Унгарското въстание е политически и революционен акт на недоволство и съпротива срещу властите в Унгария през 1956 година. То придобива международна известност, а също морална, но не и практическа подкрепа от международната общност. Затова въстанието е потушено от управляващите и най-вече благодарение на съветските войски.
Предпоставките за Унгарското въстание
През 1956 година в Унгарската народна република е налице обществено недоволство, което се обуславя от непоследователната икономическа политика на управляващите, която води до проблеми с продоволствието. Така също и заради вестта за сталинските репресии над Бела Кун и неговите другари, стояли в основата на Унгарската съветска република през 1919, както и разкритията за репресиите в самата Унгария.
В началото на март, 20-тина дни след февруарски пленума на КПСС, Унгарската партия на труда (УПТ) също свиква такъв. Пристъпва се към частична амнистия за някои политически затворници и леко повишаване на заплатите.
Заради отказа на държавата да протектира частното селско стопанство, са налице трудности със снабдяването, което довежда до обществена реакция на недоволство под формата на стачки. Междувременно в печата и новосъздаващите се дискусионни клубове се отправят антиправителствени изказвания, обвинения в полицейски терор и цензура.
Имре Наги по време на Унгарското въстание
Председателят на ЦК на УПТ Матяш Ракоши изготвя списъци за нови репресии над своите противници. След като разбира това, съветският лидер Никита Хрушчов оттегля доверието си от него и на 19 юли той е принуден да се оттегли от поста си. Наследява го неговия близък съратник Ерньо Герьо, представител на водещата до момента консервативна линия в партията.
Групата около бившия министър-председател Имре Над (Имре Наги), защитава идеите за либерализация, многопартийна система и защита на селяните. Затова тя се ползва с голямо доверие сред критиците на режима и се превръща в основен опозиционен център. Знаков характер има и тържественото погребение на несправедливо осъдените комунисти от 1949 на 6 октомври, в което участват над 200 000 будапещенци.
Нажежяване на напрежението
От 14 до 21 октомври се провеждат многохилядни митинги из цялата страна. Наред с другите искания в посока на демократизация, се добавя и това за изтеглянето на съветските войски от Унгария. Тяхното присъствие на унгарска територия датира от края на Втората световна война и продължава във връзка с договорености между двете страни от Варшавския договор. В демонстрациите участват основно студенти, хора от дискусионните клубове, Съюзът на унгарските писатели и др.
На 22-ри се провежда митинг в Будапещенската политехника. На него е изработена програма с точки, които трябва да бъдат представени на обществеността чрез радиото. Цензурата налага тяхното намаляване на половина, като най-важните точки – тези за изтеглянето на съветските войски и за унгарски контрол над урановите рудници не са изчетени. Това кара студентите да започнат разпространението на своята програма из града, без подкрепата на официалните органи.
Ден по-късно организацията на студентите – УМО, съюза на писателите и дискусионния кръг „Петьофи“ провъзгласяват своите програми на многохиляден митинг. В тях се прокламира посока за изход от кризата, независимост, защита на работниците, доброволност при коопериране, нова избирателна система, прекратяване на политическите репресии и наказание за виновниците.
След като правителството ги заклеймява, демонстрантите щурмуват сградите на партийния всекидневник „Сабад неп“ и Националното радио. На практика е дадено началото на Унгарското въстание.
Началото на сблъсъците
Свалянето на статуята на Сталин
Ерньо Герьо бързо отправя заплахи и обвинява протестиращите в шовинизъм и опити да разклатят работническата власт. След неговата реч, пред радиото прозвучават изстрели и настават въоръжени сблъсъци между протестиращите и силовите органи.
По улиците се развяват се унгарски знамена, от които е изрязан комунистическия герб. Той според протестиращите символизира зависимостта на страната им от СССР. Някои части от армията и полицията се присъединяват към съпротивата.
Демонстрантите успяват да свалят петолъчките от Парламента и Конгреса на профсъюзите, както и да съборят статуята на Сталин. Междувременно движението се разраства из цялата страна.
В края на деня се провежда извънреден пленум на ЦР на УПТ, на който е взето решение да бъдат повикани на помощ съветските войски. Това решение е взето, тъй като унгарската компартия осъзнава своята изолация. На нея ѝ липсва обществена сила, на която да се опре, с изключение на тайната полиция АВО. Съветските танкове се появяват по улиците на Будапеща в ранните часове на 24 октомври.
По радиото относно Унгарското въстание е съобщено, че в страната бушуват „фашистки рекационни елементи“. Въведено е военно положение, а Имре Над отново става министър-председател. От 25-ти под натиска на двамата съветски представители А. Микоян и М. Суслов, Ерньо Герьо се оттегля от лидерския пост в УПТ и е заменен от Янош Кадар.
Протестите от 25 октомври
Изгледи за успех
Имре Над постига споразумение с представителите на СССР за оттегляне на техните войски, след което съобщава това в обръщение към нацията. Той се ангажира с реорганизация на правителството на широка основа. По-късно през деня обаче, на мирна демонстрация пред парламента се стига до престрелка с неизяснен източник, при която загиват стотици. Това усилва напрежението и разрушава доверието на хората в новото правителство.
Работническата класа, чиито интереси претендира да изразява управляващата партия, също се активизира допълнително с участието си в Унгарското въстание. В големите градове на страната възникват работнически съвети, които изземват контрола в предприятията. В създаването на някои от тях участват и местните партийни организации. Те обявяват стачки и изготвят списъци с искания.
Международна подкрепа и компромиси от страна на СССР
Погледнато отстрани изглежда така, сякаш демонстрантите имат външна подкрепа. Американският президент Дуайт Айзенхауер изразява солидарност с унгарския народ. Във Варшава се провежда демонстрация в тяхна подкрепа, която е разрешена от полското правителство. Дори съветският външен министър Димитрий Шепилов подчертава справедливия характер на исканията им.
На 26 октомври, УПТ прави обръщение към народа, в което обещава реорганизация на правителството, ново споразумение със СССР, което да осигури независимостта на Унгария, право да се избират работнически съвети и реформи в стопанството. Всичко това обаче е обвързано с възстановяване на реда, а ниското доверие към управниците, предопределя продължаването на съпротивата.
Знаково е преминаването на полковник Пол Малетер на страната въстанниците. Армейските казарми „Килпан“ се превръщат в център на бунта. Военните части декларират, че няма да сложат оръжие преди изтеглянето на съветските войски. На 28 октомври е свикан извънредно Съветът за сигурност на ООН, за да бъде разгледана дейността на чуждите военни сили в Унгария. Гласувана е осъдителна резолюция, отхвърлена от СССР.
Радио „Кошут“ обявява искане за излизане от Варшавския договор. На 29-ти започва частично изтегляне на съветските войски, а АВО е разпуснато. В министерствата се сформират революционни комитети, с цел контрол. Настоява се за окончателно изтегляне на съветските войски и независимост във външната политика. СССР декларира готовност да преразгледа въпроса за войските в Унгария, Румъния и Полша.
Радикализиране на въстанието и последни надежди
По време на Унгарското въстание, хора от радикалното фракции, организират шайки за саморазправа с лица, имащи принадлежност към АВО. Действията им понякога придобиват неконтролируем характер и се заговаря за опасност от бял терор. Извършват се публични екзекуции без съд и присъда, а с телата на убитите тълпата се гаври.
изстъпленията на тълпата по време на Унгарското въстание
Съветският съюз радикално променя позицията си. Наместо продължаване на процеса по изтегляне на съветските войски, нови дивизии навлизат в страната. Правителството протестира пред посланика на СССР Юрий Андропов, но напразно.
На 1 ноември кабинетът съобщава решението си да излезе от Варшавския договор и изпраща телеграма до ООН за помощ. Стачните комитети на 19 едри промишлени предприятия и на работниците от три будапещенски района обявяват прекратяване на стачката. Отправени са три ноти до съветските представители в един и същи ден с покана за започване на преговори. Ала решението за силовото решаване на унгарския въпрос чрез военна намеса е взето ден по-рано, на заседание на политбюро на КПСС.
Към този момент УПТ се саморазпуска и се трансформира в Унгарска социалистическа работническа партия (УСРП). От 3 ноември е направена реорганизация на правителството в посока разширяване. В него участват трима комунисти, трима социалдемократи, трима дребни селски собственици и двама от партията на дискусионния клуб „Петьофи“.
Започват унгарско-съветски преговори и се постигат редица споразумения. Съветски войски ще трябва напуснат страната с тържествено изпращане и ще бъдат възстановени червеноармейските паметници. Съветската собственост ще бъде зачитана, Унгария ще има статут подобен на финландския (автономност във вътрешната политика). При преговорите между военните делегации обаче, унгарската е пленена.
Нахлуването на Червената армия
От средата на октомври до 3 ноември, съветските дивизии в Унгария са се увеличили от 2 на 12. Военните завземат стратегически пунктове и не се съобразяват с унгарските институции.
В 4 часа сутринта на 4 ноември съветските танкове отново нахлуват в Будапеща. Имре Над съобщава новината в радиообръщение към народа в 5:19ч., като заявява че правителството е на своя пост. Всички радиостанции отправят призиви за помощ към ООН. В същия ден е свикано ново извънредно заседание на съвета за сигурност и е гласувана нова резолюция, призоваваща за изтегляне на съветските войски, която обаче получава ветото на СССР.
Съветските танкове в Будапеща
Появява се нова радиостанция „Сомбатхей“, където Янош Кадар оправдава съветската намеса и съобщава, че е оглавил ново правителство. Обещава да запази многопартийната система, да даде амнистия на участниците в събитията и че ще бъдат оставени да се развиват дребното частно производство и търговията.
В СССР са спокойни, че действията им няма да предизвикат никаква реакция от страните от НАТО. Още в края на октомври Хрушчов получава зелена светлина и гаранцията на Айзенхауер, че войски на северноатлантическия пакт няма да се намесват при съветска военна акция в Унгария. Великобритания и Франция в този момент пък твърде са ангажирани в създадената от тях Суецка криза.
На 7 ноември е първото заседание на правителството на Кадар. Функциите на работническите съвети са сведени до помощни, на основанието, че в тях са замесени много реакционни елементи. Три дни по-късно е обявено повишаване на заплатите и премахване на ергенския данък. Създават се Унгарски революционни войскови полкове за справяне със съпротивата, както и извънредни съдилища. С решителното участие на съветските войски, Унгарското въстание е потушено.
унищожен съветски танк по време на Унгарското въстание
Имре Над и сподвижниците му първоначално се укриват в югославското посолство, след което са отвлечени от съветски представители и експулсирани в Румъния.
Равносметката
Равносметката от унгарското въстание и последвалата съветска военна намеса е 30 000 жертви, 200 000 емигранти, множество разрушения в Будапеща и в някои други големи градове. За СССР загубите са по-скоро морални. В много голяма степен, съветите губят доверието на световната прогресивна общественост, както и особеното си влияние над национално-освободителните движение в Третия свят.
Отчайваща е и липсата на реална подкрепа от Западния свят за подобни антисистемни движения. Това е едно проявление на съветския контрол над „братските“ държави. Става безпощадно ясно, че в настоящата международна обстановка, държавите членки на Варшавския договор не могат да развиват своя национална специфика на социализма.
Любопитен факт: По време на Унгарското въстание, светът за първи път вижда новата свръхсекретна съветска щурмова карабина предназначена за общовойсково стрелково оръжие. Тя е кръстена на своя конструктор и носи официалното название Автомат Калашников образец ’47 година.