Тъкан – устройство и функции. Видове животински тъкани

Основната структурна и функционална единица на живите организми е клетката. При многоклетъчните организми клетките са взаимосвързани структурно и функционално, образувайки тъкани. Органите на животните и растенията са изградени съответно от специализирани животински и растителни тъкани. При животните те са 4 основни типа: епителна, мускулна, нервна и съединителна. Всеки тип тъкан има подтипове, които се характеризират с различно устройство в зависимост от специфичните функции, които изпълняват.

Епителна тъкан

Характерно за епитела е плътният контакт между клетките и наличието на малко междуклетъчно вещество. Епителните клетки са полярни – имат апикална (връхна) част, която е ориентирана към околната среда и базална страна, контактуваща с подлежащите тъкани.

Епителната тъкан се разделя на покривен и жлезист епител. Основната роля на покривния епител е да защитава разположените под него тъкани от увреждане. Този вид епител покрива телесните повърхности и кухини.

Покривен епител

Според морфологията на клетките, които го изграждат, покривният епител може да бъде:

Плосък покривен епител – съставен е от плоски клетки, осигурява висока пропускливост на нискомолекулни вещества, поради което се среща в органите, където се извършва засилен обмен на вещества (капиляри, белодробни алвеоли).

Кубичен епител – клетките имат кубична форма с голямо сферично ядро, разположено в долната част на клетката. Разпространен е по повърхността на много вътрешни органи, например очната ретина, яйчника, бъбреците и др.

Цилиндричен епител – височинната ос на клетките е многократно по-голяма от напречната. Основната му функция е защитата на подлежащите тъкани, но също така участва и във всмукването на вещества. За тази цел някои от клетките на цилиндричния епител образуват микровили (в тънките черва) или власинки, както е при лигавицата на дихателните пътища.

животински тъкани

човешки еднослоен и псевдомногослоен цилиндричен епител

Според броя слоеве, които изгражда, епителната тъкан може да бъде еднослойна или многослойна. Наблюдава се и псевдомногослоен епител, при който клетките са подредени само в един слой, но се различават по размери. Класификацията на епителната тъкан е сложна и комбинира характеристиките на тъканта както по отношение на клетъчната морфология, така и на броя слоеве от клетки. Например многослойният плосък епител има множество подтипове (вроговяващ, невроговяващ и др.), всеки от които е с различни свойства и функции.

Жлезист епител

Жлезистият епител е тъканта, която изгражда жлезите с външна и вътрешна секреция в тялото. Жлезите могат да са съставени от една (едноклетъчни) или повече клетки (многоклетъчни) на жлезистия епител. Жлезистите епителни клетки на ендокринните жлези като щитовидна, хипофизна и др., секретират хормони, които изливат в кръвта, т.е. те са жлези с вътрешна секреция. Екзокринните жлези отделят серозни, слузни или друг вид секрети (например мляко от млечната жлеза, пот от потните и др.) в телесни кухини или на повърхността на тялото и затова се наричат още жлези с външна секреция.

Мускулна тъкан

Мускулната тъкан произлиза от средния зародишен пласт на ембриона (мезодерма) и се характеризира с уникално свойство – съкратитрелност. Различават се три вида мускулна тъкан: напречно-набраздена (скелетна), гладка и (сърдечна) сърцева мускулна тъкан. Всяка от тях има специфични особености в устройството и функциите.

Напречнонабраздена

мускулни тъкани

видове мускулни тъкани; автор на изображението: Regents of University of Michigan Medical School; лиценз на изображението: CC BY 3.0

Напречнонабраздена мускулна тъкан – изградена е от силно удължени многоядрени клетки, наречени мускулни влакна (миоцити). Миоцитите са богати на митохондрии, което е свързано с големия енергиен разход при изпълнението на функциите на тези клетки.

Влакната се групират в снопове, които от своя страна формират скелетните мускули. Всяка мускулна клетка е изградена от надлъжно разположени миофибрили.

Наименованието на този вид мускулна тъкан се дължи на редуващите се тъмни и светли ивици, които се виждат при наблюдение на миофибрилите под светлинен микроскоп.

Ивиците съответстват на различните протеини (актин, миозин), съставящи саркомера – основната структурна единица на миофибрилите. Главната характеристика на скелетната мускулна тъкан е, че тя се съкращава волево. Благодарение на това съкращение се осъществяват многообразните движения на тялото. Скелетните мускули работят бързо, но след определен брой съкращения се наблюдава мускулна умора и понижение в работната собност на мускулите. (Мускули и мускулно съкращение – цялата публикация).

