post

Хан Кардам (777-803) – укрепване на България

В края на осми век България била започнала да излиза от тежката политическа криза, в която държавата се намирала, когато на престола се възкачил хан Кардам (777-803).

Пред него стояла нелеката задача да стабилизира политически страната, която вече била преживяла смъртната опастност благодарение на предшественика му хан Телериг. Въпреки трудността на предстоящото предприятие, външнополитическата обстановка го облекчавала в голяма степен.

хан Кардам

Голямата базилика, Плиска – построена почти 100 години след управлението на хан Кардам

Вътрешнополитическа обстановка в българската държава

Наследникът на Константин V Копроним въобще не смятал да продължава политиката на войни с България. Това помогнало на българския хан да се концентрира върху вътрешнодържавните дела. От друга страна, дългите междуособици в ханския двор били редуцирали до голяма степен броя на българските боили. Заради това, аристокрацията трябвало да се примири със загубата на неограничената си власт над българския владетел.

Пред хан Кардам се откривала възможността да търси пътища към абсолютната власт. За тази мисия щели да му помогнат и славяните, чиято роля в държавата била нарастнала значително. Тя се оказала особенно решителна в мрачните дни на политическата криза, когато благодарение на тях, Стара Планина се превърнала в непреодолима преграда за византийските нашественици. Вътрешнополитическото влияние на славянството, вече можело да служи като опора на българския владетел, в случай на разногласия между него и българската аристокрация.

Хан Кардам имал ясното съзнание, че славянските племена на юг от Хемус трябвало да се приобщят към държавните граници, защото те били врагове на Византийската империя и естествен съюзник на България. Още повече, тези славяни виждали как северните им събратя участват активно в държавния живот на българската държава, което от своя страна представлявало източник на облаги и сигурност. Заради това самите те искали да се присъединят. За съжаление хан Кардам не можел да направи подобни стъпки, защото бил зает с вътрешни дела. Така цяло десетилетие не било предприето нищо по въпроса.

Краят на благодатния мир за хан Кардам

През 785 г. византийският пълководец Ставракий, виждайки опасността от едно потенциално разрастване на българската държава, предприел поход, с който покорил всички славянски племена в северна и средна Гърция. Няколко месеца по-късно било дадено началото на нов поход, но този път от императрица Ирина и бъдещият император с цел да се демонстрира сила пред българите.

След като минали демостративно през Берое, Анхиало и Пловдив (славянското наименование на града), те се прибрали в Константинопол. Вместо да отговори на провокациите, хан Кардам насочил вниманието си към Македония, където Византия нямала силна власт. Не дълго след това, българските войски нападнали и разгомили ромейските части в Струмската област и конфронтацията започнала с пълна сила.

Сблъсъкът с Константин VI

Младият император Константин VI се възкачил на престола през 791г. Той тръгнал с охота и нетърпение срещу българските войски. Но хан Кардам не го чакал да си направи ходовете, а сам поел инициативата. Той го нападнал на византийска територия. При Одрин, около крепостта Проват се състояло незначително сражение, което не било в полза на ромеите и те отстъпили. Хан Кардам сторил същото и до 792 година двете страни продължили да се готвят за война.

Константин VI отново повел войските си срещу българите, но този път при крепостта Маркели се състояло решително сражение. Хан Кардам заел планинските височини във всеоръжие и започнал да чака. Младият и неопитен император, подведен от някои свои съветници, решил да излезе от крепостта и да нападне българските дружини. Той действал с убеждението, че българският владетел се намирал в момент на слабост и затова избягвал да атакува крепостта.

Последвал пълен разгром на ромеите, а императорът едва успял да се спаси. Подир това бил подписан мирен договор, според който империята щяла да плаща данък на България, но той просъществувал само около 3-4 години. Константин не спирал да прави военно-политически грешки, макар и не толкова големи като разгрома при Маркели. А хан Кардам продължавал да избягва продължителна и мащабна война.

Византия все още можела да създава заплахи за българите. Но славните походи на ромеите, неизброимите тагми, огромните флотилии на Константин V Копроним, бляскавите имперски победи над България, несравнимата опасност за българската държава… с всичко това вече било свършено!

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!