Чехълче (Paramecium caudatum) – едноклетъчно животно, което принадлежи към тип Ресничести (инфузории, Ciliophora). Тялото му под светлинен микроскоп изглежда като контурите на чехъл, а под електронен прилича повече на мъхест хот дог.
Целият тип има повече от 8000 вида предимно свободноживеещи плаващи или ектопаразити. Характерни белези за таксона са ядреният дуализъм, ресничките, конюгацията, асиметричното просто делене и инфрацилиатурата.
чехълче – едноклетъчни животни
Ако се разгледа едно чехълче се вижда, че отвън клетката е обвита с пеликула, която е образувана от две двойни мембрани и е покрита от множество реснички. Ресничките започват от овални базални телца (кинетосоми), които са свързани помежду си с голяма мрежа от микротубули и фибрили. Те образуват кинетомален комплекс (кинетом), който се нарича инфрацилиатура. Цитоплазмата на това едноклетъчно животно се дели на два слоя – ендоплазма и екзоплазма (кортекс).
Чехълче – хранене и храносмилане
Чехълчето се храни главно с бактерии, които поглъща през специализиран участък, който се нарича клетъчна уста или цитостом. Ресните при устата образуват воден ток навътре, хранителната частица преминава през глътката (цитофаринкс) и попада в храносмилателна вакуола, която се изпълва с ензими. Тя започва сложно движение в клетката, което се нарича циклоза и през времетраенето му храната се смила. Несмлените частици се изхвърлят с помощта на фекална вакуола през клетъчния анус (цитопрокт) в задния край на клетката.
анатомично устройство на чехълче
Дишане и отделяне
Чехълчето, подобно на повечето инфузории, е аеробен организъм и диша с цялата повърхност на тялото си. Кислородът прониква дифузно от заобикалящата среда в клетката, но същевременно той е силно токсичен за онези представители на типа, които са анаеробни организми.
Отделянето при всяко чехълче става с помощта на свивателни (съкратителни) вакуоли, които най-често са две на брой. Те са сравнително сложно устроени, като се състоят от централен резервоар и радиални канали. Отделянето на веществата става на два етапа. При първия (диастола) радиалните канали изпомпват течностите в централния резервоар, а при втория (систола) той отделя токсичните вещества в околната среда. Когато температурата на средата е около 20°С, една вакуола изхвърля 3-4 обема на резервоара си. Освен чрез вакуоли, всяко чехълче отделя и през пеликулата си.
Дразнимост и движение
Повърхността на едно чехълче може да е покрита с близо 15 000 реснички. В кортекса се намират множество мионеми, които могат да се съкращават и да влияят на движенията на тялото и дейността на трихоцистите. Филаментите в трихоцистите могат да се изтрелват навън при въздействието на определени дразнители.
Размножаване
монотомия – безполово размножаване при чехълче
Чехълчето има две ядра – голямо (макронуклеус) и малко (микронуклеус). То се размножава по полов и безполов път, като двете ядра участват активно в размножителния процес. Безполовото размножаване започва с удвояване на генетичния материал, клетката се прищъпва напречно по средата и постепенно се разделя на две дъщерни по-малки клетки. Ядрата се делят митотично с малки характерни особености за макронуклеуса. Безполовото размножаване се наблюдава обикновено при благоприятни условия и в излишък на хранителни вещества – веднъж на 12 часа.
схематично представяне на конюгация при чехълче
Половото размножаване е представено от процеса конюгация. При него едно чехълче се слива временно с друго чехълче и двете си разменят генетичен материал. За разлика от копулацията, при конюгацията не се ражда потомство, но двата изходни индивида се превръщат в практически нови такива, защото генетичният им код се изменя. При дефицит на хранителни вещества процесът на конюгация се стимулира за сметка на безполовото размножаване.