След смъртта на Йоан Асен II през 1241 година, царският венец се стоварил върху главата на неговия син от втората му съпруга унгарката Ана – Коломан I Асен (известен и под името Калиман), който все още бил дете. Той и регентският му съвет не били в състояние да противодействат на нито една от опасностите, които надвиснали над България.
Мрачни облаци над политическия небосклон
От север ордите на Чингис Хан притиснали куманите. Част от тях се присъединили към свирепия монгол още по времето на Йоан Асен, но много потърсили убежище при десетилетните си български съюзници.
През 1243 година, по долното поречие на река Волга била основана Златната орда на татаро-монголския хан Бату. Тя се нахвърлила над западните земи, като започнала от Южна Русия и стигнала до Полша, Унгария, Сърбия и България. Новият цар в Търнов се принудил да плаща ежегодна дан на татарите, за да спрат набезите си над Мизия.
Йоан III Дука Ватаци
От юг пък Йоан Ватаци – никейският император, започнал мащабна офанзива за възстановяване на Византийската империя. Повечето български териториални завоевания от времето на Йоан Асен II преминали във властта на ромееца. През 1246-та, едва 12 – годишен, Коломан се споминал, вероятно отровен от Ирина – третата съпруга на Йоан Асен II.
Военни и териториални загуби
През същата година на българския престол се възкачил 7-годишният Михаил Асен, който бил внук на Теодор Комнин и син на Ирина. Интригите в българския царски двор, политическото безхаберие и упадъкът на държавността насърчили Йоан Ватаци още по-целеустремено да атакува България.
Македония, Тракия и Родопа планина били загубени като български територии и при това без бой. Виждайки кървавото пиршество, унгарците също не пропуснали възможността да му се наситят. Скоро маджарските пълчища си отвоювали Белградската и Браничевската области. Всичко приключило с унизителен за българите мир.
Бедите над Търновград се сипели една след друга. Сръбският крал Стефан Урош I атакувал град Дубровник, който бил с особен статут и значение за българската държава. Дубровнишката република още от времето на Йоан Асен II се сдобила със специална грамота да търгува по целите земи лежащи под скиптъра на Търнов.
От българският цар се очаквало да ѝ се притече на помощ във време на война. Така и станало – българските дружини нападнали Сърбия по суша, а Дубровник действал с флотата си в Адриатическо море. Ала дори тук се намесил Ватаци и мирът между България и сърбите на Стефан Урош бил възстановен.
Опити за промяна на статуквото
Когато императорът Йоан Ватаци се споминал на престола се възкачил неговият син Теодор II Ласкарис, който бил човек слабоват и болнав. Михаил Асен се възползвал от това и настъпил на юг, където повечето български поселища, при слуха за неговото идване се вдигнали и пропъдили ромеите.
Родопа и Пирин планина, заедно с части от Македония и Тракия се завърнали в българско владение без кръвопролития. Но Теодор II Ласкарис не смятал да остави така нещата и с мощна контраофанзива пресрещнал българските войски. Дружините се уплашили пред вида на ромейските тагми и със срамно нощно отсъпление избягали от битката.
Никейският император започнал да наказва всички въстанали срещу неговото господство. Боруй (Стара Загора) паднал след обсада, защото крепостта била в плачевно състояние. На Михаил Асен и регентите му не достигнала смелост да изпратят помощ.
След туй и родопските крепости последвали съдбата на боруйската и само твърдината Цепина удържала. Това насочило Теодор II Ласкарис и войските му към Пирин. В Сяр обаче, войводата Драгота бил решен да се бие докрай. Заедно с една дружина се окопал в Рупелската теснина, но позицията му била обходена от ромеите. При отстъплението с бой, смелият войвода се споминал от раните си.
Краят на управлението на Михаил Асен
На следващата година българските дружини на Михаил Асен отново нахлули на юг и при това подсилени с кумански конни отреди. Но още при вида на ромейските бойни колони, българите се стъписали и бил подписан поредният позорен мир.
Непрекъснатите унижения и поругаването на българската войнска чест коствало живота на Михаил Асен, а негов съдник и палач бил братовчед му Коломан II Асен. Ала и нему не било съдено дълго да бъде венценосец, защото той паднал убит докато бягал от Търнов. Към короната се пресегнал някой си Мицо Асен – зет на покойния Йоан Асен, но болярите подкрепили друг претендент за нея – боляринът Константин Тих.
