post

Цар Петър I и разпадането на българското царство

Цар Петър I е български владетел от Първото българско царство, който властва в годините от 927 до 969-та. Неговото управление се характеризира като изключително слабо и трагично за българската държавност. Въпреки това, съвременната тенденция в официалната историография избягва да го категоризира като такова, а Българската православна църква го канонизира за светец.

Възкачването цар Петър I на престола

След смъртта на цар Симеон Велики на престола се възкачил вторият му син Петър. Този нов български владетел бил лишен от всякакви качества на държавник и последвалото управление довело България до ръба на катастрофата. Войните на неговия баща Симеон били донесли изтощение и умора на всички българи, но новият цар по никакъв начин не се опитал да стабилизира държавата.

Още с възкачването си на трона, цар Петър I получил могъща армия подготвена за окончателно изтласкване на византийците от Балканския полуостров. Българският владетел обаче не потърсил начин да се възползва от обстоятелствата, а сключил унизителен мирен договор, чрез който България се отказвала от всички завоювани територии след 913 година.

Цар Петър I отстъпил най-позорно дори и градовете Анхиало и Месембрия. Наградата, която получил царят на българите, било признаване на царската му титла и ръката на внучката на Роман Лакапин.

Реакцията в българските управленски среди

Онези сред болярите, които следвали Симеон по неговия път били съкрушени. Още след първата година от управлението на царя, велемощните боили организирали преврат оглавяван от неговия брат Иван. Заговорът обаче бил разкрит, съзаклятниците паднали убити, а Иван се замонашил. Глупостта на цар Петър стигнала до там, че позволил брат му да бъде предаден на византийския император, който от своя страна смятал да го използва срещу българския самодържец.

Лошото управление на новия владетел породило открито въстание през 930 година. Буната била оглавена от най-големия син на Симеон – Михаил. Още с избухването на въстанието обаче, водачът му се споминал и това предопределило неговия провал.

Крушата, която паднала твърде далеч от дървото

В четвъртата година от управлението на цар Петър I, некомпетентността му станала причина плененият в Преслав сръбски княз Чеслав да избяга и да организира въоръжена борба срещу българската власт в сръбските земи. Българският владетел отново не взел никакви мерки и с това насърчил следващите беди.

Маджарите, които се били отказали да тормозят българските землища видяли, че съдбата им се усмихвала. Маджарската конница започнала да връхлита с нови сили и да граби на българска територия. Над България надвиснала угрозата от упадък и пълно унищожение.

Властването на цар Петър I продължило 40 години, които били съпроводени с икономическа и политическа разруха, глад и мизерия, духовно разложение и сектантство, политическа слабост и унижение. Българският владетел, въпреки че получавал годишна дан от византийския император, заплатил за нея със заложничество на двамата си синове. Самият той се бил превърнал почти във васал на империята, комуто било отредено да пази земите ѝ от маджарските набези.

Настъплението на ромеите и русите

През 966 година василевсът позорно изгонил българските пратеници, които дошли отново да вземат полагащия им се годишен данък. В Константинопол било взето решение да се нанесе решителен удар върху отслабената българска държава.

Ромейските дипломати се свързали с руския княз Светослав и го подкупили да нападне България. През 967 година той заедно с 60 000-на армия минал Дунава и разбил 30 000-ната българска войска. Походът на русите бил осуетен от печенезите, които нападнали столицата им Киев и войските им трябвало да се завърнат.

При вестта за разгрома на армията му, цар Петър I получил удар. На българския престол се възкачил неговият син Борис II, който бил освободен от византийския император, за да  бъде използван срещу новосъздалата се руска опасност.

Новият български владетел влязъл в кървави сражения при повторното нашествие на руските войски. Княз Светослав за втори път съумял да разгроми българската армия, а Борис напразно чакал помощ от съюзниците си ромеи. В създалата се критична обстановка, киевският княз Светослав I Игоревич бил припознат като император на България, а Борис II си запазвал властта на васал, който формално управлява българското царство. Самият княз Светослав се установил в крепостта Дръстър.

Падането на Преславния дворец на Тича и разпадане на българското царство

падането на Преслав, цар Петър I

руси и българи отбраняват заедно Преслав срещу византийците

Руският княз не само, че влязъл в ролята на български владетел, но и наследил политическото поведение на цар Симеон. Това не се понравило на новия византийски император Йоан Цимисхи. Той започнал кампания за прогонването му от българските земи.

Началният ход обаче принадлежал на Светослав, който със смесена войска от руси, българи, печенези и маджари преминал Хемус. Ала още при първия сериозен сблъсък, той бил разбит от ромейските тагми. През 972 година Йоан Цимисхи прекосил на север неохраняемите старопланински проходи и обсадил Преслав.

Руските и българските гарнизони били разгромени, а градът паднал превзет от ромееца. Преслав бил опожарен, а всичко построено през Симеоновата епоха погинало. Борис II се озовал в плен още на външните стени. При срещата му с василевсва, последният му обяснил, че походът не е срещу българите, а има за цел да ги освободи от властта на руския княз.

При тези внушения на Йоан Цимисхи, българите се обърнали срещу русите, което принудило Светослав да екзекутира 300 български военачалници и боляри. Той се отбранявал в Дръстър още известно време, след което сключил примирие и напуснал българските земи. Преслав бил прекръстен в Йоанопол, а Източна България се присъединила към територията на Византия. Империята на Симеон Велики останала в миналото, при това не без значителния принос на цар Петър I.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!