post

Шаран – клас Костни риби – тип Хордови

Шаран (Cyprinus carpio) – представлява сладководна риба, която спада към клас Костни риби на тип Хордови. Типът включва над 65 000 вида, които са многоклетъчни животни с двустранна симетрия. Днес съществуващите костни риби са близо 30 000 вида и обитават само солените и сладководните басейни – нямат сухоземни представители. Цялото устройство на тялото им е пригодено към водната среда на живот.

Шаран – обща характеристика

Шаранът населява сладководните естествени и изкуствени езера, а също и големите бавнотечащи реки, които са богати на растителност и храна. Формата на тялото е хидродинамична (сплескано вретено) с цел да се намалява съпротивлението при плуване. Окраската е маскировъчна, като отгоре гърбът е тъмен, за да се слива с цвета на дъното, а коремът отдолу е светъл, за да не се откроява на фона на небето. Въпреки това рибата може да бъде забелязана от хищниците лесно.

шаран

шаран – общо устройство на тялото

Допълнителна защита от външни наранявания изпълнява плътното покритие на тялото с люспи, които по своята природа представляват вроговени епидермисни образувания на рибната кожа. Обикновеният шаран носи цяла люспеста броня чак до главата, но благородният (едролюспест)  и голият (огледален) шаран притежават само по няколко големи люспи на тялото си. Телата на рибите са покрити изцяло със слуз, чиято функция е да редуцира при движение триенето с водата.

Главата на шарана е свързана неподвижно с тялото и в нея се намират зрителните органи (очите), вкусовите и обонятелните рецептори, вътрешното ухо (орган на равновесието) и два чифта осезателни мустачки. В нейната основа се разполагат хрилните капачета, под които се намират хрилете. В средата на тялото странично минава така наречената странична линия. Тя служи като осезателен орган за силата и посоката на водните течения, близостта на подводните предмети и дълбочината на която се намира рибата.

Опорно-двигателна система

Опорно-двигателният апарат се състои от пасивна и активна част. Пасивната част на двигателната система е костният скелет на рибата. Той включва няколко главни части: череп, гръбнак, ребра и кости на плавниците. Защитната функция на костите е да предпазват вътрешните органи от външни травми. Двигателната им функция се дължи на факта, че към тях се прикрепват мускулите, а самите кости придават постоянна форма на всеки един орган за движение (плавник). Плавниците са три единични и два чифтни и могат да бъдат видяни на схемата с общото устройство на тялото, а също на скелетната фотография на шарана.

скелет на шаран

скелет на шаран; автор на изображението: Alina Zienowicz; лиценз на изобр.:CC BY-SA 3.0

Скелетните мускули представляват активната част на двигателната система. Тяхното волево съкращаване предизвиква движението на плавниците, а оттам и придвижването на шарана напред и встрани в средата му на живот. Потапянето в дълбочина и изплуването на рибата се осъществява благодарение на плавателния мехур, който съответно се изпразва или изпълва с въздух.

Храносмилателна система на шаран

Храносмилателната система е от тръбен тип и започва с устен отвор (уста) и завършва с анално отвърстие (анус). Храната на един шаран може да бъде както червеи, ларви и малки животинки, така и растителни семена и отпадъци, което го определя като всеядно животно. По отношение на вида на храната, съществуват също хищни, растителноядни и дори лешоядни риби. Понякога те имат множество ситни зъбчета, а в други случаи притежават редове от големи и остри зъби, особено когато са ясно изразени хищници.

шаран

опростено схематично разположение на вътрешните органи на шаран

Веднъж погълната хранителната частица, с помощта на мускулеста глътка преминава през хранопровода и попада в стомаха. Черният дроб и жлъчното мехурче осигуряват ензими необходими за храносмилането. Стомашното съдържимо преминава в червото, където в началото има слепи канали (черва) за допълнително смилане на хранителните вещества, които оттам нататък, по пътя си биват всмуквани през чревните стени в кръвта. Несмлените остатъци се изхвърлят във водата през ануса.

