post

Храносмилане. Храносмилателна система – устройство и функции

плакат на междузвездни войни

Храносмилане е процес, при който храната се преработва в храносмилателна система, чиято функция е да доставя на организма жизненонеобходимите му хранителни вещества, вода, витамини и соли. Храносмилателната система е изградена от храносмилателен тракт и допълнителни органи.

Отделните части на храносмилателната система действат синхронизирано при осъществяване на процеса храносмилане. При него се извършва механично и ензимно разграждане на поетата храна, придвижването ѝ в тракта, всмукване на някои вещества и изхвърляне на други заедно с твърдите несмлени остатъци.

Храносмилателен тракт – строеж и особености

Храносмилателният тракт (стомашно-чревен тракт) представлява нагъната тръбовидна структура с голяма дължина (около 9 м). Той включва устната кухина, фаринкса (глътка), хранопровода, стомаха, тънкото черво и дебелото черво.

Органите в храносмилателния тракт са отделени един от друг посредством пръстеновидни мускули наречени сфинктери. Сфинктерите могат да са в две алтернативни състояния – съкратени (стегнати) или отпуснати. Благодарение на тях, при храносмилане се контролира придвижването на хранителната маса.

По цялата  си дължина, стената на храносмилателния тракт се състои от четири пласта.

Устройство на стомашно-чревната лигавица

храносмилане и храносмилателна система

устройство на стените на храносмилателния тракт; лиценз на изображението: CC BY 3.0

Най-вътрешно разположена към лумена на тракта е лигавицата (tunica mucosa). Този слой изпълнява много функции в храносмилателната система – защитна, секреторна, всмукваща. Секрецията на мукус се осъществява от чашковидните клетки, а всмукването – от ентероцитите. В различните храносмилателни органи лигавицата има различна структура.

В тънкото черво например, лигавицата се характеризира с многобройни гънки както и с микронагъвания наречени микровили. Тези структури многократно увеличават повърхността на чревната лигавица. Самата лигавица е изградена от три пласта: епителен, собствен слой и мускулен.

В устната кухина, фаринкса, хранопровода и правото черво епителът е многослоен плосък. В стомаха, тънкото и част от дебелото черво, епителният слой е представен от еднослоен цилиндричен епител. Важна характеристика на стомашно-чревния епител е наличието на структурни и функционални различия в двата полюса на клетъчната мембрана (апикално-базална полярност).

Собственият слой (lamina propria) в лигавицата представлява рехава съединителна тъкан, богата на кръвоносни и лимфни съдове, и нерви. В някои участъци на храносмилателния тракт в този слой се откриват и жлези. Третият участък от лигавицата е muscularis mucosae – пласт от гладкомускулни влакна.

Субмукозен пласт

Под лигавицата се разполага съединителнотъканният субмукозен пласт (submucosa). В тази част на стената също има кръвоносни и лимфни съдове, както и жлези с вътрешна секреция. В субмукозата е разположен и нервният плексус plexus submucosus Meissneri.

Мускулен пласт

Следващият слой на стената включва дебела мускулна обвивкаtunica muscularis externa. Изградена е от вътрешен кръгов и външен надлъжен мускулен слой. Между двата слоя се намира още един нервен плексус – миентералния. В стомашната стена има и трети мускулен слой, който се разполага косо. Мускулната обвивка осъществява двигателната активност на храносмилателните органи (перисталтика).

Сероза

Най-външният слой в стената на храносмилателния тракт е серозата (tunica serosa). Серозата представлява част от коремницата (перитонеум). Тя покрива външната част стомашно-чревния тракт и понижава триенето между коремните органи. Серозата е изградена от мезотел, базална мембрана и основа от съединителна тъкан. В някои органи (например хранопровода) вместо серозата има tunica adventitia.

Допълнителни органи в храносмилателната система

Към допълнителните органи спадат зъбите, езика, слюнните жлези, панкреасът, жлъчният мехур и черният дроб. Всеки от тях допринася за процеса на храносмилане и усвояването на необходимите за тялото вещества.

храносмилателна система – уста и устна кухина, фаринкс, зъби и слюнчени жлези

Зъбите раздробяват механично приетата храна. Заедно с езика участват в дъвкането и преглъщането на хапките. Главните слюнни жлези (околоушна, подезична и поддолночелюстна) и малките слюнни жлези (в лигавицата на устната кухина) произвеждат слюнката. Слюнката е воднист или мукозен секрет, съдържащ ензими, електролити, антибактериални и противогъбични вещества.

Тя спомага за разтварянето на хранителните вещества, дъвкането и преглъщането. Предпазва устната кухина от изсъхване, защитава зъбния емайл от разрушаване, подпомага вкусовата сетивна система и е първата бариера срещу зловредните микроорганизми. Секретите на панкреаса, черния дроб и жлъчния мехур доставят нужните ензими за разграждането на хранителните вещества.

Храносмилане в устната кухина и стомаха

В устата храната се  раздробява механично до по-малки частици. Тук под действието на слюнните ензими алфа-амилаза и лингвинална липаза започва химичното разграждане на въглехидрати и мазнини. След преглъщането храната минава през фаринкса и хранопровода и попада в стомаха.

Стомашната среда е кисела заради наличието на солна киселина в стомашния сок. Амилазата не е активна при ниски стойности на рН. Затова киселината в стомашния сок активира пепсините – ензими, които разграждат протеините до по-малки полипептиди.

Мукусът на стомашната лигавица предпазва клетките на стомаха от агресивното действие на солната киселина. В него също протича разграждане на мазнините от стомашната липаза. Воднонеразтворимите мазнини в стомаха формират агрегати от мастни капки. Те се раздробяват на по-малки капчици чрез мощните съкращения на стомашно-чревната мускулатура (емулгиране на мазнините).

Храносмилане в червата

храносмилателна система, храносмилане

храносмилателна система – хранопровод, стомах, тънко и дебело черво, черен дроб и панкреас

Дванадесетопръстникът е началният извит участък на тънкото черво. В него попада храната от стомаха и се изливат секретите на панкреаса, черния дроб и жлъчния мехур. Благодарение на ензимите в тези секрети, в лумена на дванадесетопръстника продължава ензимното храносмилане на веществата до по-нискомолекулни съединения.

Панкреатичната амилаза разгражда въглехидратите до олигозахариди. Протеолитичните ензими трипсин и химиотрипсин хидролизират пептидните връзки на полипептидите. Карбоксипептидазите осъществяват разграждането на малките полипептиди до олигопептиди и аминокиселини.

В дванадесетопръстника протича и същинското разграждане на мазнините. То се осъществява от панкреатичната липаза. Жлъчните соли в секрета на жлъчния мехур имат голяма роля за емулгиране на мазнините. Те не позволяват разкъсаните мастни капчици пак да се слеят в големи мастни капки. Продуктите на хидролитичните реакции са 2-моноглицериди и мастни киселини.

В тънкото черво нуклеиновите киселини се разграждат до нуклеотиди от панкреатичните нуклеази.

Смилане в тънкочревния епител

Окончателното храносмилане на постъпилите с храната вещества става в епителния (четковиден) слой на тънкото черво. Олигозахаридите и дизахаридите се разграждат до монозахариди. Олигопептидните молекули се разграждат до аминокиселини. Нуклеотидите се разграждат до нуклеозиди и фосфорна киселина от нуклеозидазите. После под действие на нуклеозидазни и фосфатазни ензими се получават пентози и фосфатни йони.

Всмукване (резорбция) на вещества

Резорбцията на вода, хранителни вещества, йони и витамини протича главно в тънките черва (празно черво и хълбочно черво) и дебелото черво (сляпо, ободно и право). Процесът се осъществява от специализираните епителни клетки на червата. Резорбцията в храносмилателната система има голямо значение за запазване на нужните на организма вещества.

Голяма част от водата в хранителната каша се резорбира в тънкото и в началото на дебелото черво. Накрая в дебелото черво се формират твърди фекални маси. Отпадни продукти на процеса храносмилане се извеждат от организма през ректума и аналното отвърстие. Процесът се нарича дефекация.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *