post

Стефан Стамболов – управление и гибел

Превратът срещу княз Александър Батенберг, извършен на 9 август 1886 година, довежда България до остра политическа нестабилност – налице са външно и вътрешно противопоставяне. В продължение на една година страната е без княз на престола. През този период държавата е управлявана от Регентство в състав – Стефан Стамболов, Георги Живков и Сава Муткуров.

Стефан Стамболов по пътя към властта

На министър-председателския пост се изреждат четирима души – митрополит Климент, Петко Каравелов, Васил Радославов и Константин Стоилов, преди коронования в началото на август 1887 г. княз Фердинанд Сакскобургготски да утвърди кабинет начело със Стефан Стамболов (20.08). Първоначалния му състав изглежда по следния начин – Константин Стоилов става министър на правосъдието, Георги Странски на външните работи, Сава Муткуров на войната, Григор Начович на финансите, Георги Живков на просвещението, а Стефан Стамболов оглавява Министерството на вътрешните работи.

Фердинанд Сакскобугготски

Фердинанд Сакскобугготски; източник на оригиналното изображение: Изгубената България;

Това правителство поема държавното кормило в изключително труден за страната период. Както е известно след преврата срещу Батенберг, към който Русия има съпричастност, българо-руските отношения достигат своята критична точка. Безцеремонните действия на императорския пратеник ген. Николай Каулбарс довеждат до скъсване на дипломатическите отношения на 6 ноември 1886 г., а през февруари следващата година с подкрепата на империята, офицерите-русофили организират неуспешни бунтове в Русе и Силистра.

Русия категорично отказва да признае Фердинанд за български княз и като цяло легитимността на българското правителство. Освен това финансовото състояние на Княжество България никак не е добро. Налице са проблеми с разбойничеството най-вече в Северна България. На 26 септември се провеждат изборите за Пето обикновено народно събрание (ОНС), които са спечелени по категоричен начин от стамболовистите, като голяма заслуга за победата имат насилията, с които си служат управляващите.

Начело на държавата

На 14 декември се приема първият от поредицата важни закони, които дават облика на Стамболовия режим – Закон за изтребление на разбойничеството. От една страна той цели да се справи с бандитизма, който пречи на нормалния живот в Княжеството от Освобождението насам, но също така е насочен и срещу политическите противници на управляващите и улеснява тяхното съдебно преследване. Именно бруталния начин по който Стамболов използва държавната машина води до противоречия в правителството и в края на 1888 година, Константин Стоилов и Григор Начович напускат кабинета и са заменени съответно от Димитър Тончев и Иван Салабашев.

Стефан Стамболов

Стефан Стамболов

През същата година правителството прави много за държавното развитие в областта на железопътното дело и индустрията. Завършена е линията Цариброд – София – Вакарел и е изготвена програма за построяването на линиите Ямбол – Бургас, Каспичан – Шумен – Търново – Севлиево – Ловеч – Плевен – София и София – Кюстендил. В тази връзка на 5 октомври 1888 е сключен външен заем в Лондон в размер на близо 50 милиона лева.

В същата година се създава Индустриална комисия към Министерството на народното просвещение. Приети са Законът за монопола върху солта и Законът за мерките теглилките, които въвеждат европейската мерна система в Княжеството.

На 1 октомври врати отваря първото Висше училище в България, бъдещият Софийски университет. Българското правителство успява да защити икономическия суверенитет на страната по въпроса за контрола на железопътната отсечка Вакарел – Белово. Османската империя предоставя контрола ѝ върху частно дружество, но българската администрация я завзема силово и започва нейната експлоатация.

Във външнополитическо отношение България опитва да ограничи руския натиск върху себе си, като се осланя на активни контакти със страните от Средиземноморското съглашение (Великобритания, Австро-Унгария и Италия), както и с демонстрация на лоялност и зачитане на васалното положение спрямо Османската империя, която непрекъснато е подстрекавана от Русия да се намеси в българските работи.

През март 1889 Австро-Унгария става първата Велика сила, която приема български дипломатически агент – представител на Княжеството във Виена става Григор Начович. През ноември същата година е подписана търговска спогодба с Англия. Това е първа стъпка към ревизирането на митническите ограничения, наложени от Берлинския договор. Година по-късно подобни споразумения са подписани и с Франция, Италия, Австро-Унгария и Германия.

