Хардфорк – окончателно разклоняване, софтфорк – частично изменение

Хардфорк (окончателно разклоняване, бифоркация) е термин, описващ промяната на програмния код свързан с определена криптовалута и нейната мрежа, при което се изменя структурата на блоковете в блокверигата и това позволява използването на блокове и операции, които преди конкретния хардфорк са били невъзможни.

Същност на хардфорк или защо окончателно разклоняване

В английския език форк (fork) означава вилица, но също така и пътека в гората, която се разклонява на две различни пътеки (бифоркация). Обикновено последното сравнение се има под понятието форк, макар че често на изображенията свързани с криптовалутите може да бъде видяна вилица за хранене.

Но защо хардфорк? Биткойн и останалите криптовалути са създадени на базата на много код, т.е. те са програмни продукти (софтуер). Кодът е организиран в протокол съответстващ на дадената криптовалута (монета, койн).

Протоколът установява правилата за всеки потребител (човек или машина), при които ще се използва криптовалутата и нейната мрежа. Това обикновено включва неща като, колко голям ще е един блок, какви ще са възнагражденията за миньорите и прочие.

Понякога в протокола има недостатъци или се появяват такива при мащабното увеличаване на потребителите на съответната криптовалута. Също така в течение на времето възникват предложения за подобрения и иновации на платформата.

В резултат на изброените предпоставки, в редки случаи различията в мненията, за това как да се въведат подобренията, нарастват до толкова, че да не може да се достигне до консенсус. Тогава общността на дадената валута се разделя на две и се стига до окончателно разклоняване – хардфорк. Едната група от потребители и миньори решават да продължат в текущата посока, а другите в нова различна, т.е. всяка по своя собствена пътека.

Не е задължително обаче всеки хардфорк да е резултат от разделяне на общността. Понякога окончателното разклоняване се използва като средство за въвеждане на нови правила в протокола, които са толкова значими и радикални, че то се оказва неизбежно. Тогава отново се прави хардфорк в един определен момент от времето, наречен точка на бифоркация, от който насетне няма връщане назад.

Последствия от окончателното разклоняване

Тъй като изходният код на повечето криптовалути е отворен, при хардфорк новата общност си създава свой собствен протокол на базата на досегашния код. Те го въвеждат в своята платформа и на точно определен блок от оригиналната блокверига се осъществява окончателното разклоняване.

Хардфорк – окончателно разклонение на блокверигата

След този момент се получават две различни блоквериги. Ако при хардфорк потребителите са притежавали определено количество монети от оригиналната валута, то след окончателното разклоняване те получават в новата мрежа същото количество нови койни. Удвояването на монетите обаче идва за сметка на инфлацията, което казано по друг начин означава, че Безплатен обяд няма! Оригалната криптовалута обикновено се обезценява, а новата тепърва трябва да се доказва.

Някои хардофорк разделяния са по-успешни от други. Пример за такива са окончателното разклоняване на блокверигите на Етериум класик и Етериум след DAO-хака през 2016-та при блок 1920000 и окончателното разклоняване на Биткойн и Биткойн кеш през 2017-та при блок 478558. Всъщност биткойн има още няколко хардфорк разделяния, но не всичките са толкова успешни.

Най-важното последствие от окончателното разклоняване е, че блоковете на новата блокверига са несъвместими с оригиналната блокверига и обратното.

Софтфорк – частично изменение

При софтфорк се извършва частично изменение на протокола на дадена криптовалута. След него, валидните до тогава блокове и транзакции по стария протокол стават невалидни за новия. Всички възли (nodes, машини) обаче от старата мрежа припознават новите блокове и транзакции по новия протокол като валидни, защото последните следват старите и новите правила. Мрежата и общността не се разделя на две. Софтфорк е обратимо действие за разлика от хардфорк.

Софтфорк – частично изменение на протокола

Ако частичното изменение трябва да се сравни с нещо друго, то много наподобява на надграждане (upgrade) при традиционните софтуерни продукти. В резултат на софтфорк се пуска нов клиент, при който има някои допълнителни функционалности. Потребителите и миньорите могат сами могат да изберат дали да го използват или не. Понякога частичното изменение подобрява функционалността на мрежата, а понякога не.

Пример за лош софтфорк е пуснатият на 24 юни 2016 година клиент от фондация Етериум. От него се очаква да ограничи транзакциите идващи от хакерските миньорски басейни. Четири дни по-късно е открита значителна слабост в него и миньорите копаещи етер решават да не го използват. Те се завръщат към оригиналния протокол.