post

Франк Костело: Премиер-министър на престъпния свят

Франк Костело е роден с името Франческо Кастиля (Francesco Castiglia) на 26 януари, 1891 в Италия (Лаврополи, Калабрия). През 1895г. заедно с останалите членове на семейството си той отплавал за САЩ, където ги очаквал неговият баща. Каютата, в която пътувал малкият Франческо, била голям казан за храна, а новият  му дом в Ню Йорк – гетото в Източен Харлем.

Франк Костело

Франк Костело – полицейска снимка като млад гангстер

В банда от кол и въже

Франческо презирал бедността, в която бил принуден да живее и обвинявал баща си за това. По цял ден той се шляел по улиците, напуснал училище още в пети клас и започнал да членува в уличните банди. За целта използвал множество псевдоними, един от които бил Франк Костело (Frank Costello) – ирландско име, под което щял да се прочуе.

Франк Костело

Франк Костело – годината различна, но позата е същата

Като млад гангстер той срещнал друг като него, но сицилианец по произход и от Долен Ийстсайд на Манхатън – Чарли Лъки Лучиано. Двамата веднага си допаднали и станали бизнес партньори, което не се харесвало на останалите сицилиански бандити. Франк Костело не бил сицилианец, а само италианец, което го правело „неподходящ“ за член на мафията.

Това обаче се оказало и преимущество, защото бандата им скоро се сдобила с нови двама гангстери, които били с еврейски произход. В престъпленията им вече не можело да има място за расови или етнически деления. Двамата евреи били Майер Лански и Бенджамин Бъгси Сийгъл.

Майер Лански

Чарли Лъки Лучиано и Майер Лански

На обучение при Арнолд Ротщайн

През 1918 година полицията арестувала Франк Костело за нерегламентирано притежание на оръжие, което му донесло 1 година затвор. След 10 месеца зад решетките бил освободен за добро поведение. Той се заклел пред себе си, повече никога да не носи пистолет и да използва мозъка вместо мускулите си.

След затвора Франк Костело се захванал с уличен хазарт и започнал да печели добри пари. Но едва срещата му с Арнолд РотщайнМозъка“ го въвякла в истински големия бизнес на политика и корупция. От него той научил, че „с мед се ловят повече мухи, отколкото с оцет“ или иначе казано, подкупът е много по-ефикасен от насилието.

Арнолд Ротщайн, Майер Лански

Менторът на Лански, Лучиано и Костело

С началото на Сухия режим през Франк Костело и съдружниците му се превърнали в мултимилионери. Всички те били напътствани от Арнолд Ротщайн и след убийството му станали негови наследници в подземния свят. Франк наследил политическите връзки и част от хазартния бизнес на Мозъка. Това го превърнало в главния „покварител“ на организираната престъпност и цар на ротативките.

Франк Костело  член на Ла Коза ностра

През 1929 година била свикана конвенция на подземния свят в Атлантик сити, за да се обсъдят важни въпроси. Една от темите включвала негативните последици от „Клането на свети Валентин“ организирано от Ал Капоне в Чикаго.

В цялата си мъдрост и с дипломатичен такт Франк Костело предложил на Ал Капоне да влезе в затвора по някое малко провинение. Целта била да се хвърли прах в очите на обществеността. Въпреки че неаполитанецът се изсмял на предложението му, скоро след това го послушал и се предал в ръцете на полицията. Франк Костело се сдобил с уважението на колегите си и с прозвището „Премиер-министър на подземния свят„.

Гангстерската война в Ню Йорк, която кипяла от години между Маранзано и Масерия, накрая била спечелена от… Лъки Лучиано. Смъртта на „старата гвардия“ поставила ново начало в развитието на сицилианската мафия на територията на САЩ. Всички гангстери виждали, че на върха стоял само един човек – Лъки Лучиано и си задавали въпроса, „какво следва“.

