post

Филип II Македонски – Едноокият владетел на Македония

Филип II Македонски (382 – 336 пр.н.е.) е владетел на Македония в Античността, който реформира македонската армия и превръща държавата си в глобална суперсила. (всички години в публикацията са преди новата ера)

Възкачване на престола

През 4 век преди новата ера, на Балканския полуостров изгряла нова политическа и военна сила – древна Македония. Македоните били племе, чиито произход може да се свърже с траките, илирите и най-вече със северногръцките племена. Оформянето им като държава се датира някъде в епохата на Пелопонеските войни. Управлявана от монархическата династия на Аргеадите, Македония започнала да играе все по-голяма роля на Балканите. След безкръвен преврат през 359 година преди Христа, на престола се възкачил амбициозният владетел Филип II Македонски.

Филип Македонски

Филип II Македонски

Като регент на своя племенник Аминтас, Филип, воден от безмилостна амбиция, успял да узурпира върховната власт и да отстрани всеки друг съперник за трона. Една от първите му задачи била да реформира и създаде нова по-ефикасна армия. На младини Филип II Македонски бил заложник в Тива, където се изучил и запознал както с тиванската фаланга, така и с идеите на Епаминонд.

Последният бил главен виновник за разбиването на спартанската фаланга при Левктра. Там той приложил замислите си за концентриране на силите по посока на главния удар. Така през 371 г.пр.н.е. тиванските хоплити, които били по 50 души в дълбочина на левия си фланг, направо „отнесли“ спартиатите на техния десен фланг, които пък били в традиционната си формация – само по 8 човека в дълбочина.

Военната реформа на Филип II Македонски

Реформата на Филип превърнала македонската армия в непобедима военна машина за десетилетия напред. Той започнал да наема професионални войници на заплата (фалангити – англ. термин за копиеносци от македонската фаланга, за да се прави разлика от класическия хоплит) за разлика от повечето гръцки полиси, които имали армии от граждани – войници.

Македонският владетел удвоил бойните редици на фалангата от стандартните 8 човека на 16 и дори понякога на 24 души в дълбочина на бойния строй. Филип увеличил двойно и дължината на бойното копие (сариса). Сарисите на първите 6 реда фалангити били насочени напред, а останалите стърчали нагоре.

Ако гръцката фаланга разчитала да се сблъска с врага като бронзова стена от щитове и броня, то македонската фаланга също изглеждала като стена, но съставена главно от копия, които се врязвали във вражеските редици преди противникът да влезе в обхват. Големите бронзови нагръдници и хоплони (щитове) понякога бивали заменяни с по-евтини изпълнения и това намалявало разходите, без да влияе на ефикасността на армията.

македонската фаланга, филип македонски

македонската фаланга в настъпление с гора от сариси

Филип II Македонски създал и бойна конница (хетайри), която тогава е била без еквивалент по европейското Средиземноморие. Нейната задача по време на битка се състояла в това да нанася решителния удар, а не както при гърците само да пази фланговете. Едновременно с хетайрите съществувал и втори вид придружаваща кавалерия, която се съставяла главно от благородници и също така била тежка ударна сила в боя.

Фалангата и конницата на македоните се биели съгласувано. Пехотата нанасяла и поемала главния удар на врага като наковалня, а кавалерията прониквала в тила му и се стоварвала като чук връз вражеските редици. Тази хармония и съгласуваност, Филип II Македонски постигнал, като непрекъснато карал войниците да тренират по време на обучението си.

Първи сериозни външнополитически ходове

Веднъж укрепил военната си машина, македонският владетел решил да действа. Той започнал да атакува гръцките територии като последователно превзел Амфиполис и Пидна. При завладяването на Метоне загубил дясното си око. Тези победи осигурили морски излаз на Македония, но Едноокият  не спрял дотам, а продължил завоевателния си поход. При превземането на град Крениди той го преименувал на Филипи.

Филип II Македонски водел войните си не само на бойното поле, но също така на икономическата и политическата сцена. Македонският монарх разгърнал мащабна мрежа от дипломати и шпиони, за да следи внимателно външнополитическата обстановка и да се възползва при всеки удобен случай…

Изгодна възможност се появила при свещенната война (356 – 346 пр.н.е.) между Фокида и Тива. Под предтекст, че защитавал религиозните традиции, Филип взел страната на Тива. Той присъединил към армията си тесалийската конница, а Македония била включена като равноправна членка на Делфийската амфиктиония (религиозен съюз). Макар че Фокида била подкрепена от Атина и Спарта, офанзивата на Едноокия се оказала несломима и Атина потърсила примирие.

През 346 г.пр.н.е. в столицата на Македония бил подписан т. нар. Филократов мир, който утвърдил завоеванията на македоните и техния монарх, както и техните политически позиции в елинистическия свят. За да вразуми непокорните спартанци и да ги откаже от съпротивата, Филип им изпратил ултиматум. В него той ги уверявал, че ако спечели войната ще ги превърне в роби. Техният отоговор бил както винаги лаконичен – „Ако„!

Едноокият решил, че не си заслужава да изостря взимоотношенията и се отказал да се занимава повече с тях. След поредица от няколко нови битки, в година 345-та той бил ранен в десния крак. През 342-ра превзел днешен Пловдив и сменил тогавашното му име с наименованието Филипополис.

Амбиции без граници

Филип II Македонски не спрял да разширява външнополитическото си влияние. Стигнало се до там, че някои гърци виждали в Македония заплаха, а други – естествен съюзник срещу персите. Един от най-непримиримите врагове на Едноокия бил атинският оратор Демостен, чиито знаменити речи (филипики) успяли да обединят някои от най-силните полиси срещу македоните. Атина, Тива, Коринт и още четири техни съюзници се изправили срещу Македония през 338 г.пр.н.е. в битката при Херонея.

След сблъсъка на двете войски, македонската фаланага отстъпила организирано на лявото крило. Това действие увлякло атинската фаланга, създала се пролука в центъра на гръцката бойна линия и конницата от лявото македонско крило, начело с младия македонски принц Александър, проникнала във вражия тил. Александър съумял да сломи съпротивата на беотийските хоплити, въпреки че свещенният отряд на Тива (аналог на спартиатите) се сражавал до последния човек.

Филип Македонски, македонската фаланга

полева схема на македонската фаланга на Филип II Македонски заедно с конницата и помощните войски

След тази победа на македонската фаланга, Филип II Македонски станал нетитулуван господар на Гърция. Той наказал само Тива, а към другите си врагове проявил милост и великодушие. Заради благородството си спрямо победените, македонският владетел и неговият син получили атински граждански права.

През 337 година в Коринт, пред представители на почти всички гръцките полиси (без Спарта), македонският цар пледирал за обединяване срещу Персия и станал създател на Коринтската лига. Филип II Македонски бил избран за хегемон и ръководител на обединените гръко-македонски сили. И тогава, той отправил поглед на изток. Македонският владетел предизвикал най-голямата за времето си империя – персийската, като поискал западното крайбрежие на Мала Азия за себе си. Когато получил отказ, започнал да се готви за война.

Епилог

През 336 г.пр.н.е. по време на сватбата на дъщеря си, Филип II Македонски паднал убит от свой охранник. Поръчителят на убийството му останал неизвестен, защото другите телохранители посекли цареубиеца на място. Макар и едноок, Филип II Македонски виждал по-далеч от всеки друг държавник живял в неговата епоха. Той създал могъща държава и ужасяващо силна армия за времето си. Тези обстоятелства позволили на неговия син Александър III Македонски да унищожи Персийската империя и да спечели за себе си прозвището „Велики„.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!