Кръвоносна система

Кръвоносната система е от затворен тип и кръвта се придвижва с помощта на сърце до органите, но само посредством кръвоносни съдове. Сърцето е мускулест орган, който има два основни дяла – предсърдие и камера. През венозен синус, кръвта постъпва в предсърдието, оттам преминава в камерата, която я изтласква през артериален конус обратно в съдовете. Кръвоносните съдове, които внасят кръв в сърцето се наричат вени, а тези които я изнасят – артерии. Кръвта богата на кислород се нарича артериална, а тази бедна на кислород – венозна.

шаран, риба

кръвоносна система и кръвообръщение на шаран (риби)

В сърцето на всеки шаран вените внасят венозна кръв, която то изпомпва еднопосочно по коремната артерия до хрилете. Там с помощта на малки кръвоносни съдове (капиляри) се извършва газова обмяна и венозната кръв се превръща в артериална. Тя преминава по хрилните артерии към разклонена гръбна артерия (аорта), а оттам до мускулите, мозъка и вътрешните органи. В тях кислородът се изразходва и кръвта става отново венозна, след което обратно по вените се завръща в сърцето и кръгът се затваря. Рибите имат един кръг на кръвообръщение. Когато кръвта преминава през черния дроб, той служи като филтър за детоксикация.

Дихателна система

Дишането при рибите се осъществява с помощта на специализирани дихателни органи наречени хриле. Те са съставени от множество пластини (ламели), които са изградени от тъкан изключително богата на капиляри. Хрилете се разполагат в задната част на устната кухина, а отвън са защитени с помощта на хрилни капаци.

хриле на шаран

хриле на шаран и схема на тяхното функциониране

Водният поток навлиза през устата на риба и излиза през отворите на хрилните капаци, като междувременно преминава през цялата повърхност на хрилете. Разтвореният във водата клислород влиза в контакт с кръвта в капилярите и съответно с хемоглобина, при което се свързва с последния и се отправя към клетките на рибата. Хрилете на шарана са чифтни органи, изцяло предназначени за дишане във водна среда.

Отделителна система

Отделителната система на шарана се състои от два лентовидни бъбрека, които се намират над плавателния мехур. Те са изградени от множество нефрони, които филтрират кръвта и образуват урината, която през два пикочопровода постъпва в пикочния мехур, а той се отваря непосредствено зад ануса.

Нервна система

При всички хордови животни се появява централна нервна система (ЦНС). Тя е представена от главен и гръбначен мозък. Гръбначният мозък при шарана е нервна тръба, която се разполага в канал образуван от отворите на костните прешлени, които изграждат гръбначния стълб. Странично от него излизат множество нерви към различни части на тялото и вътрешните органи.

главен мозък на шаран

главен мозък на шаран

В предната си част гръбначният мозък се свързва с главния мозък, който се намира в мозъковия череп на рибата. Главният мозък се състои от 5 основни мозъкови дяла: продълговат мозък (свързан с гръбначния), малък мозък, среден мозък, междинен мозък и краен (преден) мозък. ЦНС използва нерви  за комуникация и с помощта на техните нервни окончания събира информация от сетивните органи. После тази информация се обработва в нервните центрове и пак с посредничеството на нерви се изпраща отговор на външните дразнения до съответните изпълнителни органи.

Полова система, размножаване и развитие

Шаранът е разделнополово животно, което ще рече, че мъжките и женските полови органи се разполагат в различни индивиди. Също така се наблюдава полов диморфизъм, т.е. мъжкият индивид се различава видимо от женската. Преди оплождането се наблюдават брачни ритуали.

Оплождането е външно – женската изхвърля във водната среда яйцата (хайвер), а мъжкият отделя сперматозоидите, които ги оплождат. Полова зрялост се достига към третата година. По-големите женски индивиди могат да изхвърлят над 1000 000 яйца – средно по 180 000 бройки на килограм живо тегло. Хвърлянето на хайвера става през пролетта в плитки затревени води, където яйцата полепват по растителните стъбла, а тези които паднат на дъното загиват.

При благоприятни условия и температури (оптимално 18-19ºС) над 80% от тях могат да бъдат оплодени и след около 3-4 дни се излюпват първите рибки. Развитието е пряко и сравнително бързо, което превръща шарана в една от най-желаните риби за отглеждане. Неговите вкусови и хранителни качества са едни от най-ценените на пазара.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!