Лучиано предприел напълно неочаквани стъпки, които довели до създаването на управленческия орган „Comitato di Pace“ или по-известен като Комисията. В него всеки голям мафиотски бос имал право на глас и всяко вътрешно насилие трябвало да бъде одобрено от босовете. Това сложило край на уличните дезорганизирани банди и поставило началото „La Cosa nostra“ (Коза ностра = това наше дело) – организираната италианска престъпност в САЩ обединена под едно ръководно тяло – Комисията.

Франк Костело никога не можел да стане пълноправен член на мафията при други обстоятелства, но въпреки това станал официален съветник на Лъки и член на престъпната му фамилия Лучиано (по-късно преименувана на „Дженовезе“). Позицията на заместник бос на Чарли Лучиано била заета от италианския мафиот и главорез Вито Дженовезе, който въпреки че не бил сицилианец, членувал в мафията – доста странно за времето си.

Вито Дженовезе

Вито Дженовезе

Канарчето, което не може да лети

През 1934г. Вито Дженовезе и през 1936 година Лъки Лучиано попаднали в лапите на прокурора Томас Дюи по различни обвинения. Единственият способен да ръководи престъпната фамилия на Лучиано останал Франк Костело. Сицилианец или не, той се превърнал в действащ бос с невероятна власт.

Франк Костело

Франк Костело в зенита на своята власт

На дневен ред стоял въпросът да се елиминира наемният убиец ЕйбКид ТуистРелис, който се трансформирал в правителствен свидетел срещу „Убийство  ООД“ и Албърт Анастейжа. Кид Туист бил заключен  в „Хааф муун хотел“ (Half moon hotel) на Кони Айлънд, където го пазели под засилена полицейска охрана.

На 12 ноември 1941 година Ейб Релис се хвърлил от хотелската си стая и се размазал 6 етажа по-надолу. Той станал известен с прозвището „Канарчето, което може да пее, но не и да лети„. По думите на Лучиано и Лански, Франк Костело заплатил между 50 000$ и 100 000$ на полицаите, за да убият правителствения свидетел.

Манипулатор и покварител

Съществуват слухове, че мафията държала снимка на Дж. Едгар Хувър в рокля и женско бельо, а също и че г-н Костело имал финасови взаимоотношения с него. Кое от двете е било истина не е ясно, но в крайна сметка, директорът на ФБР отказвал да преследва и дори да признае за съществуването на мафията.

Франк Костело се намирал в зенита на своята власт в организираната престъпност и бил част от Комисията, но той не мечтаел за това. Амбициите му били да стане почтен и уважаван член на обществото.  Той купувал постовете на съдии, полицаи, политици и дори финансирал президентската кампания. Обличал се в изискани дрехи, избягвал съмнителни персони и такива с лоша репутация и се движел във висшето общество. Това обаче му донесло само нежелана медийна известност, а също и омразата и завистта на Вито Дженовезе.

През 1951 година Франк Костело бил призован пред разследваща сенатска комисия (Kefauver Committee). На нейно изслушване гангстерът трябвало да даде показания за криминалната си активност. За съжаление Костело не се представил по най-добрия начин и накрая се позовал на правото си да не отговаря. За тази си постъпка бил осъден на 18 месеца по обвинение в „обида“. След това последвала нова скалъпена присъда за 5 години. Но при обжалването той спечелил съдебната битка и напуснал затвора. С излизането си Франк се  озовал в далеч по-тежка ситуация извън съда …

Амбициите на Дженовезе

Депортирането на Лъки Лучиано в Италия и правителствените атаки срещу Франк Костело дали възможност на психопата Вито Дженовезе да атакува позицията на бос във фамилията. Но срещу него стояли две големи пречки. Те се казвали Майер Лански и Албърт Анастейжа – Върховният екзекутор на подземния свят. И двамата били съюзници на Костело и негови приятели.

Лански можело да бъде заобиколен, защото бил евреин, но Анстейжа оставал сериозно препятствие. От друга страна Анстейжа загубил подкрепата на Лански, защото си позволил да го изнудва. Самият Върховен екзекутор бил заплашен от млад, интелигентен и амбициозен претендент за трона в собствената му фамилия – бъдещият бос Карло Гамбино.

Албърт Анастейжа

Албърт Анастейжа – Лудият шапкар

Вито Дженовезе и Карло Гамбино се обединили, за да се доберат до ръководните позиции в своите организации. На събрание на Комисията те получили разрешение за действие от старата сицилианска фракция – истинските мафиози. И Дженовезе атакувал.

Благодаря ти Франк!

Още с излизането си от затвора  (’57г.) Франк Костело бил причакан от убиец на мафията в лобито на хотел Маджестик, в който живеел. Когато Франк се появил, както винаги без телохранители, из сенките излязла огромната фигура на Винсент Джиганте. Килърът насочил пистолета си към главата на Костело и му казал „Това е за теб Франк“, след което стрелял и избягал.

Думите на бъдещия бос Винсент „Чин“ Джиганте накарали Франк Костело да се обърне в неговата посока. Това попречило на куршума да го уцели директно в главата, а отскочил от черепа и катарамата на шапката му. Ранен, той си взел такси и сам отишъл до болницата, за да бъде превързан.

Няколко месеца след този инцидент, в една бръснарница бил атакуван и Албърт Анастейжа. Ударът срещу него се превърнал в едно от най-знаковите убийства на организираната престъпност в САЩ. Върховният екзекутор на мафията бил последният съюзник на Костело, който всявал толкова страх, колкото и дон Вито Дженовезе. Неговата смърт оставила Премиера на подземния свят без сериозна ударна сила, за да се пребори с Дженовезе.

Междувременно Винсент Джиганте бил припознат от органите на реда, като вероятен извършител на покушението срещу Франк Костело. Чин нямал избор и се предал на полицията. По време на съдебното дело срещу него, главният свидетел дал показания, че Джиганте всъщност не е стрелецът от лобито на Маджестик… Главният свидетел бил Франк Костело.

Опитният гангстер искал да зарови томахавката на войната и спазил закона Омерта (за мълчание). Освен това по този начин той предостъпвал позицията на глава на фамилията на дон Вито Дженовезе. При излизането си от съда, Чин Джиганте му казал: „Благодаря ти Франк!“

Време за разплата

Франк Костело обаче не смятал да чака Вито Дженовезе да стане жертва само на собствената си некадърност и жестокост. Той се срещнал в Италия с Лъки Лучиано, където се състояло обсъждане на събитията. Бил съставен добър план за натопяването на Дженовезе по обвинения за търговия с хероин. Целта била вкарването му отново в затвора, но този път за дълго.

На срещата присъствал и новият дон Карло Гамбино, който с изключителна политическа яснота и гъвкавост, сменил лагера. Той преминал на страната на Лучиано, Костело и Лански, за да се превърне след време в най-могъщия бос на мафията и глава на едноименната престъпна фамилия – Гамбино.

Франк Костело

Франк Костело като улегнал бос от Ла Коза ностра

Краят на легендарния гангстер

През последните години от живота си Франк Костело направил всичко възможно да избягва старите познанства освен с Майер Лански и неколцина други свои сподвижници. Той продължил опитите си да се превърне в уважаван и почтен човек в обществото. Завързал множество приятелства с нови и почтенни люде като актьора Антъни Куин.

Въпреки многобройните опити от страна на правителството, да бъде лишен от американското си гражданство и депортиран, през 1973 година, на 18 януари, Франк Костело се споминал от инфаркт на американска земя и като свободен човек. Той надживял своя заклет враг Вито Дженовезе с 4 години, като последният умрял в затвора през 1969г.

По желание на Франк Костело само малцина присъствали на погребението му и почти никой от тях не бил свързан с мафията. Една година след погребението му, неговият надгробен паметник бил взривен от друг мафиот и психопат – Кармайн Галанте.

Колко властен е бил старият Франки се вижда от една популярна история за него. В един от безумните си изблици на ярост, Дженовезе започнал да крещи срещу евреите Лански и Сийгъл пред Лучиано и Костело: „Защо въобще се занимаваме с тези мръсни имигрантски навлеци и чифути?“… Франк се изправил и казал с приглушен и равен глас: „Успокой се дон Вито! Ти също си имигрантски навлек.“ Вито Дженовезе замлъкнал без повече да каже и дума.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!