Хаджи Димитър

Хаджи Димитър

Хаджи Димитър

Хаджи Димитър е роден на 10 май 1840 г. в Сливен. Цялото му име е Хаджи Димитър Хаджиниколов Кръстев Асенов. Според Захари Стоянов името Асенов „той не наследил от своите родители, а отпосле си го е турил“.

Запомненото родословие на Хаджидимитровия род започва с дядо Кръстю от Асеновец. Дядо Кръстю имал трима сина: Стоян, Добри и Никола. За Стоян и Добри Кръстеви се знае че станали хайдути а по-късно и войводи на самостоятелни дружини.

Никола Кръстев Асенов (баща на Хаджи Димитър) останал при баща си и някъде около 1820г. се оженил за Маринка – мома от Клуцохор. Занимавал се с производството на прочутите из Турската империя сливенски кебета (дебела вълнена тъкан за постилане или за завивка).

Маринка – майката на Хаджи Димитър останала сираче още като дете. Вторият ѝ баща се казвал Съботин, а негов брат бил известният хайдушки войвода Желязко Палабуюк. Според други източници Желязко Палабуюк имал сестра Стоянка. Останали отрано сираци, грижата за Стоянка легнала върху Желязко.

Когато Стоянка израстнала, някакъв бей започнал да я задиря, това накарало брат ѝ да продаде бащиното си наследство и да се пресели със сестра си в Клуцохор.

Хаджи Димитър

Маринка (Мария Пенкова) – майката на Хаджи Димитър

Веднъж, след като станал хайдутин, Желязко настанил у дома си свой ранен другар. Този хайдутин и Стоянка се обикнали и с благословията на Желязко се задомили. Не минало много време и хайдутинът починал. Стоянка останала вдовица с родилата ѝ се след това дъщеря Маринка. Според Захари Стоянов името на майката на Хаджи Димитър е Мария Пенкова.

От брака на Никола и Маринка са се родили десет деца – седем братя и три сестри: Христо, Кръстю, Иван (Янаки), Петър, Димитър, Георги, Тодор, Щилияна (Тяна), Бойка и Ангела. Хаджи Димитър е пето дете на своите родители.

Расъл сред спомени и песни за прочутите сливенски хайдути, той с гордост слушал за подвизите на чичовците си и вуйчо си Желязко. Детството на Хаджи Димитър било буйно. Още тогава, разказват съвременници, срещнел ли турчин очите му се напълвали с кръв. Сестра му Тяна разказвала: „То неговото не е едно, не е две. И другите ми братя бяха юнаци, ама бати Димитър не е за изказване“. А майка му, като го гледала колко е буен от малък, казвала: “Божичко, това момче цяло се е метнало на вуйка си. А бре, Димитре, ти на Желязко син да беше, така нямаше да му приличаш!“

Родната къща на Хаджи Димитър

Родната къща на Хаджи Димитър

Една от първите по-големи прояви на бъдещия войвода било убийството на лекаря Костаки, грък по народност. Този Костаки, освен че бил развратник и обезчестил няколко български девойки, се занимавал и с шпионаж. Хаджи Димитър заедно с приятеля си Димитър Дишлията, също бъдещ хайдутин, премахнали доктора на 5 август 1859г. Властта задържала 50 души начело с Хаджи Димитър и приятелите му, но те упорито твърдели, че нищо не знаят.

 Хаджи Димитър

Родната къща на Хаджи Димитър, сега музей.

Хайдутският живот на Хаджи Димитър започнал през пролетта на 1861г. в четата на Панайот Хитов, през 1863г. – вероятно е избран и за знаменосец на четата, което показва колко много го е ценял прочутият войвода. Причината за да излезе в планината била покушението над Али ефенди, извършено от Панайот Хитов и няколко негови другари от Сливен и Ямбол. Извършителите поради непредпазливост били разкрити, както разкрити били и помагачите в лицето на Бащата на Хаджи Димитър, в чийто хан част от нападателите държали конете си.

