post

Управлението на д-р Константин Стоилов (1894 – 1899)

Д-р Константин Стоилов е избран за наследник на Стефан Стамболов, след като Фердинад приема оставката му през май 1894.

Константин Стоилов е завършил престижния Роберт колеж в Цариград, а впоследствие защитава докторантура по право в Хайделбергския университет. В Учредителното събрание, гравитира към групата на консерваторите. След това на няколко пъти е министър в няколко български правителства. Човек с квалификация и опит в държавните дела. Освен той е известен като спокоен и компромисен човек и поради тези причини изглежда най-подходящ да се справи с негативните последици от стамболовото наследство, а именно – лошите отношения с Русия и нервната вътрешна обстановка.

Начало на управлението на д-р Константин Стоилов

Новото правителство е утвърдено с указ на 19 май 1894 и е съставено от: д-р Константин Стоилов – министър-председател и министър на вътрешните работи, Васил Радославов – министър на правосъдието, полк. Рачо Петров – министър на войната, Иван Евстратиев Гешов – финансов министър и Димитър Тончев – министър на търговията и земеделието.

константин стоилов

указът на Фердинанд за утвърждаване на правителството от 1894г.

На следващия ден излиза правителствена декларация, в която като основни приоритети са посочени – демократизирането на страната, зачитането на законността и подобряването на икономическото положение. Министър-председателят веднага освобождава всички политически затворници от управлението на Стефан Стамболов в България. Петко Каравелов обаче остава в Черната джамия, тъй като отказва да признае княза с мотива, че „Затворник политически декларации не прави“.

Политическите партии

В същото време обаче Константин Стоилов не дава пълна амнистия за емигрантите-русофили. Премахната е цензурата в печата – през 1894 в България излизат вече 77 вестника, отстояващи най-различни идеи. През юни същата година се учредява правителствена политическа организация – Народната партия.

Основният състав е от средите на бившата Консервативна партия, източнорумелийските съединисти, но има и представители на голямата Либерална партия, както и други обществени дейци. По известни са Иван Вазов, Стоян Михайловски, С. С. Бобчев, М. Маджаров, Д. Буров, П. Губиделников, сем. Гешови и т.н.

Като цяло в тези години се активизира партийния живот в страната и в началото на 1895 г. Либералната партия (радослависти) публикува своя устав. Година по-късно се учредява Демократическата партия (каравелисти), въпреки че нейният лидер все още е в затвора. Крайните русофили, цанковисти също учредяват своя партия – Прогресивнолибералната (1899), която е оглавяван от Стоян Данев. Междувременно се появяват и леви алтернативи – Българската социалдемократическа партия (1891) и Българският земеделски народен съюз (1899).

Законодателни и управленски ходове

На проведените на 11 септември 1894 избори за VIII ОНС, народняците печелят мнозинство, но като цяло представителство получават всички политически течения. Един от първите закони които приема новото Народно събрание е Законът за съдене на незаконно забогателите чиновници. Това е една реакция на обществените очаквания по повод злоупотребите с власт на предишното правителство. Изисква се от неговите представители да покажат документи за източниците на своето благосъстояние.

д-р Константин Стоилов

д-р Константин Стоилов

За да се справи с големите дефицити, наследени заради заемите на Стамболовото управление, финансовия министър Гешов препоръчва икономии, увеличаване на данъците на богатите и на вносните мита. Правят се и съкращения в министерствата.

Продължена е политиката на протекционизъм със Закона за подпомагане на предприятията и Закона за насърчаване на местната промишленост – фиксирана е държавната намеса в стопанството. В края на годината, Радославов и съпартийците му са отстранени от правителството. Причината е, че се подготвя помирението с Русия, а либералите имат репутацията на русофобска партия.