Македонският въпрос и екзекуцията на Коста Паница

Що се отнася до националния въпрос и по-конкретно съдбата на българите в Македония, режимът на Стефан Стамболов поддържа политика на добри отношения с Османската империя и постепенно подобряване на положението им, чрез преговори и легални средства. По думите на съвременник:

„През 1888 г., събрахме се в София да размислим за основаването на един македонски комитет. Някой каза, че трябва да питаме Стамболова. Отидохме при него. Той ни изслуша с намръщено чело. Като сега го виждам, прав, суров, с едната ръка в джоба и с другата сложена върху писалището му. Вие да отидете да си гледате работата – каза ни той. – За Македония има кой да се грижи. Искате да основете македонски комитет? Македонски комитет е българската държава. Македонски комитет съм аз. След тия думи без много церемонии ни показа вратата“.

Войводата Коста Паница

Войводата Коста Паница

Тази политика е приета като предателство на националните интереси в средите на македонската емиграция. Майор Коста Паница, който е близък с тези кръгове, застава начело на заговор против княза и правителството. Конспирацията е разкрита в началото на 1890 г. – Паница е осъден на смърт от военен съд и е разстрелян през лятото на същата година.

Българското правителство започва да оказва натиск върху Османската империя за признаването на княз Фердинанд и даване на берат за български владици в Македония, както и зачитане на правата на българите в империята. След мъчителни преговори и дори заплахи (Стамболов се зарича да прекрати изплащането на източнорумелийския данък ако не бъдат удовлетворени исканията му) идват и първите успехи на водената политика.

На 5 юли 1890 г. султанът издава ираде, с което се дава правото на Българската екзархия да изпрати владици в Скопие и Охрид. Също така е разрешено издаването на вестник на българи език и построяването на българска църква в Истанбул. В 1894 г. се получават и берати за Велес и Неврокоп.

Вътрешни междуособици и противоречия

Във вътрешен план Стефан Стамболов стабилизира положението чрез основаването на правителствена партия. През 1892 организационното изграждане на Народно-либералната партия е окончателно завършено. Убийствата на финансовия министър Христо Белчев на 15 март 1891 и на дипломата д-р Григор Вълкович на 16 февруари служат като оправдание на министър-председателя да започне яростно преследване на политическите си противници.

Петко Каравелов

Петко Каравелов

Арестувани и съдени са стотици на общо основание и без убедителни доказателства. Между тях е и бившия министър-председател Петко Каравелов, който е унижаван и подложен на физическо насилие. През периода 1891 – 92 години са гласувани нови закони за насърчаване на местното производство. От друга страна правителството търпи критики. В някои случаи те са основателни, защото от привилегиите се възползват предимно приближените на режима.

В тези години българският княз Фердинанд посещава последователно Виена и Лондон, където е приет съответно от император Франц Йосиф и кралица Виктория. По този начин той придобива по-сериозна легитимност пред Европа и света, въпреки че все още не официално признат като български владетел. Във връзка с брака на Фердинанд с княгиня Мария – Луиза Пармска (8 април 1893г.) се налагат промени в конституцията. Най-значимата от тях е отмяната на чл.38, който гласи че престолонаследникът трябва да е кръстен в православното християнство.

Въпреки че е утвърдено, събитието предизвиква сериозни обществени сътресения, конфликти има и сред управляващите. Това разваля отношенията на правителството и с църквата и впоследствие се провеждат позорни репресии срещу представители на висшия клир. Все по-сложни стават и отношенията между Стефан Стамболов и княза.

Оставка и гибел

Фердинанд се уморява да стои в подчинено положение спрямо премиера, а освен това си дава сметка, че личността на Стамболов е пречка за възстановяването отношенията с Русия, както и неговото признаване като суверен владетел на Княжество България. Не са за пренебрегване и вътрешнополитическите проблеми, заради авторитарния стил на управление министър-председателя.

По тези причини на 18 май 1894 г., когато Стефан Стамболов подава за 15 път своята оставка пред княза. Той я приема и прекратява управлението на едно от най-знаковите правителства в новата българска история. Година по-късно, на 3 юли Стамболов е убит по особено жесток начин в центъра на София от група македонци. Те си отмъщават за смъртта на своя другар Коста Паница.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!