хайдушко въоръжение

Традиционно хайдушко облекло и въоръжение

Баща му заедно с братята му Георги и Тодор попаднали под арест. Хаджи Димитър успял да се укрие и в последствие се присъединил към четата на Панайот Хитов. Ето как описва Войводата своя бъдещ знаменосец Хаджи Димитър в своите спомени: “добре облечен, руса коса, очи май зелени, на бой – нисък, разтъртен. Върху него два пищова, ятаган черночирен, едно шишане с даалийски чакмак 5 педи дълго, 5 драма куршум носи. Годините му бяха около 20.

хаджи димитър

Традиционно хайдушко облекло и въоръжение

През есента на 1863г. четата на панайот Хитов преминала в Сърбия и той изпратил Хаджи Димитър в Букурещ за да се свърже с Раковски. По негово поръчение през 1864г. заедно със Стоян Люцканов преминали с малка чета в България. През 1865 или 66 година отново с малка чета, той излязъл в Балкана заедно с дядо Желю и Стефан Караджа. Тези две чети били малки по състав и с ограничени възможности. Това не удовлетворило младия войвода и той замислил подготвянето на една голяма добре въоръжена и организирана чета. Тази идея Хаджи Димитър успява да реализира заедно със Стефан Караджа през 1868г.

Хаджи Димитър имал ясно оформени възгледи: “Аз съм политически хайдутин“, заявил той веднъж пред румънски министър. Особенно силно е писмото му до Панайот Хитов от 5 март 1868г. : “Кого ли боли нашата рана, когато ний помежду си не са потрудим да ú намерим лекът ? . . . В нищо друго няма спасение освен в съгласието и постоянството, за да докараме край на мъчителствата и на угнетенията на бедния ни народ български . . .“ Така започва пътя към безсмъртието на Хаджи Димитър, няма да ми стигне мястото да опиша всичките геройски подвизи на четата и войводите и затова ще се спра по-подробно на неговата смърт.

Хаджи Димитър обезсмъртява името си на 18 юли 1868г. на връх Бузлуджа: “Срещането стана, пише цариградският вестник „Courrier d’Orient“, на 30 юли (18 юли старий стил). И от двете страни боят стана с жестоко упорство. Борбата се продължи повече от 5 часа. От другарите на Хаджи Димитра останаха само шест души на крак. Двама се предадоха а четирима избягаха. Същият Х. Д. , тежко ранен, малко остана да падне в ръце на турските солдати; но въоръжен с револвера си, той се бори до последната минута с една енергия, достойна за друго по-добро време. Най-после той падна. Саблята му, револверът, един телескоп и много писма се проводиха на Мидхат паша в Русчук. . .“

войводата Хаджи Димитър

цивилен портрет на войводата Хаджи Димитър

В рапорта на Мидхат паша до великия везир Али паша от 23 юли 1868г. за смърта на войводата Хаджи Димитър се изтъква: „Паднал убит ранен на 3 места“ освен това се докладва и че: “Въпреки големите усилия, положени за залавяне на живи четници, никой от тях не искал да се предаде.

Ето какво пише в своите спомени и Христо Македонски: „Не мога да определя сега колко време трая сражението, когато неприятелят се доближи на стотина крачки от нас, оставаше му да простре ръка и да ни хване. Ние всички стреляхме без почивка. Турците също. Още един-два залпа и три четвърти от нашите момчета бяха избити. тогава едно отделение войници удари на юруш и нападна първо онова място, където се намираше вовйводата. Хаджията с револвер в ръка се защищава, но падна убит „.

По заповед на казанлъшкия каймакамин, труповете на българските юнаци били погребани на 20 юли от свещ. Иван П. Стоянов от с. Хасът (Крън), свещ. Стефан М. Петков от Енина и селяни от двете села. Свещениците, извършили погребването и опелото на бузлуджанските герои, категорично твърдяли, че са намерили тяло с татуировка “Х. Д. Слив.“, отдясно на буквите – кръст, вляво – револвер. Трупът на Хаджи Димитър бил разпознат по така изписаните инициали на ръката му и бил погребан отделно от останалите четници. През 1898г., костите на загиналите на Бузлуджа били извадени и на 29 юни смъкнати в църквата в с. Хасът. Същите били изнесени на Бузлуджа на 19 юли, където през това време имало направени две гробници.

