post

Щитовидна жлеза. Хормони на щитовидната жлеза.

Щитовидна жлеза е една от жлезите с вътрешна секреция (ендокринни). Намира се в областта на шията, пред трахеята под щитовидния хрущял на гръкляна. Формата ѝ наподобява особен тип древногръцки щит, което е причина за нейното название.

Щитовидните хормони са трийодтиронин3), тироксин4) и калцитонин. Хормоните на човешката щитовидна жлеза играят огромна роля в метаболитните процеси, растежа и развитието на организма. Калцитонинът в частност, участва в регулацията на калциевата хомеостаза.

Щитовидна жлеза – устройство

Тя има два дяла, свързвани посредством тесен провлак. Главната структурна и функционална единица на човешката щитовидна жлеза е фоликулът. Щитовидният фоликул е изграден от единичен слой епителни клетки с кубична форма. Фоликулните клетки заграждат малко пространство. Това пространство е изпълнено с желеподобно вещество – колоид.

Главната съставка на колоида е протеинът тиреоглобулин. Тиреоглобулинът е основен субстрат за производството на щитовидните хормони. Всеки щитовиден фоликул е заобиколен от гъста мрежа от капиляри. Във всяка щитовидна жлеза има и парафоликулни клетки. Тези клетки притежават по-големи размери и се разполагат между отделните фоликули.

щитовидна жлеза и околощитовидни жлези

щитовидна жлеза и околощитовидни жлези

Синтез на хормони от щитовидната жлеза

Трийодтиронинът и тироксинът се синтезират в щитовидните фоликули. Тези хормони са производни на аминокиселината тирозин. Тироксинът се произвежда в по-голямо количество, но трийодтиронинът има по-голяма биологична активност. За синтеза на тези хормони е необходимо предварителното натрупване на йодни аниони (I) и производството на тиреоглобулин във фоликулните клетки.

Йодните йони се внасят в клетките от т. нар. „йодна помпа” заедно с натриеви катиони (симпорт). Така в клетката концентрацията на йодни аниони достига двадесет пъти повече от концентрацията им в извънклетъчното пространство. След синтеза на тиреоглобулин фоликулните клетки го отделят в колоида чрез екзоцитоза.

В секреторните гранули освен тиреоглобулин се съдържа и ензима тиреоидна пероксидаза. През апикалната мембрана на фоликулните клетки по посока на колоидното вещество се пренасят и йодните аниони. Тиреоидната пероксидаза катализира окислението на йодните аниони до I2. Същият ензим подпомага свързването на йода с тирозиновите остатъци от тиреоглобулиновата молекула. Като резултат от тези реакции се получават монойодтирозини и дийодтирозини. Тези продукти след това се сливат и се получават трийодтиронин (с три йодни атома) и тироксин (с четири йодни атома).

Секреция и метаболизъм на Ти Т4

Синтезираните прекурсорни молекули на тиреоидните хормони се складират в колоида до поява на стимул за тяхното освобождаване в кръвта. Тогава фоликулните клетки поемат капчици от колоида чрез ендоцитоза. Съдържащите се в капките прехормони се подлагат на действието на лизозомни протезни ензими. Получените вече активни хормони се отделят в кръвния ток.

В кръвната плазма тиреоидните хормони се придвижват свързани с плазмени протеини. Тиреоидните хормони се свързват предимно с тироксин-свързващия глобулин и с албумин. Едва около 0,3% от трийодтиронина и 0,03% от тироксина се движат в кръвта в свободна форма (несвързана с протеини).

Именно свободните тиреоидни хорморни проявяват биологична активност. Затова и тяхната концентрация е определяща за функциите на щитовидната жлеза. Времето на полуживот на тиреоидните хормони е около една седмица. Дейодинирането на тиреоидните хормони се осъществява в черния дроб, бъбреците и др. органи.

Синтез и действие на калцитонина

Калцитонинът (тиреокалцитонин) е хормон, който се синтзира от парафоликулните клетки на човешката щитовидна жлеза. Той е полипептиден хормон, съставен от 32 аминокиселини. Повишените нива на калциеви йони в кръвта стимулират неговата секреция. Калцитонинът се свързва с рецептори в костната тъкан и бъбреците. Хормонът потиска костната резорбция от остеокластите и увеличава извеждането на калция от тялото с урината. Така калцитонинът понижава калциевата концентрация в кръвта.

 Биологични ефекти на Ти Т хормоните на щитовидната жлеза

Рецептори за хормоните Ти Тна щитовидната жлеза има във всички тъкани. Благодарение на това тези хормони оказват влияние в цялото тяло. Трийодтиронинът и тироксинът увеличават консумацията на кислород и метаболизма в почти всички тъкани. Повишават силата и честотата на съкращение на сърдечния мускул, увеличават обема на циркулиращата кръв.

Трийодтиронинът и тироксинът са необходими за нормалното израстване на организма, тъй като стимулират растежа и развитието на костите. Секрецията на растежен хормон (соматотропин) от хипофизата също се стимулира от Ти Т4. За растежа на организма са необходими много органични вещства. Тиреоидните хормони осигуряват тяхната доставка до развиващите се тъкани като стимулират белтъчната, въглехидратната и липидната обмяна.

Тиреоидните хормони са от първостепенно значение за адекватното развитие на централната нервна система в пренатална и ранна детска възраст. Ти Т4 участват и в процеса на запаметяване, обучение и емоционалните реакции.

Регулация на секрецията на хормони от щитовидната жлеза

Секрецията на тироксин и трийодтиронин от щитовидната жлеза се стимулира от тиреотропния (тиреостимулиращ) хормон на аденохипофизата. Самият тиреотропен хормон се отделя под влиянието на тиреотропин-освобождаващия хормон (ТОХ) на хипоталамуса.  Концентрацията на тироксин и трийодтиронин в кръвта регулира секрецията на тиреотропин-освобождаващия хормон от хипоталамуса.

При завишени концентрации на тиреоидните хормони се потиска отделянето на ТОХ (т. нар. отрицателна обратна връзка). Това намалява секрецията и на тиреотропния хормон и съответно намалява синтеза на Т3 и Т4 от щитовидната жлеза. Тиреоидната секреция се потиска и при дълги периоди на гладуване.

Щитовидна жлеза – смущения във функциите

Повишената активност на щитовидната жлеза се нарича хипертиреоидизъм. Обикновено се предизвиква от болестта на Базедов. При това заболяване щитовидната жлеза е постоянно стимулирана.  В резултат жлезата увеличава размерите си. Симптомите са безсъние, раздразнителност, загуба на тегло, изпъкнали очни ябълки, повишена температура и сърдечен пулс.

Хипотиреоидизъм е състоянието на занижени функции на щитовидната жлеза. Често причината е недостигът на йод във водата и храната. Това е характерно за вътреконтиненталните държави и се определя като „ендемитна гуша”. Хипотиреоидизмът в периода на вътреутробното развитие води до раждане на децата с тежки физически и умствени увреждания – кретенизъм. Хипотиреоидното състояние при възрастните предизвиква състоянието микседем. Изразява се в забавяне на обмяната веществата, увеличаване на теглото и нивото на холестерол в кръвта, подкожно натрупване на мукополизахариди, загрубяване и жълтеникаво оцветяване на кожата.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!