кърлеж от вида Hyalomma plumbeum (оловният кърлеж)
Главният им ареал са Турция и части от Русия, като в първата от двете държави са изключително силно разпространени поради занижените медицинско-санитарни грижи за добитъка.
Интересен факт е, че съществуват и редица растителноядни кърлежи, които представляват заплаха главно за селскостопанските култури.