Константин Асен
Управлението на Константин Асен
Константин Тих се именувал Асен, за да претендира по-успешно за престола и дори се сродил с Теодор II Ласкарис, но това не пресекло претенциите на Мицо Асен. Сблъсъкът между двамата бил неизбежен и завършил в полза на Константин Асен, а въпросният Мицо се спасил в твърдината Несебър. За да спаси жалкия си живот, той предал града на ромеите, а Теодор II Ласкарис го дарувал за тая му подлост с имоти в Мала Азия.
Още от времето на Коломан II, княз Ростислав – благородник с руски произход, съумял да откъсне част от западните български земи. Той дори се самопровъзгласил за български император. Неговият поход към Търнов се провалил, защото срещнал силен отпор от местното население и болярите. Но земите, които бил окупирал дотогава, станали лесна плячка на унгарците по времето на Константин Асен. Тоя последният се възползвал от войната на маджарите с чехите и си възвърнал част от загубените територии.
Разширяването на Унгарската империя
Тези събития не се понравили на унгарския крал Бела IV и начело на огромна армия нахлул в България. Пълчищата на угрите стигнали до река Искър, а един челен отряд се разходил до сами Търнов. Ала народната съпротива още веднъж възпряла нашественика, но не попречила на унгарския крал да се самообяви за български цар.
Завладените от унгарците земи останали под тяхна власт до 1261 година, когато освен всичко друго, Цариград паднал завладян от ромеите. Византийската империя била възстановена, а Латинската – унищожена. Колкото до България, през тези съдбоносни години тя останала да съществува само, като бледа сянка на някогашната си мощ.
Всички опити на Константин Асен да постигне нещо по-значимо представлявали жалки напъни на неспособен владетел. Негов доверен болярин, наместник на югозападните покрайнини и руски княз по произход, Яков Светослав поискал помощ от царя. Той обаче не получил такава от българския владетел, затова по принуда я приел от унгарците.
За своята подкрепа унгарският крал включил и тези български земи в територията на собствената си империя, а на Яков Светослав дал да управлява земите чак до Видин. Новият наместник не се забавил да се самообяви за български цар след 1272 година, когато унгарският крал Стефан V умрял и империята му навлязла в упадък. От този момент започнали да съществуват две български държави на Балканите.
Ромеи и татари
През 1262 година на престола в Константинопол се сменил не само василевса, но и династията, като императорският скиптър бил сграбчен от Михал VIII Палеолог. Някъде към ’63 година при него за помощ се явил султанът на селджукските турци, но скоро той бил взет във византийски плен.
Султан Изедин ядосан от този факт, поискал помощ от своя роднина ханът на Златната орда Берке. Тоя последният изпратил 20 000 свирепи татари отсам Дунава, а Константин Асен ги посрещнал радушно и заедно с българските дружини се отправили на юг.
През 1264 година нейде из Тракия, начело на малък отряд от императорската гвардия, Михаил VIII Палеолог бил изнендан от татарските пълчища. Ромейският император в отчаян бой, заедно с неколцина от съратниците си и турския султан, се откопчили и се укрили в крепостта на гр. Енос.
Българите обсадили твърдината, но татарите не се интересували от това. Те поискали султана и когато си го получили, започнали да опустошават тракийските земи без да подбират дали гърци или българи грабят и убиват. Натоварени с плячка, свирепите татарски разбойници изоставили Константин Асен и се отправили насевер от Дунав.
Татарски пълчища
Заобградени от врагове
Злото за българите обаче все не се свършвало. Могъщите морски сили Генуа и Венеция, заедно с Неаполитанското кралство също насочили жадни погледи върху българските земи. Заради това, направени били дипломатически ходове между западните страни и България.
Михаил VIII Палеолог, за да избегне всякаква опасност от сближаване на Запада с Търновското царство, предложил династичен брак на Константин Асен. Ромееца давал и добра зестра – градовете Несебър и Анхиало. Но вместо зестра, българите получили нов враг в лицето на хан Ногай. Той бил един от пълководците на Златната орда и също така се сродил с византийския император.
Михаил VIII Палеолог нямал никакво намерение да си дава ключовите твърдини по крайбрежието на Черно море. Още повече, сам той започнал сближаване с папата, като го залъгвал. Ромейската църква щяла да мине под папския скиптър, ако ли светият отец му помогне да отрече легитимността на Търновската патриаршия.
Вместо това, българските земи трябвало да минат под властта на послушната нему Охридска патриаршия. Тази последна маневра не успяла да сполучи, но това не подобрило ситуацията във Втората българска държава, защото тя се намирала в най-голямата си криза от основаването си до тогава.