Хан Тервел (701 – 720) – кесарят спрял арабското нашествие

Хан Тервел е български владетел (701 – 720) от началото на Първата българска държава. Той укрепва държавните устои като манипулира византийската вътрешна политика, а на бойното поле разгромява арабите и ромеите. В крайна сметка се сдобива с титлата кесар, която 2 века по-късно дава основание на Симеон I Велики да претендира за цар на българи и ромеи.

Аспарухова България

След основаването си през 681-ва година, българската държава се радвала близо десетилетие на спокойствие и мир в отношенията с могъщия си съсед Византия. Но ромеите ясно виждали заплахата от страна на българските ханове, които застрашавали да приобщят всички славяни на юг от Хемус (Стара планина). Това щяло да доведе до пълна загуба на Балканския полуостров за Империята.

През 688 година император Юстиниан II решил да изпревари събитията и повел поход срещу българите и славяните. В Тракия той разбил българските войски и подчинил всички славяни чак до Солун. За негово съжаление на връщане, в Родопа планина го очаквали български засадници. Императорът се отскубнал от смъртната хватка с цената на много жертви.

Юстиниан II бил свален с преврат и през 695 година враговете му го заточили в град Херсон (Крим), като преди това носът му бил отрязан, което после щяло да му донесе прозвището Ринотмет (носоотрязаният). В града на царете – Константинопол (Цариград, днешен Истанбул) настъпила управленческа криза.

Възкачване на хан Тервел и съюзът му с Юстиниан II Носоотрязания

В така създадената военно-политическа обстановка, начело на българската държава застанал през 701 година хан Тервел от рода Дуло. Първата голяма задача, която му подхвърлила съдбата, била да определи кой ще бъде следващият император в Константинопол.

След редица премеждия и интриги, самият Юстиниан II Ринотмет дошъл на крака да моли българския владетел за помощ в борбата за престола. През 705 година начело на 15-хилядна българска войска, двамата владетели застанали пред Цариград. Без бой, градът бил овладян от привържениците на Юстиниан. Няколко месеца българите станували пред стените на Константинопол, за да се утвърди новият архонт на империята.

В замяна на всички услуги и в знак на благодарност, императорът засипал с дарове и злато българския владетел. Но цялото това богатство не можело да се сравнява с други два дара, които Тервел получил. На българската държава била отстъпена областта Загоре (около Сливен, Ямбол, Айтос), което се явявало и първото сериозно териториално разширение след създаването на Дунавска България.

Накрая българският хан бил титулован кесар (цезар, цесарь, днешното цар), което било титлата на втория след императора във Византия. Но същото звание в Западната римска империя се ползвало векове наред като синоним на монархическия титул император. За Тервел то се превърнало във формално признаване на държавата му, но за бъдещите български владетели, щяло да бъде предтекст да претендират за императорския скиптър.

хан Тервел

Според някои историци, Мадарският конник представлява изображение на хан Тервел

Никой друг български владетел в цялата българска история, нямало да може толкова успешно да се намесва във вътрешните работи на Византия, както кесарят Тервел. Това щяло да остане запазена марка за него до края на управлението му. Авторитетът на ханът-кесар нарастнал до такава степен, че самият  Юстиниан II виждал заплахата в лицето на доскорошния съюзник.

Юстиниан Ринотмет срещу хан Тервел и битката за Анхиало

През 708 година императорът повел военен поход срещу България, за да унищожи потенциалната опасност от страна на българския хан. Тервел научил своевременно и успял да блокира проходите на Хемус. Византийската войска дебаркирала при крепостта Анхиало (Поморие).

Войниците се разположили на стан пред стените на укрепения град. Недисциплинирани и дезорганизирани, те не направили необходимото да защитят позицията си. Това не убегнало от очите на българското командване и ханът наредил атака. Ромеите били обхванати отвсякъде и буквално пометени от връхлитащите български дружини.

Малцина успели да се спасят зад стените на Анхиало. Българите започнали обсада, но на третия ден императорът избягал по море. Преди да потегли василевсът погубил коня си и проклел враговете си. Градът паднал изоставен на волята на победителите. Скоро след това започнало отново затопляне в политическите взаимоотношения между Тервел и Юстиниан II Ринотмет.