Лобното място на Хаджи Димитър

Предполагаемият гроб на Хаджи Димитър

Предполагаемият гроб на Хаджи Димитър

Все още, въпреки доказателствата, се води спор къде е умрял и погребан Хаджи Димитър. Някой автори поддържат тезата, че той е успял да се измъкне и е починал в гористата местност Кадрафил в Средна Гора между селата Свежен (тогава наричало се Аджар), Мраченик и Домлян (Долни Омарбас). На долнaтa снимкa (съжалявам за лошото качество) може да бъде видян предполагаемият гроб на войводата.

Гореизложеното обаче не отговаря на истината. Хаджи Маринка – майката на Хаджи Димитър, се доверила на слуховете и търсила гроба му в Средна Гора, пренесла чуждите кости с вярата, че са на сина ѝ и ги погребала в двора на църквата “Св. Никола” в сливенския квартал Клуцохор.

поп Стефан Петков Манолов

поп Стефан Петков Манолов

Впоследствие се уверила, че синът ѝ е паднал пронизан от вражески куршум на Бузлуджа и на 20 юли 1884г. тя за първи път посетила върха, където е носена на ръце от почитателите на героя. На следващата 1885г., баба Маринка отишла отново на Бузлуджа. Тогава тя пожелала да се срещне с поп Стефан Петков Манолов, който е извършил опелото на загиналите четници, за да научи от него по-вече за смърта на сина си и за опяването му.

Тъй като поп Стефан бил остарял и не можел да присъства на Бузлуджа, тя придружена от Захари Стоянов, Чардафон Велики, даскал Васил Каличков, д-р Никола Генадиев и др. отишла в Енина и там се срещнала с поп Стефан. Пред всички поп Стефан разказал следното:

”На 20 юли 1868г. (Илинден) като служих в църквата казаха ми, че двама заптиета ме чакат пред църковната врата. Аз се постреснах като помислих, че ще ме арестуват поради случката с избиването четата на Хаджи Димитра. . . . Излязох и поздравих заптиетата а те ми казаха: – Тебе чакаме, папаз ефенди. – Буюрунус ефендилер – им отговорих аз – На ваше разположение съм. След това те ми казаха: – Изпратени сме от юзбашията, да си вземеш каквото е потребно, да отидеш горе на Балкана да погребеш избитите комити по вашите закони.

лобното място на Хаджи Димитър

местността на последната битка на Хаджи Димитър

След малко се събрахме и тръгнахме с една група гробокопачи: Христо Кушлев, Теньо Чолакдиманов, Иван Кърлешов, Христо Джелепов и др. Като ни придружиха един онбашия и две-три заптиета, отидохме на Бузлуджа. Там намерихме избитите четници с голи тела из урвите. Имаше един набит човек, на който като рязали главата част от косматата кожа на главата останала към шията, а на ръката му написано с барут ” Х.Д.” От това разбрахме, че това е Хаджи Димитър, затова неговото тяло заровихме в отделен гроб, а всички други заедно.

лобното място на Хаджи Димитър

лобното място на Хаджи Димитър

Имаше само един труп с глава. Докато едни копаеха гробове, други събираха телата. Онбашията, който участвал в сраженията срещу четата, ми разправи, че Хаджи Димитър с другарите си много “сарп” (смели, храбри) са били и че само един комита с нож в уста и пушка в ръка, като змия си отворил път през редиците им. Стреляли по него, но не успели да го улучат. Като почнах да опявам, онбашията ми каза: – Папаз ефенди, чети си всичко по-набърже да не би отнякъде да дойде потеря, та като разберат каква е работата зян ще станем. Извърших опелото, погребахме всички убити момчета и си дойдохме в село.

Сходни Публикации

One thought on “Хаджи Димитър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!