post

Хан Персиан (хан Пресиян) (836 – 852)

Хан Персиан (хан Пресиян) е български владетел, който властвал в Първотото българско царство в периода 836 – 852г.

При хан Персиан (837г.) настъпил краят на противославянската реакция. Подобно на Крум той осъзнал, че да просъществува българската държава, необходимо било властта да се опре на славянското население, което от своя страна се очертавало като преобладаващата етническа съставка на ханството.

Сблъсъци на хан Персиан с ромеите в Македония

хан Пресиян

Пресиянов надпис първа плоча (Филипи); автор на изобр.: Антон Лефтеров

Тогавашните събития в македонските земи потвърждават тази политическа линия. Византия правела невъзможното, за да засили натиска върху тамошните славяни. Местното славянско население, от своя страна противодействало дръзко и решително в очакване на помощ от българския владетел.

Заради тази им дързост, василевсът изпроводил една армия да нанесе съкрушаващ удар върху непокорните славянски родове. Ала хан Персиан също не пропуснал да изпрати натам войските си,  начело на които застанал старият и велемощен кавхан Исбул.

До сблъсък не се стигнало, защото през 838 година Империята била нападната от изток и ромеите побързали да си изтеглят войските от Македония. Но Византия не останала длъжна на хан Персиан. Тя продължила враждебните си действия, но с помощта на външнополитически игри. В процеса на непрекъснати международни интриги, Източната Римска империя създала несъзнателно и една нова държава, която щяла да се противопоставя на българите и в бъдни години.

хан Персиан

Персианов надпис шеста плоча (Филипи); автор на изобр.: Антон Лефтеров

А колкото до Македония и славяните там, те се включили в състава на българската държава. За да бъдат избегнати по-нататъшни опити от ромеите за инвазия, кавханът Исбул останал с дружините си да пази тези земи. Днес надписи за случилите се събития, могат да бъдат видяни на каменните плочи във Филипи (Гърция).

Появата на сръбския фактор

До началото и средата на девети век, в западните балкани, изолирани от случващото се в европейския югоизток, живеели разпокъсани славянски племена, които днес наричаме сърби. Те формирали малки популации наречени жупи, които обикновено включвали населението на някоя изолирана географска местност. Начело на жупите стояли техните първенци – жупаните. Политическо обединение между тези племена нямало, защото не била възникнала необходимост за такова.

За разлика от другите славяни на полуострова, сърбите били в много добри взаимоотношения с Византия, факт от който Империята не закъсняла да се възползва. Императорът поискал от сръбските си васали да започнат военни действия срещу българите и под ръководството на княз Властимир войната получила своя старт. Тя продължила около три години и не донесла очакваните резултати, но поставила началото на бъдещата сръбска държава.

От Черно до Адриатическо море

България се разширявала сигурно и пределите ѝ вече обхващали териториите на онези славянски племена, чиито земи се простирали отвъд Охрид и Преспа. За съжаление хан Персиан не успял да подпомогне въстанието на славяните в Гърция и те били разгромени и приобщени под скиптъра на василевса.

Последвали много нови сблъсъци, които не носели някакви съществени придобивки нито за едната от страните, но българската държавна граница вече стигала до Адриатическо море (днешна Албания). Хан Персиан властвал до 852 година и след кончината си бил наследен от сина си хан Борис I.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!