post

Хипоталамус и хипофиза – хормони

Хипофиза и хипоталамус са взаимносвързани структури с ключова регулаторна роля в ендокринната система. Хипоталамо-хипофизната система участва в контрола на хормоналната секреция на половите жлези, щитовидната жлеза и надбъбречния кортекс. Растежът на тялото и производството на секрет от млечните жлези също се влияят от хипоталамо-хипофизният комплекс.

Хипоталамус – структура и роля в ендокринната система

хипоталамус

хипоталамус – анатомията на Грей

Хипоталамусът е част от диенцефалона (междинния мозък) и се намира под таламуса. В основата му има мостовидна структура – eminentia mediana. В хипоталамуса се обособяват няколко отделни ядра. В паравентрикулното ядро и супраоптичното ядро се разполагат телата на магноцелуларните неврони на хипоталамуса. Аксоните на магноцелуларните неврони преминават през eminentia mediana и крачето на хипофизата. Тези нервни влакна са познати с термина хипоталамо-хипофизен тракт.

Магноцелуларните неврони произвеждат хормоните окситоцин и антидиуретичен хормон (вазопресин). Този процес на хормонална секреция от хипоталамичните неврони се означава като невросекреция. Невроните действат и като нервни, и като ендокринни клетки. Тези хормони се складират в крайните невронални окончания и се освобождават в задния хипофизен дял. Затова те се наричат хормони на неврохипофизата.

В аркутното, перивентрикулното и други ядра на хипоталамуса се намират телата на парвоцелуларните неврони. Тези неврони синтезират и отделят пептидни хормони, които повлияват секрецията на хипофизните хормони. В зависимост от това дали стимулират или потискат даден хипофизен хормон, те се наричат съответно освобождаващи (либерини) или инхибиращи (статини).

Хипофиза – устройство и функции

хипофиза

хипофиза – анатомията на Грей

Хипофизата се намира в турското седло (sella turcica) в основата на черепа.  Хистологично и функционално тя се разделя на две части – предна и задна хипофиза. Задната хипофиза се нарича още неврохипофиза.

Тази част представлява продължение на хипоталамуса. Изградена е от малобройни глиални клетки – питуицити. В тази част на хипофизата окончават магноцелуларните аксони, съдържащи антидиуретичен хормон и окситоцин.

Хормони на задната хипофиза

Антидиуретичният хормон и окситоцинът по природа са пептиди с пръстеновидна структура. Те се синтезират в хипоталамичните неврони като по-високомолекулни предшественици. От предшествениците посттранслационно се получават активните хормони. Двата хормона се освобождават в кръвния поток от неврохипофизата.

Най-важната функция на антидиуретичния хормон е повишаването на реабсорбцията на вода в бъбречните тубули, чревния епител и слюнните жлези. Другото име на антидиуретичния хормон – вазопресин, се дължи на съдосвиващия му ефект (вазоконстрикция) в съдовата система. Този ефект се осъществява чрез предизвикване на съкращение на гладката мускулатура в съдовите стени. В резултат кръвното налягане се повишава. Антидиуретичният хормон има ключова роля в поддържане на водния баланс в тялото.

Окситоцинът е хормон с действие главно в матката и млечните жлези на бременни и кърмещи жени. Окситоцинът предизвиква ритмично съкращение на маточната мускулатура и така подпомага процеса на раждане. Окситоцинът спомага за съкращението на клетки в каналчетата на млечните жлези. Така този хормон улеснява отделянето на кърмата. Секрецията на окситоцин се стимулира от разтягането на маточната стена преди раждане. Механичното дразнене на рецепторите на зърната на гърдите от сучещото бебе също са сигнал за повишената окситоцинова секреция.

Предна хипофиза (аденохипофиза)

Предната хипофиза има различен ембрионален произход от задната хипофиза. Тя се дели на преден и междинен дял. Към момента няма данни за физиологично значими функции на междинния дял. Предният дял на аденохипофизата е изграден от няколко вида различни клетки – кортикотропни, гонадотропни, тиреотропни, соматотропни, лактотропни. Всички тези клетки произлизат от общи прогенитори. Отделните видове клетки произвеждат хормоните на аденохипофизата.

Хормони на предната хипофиза

Повечето хормони на предната хипофиза всъщност регулират активността на определени периферни жлези. Такива хормони се означават като гландотропни хормони. Например тиреотропният хормон на тиреотропните хипофизни клетки повлиява секрецията на щитовидната жлеза. Адренокортикотропният хормон контролира синтеза на хормоните на надбъбречната кора. Гонадотропните хормони фоликулостимулиращ и лутеинизиращ оказват влияние върху функцията на половите жлези.

Регулацията на гландотропните хормони на хипофизата се осъществява чрез т.нар. „обратна връзка”. При дългата обратна връзка нивата на периферния хормон в кръвта стимулират секрецията на съответния освобождаващ или инхибиращ хормон от хипоталамуса. Този хормон от своя страна съответно стимулира или потиска отделянето на хипофизния гландотропен хормон в кръвния поток. В резултат се променя освобождаването и концентрацията в кръвта на периферния хормон. Концентрацията на гландотропните хормони също може да регулира секрецията на хипоталамичните либерини и статини (къса обратна връзка).

Освен описаните гландотропни хормони, аденохипофизата произвежда и два хормона със самостоятелно действие (ефекторни хормони). Това са соматотропен хормон и пролактин.

Соматотропен хормон – същност и функции

Соматотропен хормон се синтезира от соматотропните клетки на предната хипофиза. Той представлява протеинов комплекс с изключително важна роля в растежа на организма. Затова се нарича още растежен хормон.

Соматотропният хормон има стимулиращ ефект върху пролиферацията на клетките и увеличаването на клетъчните размери. Подпомага хондрогенезата в епифизните пластини на дългите кости. В резултат на тези ефекти ръстът на тялото се увеличава. Растежният хормон стимулира белтъчния синтез, увеличава плазмената концентрация на глюкозата и разграждането на мазнините в организма.

При твърде високи концентрации на растежен хормон у подрастващи се наблюдава прекалено висок ръст. Това състояние се нарича гигантизъм. При понижена секреция на хормона в детска възраст индивидите остават хипфизарни джуджета – хипофизен нанизъм. Завишените нива на соматротропния хормон при възрастен организъм водят до развитие на акромегалия. У засегнатите нарастват късите кости на лицето и крайниците, чертите на лицето се променят. Ниските нива на хормона при възрастните се характеризират с повишено количество мазнини в тялото.

Пролактин

Пролактинът е пептиден хормон на лактотропните клетки на аденохипофизата. Броят на тези клетки е най-голям в периода на кърмене (лактация). Той подпомага развитието на каналите на млечната жлеза през бременността и продукцията на млечен секрет след раждането. Пролактинът потиска овулацията по време на лактация.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!