post

Цар Иван Александър (1331 -1371г.)

Цар Иван Александър е български владетел управлявал от 1331-ва до 1371г. през епохата на Второто българско царство. Властването му се отличава със значителен културен подем и частично стабилизиране на държавата. Краен резултат от управлението на този български самодържец обаче, е разкъсването на държавната територия и създаването на предпоставките за падането на България под турско робство.

Възкачване на престола на Иван Александър

цар Иван Александър

цар Иван Александър, царица Сара-Теодора, синовете им Иван Шишма и Иван Асен (Лондонскотото четвероевангелие)

През 1330 година се състояла биката при Велбъжд, в която сръбският крал Стефан Дечански победил българският цар Михаил III Шишман. Търновският самодържец бил ранен в сражението и три дни по-късно се споминал от раните си. Победителят се възползвал от това и насочил войските си срещу българските земи. Не минало много време и търновските боляри замолили за мир.

Като условие за мира, Стефан Дечански поискал племенникът му Иван Стефан да вземе българската корона. Предпоставките за тази претенция се базирали на факта, че последният бил син на Михаил III Шишман и стефановата сестра Ана Неда и съответно законен престолонаследник на българския трон. Болярите приели и мир се възцарил за близо година.

През 1331-ва ловешкият деспот Иван Александър предявил претенции за короната и със сила се домогнал до престола. Според някои източници той се явява рода с династиите на Асеновци и Тертеровци, както и племенник на Михаил Шишман. Вероятно поради тази причина не срещнал сериозна опозиция сред българското болярство.

От сърбите също не бил оказан отпор, защото на 11 ноември същата година се споминал кралят им. Малко по-рано той бил определил за свой наследник сина си от втория си брак с Мария Палеологина. Но първородният му син Стефан Душан, чиято майка била българската княгиня Теодора Смилец не споделял това виждане. Той вече бил фактически владетел на Сърбия и не смятал да променя това. Дори съществуват подозрения, че Стефан Душан лично се е погрижил баща му да умре. Каквато и да е истината, той не желаел конфликт с новия български владетел и враждебни действия не били предприети.

Битката при Русокастро

Андроник III Палеолог, Михаил Шишман

Андроник III Палеолог

Един от първите приоритети на цар Иван Александър бил потушаване на буната на болярина Белаур, който бил брат на стария цар и деспот на Видин. Българският владетел настъпил с войските си срещу него. При създадените обстоятелства византийският император Андроник III Палеолог се възползвал от българските неуредици и нападнал Тракия. Враждебните набези на ромеите принудили търновския самодържец да се насочи изпървом срещу тях.

Българските дружини, подкрепени от немалък татарски отряд (монголи), бързо прекосили на юг Стара планина и достигнали голямата крепост Русокастрон. Там, макар и подготвени, ромеите ги очаквали с много по-малобройни сили.

На 18 юли 1332 година византийското командване построило тагмите в две бойни линии. Константинополските стратези скосили крилата назад така, че да не бъдат ударени от вражата кавалерия. Въпреки това монголската конница с лекота обходила ромейските флангове. В това време българските войски нанесли основния удар директно в центъра командван лично от императора. Византийската линия се разпаднала и ромеите се спасили с бягство зад крепостните стени.

Иван Александър побързал да изпрати парламентьори и скоро след това бил сключен мир. България получила обратно земите между Тунджа и Черно море и няколко големи крепости, в това число Русокастро, Анхиало, Ктения, Диампол и Аетос. Месемврия, която по-рано била превзета от ромеите останала в тяхно владение. Мирът бил скрепен с годеж между малолетния син на царя Михаил Асен и дъщерята на василевса Мария.

На запад от Търнов

Стефан Душан

Стефан Душан

През същата 1332 година, на сами Великден, сестрата на цар Иван Александър Елена се омъжила за Стефан Душан и с този акт между двамата владетели възникнал дълготраен съюз. Това позволило на българския цар отново да отправи поглед към чичо си Белаур във Видин.

Търновският самодържец не можел да толерира видинския деспот и неговото отцепничество, още повече, защото по-рано той подкрепял Иван Стефан на българския престол. Двамата влезли в продължителен сблъсък чак до 1336 година, когато се състояло решителното сражение при река Вит. Иван Александър спечелил безапелационна победа и включил към владенията си Видинското деспотсво.

То било превърнато в апанажно владение, от което короната се издържала по подобие на апанажните владения във Франция от същата епоха.

