Филип Тотю Войвода

Филип Тотю Войвода, чието истинско име е Тодор Тодоров Станчев е роден през 1830 г. в махала Гърците. Тя днес е част от село Вонеща вода, Великотърновско. Майката на Филип Тотю, Иванка е дъщеря на Вълчо Атанасов, брат на водача на Велчовата Завера, Велчо Атанасов Джамджията. Бащата на войводата Тодор Станчев Топала също произлиза от Хайдушки род. Неговият дядо Буро, явяващ се прадядо на Филип Тотю е от махала Борското, която влиза в обсега на с. Гъбене.

Хайдушка орисия

Той събрал хайдушка дружина, с която е бранил съселяните си от набезите на турците през втората половина на 18 век. Когато другарите му се оттеглили по домовете си, той взел жена си и тримата си сина: Ангел, Станчо и Буро. От тях Станчо се явява дядо на Войводата и се заселил в Осенарската долина, сега известна като Буров дол. Там основали нова махала Гърците.

Наскоро след Буро и синовете му в Осенарската долина се заселил гръкът Кириос Томадис – търговец лихвар от Арбанаси. По неговото име махалата и до днес се нарича Гърците. Веднъж трима турци нападнали дома им и при завързалата се борба дядо Буро бил ранен в главата. Недълго след това починал. Синовете му Ангел и Буро убили турците, но били предадени на властта от съседа им грък.

Да се спасят, тримата братя заедно с майка си взели част от покъщнината и се скрили в една планинска пещера. За да заблудят турците, те пуснали слух, че отиват на поклонение в Рилския манастир. Наскоро след това Ангел и Буро убили гръка и семейството му и изгорили къщата му. Те изгорили и своята къща, като баба Буровица и Станчо се върнали в с. Гъбене, а Ангел и Буро станали хайдути.

Филип Тотю войвода

Филип Тотю войвода

Ангел Буров и Станчо Буров

За Ангел Буров се знае, че бил момък с извънредна сила. Мустаците му били толкова дълги, че можел да завръзва краищата им на темето си. Със смелостта си и с външния си вид Ангел респектирал всички. Когато към двамата братя се присъединили и други хайдути, те го избрали за войвода на новата дружина.

В една от битките на дружината, Буров паднал тежко ранен. Но той бил спасен от брат си и останал на лечение в с. Дрента, Еленско, където по-късно се задомил. Ангел продължил своята хайдушка дейност, но при една битка в горите край Одрин, дружината му била разбита. Тежко ранен и ослепен от пламналия барут от пушката му, бил заловен и Ангел. Наскоро след това турците го обесили публично в Одрин.

В сравнение с братята си Станчо бил тих и кротък човек. Завърнал се с майка си в Гъбене, но турската власт започнала да го преследва. Принуден отново да се укрива, Станчо отначало отседнал при Буро в Дрента. По-късно се прибрал в махала Гърците, където на мястото на изгорения му бащин дом той си направил къща и се задомил. Станчо Буров имал трима сина – Продан, Тодор и Кольо. Тодор е бащата на войводата.

Както се вижда непокорството било в кръвта на Тотювия род. Родителите му имали четири деца преди да се роди той, които умирали съвсем малки. Затова според поверието, там където децата умират, следващото дете, за да остане живо трябвало да вземе името на баща си. Те го кръстили Тодор и той наистина останал жив. След него имали още четири деца: Вълчо, Кольо, Рада и Аглика. С името Тотю е бил наричан галено от родителите си, когато бил малък. Името Филип, войводата приел по-късно, когато бил в Румъния.

произходът на Филип Тотю

произходът на Филип Тотю

Детство и юношество

На осем години, Филип Тотю бил отведен от баща си в Търново да се учи. Но училището в което го завел дядо му Вълчо не му се понравило. Учителят бил грък и преподавал в една от килиите на църквата ”Св. Богородица”.

“Учих три месеца – разказва войводата – и нищо не научих при даскала си Пантели. Най–после мама дойде от село да ме види у дядови и аз се реших и казах пред дяда си, че не ща вече да ходя на този даскал, защото нищо не му разбирам от думата и от науката му алфата.

След това, Филип Тотю бил даден чирак да се учи за терзия (шивач). Майсторите му обаче, цяла година го ползвали само за къщна работа.

Смислих се една нощ, като си легнах, че вече година, откакто съм при тези хора, а още не са ми дали игла да ми покажат поне как се избада и че ме имат само да им робувам в къщи, а не да ме учат на занаят. Реших да напусна майстора си . . . ”

Прибрал се на село, Тотю останал да помага на баща си и започнал да ходи с него по панаирите и пазарите, за да купуват и продават добитък.

Още от малък, Филип Тотю се сблъсквал с тежеста на робския живот. Когато бил на 12 години турци отвлекли братовчедка му Аглика за да я потурчат. Но по пътя за Одрин тя се хвърлила между конете теглещи каруцата и загинала, защитавайки честа и вярата си.

Убийството на дядо Добри

През 1849 г. баща му го пратил в Новозагорското село Авлиени за да събере вземанията за добитък. Тотю тръгнал с двамина българи, единият от които дядо Добри Зеленката го придружавал и на връщане през Хаинбоазкият проход. Там те били нападнати от 4-5 души турци и дядо Добри извикал на Тотя да бяга.

Аз тътрих да бягам, а след мене и дядо Добри. Моите крака като че не опираха по землята; аз прескачах малките шубрачки. Чух отдире си няколко гърмежи и гласа на дяда Добри и като че ме парна нещо по рамото. Обърнах се и видях конете бягат по дире ми, а турците събрани накуп, тършуваха дяда Добри, който лежеше убит на землята. . . Загиването на този добър и сиромах човечец пред самите ми очи покърти душата ми, превърна я и ми обърна ума – направи цял един преврат в мене. Аз реших в себе си никъде и никога да не ходя вече без какво годе оръжие, та ако дойде ред да мра от турчин, да не умра мърцина, а да си дам живота скъпо и прескъпо.

Несправедливо хвърлен в тъмница и изтезаван

Филип Тотю бил буен младеж и често влизал в разправии с турците. Първото арестуване на бъдещия войвода, било по набеждаване от една попадия, че я бил ограбил, което било клевета. По късно тя признала, че го е наклеветила понеже не бил добър човек и покорна рая, понеже носил силях, нож, пищови и турски дрехи. За да си признае, Тотю бил подложен на мъчение:

Рушид гаваз ме поведе и ме заведе в една тъмна стая – разказва Филип Тотю – Той впери очи в мене и ми каза да му кажа право всичко. Отговорих, че от тази работа нищо не знам. Той заповяда и донесоха в стаята синджир. Каза на хората да го навият на търкало . . .

Като навиха синджиря, той ми върза ръцете и ме накара да коленича на синджиря. Аз се покорих и постави часовой да ме варди да не мърдам. В това положение стоях цяла нощ, без да мигна, а ръбовете на синджиря се набиха в месата и коленете ми тъй, щото аз отпаднах вече и не усещах краката си дали са живи или мъртви.

Прочутият Филип Тотю Войвода

Филип Тотю

Старо фото копие от архивен фонд Феликс Каниц, единствен екземпляр. Филип Тотю е облечен с дрехата на златишкия каймакамин разбит от четата на Панайот Хитов 1867г.

Родителите му решили да го задомят, като се надявали семейният живот да го укроти. През 1853г. по тяхно настояване, Тотю се оженил за Минка – дъщеря на богат селянин. След една година, през 1854 им се родил син, когото по настояване на Тотю, кръстили на неговото име Тодор.

Тогава – разказва войводата – казах на жена си: – Слушай, Минке, сега ето ти детето кръстено на моето име. Ако се случи да ме убият някъде, нека детето да ме замести – то е моят наследник. Гледай вече него, а за мене недей да мислиш отсега.

От този ден Тотю се отдал изцяло на хайдутството. Първите учители на Филип Тотя в новият му занаят били Бойчо Войвода и Пеньо Чернев Шипкалията.

Първи стъпки в хайдушкия живот

Предполага се, че Тотю е ходил с Бойчо Войвода между края на 1854 до лятото на 1856г. Тогава Бойчо бил убит в бой с голяма турска потеря на Косов камък в Стара планина.

Според едно предание разказано от Кольо Чернев, правнук на Пеньо Шипкалията, Тотю бил още невръстен младеж, когато за първи път се срещнал със Шипкалията. Тази среща станала някъде по пътя за Пловдив, за където с група колибари отивал и Тотю.

Случило се така, че Тотю бил изостанал нещо от другарите си, когато зад него изтопуркал с коня си турчин. Друго интересно е, че Тотю нямал по себе си нищо ценно, освен нови цървули на краката, та турчинът го накарал да ги събуе. После пришпорил коня си и отминал с песен.

Тотю пък от яд и мъка заплакал. Точно тогава на кон по пътя се задал и Пеньо. Разбрал каква е бедата, той настигнал турчина, вземал оръжието му и го върнал при Тотя, когото накарал сам, със своите ръце, да го заколи. Според спомените на дядо Станьо Гъдев публикувани във вестник „Казанлъшка искра“ бр. 57, 30 ноем. 1926г., Филип Тотю е стажувал при Пеньо Чернев три години. Пеньо Чернев паднал убит около 1860г. чрез измама от подкупено лице в дома му в село Шипка.

По време на хайдутуването си Филип Тотю е бил залавян три пъти, но все успявал да се изплъзне, тези негови бягства породили легенди сред турците и те разказвали за него небивали истории. Първото му бягство е от Търновския затвор и днес то ни удивлява.

Първо бягство от затвора

В нужника на затвора, Тотю съгледал два големи матрашки гвоздея. След няколко опита в продължение на два три дни той успял да ги извади. Подир като се сдобил с гвоздеите, войводата и тримата му съкилийници – Исмаил пехливан, Станчо и Христо Табака – габровци, измислили план за бягство.

На една от дъските на дюшемето – спомня си Филип Тотю – стояха наредени гърнетата за нечистотиите ни. Щом се мръкна, отковах без шум тази дъска и я извадих. Другарите ми гледаха и не знаеха какво ще правя с тази дъска, но когато им казах да копаят под нея пръстта, тогаз те разбраха какво ще гоним под дъската. През нощта копахме с двата гвоздея цяла нощ и събирахме пръстта в джобовете си, а като се пребиеше нощта, лягахме си.

Когато излизахме на другия ден в нужника, изсипвахме всеки от джобовете си пръстта в дупката му и пак си се прибирахме тихи и мирни наказанници. Дене турвахме същата дъска на мястото ѝ, дупката под нея се затулваше, нареждахме гърнетата върху и и никой не можеше да подозре нещо от покушението ни за бяг. Тъй копахме четири нощи наред с усилие и на четвъртата нощ стигнахме до зида и го пробихме без шум, без да допуснем да падне вар или камъче отвън него.“

След като се измъкнали през дупката те убили караула и прескочили дувара извисяващ се на 7-8 метра над улицата. При скока Христо табака си навяхнал крака, а Исмаил счупил своя и помолил да го заколят. Тримата българи обаче с риск за живота си решили да не го оставят. Те го взели на ръце и го отнесли със себе си.

Отново в затвора

Един месец след първото си бягство от Търновския затвор, Филип Тотю отново бил уловен случайно в един хан в Нова Загора. Всъщност заптиетата търсели друг избягал затворник, но един от тях познавал Тотя и го заловили. Известно време го държали в Сливенския затвор и от там го препратили за Търново.

Филип Тотю Войвода

Филип Тотю Войвода

В град Елена заптиетата които го охранявали били сменени, там Тотю бил предаден на две заптиета Ашик Ибряам и Хюсеин Бошнак. Отначало той бил с вързани отзад ръце, които допълнително закопчали с белегчета или белезници. Отделно краката му били оковани с букаи прекарани под тумбака на коня, а на врата му сложили примка, чийто край държал един от заптиите.

По пътя те спрели при една кръчма до Капиновския манастир и решили да се угостят. Те вързали Тотю за един дирек, като мечка. Той обаче успял да подшушне на кръчмаря, който минал покрай него, да нагости и напои добре гостите и че той ще заплати двойно и тройно. Кръчмарят изпълнил заръката и заптиетата се поопиянчили.

Тотю ги помолил да му отвържат ръцете за да хапне и той малко, и те се съгласили. Свалили му въжето от ръцете и врата, а после като тръгнали забравили да го вържат. По пътя те минали край една ракиджийница, където също се почерпили. Когато стигнали към края на еленските лозя, конвоят спрял при една чешма да си напоят конете.

Второто бягство

В това време – разказва войводата – слязох и аз при конете да пия уж вода и виждам, че Хюсеин Бошнак се разпаса и отиде на 40-50 крачки далеко в един окоп, а пък Ашик Ибряам извади тамбурата си от калъфа, който бе окачен на седлото на коня, седна по турски от страна на чешмата и почна да свири и да пей.

Случаят беше удобен, минутата беше една от скъпите за мене. Сега или никога – си помислих. Пречеха ми само белекчетата на ръцете. Те ми се сториха дървени, тръстени, а не железни. Почерне ми на очите. Скрит под вратовете на конете и наведен над каменния постав, аз закачих на вътрешния му ръб белекчетата, дръпнах си ръцете тъй силно и отчаяно, щото дясната ми ръка се извади от едната клапа, но се извади без кожа, кокалчетата се озъбиха и кръвта шибна.

Нищо! Бърз като светкавицата, пъхнах се под вратовете на конете, скочих на чешмата горе, грабнах тамбурата от ръцете на Ашик Ибряама и го цапнах с нея по главата в сляпото око тъй силно, щото тамбурата стана на парчета и опашката и остана в ръката ми. Не повторих втория удар. От първият ми удар Ашика падна като убит от пушка, грабнах му ножа, насякох го на няколко места, взех му оръжието и избягах в гората. Когато се обърнах назад, видях Хюсеин Бошнак, че тичаше подир ми, държеше си гащите в ръце и ми викаше: – Тотьо бре, хей, чакай бре, къде отиваш, бре!? Аз му посочих оръжието и той спря, изгледа ме и си заминах спокойно в гората.

Ударът от тамбурата бил толкова силен, щото дясното око на Ашик Ибряама изхвръкнало от мястото си. В резултат на това той останал сляп с едно око. За изпущането на Тотя двамата заптии биле затворени в търновския затвор и лежали цели 6 месеца.

Трето залавяне

Третото залавяне на Филип Тотю станало при тежък бой с турците сутринта на 15 март 1863г. в с. Кортен, Сливенско, след като били заобградени в дома на Стоян Киреза. По това време Тотю бил част от дружината на Никола Аджема, който бил байрактар при Панайот Хитов, но се отделил заедно с част от хората му, за да прекарат  по-леко зимата.

След продължителна битка, седмината обградени хайдути били принудени да излезат от къщата, понеже турците успели да я подпалят. Ето как описва ситуацията Тотю:

Аз взех бърже една женска дреха и я вързах на една прътина. Казах на другарите си, че щом покажа дрехата навън и турските пушки изгърмят върху ѝ, всеки да излиза подире ми и да се спасява кой както може с пищова си и ножа си, докато турците си напълнят пушките пак. Веднага отворих вратата, посочих дрехата с прътината навън и турците изгърмяха върху ѝ, като я мислеха за человек, а след това с нож в уста и пищовите си в ръце излязох, впуснах се към дола, изгърмях върху турците и с ножа си отворих път през тях, прегазих ги и минах. Но куршумите отвсякъде се сипеха като дъжд отгоре нас, раниха ме на много места и паднах.

Филип Тотю

Войводата след Освобождението

Тук падна убит Дългия Георги от с. Оризари, а всинца ний бяхме полумъртви и потънали в кърви. След това дойдоха, нахвърлиха ни в едни кола като снопи и ни закараха в Нова Загора, гдето заровиха Дългия Георги в един боклук, а нас после два дни ни закараха в Сливен и ни затвориха в затвора, оковани в синджири. . .

Оковаване на хайдутите

Тежко бяхме оковани тук! Ръцете ни бяха в железни клапи, а вратовете ни – в железни халки и всичките халки от вратовете на всинца ни бяха нанизани на един синджир, едина край на който беше забит в зида, а другият му край обтягаха и го закачаха през другия зид вън. Тъй нанизани на този синджир за халките на вратовете ни и с оковани ръце, ноще ни турваха и томруци на краката.“ 

(Томрукът представлява – два дълги диреци, сложени един върху други с изрязани две дупки в тях, дето се срещат. Вдига се едина дирек, турват се двата крака поотделно в изрязаните места и се турва горния дирек върху краката тъй, щото да доди изрязаната му полудупка върху длабовете на долния дирек и краката остават заключени. Двата дирека се приклапят добре и се заключват с кофар на краищата си, да не може да ги стига затворникът.)

Смъртта на предателя

Въпреки условията, при които бил поставен, Филип Тотю не се отказал от мисълта за бягство. Той споделил със съкилийниците си, че ще търси начин да избяга. При едно посещение в тоалетната войводата намерил там едно желязо и го скрил. Между затворниците обаче имало един грък на име Пантели, който предупредил пазачите, че Тотю иска да избяга. Като разбрали това затворниците решили да се отърват от предателя и ето как описва това войводата:

Една нощ тъй като седяхме и се разговаряхме, решихме да заплатим на гърка и затова го повикахме при нас да ни прави цигари, понеже него не вържеха при нас на синджира и не беше окован, а свободен. Той дойде седна при нас и почна да ни прави цигари. Наговорката ни беше, че когато ще почнем да го отупвами, всяки от нас ще почне да пей, та ако почне да вика, да не се чува. Докато той се занимаваше да прави цигари, ний почнахме да пеем следующата турска песен: „На туй дере шумоленето колко приятно ми иде“.

Гръкът докато пригласяше и той на тази наша песен, аз и малкият Колю сполучихме да го сграбим за гушата, а Костадин Джиналията и Неделчо го натиснаха по корема и следвахме да пеем песента, докато гръкът се отпусне и се потаи духа му. Той издъхна в ръцете ни и тогаз престанахме да пеем.

Въпреки подозренията на властта, затворниците начело с Филип Тотя не се отказали от бягството и в крайна сметка плановете им се увенчали с успех.

Планиране и подготовка

 Ето разказа на Филип Тотю:

Като останахме без издайника, крояхме вече ден и нощ за бягане. Портата на нашата гробница имаше две врати, които са затваряха на едно дебело и яко дърво, което стоеше на средата им, кога се влизаше, а другата стоеше винаги затворена, защото беше закована с два яки и големи пирони в дебелото дърво. Аз турих око на тези пирони и всеки ден ги разклащах и ги мажех с масло от кандилото, което ни светеше нощя и правеше затвора ни на същински голям гроб от живи хора. Нищо друго не държеше тази врата. На вратата имаше резе, с което зарезяваха на другата врата и заключваха двете с кофар. Вън пред тези порти пазеха денонощно двама души караул, въоръжени, едина войник, а другият заптия. След няколко дни видях, че пироните се разслабиха и се извадиха. Аз ги турих пак на мястото им и ги попритиснах. . .

Мръкна се. Минутата на страшната борба за живот или смърт наближаваше. Най-първо строшихме томрука на краката си и успяхме да отворим железните клапи от ръцете на малкия Коля, а той след това помага нам и можахме да махнем всички клапите от ръцете си. Най-после сполучихме да откопчим и халките от вратовете си и ги оставихме да висят на синджира. Всичко това извършихме с онова малко желязо, което намерих в нужника. И досега подозирам и ми се иска да вярвам, че Георги, братът на Хаджи Димитра Асенов, беше турил това желязо в нужника.

Трето бягство от затвора

Както и да е, но това желязо стана нашият спасител в другарство с дървеното масло от кандилото на гробницата ни. Останаха по нас прангите само по краката ни, на които малкото наше освободителче – желязо, не можеше нищо да стори. Аз веднага дадох идеята всеки да си върже прангите на пояса, като ги обвие да не дрънкат. Казано и свършено.

Прангите, тъй да речем, се опаковаха на краката и на кръста на всекиго и никакъв звук не издаваха. Другарите ми още не знаеха нищо и се чудеха през къде ще се бяга, защото над нас беше казармата, в която спяха войници, а пред нас зад портата караул. Тогаз им казах през къде ще бягаме и наредих малкият Колю да хване жандармина, а пък аз войника.

Филип Тотю

Картичка от Филип Тотю

Наближаваше полунощ Ослушах се, тихо. Минутата дойде. Полека извадих пироните и отведнъж отворих вратата, сграбих пушката на войника и го прободох с щика, а малкият Колю удари жандармина с едно дърво в главата, която се размаза, без глас паднаха, скочихме върху им и ги заминахме като вихри, защото минутите бяха скъпи за живота ни. Бързо налетяхме пътната порта, в която имаше малка изрязана порта. Тук имаше втори караул от един войник и тъй скоро преминахме през него като нощни духове, щото той не можа да успей да употреби оръжието си, понеже беше седнал и вижда се, беше задремал. Той ни усети и изгърмя подире ни, но ний бяхме вече на улицата и хвръкнахме!“

Публикацията е на базата на книгата Прочутият Филип Тотю Войвода на Филип Симидов

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!