post

Чарлз Дарвин – относно произхода на видовете

Чарлз Робърт Дарвин е роден на 12 февруари 1809 година в шотландския град Шрусбъри (Шропшър) във влиятелно и заможно семейство. Някои от членовете на фамилията му принадлежат към Унитарната, а други към Англиканската християнска църква. И въпреки че дядо му Еразъм Дарвин, е свободомислещ натуралист, ранното възпитание на Чарлз е в традиционния за християнството дух.

Образование

Еразъм Дарвин

Еразъм Дарвин

На осем годишна възраст той постъпва в местното училище. Повече от уроците в клас обаче, го влече заобикалящата природа и Чарлз Дарвин със страст колекционира насекоми, черупки от мекотели, минерали и др. През 1825 година по желание на баща си той записва Медицинския факултет на университета в Единбург. Упражненията по анатомия влияят зле на младежа и често са му неприятни. За отблъскващи и жестоки намира операциите на живи хора, които по това време се извършват без упойка.

От друга страна, природните науки продължават да увличат Чарлз Дарвин, за което има заслуга и професор Робърт Грант. В неговия курс бъдещият естествоизпитател се запознава с идеите на Жан Батист Ламарк. Въпреки всичко, медицинското образование постепенно остава на заден план и той напуска Медицинския факултет.

В резултат на този провал и по настояване на баща си, Чарлз Дарвин постъпва в Богословския факултет през 27-ма. Там той успешно се дипломира, но не възнамерява да става действащ свещенник. Вместо това, докато учи в семинарията, прохождащият натуралист задълбочава познанията си относно британските бръмбари и получава заслужена репутация в областта.

Пътешествието с кораба Бигъл

младият Чарлз Дарвин

младият Чарлз Дарвин

В този период от живота си, Дарвин се запознава със свещенник Джон Хенсло, който е учен и през 1831-ва получава предложение да се присъедини към състава на картографско-изследователската експедиция на КНВ (кораб на нейно величество) Бийгъл. Като ботаник, наставник и приятел на Дарвин, Хенсло му преотстъпва мястото си като го препоръчва за експедицията на капитан Робърт Фицрой.

Изначално плаването на КНВ Бийгъл трябвало да продължи не повече от две години, но то се проточва цели пет. А от Чарлз Дарвин не се очаквало да има важна роля в морското приключение, чиято главна задача е да се картографират бреговете на Южна Америка. Двамата с капитан Фицрой, който е ревностен християнин, често водят разговори помежду си и нерядко споделят противоречиви възгледи за живата природа.

В Южна Америка Дарвин забелязва, че на голяма надморска височина има земни пластове, съдържащи вкаменелости (фосили) от морски обитатели. Той открива останки на отдавна загинали сухоземни животни (мегатериум или още наричан гигантски земен ленивец) и събира образци от различни живи растителни и животински видове. По време на изследователската му дейност, все по-често обмисля схващанията споделяни и от дядо му Еразъм, че всички живи твари имат общ произход.

корабът Бигъл

корабът Бигъл

Галапагос

Чарлз Дарвин не може да не забележи колко много древните животни приличат на съвременните. Освен това той отбелязва, че приликата в животинския свят е значително по-голяма, когато географските бариери и разстояния са по-малки. Отдалечените от континента острови се характеризират със своя специфична фауна и флора. Подобни особености поставят началото на радикално нови идеи в главата на натуралиста. В това отношение най-голяма роля изиграва посещението на КНВ Бийгъл на островите от архипелага Галапагос.

Архипелагът Галапагос и някой от островите в него, Чарлз Дарвин

Архипелагът Галапагос и някои от островите в него

На Галапагоските острови Чарлз Дарвин открива странно, макар и не голямо, разнообразие от животински видове. Пингвини, които живеят и плават в условия далеч по-топли от тези на Антарктида. Игуани, които са единствените морски гущери в света. Костенурки, достатъчно големи, за да бъдат яздени. Не малко и разнообразни летящи птици, които се отличават  видимо от континенталните. Натуралистът не пропуска да събере и препарира солидна колекция малки птички от различните острови на вулканичния архипелаг.

Раждането на една идея

Дарвинова чинка

Дарвинова чинка

По пътя за вкъщи Чарлз Дарвин продължава да бъде измъчван от несъответствия между видяното и хипотезата за божественото сътворение на живия свят. Той ревностно записва всички свои впечатления и наблюдения. При акустирането си на родна почва през 1836-та, Дарвин разбира, че вече е известен в родината си. Различните образци – растения, животни и фосили са изпратени на различни учени, специалисти в съответната област, за да ги идентифицират и класифицират.

Орнитологът Джон Гулд установява, че различните дребни птички от Галапагос са всъщност 12 различни вида чинки. За съжаление Дарвин не е записал, коя от кой остров, но става ясно, че разликите във външния им вид и формата на клюна им са свързани с начина им на живот и храната, която консумират. Подобно на тях, костенурките от различните острови също имат характерно различни коруби, но натуралистът не успява да запази и техни образци. Въпреки всичко, пътуването с КНВ Бигъл е невероятен успех за Дарвин. В резултат на това той е избран за член на Съвета на Геоложкото общество в Лондон на 17 февруари 1837-ма.

Тоамас Малтус

Томас Малтус

Два месеца по-късно Чарлз Дарвин, използвайки записките на капитан Робърт Фицрой, успява да установи, коя чинка от кой остров идва. Това окончателно затвърждава в съзнанието му радикалната за епохата си идея, че видовете се изменят (еволюират), а не са създадени от бог неизменни.

През 1938 година той обръща значимо внимание на произведението на Томас МалтусОчерк върху принципите на населението„. В него става ясно, че населението се увеличава в геометрична прогресия (твърде бързо), а хранителните ресурси в аритметична (твърде бавно). Малтус достига до извода, че масовата смърт на индивиди в резултат на епидемии, глад, бедствия и войни поддържа баланса. Дарвин извежда свое заключение, че подобен баланс в природа се поддържа в резултат на жестока Борба за съществуване.

Как Чарлз Дарвин открива Естественият отбор

На 2 октомври 1839 година Чарлз Дарвин се жени за първата си братовчедка по майчина линия Ема Уеджууд. Въпреки че тя е ревностна унитарна християнка, Ема приема неговите натуралистични възгледи и двамата се преместват да живеят в Лондон (Gower Street) до 1842-ра. Докато работи върху Еволюционната си теория, през годините Дарвин издава различни публикации, свързани с геология и с пътуването му с КНВ Бигъл.

Ема Дарвин

Ема Дарвин

През 1843 година М. Чеймбърс публикува „Следите на творението„, в което излага несполучливо и с лоши примери идеята за еволюция на организмите. Това подтиква Дарвин да публикува през 44-та кратко резюме на теорията си. Въпреки това, идеите му са твърде революционни за Викторианска Англия, а някои ги приемат дори за анархистки. Натуралистът ясно разбира, че трябва да построи внимателно теорията си и да я подплати с най-подходящите доказателства и примери.

Докато работи в имението си, Чарлз Дарвин обръща голямо внимание на селекцията на породистите кучета от техните стопани и я нарича Изкуствен отбор. Подобни методи той използва и при отглеждането на различни породи гълъби.

Дарвин осъзнава, че както човек осъществява изкуствен отбор сред домашните животни, така и в природа би следвало да протичат подобни процеси. Те обаче, трябва да са напълно естествени по своя произход. Така, вече опитният учен, достига до идеята за Естествен отбор, при който се запазват единствено полезните белези. В резултат на това оцеляват само най-приспособените към съответната среда индивиди, а останалите отмират.

През 51-ва умира Ани – най-голямата дъщеря на натуралиста, което го съкрушава. Личната трагедия на Чарлз Дарвин става окончателна причина, той да извади бог от уравнението на природата. За него вече е повече от ясно, че животът и смъртта в естествения свят нямат нищо общо с никоя божествена сила. Въпреки големите вътрешно-духовни противоречия, Ема подкрепя решително работата на съпруга си.

Произход на видовете

Алфред Уолъс

Алфред Уолъс

През 1958 година младият естествоизпитател Алфред Ръсел Уолъс изпраща своя работа на Дарвин, в която младежът достига до същите изводи като него. Макар че Чарлз Дарвин иска да я публикува самостоятелно, Уолъс настоява двамата заедно да направят публикацията. Поради тази причина, към нея са добавени извадки от „Произход на видовете“ по инициатива на сър Лайъл и доктор Хукър.

Относно произхода на видовете по пътя на естествения отбор“ или накратко „Произход на видовете“ е първият колосален труд на Чарлз Дарвин, който е публикуван през 1859 година. През 1968-ма той издава втория си труд под заглавието „Изменение на растенията и животните при одомошаването„. През 1871 година е отпечатан третият – „Произход на човека и половия отбор„.

„Произход на видовете“ предизвиква сериозни обществени сътресения, но след последното от трите произведения, мнозина смятат, че Дарвин завинаги убива бог. Публичната реакция на религиозните и консервативните кръгове е изключително остра и негативна. От друга страна прогресивните прослойки и широката общественост приемат много добре трудовете на натуралиста.

Най-великата идея

Произход на видовете

Произход на видовете

На преклонна възраст и до края на дните си, Чарлз Дарвин продължава да публикува научни произведения, разглеждащи различни въпроси от живата природа.

На 19 април 1882 година в Дауни почива създателят на Еволюционната теория. Противно на очакванията и желанието на Дарвин, след смъртта му възниква движение между привържениците му, целящо той да бъде погребан в Уестминстърското абатство.

Уредено е погребение с държавни почести, а на церемонията уестминстърският абат заявява, че Теорията за еволюцията не е в противоречие с вярата в бог. Чарлз Робърт Дарвин е погребан редом с Исак Нютон.

И до днес мнозина учени са убедени, че той е създател на най-значимата идея за единство на живата и неживата природа, основаващо се изцяло на естествени принципи и закони.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!