Унгарското въстание 1956 година

Унгарското въстание е политически и революционен акт на недоволство и съпротива срещу властите в Унгария през 1956 година. То придобива международна известност, а също морална, но не и практическа подкрепа от международната общност. Затова въстанието е потушено от управляващите и най-вече благодарение на съветските войски.

Предпоставките за Унгарското въстание

През 1956 година в Унгарската народна република е налице обществено недоволство, което се обуславя от непоследователната икономическа политика на управляващите, която води до проблеми с продоволствието. Така също и заради вестта за сталинските репресии над Бела Кун и неговите другари, стояли в основата на Унгарската съветска република през 1919, както и разкритията за репресиите в самата Унгария.

В началото на март, 20-тина дни след февруарски пленума на КПСС, Унгарската партия на труда (УПТ) също свиква такъв. Пристъпва се към частична амнистия за някои политически затворници и леко повишаване на заплатите.

Заради отказа на държавата да протектира частното селско стопанство, са налице трудности със снабдяването, което довежда до обществена реакция на недоволство под формата на стачки. Междувременно в печата и новосъздаващите се дискусионни клубове се отправят антиправителствени изказвания, обвинения в полицейски терор и цензура.

Председателят на ЦК на УПТ Матяш Ракоши изготвя списъци за нови репресии над своите противници. След като разбира това, съветският лидер Никита Хрушчов оттегля доверието си от него и на 19 юли той е принуден да се оттегли от поста си. Наследява го неговия близък съратник Ерньо Герьо, представител на водещата до момента консервативна линия в партията.

Групата около бившия министър-председател Имре Над (Имре Наги), защитава идеите за либерализация, многопартийна система и защита на селяните. Затова тя се ползва с голямо доверие сред критиците на режима и се превръща в основен опозиционен център. Знаков характер има и тържественото погребение на несправедливо осъдените комунисти от 1949 на 6 октомври, в което участват над 200 000 будапещенци.

Нажежяване на напрежението

От 14 до 21 октомври се провеждат многохилядни митинги из цялата страна. Наред с другите искания в посока на демократизация, се добавя и това за изтеглянето на съветските войски от Унгария. Тяхното присъствие на унгарска територия датира от края на Втората световна война и продължава във връзка с договорености между двете страни от Варшавския договор. В демонстрациите участват основно студенти, хора от дискусионните клубове, Съюзът на унгарските писатели и др.

На 22-ри се провежда митинг в Будапещенската политехника. На него е изработена програма с точки, които трябва да бъдат представени на обществеността чрез радиото. Цензурата налага тяхното намаляване на половина, като най-важните точки – тези за изтеглянето на съветските войски и за унгарски контрол над урановите рудници не са изчетени. Това кара студентите да започнат разпространението на своята програма из града, без подкрепата на официалните органи.

Ден по-късно организацията на студентите – УМО, съюза на писателите и дискусионния кръг „Петьофи“ провъзгласяват своите програми на многохиляден митинг. В тях се прокламира посока за изход от кризата, независимост, защита на работниците, доброволност при коопериране, нова избирателна система, прекратяване на политическите репресии и наказание за виновниците.

След като правителството ги заклеймява, демонстрантите щурмуват сградите на партийния всекидневник „Сабад неп“ и Националното радио. На практика е дадено началото на Унгарското въстание.

Началото на сблъсъците

Ерньо Герьо бързо отправя заплахи и обвинява протестиращите в шовинизъм и опити да разклатят работническата власт. След неговата реч, пред радиото прозвучават изстрели и настават въоръжени сблъсъци между протестиращите и силовите органи.

По улиците се развяват се унгарски знамена, от които е изрязан комунистическия герб. Той според протестиращите символизира зависимостта на страната им от СССР. Някои части от армията и полицията се присъединяват към съпротивата.

Демонстрантите успяват да свалят петолъчките от Парламента и Конгреса на профсъюзите, както и да съборят статуята на Сталин. Междувременно движението се разраства из цялата страна.

В края на деня се провежда извънреден пленум на ЦР на УПТ, на който е взето решение да бъдат повикани на помощ съветските войски. Това решение е взето, тъй като унгарската компартия осъзнава своята изолация. На нея ѝ липсва обществена сила, на която да се опре, с изключение на тайната полиция АВО. Съветските танкове се появяват по улиците на Будапеща в ранните часове на 24 октомври.

По радиото относно Унгарското въстание е съобщено, че в страната бушуват „фашистки рекационни елементи“. Въведено е военно положение, а Имре Над отново става министър-председател. От 25-ти под натиска на двамата съветски представители А. Микоян и М. Суслов, Ерньо Герьо се оттегля от лидерския пост в УПТ и е заменен от Янош Кадар.

Изгледи за успех

Имре Над постига споразумение с представителите на СССР за оттегляне на техните войски, след което съобщава това в обръщение към нацията. Той се ангажира с реорганизация на правителството на широка основа. По-късно през деня обаче, на мирна демонстрация пред парламента се стига до престрелка с неизяснен източник, при която загиват стотици. Това усилва напрежението и разрушава доверието на хората в новото правителство.

Работническата класа, чиито интереси претендира да изразява управляващата партия, също се активизира допълнително с участието си в Унгарското въстание. В големите градове на страната възникват работнически съвети, които изземват контрола в предприятията. В създаването на някои от тях участват и местните партийни организации. Те обявяват стачки и изготвят списъци с искания.

Международна подкрепа и компромиси от страна на СССР

Погледнато отстрани изглежда така, сякаш демонстрантите имат външна подкрепа. Американският президент Дуайт Айзенхауер изразява солидарност с унгарския народ. Във Варшава се провежда демонстрация в тяхна подкрепа, която е разрешена от полското правителство. Дори съветският външен министър Димитрий Шепилов подчертава справедливия характер на исканията им.