Нов сблъсък с Константинопол

Анна Савойска, Византия

Анна Савойска

През 1341 година старият василевс Андроник III Палеолог починал и за негов наследник бил определен непълнолетният му син Йоан V Палеолог. Регентският съвет се оглавявал от императрицата-майка Анна Савойска, която се превърнала във фактически управляваща василиса. Освен нея на чело на държавата властвали регентите Йоан Кантакузин и Алексий Апокавк.

През лятото на същата година в Константинопол се появил Шишман II, който се явявал син на Михаил Шишман и претендент за българската корона. Цар Иван Александър веднага се отправил начело на войските си на юг. От Сливен той изпроводил пратеничество до регентите с искането, претендентът да му бъде предаден.

Византийците, подкрепени от наемните войски на селджукските турци на Умур бег, в началото отказали. Но управленските различия между регентите били нагнетили много техните взаимоотношения и те побързали да подновят мира от 1331-ва с българския владетел, за да се отърват от външните си проблеми с него. Съдбата на претендента остава неизвестна.

Скоро след това василисата Анна Савойска заподозряла Йоан Кантакузин в намерение да узурпира трона. Тя не се поколебала да го обяви за враг на държавата. Това поставило началото на сблъсък за короната и в Димотика в края на същата година той бил обявен за василевс от поддръжниците си. Йоан VI Кантакузин привлякъл на своя страна Стефан Душан, Момчил войвода и много измежду православните фанатици. Но най-силните му съюзници се явявали селджукските турци.

Приятели и врагове

Йоан Кантакузин, Византия

великият доместик Йоан Кантакузин

Изначално Иван Александър взел страната на Алексий Апокавк и Анна Савойска и нападнал претендента близо до река Марица. Но безотговорните действия на българското командване и липсата на дисциплина у войниците донесли трагични последици. Плячкосващите български дружини били нападнати изневиделица и разбити от ромеите и турците на Умур бег. Търновският самодържец се видял принуден да подпише мирен договор с Йоан VI Кантакузин.

През 1342-43 година Иван Александър отново решил да се противопостави на претендента за византийския трон, въпреки че изпървом се притекъл на помощ на обсадената му в Димотика съпруга. Селджукските турци пак донесли смирение за българския владетел и той се завърнал безславно в Търнов.

Подобно непостоянство в политическото си поведение проявявал и Момчил войвода. В началото подкрепял Йоан Кантакузин, заради което получил правото да властва над Меропа. Но впоследствие, отвратен от грабежите на селджуките, той се обърнал на страната на Константинопол. Българският войвода разполагал с войска достойна за цар и затова започнал война с турците на Умур бег. През 1344 година той нанесъл тежки поражения на селджуките и на ромееца. Йоан Кантакузин едва съумял да се спаси. Съществуват предположения за някакъв нетраен съюз между него и Иван Александър, но няма явни доказателства за това.

Още на следващата година Йоан Кантакузин и Умур бег успели да се мобилизират и с двойни усилия притиснали Момчил войвода под стените на град Перитор. Въпреки отчаяната решимост българските войски били избити от многократно превъзхождащия ги по численост противник. След смъртта на Момчил, Меропа минала под властта на ромеина, а Търнов въобще не взел отношение към съдбата на храбрия войвода.

Корекции на политическата карта на Балканите

Иван Александър

Лондонското четвероевангелие – Иван Александър разговаря с Дева Мария

През 1346 година произтекли две важни за българското царство събития. Първо Стефан Душан съумял да отвоюва много гръцки, македонски и албански територи в предишните лета. Затова на 16 април по Великден, с подкрепата на българския цар и патриарх, той се облякъл в царско достойнство. Това го превръщало в сръбски император и равен по титла на българския цар и ромейския василевс.

Второто, което се случило е, че окончателно Добруджанското деспотство се отделило от влиянието на българския самодържец. Сепаратистите боляри Добротица и Тодор поискали признание от Анна Савойска и го получили.

Третата промяна в политическа обстановка дошла на следващата година, когато Йоан VI Кантакузин влязъл в Константинопол, като победител от гражданската война. За целта той бил сключил съюз с османлиите на Орхан I. Съвместните им действия довели до трайно турско нашествие в Тракия и крайморските градове. Във византийската столица Йоан VI Кантакузин омъжил дъщеря си за Йоан V Палеолог и узурпирал върховната власт в империята като съимператор на василевса.

Най-значимото събитие за 1347 година се оказал обаче разводът на цар Иван Александър със съпругата му Теодора. На следващата пролет той се оженил за новопокръстената еврейка Сара (кръщава се Теодора). В последвалите години османлиите налитали ежегодно на Тракия да грабят българските земи. В сблъсъци с тях загинал престолонаследникът Иван през 1349 година, а през 1355 и брат му Михаил IV. От двата брака на Иван Александър му бил останал по един жив син, който би могъл да бъде претендент за трона – съответно Иван Срацимир и Иван Шишман. Това поставило началото на последвалото държавно падение.

Упадъкът на Българската държава

През 1356 година цар Иван Александър сторил немислимото и разделил българското царство на две царства, като дал Видин и прилежащите му земи на Иван Срацимир. Багрянородният Иван Шишман се очаквало да наследи бащината си корона и скиптъра в Търнов.

Йоан V Палеолог, Византия

Йоан V Палеолог

В това времеме османските турци все повече и повече настъпвали на Балканите. След смъртта на Стефан Душан през ’55-та, сърбите навлезли в междуособици и дори те вече не били способни да се противопоставят на нашественика. Година по-рано паднал детрониран Йоан Кантакузин, а Византия се намерила отслабена от гражданската война. Никоя от балканските държави нямала силите и желанието да даде отпор на османлиите. Владетелите дори не виждали  заплахата от чуждата цивилизационна инвазия.

Тези факти се потвърждават от подновяването на българо-византийските вражди през 1364-та, когато Йоан V Палеолог нападнал и превзел Анхиало. Българският цар Иван Александър също така необмислено поканил османските турци като съюзник, за да победи ромеите. Това обаче не била българска победа, защото османлиите вече трайно се заселвали по българските и гръцките земи.

През 1365 година унгарския крал Лайош I налетял връз видинско, като превзел града и пленил Иван Срацимир и семейството му. На следващата година, по покана на Анна Савойска, граф Амадей VІ Савойски с флота обсадил множество български черноморски крепости и ги превзел. Добруджанският деспот Добротица също не се посвенил да вземе две твърдини.

Временно затишие пред буря

Цар Иван Александър се намерил в обречена ситуация. Той влязъл в преговори с всички. Византийците, Добротица и влашкия войвода склонили на българските молби и оказали натиск върху унгарския крал. През 1369-та той върнал Видинското царство на Иван Срацимир.

Цената на тази отстъпка се измервала в огромни количества злато и още повече… Най-лошото било, че Търновското царство трябвало да се прости с почти всички свои ключови градове по бреговете на Черно море. Владетелят в Търновград признал и титлата на добруджанския деспот, което окончателно отделило тези земи от центъра на българската държавност.

Докато българските землища се разпокъсвали между амбициите на деспоти и некомпетентността на търновския владетел, бурята се заформяла на юг от Балкана. Много гръцки градове се намерили във властта на османските турци, като през 69-та паднал и Адрианопол (Одрин). Той се превърнал в опорна точка на османската експанзия и малко преди края на управлението на Иван Александър, в ръцете на османлиите паднали също Боруй и Пловдив. В година 1371-ва царят се споминал, а престола се възкачил Иван Шишман.

Културна и религиозна дейност

За разлика от държавническите провали в политическо отношение, културно и религиозно държавата претърпяла относително голям подем. Цар Иван Александър покровителствал множество църкви и манастири, като направил значителни дарения. Той бил воден от силните си религиозни убеждения и не пестял средства в подкрепата си за Българската православна църква. Освен това, безмилостно преследвал богомилството и другите еретически течения и бил отдаден ревностно на исихазъм.

хан Крум, Манасиевата хроника

хан Крум на пир с велемощните си боили – миниатюра от Манасиевата хроника

По негово време Търновската книжовна школа преживяла разцвет. Периодът може да се разглежда като начало на първото българско културно възраждане. Преведена била Манасиевата хроника на български и към нея били добавени 19 събития от българската история. Написано било и прочутото четвероевангелие, което днес се намира в Националната библиотека на Великобритания, откъдето идва и съвременното му название Лондонското четвероевангелие.

Много от написаните по това време книги обаче, били безмилостно унищожени при завладяването на България от османските турци. Една от главните заслуги за това се падала на Иван Александър, чиято победата при Русокастро увенчала последната спечелена война за България.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *