post

Разцепление и убийства във ВМОРО след Илинденското въстание

плакат на междузвездни войни

Още в края на XIX век са налице разногласия сред дейците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). В следващите години се обособяват и идейни крила. Множество спорове и противоречия съпътстват подготовката на Илинденско-Преображенското въстание от лятото на 1903 година. Впоследствие валят взаимни обвинения за неговия неуспешен край. Затова с нетърпение се очаква насрочения за 1905-та Рилски конгрес, където трябвало да се преодолеят противоречията и да се установи дух на съгласие.

Идейни крила в организацията

Основната разделителна линия между условно наричаните ляво и дясно крило във ВМОРО било отношението към българската държава и въобще към разглеждането на македонския въпрос като общобългарски. Въпреки че и двете страни извеждали автономията на Македония и Одринско като своя непосредствена цел, разногласията идвали най-вече от въпроса за бъдещето на областите след постигането ѝ.

Лявото крило, наричани още федералисти или санданисти, застъпвали идеята за пълна независимост на организацията от чужди фактори. Имало се предвид най-вече Княжество България и Българската Екзархия.

Яне Сандански, ВМОРО

Яне Сандански

Постепенно там започнали да проникват социално-утопични и анархистки идеи. Техен идеал бил създаването на голяма Балканска федерация. Около това крило в по-късните години, започнали да се зараждат и идеите на политическия македонизъм и наличието на македонски етнос. Основни представители на тази фракция били Яне Сандански, Димо ХаджидимовДимитър Влахов и други.

Дясното крило стъпвало на традициите стоящи в основата на създаването на организацията. А именно – борбата на българския народ срещу несправедливите клаузи на Берлинския договор.

Те нямали нищо против сътрудничество с българската държава и Екзархията при определени условия. Това обаче не означава, че били склонни да предадат ВМОРО на директно командване. Напротив, автономията на организацията не се поставяла под въпрос. Много често представителите на това крило извършвали действия, в пълно противоречие с предписанията на екзарха, българските министри и двореца.

Основни дейци били Христо Татарчев, Борис Сарафов, Иван Гарванов и други.

Рилският конгрес

Извън гореизброените причини за разделението, съществували и други не толкова идеологически мотивирани. Пример в това отношение са жарките спорове относно смисъла, тактиката и целите на въстанието, в месеците преди Илинден. Освен това мощен фактор в тази посока били и чисто личностните конфликти и противоречия между част от лидерите във ВМОРО.

Двадесет и двамата делегати на Рилския конгрес заседават през целия октомври 1905 година в килията на Неофит Рилски в Рилския манастир. Конгресът, председателстван от Даме Груев преминава под знака на бурни спорове между представителите на десницата и левицата.

Приета е резолюция, че „Организацията с всички възможни средства ще се противопоставя на чуждото проникване в Македония и особено на чуждите въоръжени формации“. Избран е и нов Централен комитет, с председател Даме Груев, а в състава влизат още Пере Тошев и Тодор Попантов. Изборът им отразява стремежа към търсене на компромис и обединителни, авторитетни фигури.

Даме Груев

Разцеплението

Рилският конгрес не води до помирение, а обратното – до още по-остро противопоставяне. Става така, че враждуващите фракции дори не могат да се съгласят за мястото на следващия конгрес предвиден за края на 1906 година. Колебанията вариарат между това дали да е отново в Рила или в София.

В началото на декември 1906 година Дамев Груев се отправя към София в опит да проведе разговори и да действа в посока на обединение. На път за там обаче попада в престрелка с турската полиция и загива на 9 декември край село Русиново, Малешевско. Трагичната смърт на великия български революционер идва в изключително неподходящ момент за революционната организация. Сякаш тя е предопределяща за окончателното разделение.

Малко по-късно Яне Сандански и групата му се оттеглят от конгреса и заминават в Рилския манастир. На изпратените парламентьори, водачът на левицата декларира категорично, че няма да продължи участието си в конгреса и че Гарванов, Сарафов, Татарчев и т.н. са негови противници, с които той не може да прави компромиси и да търси сътрудничество.

Конгресът в София избира Борис Сарафов, Христо Матов и Иван Гарванов за членове на Задграничното представителство на ВМОРО в България. Това решение естествено не е признато от федералистите.

Убийствата във ВМОРО

На заседание на окръжния конгрес в Сяр от 10 октомври 1907 година, Сандански и хората му изсипват порция от обвинения срещу Гарванов и Сарафов. В основата си те извеждат тезата, че двамата винаги са използвали македонския въпрос в името на личното си облагодетелстване и че са обслужвали външни фактори. Тогава е взето и решението за тяхното елиминиране.

На 28 ноември 1907 година Тодор Паница убива по изключително подъл начил Иван Гарванов и Борис Сарафов в дома на последния. След като успява да спечели доверието им, той е поканен на гости.  На тръгване малко преди полунощ, той е изпратен от тях до входната врата, където ги застрелва използвайки ефекта на изненадата.

По този начин от българска ръка намират смъртта си дългодишните дейци на революционната организация, работили всеотдайно в името на Македония.

Последиците за Яне Сандански

Яне Сандански се надява, че ще успее да оглави организацията след като ликвидира най-големите си противници. Това обаче не се случва. Голямото мнозинство членове на ВМОРО са възмутени от действията му.

В следващите години неговата група трайно се маргинализира и влиянието му е изключително концентрирано в Сяр и региона. Той още повече се компрометира след като започва да сътрудничи с младотурците през 1908 година. Неговата Народна федеративна партия вкарва депутати в турския парламент.

Години по-късно на 22 април 1915-та, той пада убит в близост до Роженския манастир. По всяка вероятност, покушението е отмъщение за гибелта на Сарафов и Гарванов.

Разделението в македонската организация след Илинденското въстание става трайно и окончателно. Различните фракции започват да водят братоубийствена война по между си и убийствата в началото на XX век са само първите залпове. Особено се засилва тази тенденция след Първата световна война.

 

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *