post

Могъществото на България при цар Йоан Асен II

Цар Йоан Асен II е български средновековен владетел (1218 – 1241г.) от Второто българско царство. Той управлява страната умело, което довежда до период на разцвет и териториално разширение. Царското му достойнство е окончателно скрепено с голямата победа в битката при Клокотница.

България след управлението на Ромеоубиеца

След смъртта на цар Калоян (1207г.), който нямал наследник, престолът по право се падал на братовия му син Йоан Асен. Княз Борил обаче узурпирал короната и престолонаследникът се принудил да избяга на север от Дунава в руските земи. Новият владетел в Търнов се отличавал с особенна бездарност и българските територии били разцепени между него и още двама владетели – Слав в Родопа планина и Стрез в Македония.

Опитите на Борил да се справи с латините не само били също безплодни, но те им дали възможността да се посъвземат от победите на цар Калоян. Накрая търновският самодържец и императорът на Латинската империя – Анри се съюзили.

Това не облекчило въобще вътрешно-политическото напрежение в България. Поддръжниците на Борил измежду новопоявилите се боляри, безчинствали и грабели народа, който пък търсел упование в еретически учения като богомилството. Това тревожно и тежко положение се задържало до смъртта на латинския император през 1216-та. Още на следващата година към България се отправил с дружина Йоан Асен – законният престолонаследник.

Йоан Асен II – цар на България

Борил се опитал да даде отпор, като се заключил в Царевец, но верни на Асеневци хора отключили градските порти и пленили узурпатора. През 1218 година Йоан Асен II  се венчал за престола и по негова воля Борил бил ослепен. Пред царя се възправила нелеката задача да реши външните и вътрешните проблеми на отслабената и разпокъсана държава.

Политическата обстановка в региона била доста усложнена. Император Теодор I Ласкарис съумял да издигне Никейската империя до значима регионална сила, а Теодор Комнин, който оглавявал Епирското деспотство, завладял цяла Македония заедно със Солун и също се обявил за император.

Задъхващата се Латинска империя била управлявана от непълнолетния Балдуин II, но дори и тогава тя представлявала трън в очите на Търновград, защото все още властвала от високите стени на Константинопол. Сърбия прерастнала в държава и фактор на Балканите, а Унгария отдавна съществувала като значима централноевропейска сила и граничела с България. Всичко това стояло на пътя на Йоан Асен II.

Политически бракове и маневри на Йоан Асен II

През 1218 година първият сблъсък бил с унгарския крал Андрей II, който се връщал разгромен и уморен от несполучлив кръстоносен поход и трябвало да мине пряко българските земи. Йоан Асен II се съгласил да го пропусне при условие, че му бъдат върнати Белградската и Браничевската области. Унгарския крал приел и се създал съюз между двете държави, който бил скрепен с династичен брак между българския цар (вече вдовец) и унгарската принцеса.

Йоан III Дука Ватаци

Йоан III Дука Ватаци

Наследникът на Теодор I Ласкарис – Йоан III Дука Ватаци бил енергичен владетел и създал силен флот в противовес на венецианската флотилия от галери. Неговата армада преплавала през Дарданелите и войските му завзели Адрианопол (Одрин) заедно с прилежащата му Източна Тракия.

За да му противодейства, Теодор Комнин пък оженил брата си Мануил за дъщерята на цар Йоан Асен II и така го привлякъл като съюзник. Двамата ромейски владетели имали една и съща цел, а именно да възстановят Източната Римска империя и един от тях да стане византийски император, а българският цар трябвало да наклони везните в полза на Теодор Комнин.

Но сгодата предоставила случай на Йоан Асен II да стане също претендент за трона в Константинопол. Бароните настойници на младия Балдуин II му предложили династичен брак между малолетната царска щерка и непълнолетния латински император. Царят се съгласил на годеж, защото това щяло да го направи фактически господар на латинските земи и трон, чиито протектор искали бароните той да бъде. Тези събития не се понравили на Теодор Комнин и за него не останало нищо друго освен да тръгне на война срещу българите.

Битката  при Клокотница

През пролетта на 1230 година Теодор Комнин навлязъл в България с огромна войска и франкски наемници. Йоан Асен II, макар и с по-малобройни сили, съумял да пресрещне противника при село Клокотница. В ранното утро на 22-ри март двете армии се сблъскали и ромейските войски се намерили сразени. Попленени били хиляди вражи бранници заедно със самия Теодор Комнин.

Йоан Асен проявил необичайна за епохата си милост и освободил обикновените войници, а на Теодор дал възможността да живее свободно в Търнов. Но византиецът не мирясъл, а започнал да плете интриги и българският цар се видял принуден да го ослепи.

Победата при Клокотница превърнала Йоан Асен II във фактически единствен владетел на Балканския полуостров. Мануил Комнин – братът на Теодор, си запазил част от владенията, но станал васал на българският архонт, а Епирското деспотство легнало в сянката на Търновград.

Отцепникът Слав и Родопа планина се завърнали в българските предели. Сърбия също се намирала в зависимо от България състояние, а латините изцяло разчитали на благоразположението на Йоан Асен II. Българската държава била в апогея на своята военна и политическа мощ. Границите на царството се простирали от Дунава и Черно море до Адриатическо и Бяло море.

Икономически и културен възход при Йоан Асен II

Могъществото на България донесло мир за народите, които я населявали, а мирът водел след себе си просперитет. Йоан Асен II взел под покровителството си много селища в това число и манастирите на Света Гора. Един от най-важните за държавата нови градове бил Дубровник, който представлявал силно развит търговски център. Това поселище на Адриатическото крайбрежие се сдобило със специален статут и жителите му могли да търгуват на територията на цялата българска империя, като плащали мита на държавната хазна.

въстанието на Петър и Асен

крепостта Царевец – сърцето на третата българска столица Търнов, която става държавен център след въстанието на Петър и Асен

Когато земята не се тъпчела от коне и войници, тя била добър източник на земеделска продукция. Селските стопанства процъфтявали и това се нравело и на българи, и на гърци. В българските земи придошли саксонци, които се славели като умели рудари и дали тласък на рударството в България. Царят се възползвал от това и започнал да сече свои собствени монети, защото дотогава се използвали предимно византийски. Бумът в икономиката довел и ръст в строежите на църкви и крепости. Търнов се превърнал в перлата на българската корона.

Разрив с латините и съюз с никейците

Бароните разбрали каква грешка са направили и с подкрепата на Рим разтрогнали годежа на Балдуин II с българската принцеса. Императорът им се оженил за дъщерята на Йоан де Бриен, който пък получил короната от папата до тогава, докато младият Балдуин навършел пълнолетие.

Това вбесило Йоан Асен II и той прекратил взаимоотношенията си с папата, а българския архиепископ провъзгласил за патриарх. Папата отвърнал на този ход като насъскал през 1232 г. унгарците да нападнат западните български земи. Те били отблъснати от Белградската и Браничевската области, но големи територии от Влашко останали в тяхно владение.

От тази ситуация се възползвал Йоан Ватаци, който сполучил да се съюзи с българския цар. Съюзът им бил скрепен през 1235 г. с нов династичен брак между сина (Теодор Ласкарис) на никейския император и дъщерята на българския самодържец (Елена). Освен това, никейският патриарх в присъствието на антиохийския провъзгласил Йоаким за български патриарх, което било просто формално признание на титлата му.

Двамата императори налетели върху земите на латините като мор. Те превзели твърдината Цуролон и скоро се озовали под стените на Константинопол. Но цариградските зъбери и бойници се оказали непристъпни и съюзниците се разотишли до следващата година.

Смяна на съюзниците

Папата побързал да заплаши с кръстоносен поход Йоан Асен II и той се огънал, като се отметнал от съюза си с Ватаци и своевременно привикал и задържал дъщеря си в Царевец. На следващата година потеглил заедно с латините отново срещу Цуролон, ала тоя път против ромеите.

Докато траела обсадата, съпругата му, патриархът и едно от децата му се споминали от някаква страшна зараза. Йоан Асен II освободил обсадните позиции и се прибрал в Търново, а латините се принудили да се отеглят заради недостиг на сила.

Личната трагедия на Йоан Асен II подействала яко знак от бога. Той се отказал от съюза си с латините и подновил този с Йоан Ватаци, като изпратил обратно дъщеря си в Никея. Нито една от заплахите на папа Григорий IX вече не била в състояние да го отклони от поетия път.

Върховен владетел и самодържец

Освен това българският цар се оженил за третата си съпруга, която се явявала една от дъщерите на Теодор Комнин. Последният, макар и сляп се възползвал от това, за да измести брат си от престола в Солун. Той искал да го подсигури за сина си Йоан Комнин. Той се уповавал на роднинството си с българския цар, защото само един император можел да коронова крале и деспоти на Балканите и това бил Йоан Асен II.

През 1241 година Йоан Асен II се споминал и с това се сложило край на бляскавата му епоха на възход. България никога повече нямала да бъде толкова могъща…

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!