На 26 октомври, УПТ прави обръщение към народа, в което обещава реорганизация на правителството, ново споразумение със СССР, което да осигури независимостта на Унгария, право да се избират работнически съвети и реформи в стопанството. Всичко това обаче е обвързано с възстановяване на реда, а ниското доверие към управниците, предопределя продължаването на съпротивата.

Знаково е преминаването на полковник Пол Малетер на страната въстанниците. Армейските казарми „Килпан“ се превръщат в център на бунта. Военните части декларират, че няма да сложат оръжие преди изтеглянето на съветските войски. На 28 октомври е свикан извънредно Съветът за сигурност на ООН, за да бъде разгледана дейността на чуждите военни сили в Унгария. Гласувана е осъдителна резолюция, отхвърлена от СССР.

Радио „Кошут“ обявява искане за излизане от Варшавския договор. На 29-ти започва частично изтегляне на съветските войски, а АВО е разпуснато. В министерствата се сформират революционни комитети, с цел контрол. Настоява се за окончателно изтегляне на съветските войски и независимост във външната политика. СССР декларира готовност да преразгледа въпроса за войските в Унгария, Румъния и Полша.

Радикализиране на въстанието и последни надежди

По време на Унгарското въстание, хора от радикалното фракции, организират шайки за саморазправа с лица, имащи принадлежност към АВО. Действията им понякога придобиват неконтролируем характер и се заговаря за опасност от бял терор. Извършват се публични екзекуции без съд и присъда, а с телата на убитите тълпата се гаври.

Съветският съюз радикално променя позицията си. Наместо продължаване на процеса по изтегляне на съветските войски, нови дивизии навлизат в страната. Правителството протестира пред посланика на СССР Юрий Андропов, но напразно.

На 1 ноември кабинетът съобщава решението си да излезе от Варшавския договор и изпраща телеграма до ООН за помощ. Стачните комитети на 19 едри промишлени предприятия и на работниците от три будапещенски района обявяват прекратяване на стачката. Отправени са три ноти до съветските представители в един и същи ден с покана за започване на преговори. Ала решението за силовото решаване на унгарския въпрос чрез военна намеса е взето ден по-рано, на заседание на политбюро на КПСС.

Към този момент УПТ се саморазпуска и се трансформира в Унгарска социалистическа работническа партия (УСРП). От 3 ноември е направена реорганизация на правителството в посока разширяване. В него участват трима комунисти, трима социалдемократи, трима дребни селски собственици и двама от партията на дискусионния клуб „Петьофи“.

Започват унгарско-съветски преговори и се постигат редица споразумения. Съветски войски ще трябва напуснат страната с тържествено изпращане и ще бъдат възстановени червеноармейските паметници. Съветската собственост ще бъде зачитана, Унгария ще има статут подобен на финландския (автономност във вътрешната политика). При преговорите между военните делегации обаче, унгарската е пленена.

Нахлуването на Червената армия

От средата на октомври до 3 ноември, съветските дивизии в Унгария са се увеличили от 2 на 12. Военните завземат стратегически пунктове и не се съобразяват с унгарските институции.

В 4 часа сутринта на 4 ноември съветските танкове отново нахлуват в Будапеща. Имре Над съобщава новината в радиообръщение към народа в 5:19ч., като заявява че правителството е на своя пост. Всички радиостанции отправят призиви за помощ към ООН. В същия ден е свикано ново извънредно заседание на съвета за сигурност и е гласувана нова резолюция, призоваваща за изтегляне на съветските войски, която обаче получава ветото на СССР.

Появява се нова радиостанция „Сомбатхей“, където Янош Кадар оправдава съветската намеса и съобщава, че е оглавил ново правителство. Обещава да запази многопартийната система, да даде амнистия на участниците в събитията и че ще бъдат оставени да се развиват дребното частно производство и търговията.

В СССР са спокойни, че действията им няма да предизвикат никаква реакция от страните от НАТО. Още в края на октомври Хрушчов получава зелена светлина и гаранцията на Айзенхауер, че войски на северноатлантическия пакт няма да се намесват при съветска военна акция в Унгария. Великобритания и Франция в този момент пък твърде са ангажирани в създадената от тях Суецка криза.

На 7 ноември е първото заседание на правителството на Кадар. Функциите на работническите съвети са сведени до помощни, на основанието, че в тях са замесени много реакционни елементи. Три дни по-късно е обявено повишаване на заплатите и премахване на ергенския данък. Създават се Унгарски революционни войскови полкове за справяне със съпротивата, както и извънредни съдилища. С решителното участие на съветските войски, Унгарското въстание е потушено.

Имре Над и сподвижниците му първоначално се укриват в югославското посолство, след което са отвлечени от съветски представители и експулсирани в Румъния.

Равносметката

Равносметката от унгарското въстание и последвалата съветска военна намеса е 30 000 жертви, 200 000 емигранти, множество разрушения в Будапеща и в някои други големи градове. За СССР загубите са по-скоро морални. В много голяма степен, съветите губят доверието на световната прогресивна общественост, както и особеното си влияние над национално-освободителните движение в Третия свят.

Отчайваща е и липсата на реална подкрепа от Западния свят за подобни антисистемни движения. Това е едно проявление на съветския контрол над „братските“ държави. Става безпощадно ясно, че в настоящата международна обстановка, държавите членки на Варшавския договор не могат да развиват своя национална специфика на социализма.

Любопитен факт: По време на Унгарското въстание, светът за първи път вижда новата свръхсекретна съветска щурмова карабина предназначена за общовойсково стрелково оръжие. Тя е кръстена на своя конструктор и носи официалното название Автомат Калашников образец ’47 година.