Помирението с Русия

На 20 октомври император Александър III, който има основна „заслуга“ за лошите българо-руски отношения, почива. Кабинетът успява да уреди българска депутация да присъства на погребението му. То се извършва през юни 1895 и българските гости са посрещнати подобаващо от император Николай II, външният министър Лобанов – Ростовски, както и от други видни представители на различни обществени организации. Провеждат се разговори с в миролюбив дух. Руската страна поставя като условие за помирението, преминаването на престолонаследника Борис в лоното на православното християнство.

Кръщаването на Борис

Княз Фердинанд е готов на тази отстъпка, но иска да е сигурен, че тя ще доведе до признаването му. Затова решава да обвърже руският самодържец, като му предложи именно той да бъде кръстник на Борис. Николай II се съгласява това да стане чрез негов представител. На 2 февруари 1896 българският екзарх Йосиф I извършва покръстването.

Актът води до признаването на Фердинанд за легитимен български владетел от Русия и останалите Велики сили и до възстановяването на българо-руските дипломатически отношения. Така за сравнително кратко време, правителството на Константин Стоилов успява да реши дългогодишната криза на княжеския престол, започнала с преврата срещу Алескандър Батенберг през 1886.

Русофилите емигранти

Друг важен въпрос между България и Русия, който трябва да се реши е за емигрантите – офицери, които бягат в Русия след събитията от август 1886 и служат в руската армия. Сега те искат да се завърнат в България и Руската империя им посредничи.

След дълги двустранни преговори, на 22 януари е подписано споразумение, според което 43 офицери получават правото да се завърнат на служба в Българската армия, като прослуженото време в руската им се зачита и запазват правото си за служебно повишение и пенсиониране. До края на годината офицерите се завръщат в България.

През юли княз Фердинанд и княгиня Мария – Луиза са на официално посещение в Петербург. Това е ясен знак за новия дух в отношенията между Княжеството и Руската империя.

Националният въпрос

Междувременно актуален проблем на българската външна политика в периода е, разбира се е Националният въпрос. През 1895 година в София е основан Върховния македонски комитет, който в следващите години предприема няколко мащабни четнически акции, остро поставящи въпроса за съдбата на македонските българи.

Правителството на Константин Стоилов продължава тактиката за печелене на отстъпки за българите чрез поддържане на добри отношения с Османската империя и умерен дипломатически натиск. Княжеството успява да се възползва от избухналата през април 1897 война между Гърция и Турция и сложното положение на последната.

Правителството на Константин Стоилов

Правителството на Константин Стоилов търпи няколко промени през годините, като през 1897 година, част от него става и Иван Вазов, като министър на народното просвещение

Дипломатическият агент в Цариград – Марков заявява че ако Османската империя не даде берати на българските епархии в Македония, България ще е принудена да премине към мобилизация. Това дава резултат и през октомври екзарх Йосиф получава правата над Битолска, Дебърска и Струмишка епархия.

Икономически действия на правителството

Амбициозна политика, кабинетът има и в областта на железопътното дело. Като цел е поставена завършването на подбалканската линия. Изтеглени са няколко заема в тази връзка, като постиженията по това направление са сериозни. В периода 1894 – 99 години, железопътната мрежа е разширена двойно – от 551 на 1046 км.

Като цяло в страната се разгръща сериозно строителство – увеличена е шосейната мрежа, канализацията, водоснабдяването и т.н. Финансира се и научната дейност чрез стипендии и заплащане на командировки и специализации. Развитие е отбелязано и в културно отношение – завишено е финансирането за библиотеките и музеите, провеждат се художествени изложби и театрални постановки.

Краят на управлението и равносметка

Междувременно отношенията между министър-председателя и княз Фердинанд стават все по-сложни с времето. Във връзка с поредния железопътен заем между тях възникват отново различия. На 14 януари 1899 година Константин Стоилов се оттегля от управлението. За петте години, през които е на власт, кабинетът има важни достижения в областта на външната и вътрешната политика. Нормализирани са отношенията с Русия и с балканските съседи на България.

Фердинанд се сдобива със своето признание, което прави страната по-стабилна в международен план. В същото време Княжеството се развива с високи темпове в стопанско отношение и влиза със самочувствие и амбиции в новия век.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!