Нови междуособици в Цариград

Няколко години по-късно, императорът се озовал заплашен от повторно детрониране и пак помолил за помощ ханa на българите. Въпреки че българският владетел откликнал и още веднъж решил да се намеси в държавните дела на Империята, този път не успял да помогне на Носоотрязания. Главата на Юстиниан II се отделила от раменете му благодарение на енергичните действия на политическите му противници начело с Филипик Вардан. Последният пък бил детрониран от Анастасий II.

Хан Тервел се възползвал от ситуацията и започнал ежегодни набези в Тракия та чак до стените на Константинопол. Теодосий III съумял да спре опустошенията, които сеели българите, като се съгласил да подпише мирен договор през 716 г. С него се уреждали държавната граница от времето на Юстиниан, също търговски спогодби между двете държави и накрая се възстановявал данъкът, плащан от Византия на България от времето на Исперих (хан Аспарух).

Двете държави се задължавали да си предават дезертьорите, които са обвинени в заговор срещу законния владетел. Скоро и Теодосий III бил детрониран и на престола седнал Лъв III Исавър. Той водел добронамерена политика към българската държава, но от изток страшна заплаха надвиснала над империята му. Предстоял поредният епизод от арабско-византийските войни.

Войната срещу арабите

Арабската империя (сарацините) в началото на 8 век била в зенита си и владеела обширни територии в Азия и северна Африка и дори на Иберийския полуостров. През 717-718 година двете империи влезли в смъртна схватка. Сарацинските войни обсадили Константинопол с огромна военна сила и водени лично от Маслама – брат на халифа Сюлейман.

Макар византийците да нанесли тежко морско поражение на арабите, положението им било отчайващо. Ако градът на царете паднел, европейският югоизток ставал лесна плячка за сарацините. Тервел ясно виждал опасността за държавата си и затова не се поколебал нито за миг, когато получил молба за помощ от император Лъв III Исавър. Още веднъж ханът на българите, кесарят Тервел, щял да държи в ръцете си съдбата на Византийската империя. Необходимите приготовления били сторени и българската войска потеглила на бран.

В поредица от сблъсъци българските отряди причинили огромни жертви на арабите, разбивайки цели армии. В един от тях самият Маслама едва успял да се измъкне. Той наредил да се изгради втора бойна линия, която да пази тила на сарацините от кошмарните набези на българите.

Обсаждащите се превърнали в обсадени. Гладът, който морял Константинопол, разперил зловещия си плащ и над арабите. Най-лошото обаче тепърва предстояло. Нечувана зима сковала земята в студ – невиждан по тези места отдавна. Византийският флот притискал нашествениците по море, а българиите сеели смърт по суша.

Едва дочакали пролетта на 718 г., войните на Маслама се изправили в решително сражение срещу българската войска. Славянските и българските отряди на кесаря Тервел нанесли финалният удар върху арабската инвазия в европейския югоизток. Според летописците, в сражението паднали убити между 22 и 30 хиляди сарацини.

Тази победа направила името на българския хан изключително популярно в средновековна Европа. По-важното е, че той съумял да стори това, което векове след него не успяват да направят българските владетели срещу османските турци, а именно да се съюзи с довчерашния враг, за да се предпази от по-голямата опасност.

Политик докрай

Анастасий II направил нов заговор през 720 г., но този път срещу Лъв III Исавър. На хан Тервел още веднъж му се наложило да се намесва в политическите интриги в Константинопол. Той подкрепял заговорника докато не разбрал, че конспирацията е разкрита, а Анастасий е заловен.

Императорът на ромеите протестирал срещу намесата на българския владетел в делата на Империята и дори го заплашил с война. Ханът не се трогнал особенно, но за да запази добрите си взаимоотношения с василевса, той върнал укрилите се при него политически противници на  Лъв III. Скоро след това хан Тервел се споминал. На българския престол се възкачил хан Кормес.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!