post

Чарли Лъки Лучиано (Салваторе Лукания)

Чарли Лъки Лучиано (Салваторе Лукания) е роден на 24 ноември 1897 г. в бедното италианското село Леркара Фриди. Животът там бил тежък и баща му работел в местната мина за сяра. През 1907г. семейството на малкия Салваторе отплавало за Америка с големи надежди. Те се заселили в еврейската част на  Долен Ийст Сайд на Манхатън – няколко преки от Малката Италия. Условията на живот били тежки и на гето и общността се състояла от италиански, ирландски и еврейски имигранти.

Ученическите години на Лъки Лучиано

Чарли Лъки Лучиано

Чарли Лъки Лучиано

Салваторе не бил силен ученик и предпочитал улицата. Първият рекет, който развил бил лихварството, като заемал пари на съучениците си и ги прибирал с лихва. Малко след като навършил 14 години той напуснал училище и започнал да работи като доставчик на шапки за 7$ на седмица.

Веднъж след игра на зарове, малкият хулиган спечелил 244$, което го накарало да изостави „шапкарската кариера“. Скоро след това бил записан от родителите си в ново поправително училище в Бруклин, където той продължил да развива стария  си рекет. Някъде в този период започнал да се нарича Чарли Лучиано и се присъединил към Бандата на петте точки.

Освен, че новото му амплоа включвало изнудване на новопристигналите имигранти в квартала и съучениците му, той работел и като бияч по задачи, които  обслужвали интересите на корумпираните политици от Тамани хол и някои  от нюйоркските богаташи при избори или стачки. Едно от най-големите приятелства  на Чарли Лучиано датира от този период и то е с Франк Костело – бъдещият „министър-председател“ на престъпния свят.

Франк Костело

Франк Костело в зенита на своята власт

Сицилианец и евреин приятели – невероятно, но факт

През тези ранни години на своята престъпна кариера Салваторе попаднал в затвора за една година заради притежание на хероин. Там някои от затворниците започнали да го наричат Сали и се опитали да го изнасилят, но сицилианецът оттговорил със свирепа ярост. След затвора повече никога не използвал името Салваторе.

Един ден бандата на Лучиано се натъкнали на няколко еврейски хулигани и решили да ги рекетират. Най-хърбавият и невзрачен измежду евреите се подсмихнал и му отговорил: “Я ходи се шибай!“. Това бил Майер Лански. Чарли останал впечатлен и двамата започнали друго дълготрайно и голямо приятелство. Скоро към тях се присъединил и пиперлията Бенджамин Бъгси Сийгъл.

Майер Лански

Чарли Лъки Лучиано и Майер Лански

Кога Лучиано е получил прякора „Лъки“ (късметлия) не е напълно ясно, но се смята, че след жесток побой и нарязване с бръснач (вероятно мутри на Салваторе Маранзано около 1929г.), въпреки всички обстоятелства той оцелял и за спомен получил голям белег, увредено око и добавка към името си – Лъки.

Въпреки че Лъки Лучиано имал сблъсъци със закона заради притежание и продажба на хероин, неговото изкачване към върха станало благодарение на алкохола. На 17 януари 1920г. била прокарана 18-та поправка на конституцията на САЩ, която забранявала призводството, дистрибуцията и търговията с алкохол. Това се оказала златна възможност за всеки гангстер в Америка и един от най-добрите в нарушаването на Сухия режим бил Арнолд Ротщайн – „Мозъкът“. За него работели дори Франк Костело, Вито Дженовезе, а по-късно Сийгъл и Лански.

Бъгси Сийгъл

Бъгси Сийгъл

Епохата Ротщайн

Ротщайн се опитал да култивира изисканост в характера на иначе умерения и рационален Лъки Лучиано. Но през 1923г. той се дискредитирал, като отново бил спипан с хероин от полицията. Това бил номер на мафията, скроен вероятно от Маранзано и поднесен на Чарли от Вито Дженовезе.

След дълъг побой в полицията Лъки Лучиано се съгласил да доносничи срещу някакви еврейски гангстери, за да отърве панделата. Едновременно с това, по съвет на Ротщайн, той пръснал много пари за подкупи.  Рушветите го спасили от затвора, публично опозоряване и заклеймяване като информатор и доносник. Предстояло отмъщението му!

Скоро обаче Арнолд Ротщайн бил застрелян през 1928г. (вероятно Масерия) и престъпната му империя била наследена от Лански и Лучиано. Известно е, че в началото на 20-те години на ХХ-ти век, Лъки имал вземане – даване с  Джо Масерия – „Боса“ и след смъртта на Ротщайн, Лучиано отново се обрънал към него, но този път имал нещо наум.

Краят на Кастелмарските войни

В Ню Йорк кипяла гангстерска война между двамата от петте най-големи италиански гангстери – Старите мустакатковци: Салваторе Маранзано и Джо Масерия. Това било лошо за бизнеса, факт който и Лучиано и Лански осъзнавали. Лъки съумял да спечели доверието на Масерия и станал член на неговата престъпна фамилия. Много вероятно е в този етап от живота си да е бил посветен като пълноправен член на мафията.

Джо Масерия, Салваторе Маранзано

Джо Масерия и Салваторе Маранзано

Веднъж по време на обяд (15.04.1931 г.) в любимия на Масерия ресторант, Лъки Лучиано станал и отишъл до тоалетната, като оставил дебелия бос да се тъпче с храна на масата. Секунди по-късно през вратата влезли въоръжени маскирани лица… Когато полицията намерила трупа на Джо Масерия, в ръката му било поставено асо пика. Никой от разследващите убийството детективи не разбал, че зад маските били Бъгси Сийгъл, Вито Дженовезе, Албърт Анастейжа и Джо Адонис и всички те действали по заповед на Чалз Лъки Лучиано.

Маранзано – бос на босовете

Ходът срещу Масерия имал две основни цели: Първо – Босът трябвало да бъде изваден от играта и второ – Лучиано търсел начин да спечели доверието на Салваторе Маранзано. Последният се провъзгласил за бос на босовете, но виждал заплахата, която Лъки Лучиано представлявал, затова не допускал непознати италианци до себе си и дори наел Винсент Кол – „Бясното псе“ да пречука „Късметлията“.

В тази сложна обстановка се намесили Майер Лански и Томи Лукезе. Томи успял  да се внедри в организацията на Маранзано и научил, че босът предвиждал предстоящо посещение от данъчните. Както се очаквало агенти на данъчната служба пристигнали. Заради еврейския им произход били допуснати до Салваторе Маранзано, което се оказало грешка от негова страна, защото данъчните всъщност били гангстерите на Майер Лански. Маранзано паднал убит на 10.09.1931 г.

Смъртта на „старата гвардия“ поставила ново начало в развитието на сицилианската мафия на територията на САЩ. Всички гангстери виждали, че на върха стоял само един човек – Лъки Лучиано и си задавали въпроса, кой е следващият, който ще попадне в мерника на „Късметлията“.

Лучиано обаче предприел напълно неочаквани стъпки, които довели до създаването на управленческия орган „Comitato di Pace“ или по-известен като Комисията. В него всеки голям мафиотски бос имал право на глас и всяко вътрешно насилие трябвало да бъде одобрено от босовете. Това сложило край на уличните дезорганизирани банди и поставило началото „La Cosa nostra“ (Коза ностра = това наше дело) – организираната италианска престъпност в САЩ обединена под едно ръководно тяло – Комисията.

Лъки Лучиано начело на Комисията

Като цяло мафията била расистка организация, която включвала в себе си само сицилианци – католици. В нея не се допускали дори италианци, а камо ли евреите, които се считали за убийци на божия син. Лъки Лучиано се научил през годините да работи с всички – други италианци, евреи, ирландци и дори с негрите в Харлем.

В Комисията имали думата хора като Ал Капоне и Франк Костело, които са италианци, но не от Сицилия. Дори Майер Лански притежавал право на вето, въпреки че никога не би могъл да бъде член на Коза ностра, защото мафията продължавала да бъде чисто сицилианска афера от времето, когато тя се разпростирала само в Сицилия.

Лъки Лучиано

Лучиано в зенита на властта си

Петте мафиотски фамилии били създадени от Маранзано след смъртта на Масерия и били наименовани на своите босове: Галиано (по-късно Гамбино), Бонано, Профачи (по-късно Коломбо), Мангано (по-късно Лукезе) и Лучиано (по-късно Дженовезе). Лъки Лучиано ги превърнал в членове на Комисията и това останало така до 80-те години на ХХ-ти век, когато фамилията Бонано била изхвърлена, заради операцията на ФБР „Дони Браско“. Към комисията били добавени по-късно фамилиите от Канзас, Филаделфия, Детройт, „Чикагската групировка“ на Капоне и други.

Фамилия Лучиано и Убийство ООД

Фамилията Лучиано имала за консилиере (съветник) Франк Костело и за заместник-шеф Вито Дженовезе. Дори могъщият Лъки Лучиано не можел да си позволи официално да приеме Лански и Сийгъл като членове на собствената си престъпна организация. Въпреки това Лански си оставал неформален консилиере и дясна ръка на Чарли.

Лъки Лучиано продължил по старому да разраства бизнеса си и да разширява интересите си. След падането на Сухия режим, организираната престъпност била вече подготвена да навлезе в много други сфери на законния бизнес. Комисията контролирала синдикатите, строителството, производството на платове, тъкани и конфекция, спорт, алкохол, храни, хазарт и много незаконни дейности като проституция, кражби, рекет, наркотици и др.

За да бъде тотален този контрол, била създадена нелегална фирма – „УбийствоООД,  в която действали най-безмилостните психопати и убийци сред гангстерите. Двама от най-известните ѝ представители били Лепке Бъколтър и Албърт Анастейжа – върховният екзекутор на подземния свят. Те заедно с останалите убийци работели на заплата и изпълнявали поръчки в цялата страна.

Смята се, че идеоолог на „Убийство“ ООД бил самият Лъки Лучиано и косвено доказателство за това бил смесеният етнически състав на чудовищната организация. Където магията и подкупите на Франк Костело не действали, там свистели куршумите на „Убийство“ ООД и Късметлията изглеждал недосегаем…

Прокурор Томас Дюи и походът му срещу Лучиано

Прокурор Томас Дюи

Прокурор Томас Дюи

През 1935 година се появил нов окръжен прокурор – Томас Дюи и той поел на „кръстоносен поход“ срещу организираната престъпност. Първата жертва на закона била фирмата отговорна за над 1000 убийства – „Убийство“ ООД. Дъч Шулц поискал да удари Дюи докато обядвал в любимия си ресторант, но Лъки Лучиано забранил, защото убийството на окръжен прокурор щяло да стане причина полицията да спре арестите и да започне разстрелите.

Дъч не се вслушал и скоро, по заповед на Късметлията, той самият бил очистен от хората на Лепке. Последният обаче веднага след това попаднал на мерника на Дюи. С „Убийство“ ООД било свършено. До този момент Лучиано все се измъквал от дългата ръка на закона.

Но през 1936 година срещу него били скалъпени 62 обвинения в сводничество и той се отправил за 50 годишен престой в затвора. Председателят на Комисията бил осъден като обикновен сводник, защото не можели да го хванат за истинските му престъпления. Дюи не се трогнал дори от факта, че Лъки му спасил живота, убивайки Дъч Шулц. Въпреки това, до края на живота си прокурорът избягвал да сяда до витрините на ресторантите, в които отивал да се храни.

Лъки Лучиано, Салваторе Лукания

Лъки Лучиано на подсъдимата скамейка

Затворът и сътрудничество с федералното правителство

След началото на Втората световна война, Лучиано, който още бил в затвора, започнал да си сътрудничи неофициално с американското правителство, с цел мафията (Албърт Анастейжа) да предпази доковете в Ню Йорк от нацистки саботажи. Също така, федералните власти търсели помощтта му да подготвят плацдарм за десанта в Сицилия, където очаквали съдействие от страна на сицилианската мафия.

Ролята на посредник между Лъки и федералното правителство се паднала на Майер Лански. Той се възползвал от сгодата, за да изгради добри контакти със сицилианските донове отвъд океана, но едновременно с това бил воден и от патриотични подбуди в борбата срещу нацизма.

След края на войната, Томас Дюи вече бил станал губернатор и заради заслугите на Лучиано го помилвал при едно условие: Късметлията трябвало да бъде депортиран в Италия. Въпреки че бил американски гражданин, Чарли приел сделката и на 10 февруари 1946 година отплавал от Америка.

Октомври същата година, той пак предприел плаване, но този път за столицата на Куба – Хавана. Там вече го очаквал Майер Лански, който имал солидни инвестиции в местния хазартен бизнес. От Куба Лучиано възнамерявал да контролира действията на Коза ностра и трафика на наркотици. Нещата обаче вече не били същите…

Вито Дженовезе се натягал за позицията на глава на фамилията, която след окошарването на Лъки Лучиано била заемана от Франк Костело. От друга страна, Бъгси Сийгъл губел милиони долари при строежа на казино Фламинго в пустинята на Невада. Най-лошото било, че САЩ оказвали натиск върху кубинските власти да екстрадират Лучиано обратно в Европа. В началото на 1947 година Късметлията пак отплавал за Италия.

Лъки Лучиано в изгнание

На 20 юни 1947 година Бенджамин Сийгъл бил застрелян в Бевърли Хилс, а с него умряло и едно старо приятелство. Никой не би посмял да гърми по Бъгси без разрешението на Лучиано и без съгласието на Лански. Затова за всички станало ясно откъде са дошли заповедите за убийството му. „Първото дуло на мафията“ бил вече в историята.

Лъки Лучиано

Лучиано с пинчера си

Последните 15 години от живота си Лъки Лучиано прекарал на италианска земя. Там той продължил престъпната си кариера като трафикант на наркотици и открил отново любовта в лицето на младата Игея Лисоне. Постепенно обаче започнал да губи властта си като председател на Комисията. През 1959 година загубил и Игея, която починала от рак на гърдата. Накрая за Лъки Лучиано останал само копнежът по любимата му Америка.

Вито Дженовезе атакувал отворената позиция на бос още през 1957 година, като се опитал да елиминира Костело и убил Анастейжа. Но змията хапела най-силно докато умирала! Лучиано, подразнен от амбициите на довчерашния си сподвижник, подкупил наркотрафикант да свидетелства и уличи Дженовезе в търговия с наркотици. Този ход осигурил топла килия за стария и кръвожаден Вито в продължение на 15 години.

През 1962 година Лъки Лучиано решил да издаде книга за живота си, с което нарушавал законът на мафията „Омерта“ (Който не мълчи ще умре), но на 26 януари се споминал от инфаркт!

Епилог

Лъки Лучиано бил женкар и не се свенял да се показва скандално в лъскавите нощни заведения на Ню Йорк. Той не се стремял да привлича вниманието на околните към себе си като Ал Капоне или Джон Готи, но и не търсел дискретност, което довело до осъждането и падението му. Въпреки всичко „Късметлията“ винаги е бил умерен и въздържан, като никога не е оставял емоциите да вземат връх над разума. Лучиано всякога избягвал безсмислените кръвопролития, защото те били в разрез с неговата истинска религия – култът към парите!

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!