Гладка

Гладка мускулна тъкан – за разлика от напречнонабраздената, тя изглежда хомогенна под микроскоп и затова се нарича гладка. Влакната са по-къси и дебели, само с едно централно разположено ядро. Гладката мускулна тъкан участва в изграждането на кухите вътрешни органи (стомах, черва и др.) и се съкращава неволево, т.е. по сигнали от вегетативната нервна система. При този вид мускулатура съкращенията са много по-бавни, значително по-малко енергоемки и съответно, не се наблюдава мускулна умора. Работата на гладката мускулна тъкан осигуряват стомашната и чревната перисталтика, както и циркулацията на кръвта в артериалните кръвоносни съдове.

Сърцева

Сърдечна мускулна тъкан – това е вид мускулна тъкан, специфична само за един орган – изгражда средния слой на сърдечната стена (миокард). Подобно на скелетната мускулатура изглежда набраздена, но влакната са по-къси и съкращенията се извършват неволево. Клетките са разклонени и често се оприличават като Y-образни.

Отделните клетки се свързват помежду си чрез т. нар. интеркаларни дискове, образувайки своеобразна мрежа, в която се самозараждат и предават електричните импулси, водещи до съкращаването на клетките. Това автономно генериране на импулси от сърдечната мускулатура се нарича автоматия. Благодарение на постоянното ú съкращаване сърцето изпълнява жизненоважната си функция да изпомпва кръв през целия живот на организма. Освен самогенериращите се сърдечни импулси, на работата на сърдечната мускулатура влияе и вегетативната нервна система.

Нервна тъкан

Нервната тъкан е изградена от 2 типа нервни клетки: неврони и невроглиални клетки. Невроните имат клетъчно тяло (наричано още перикарион), множество къси разклонени израстъци – дендрити, и един силно удължен изрстък, наречен аксон. Благодарение на тези израстъци невроните получават електрохимични сигнали, които превръщат в електрични, и ги предават на следващ неврон или към други тъкани, за да се осъществи определен клетъчен отговор. Невроните се класифицират както според функциите си, така и по своите морфологични особености.

нервна тъкан, животински тъкани

нервна тъкан – напречен разрез на периферен нерв; автор на изображението: Department of Histology, Jagiellonian University Medical College; лиценз на изображението: CC BY-SA 3.0

Видове нервна тъкан според изпълняваната функция от невроните

Моторни – предават нервните импулси до определени органи, които изпълняват конкретни функции под действие на тези импулси (мускулно съкращение, секреция на жлеза и др.)

Сензорни – трансформират биохимичните сигнали в нервни импулси

Неврони, опосредстващи предаването на сигнали между други неврони

Видове нервна тъкан според морфологичното устройство на клетките

Неврони:

Униполарни – от тялото на неврона излиза само един израстък, който може да се разделя на две

Биполарни – имат два израстъка, разположени в двата противоположни края на тялото на неврона

Мултиполарни – имат множество дендритни израстъци и един дълъг аксон; Този тип морфология преобладава.

Други клетки:

Невроглиалните клетки за разлика от невроните не са чувствителни на стимули и не са способни да генерират нервни импулси. Тяхната функция е свързана с изхранването и защитата на невроните. Различават се няколко вида невроглия.

Астроглиалните клетки снабдяват невроните с хранителни вещества и поддържат йонния баланс в нервната тъкан. Имат звездовидна форма.

Епендималните клетки формират тънка защитна бариера в мозъка.

Микроглиалните клетки имат функции, подобни на тези на макрофагите – почистват остатъци от загинали нервни клетки.

Шванови клетки – формират защитна обвивка около невроните на периферната нервна система. Подпомагат предаването на нервните импулси и регенерацията на аксоните.

Нервната тъкан е високоспециализирана, с трудно възстановяващи се клетъчни ресурси, именно поради крайната диференциация на клетките. Благодарение на свойствата на нервните клетки да реагират на различни сигнали (възбудимост) и да ги предават на други клетки (проводимост), нервната система осъществява контрол над всички други ситеми в организма. (Нервни клетки в ЦНС -цялата публикация) (Нерв у-во. Нерви в ПНС – цялата публикация);

Съединителна тъкан

Съединителната тъкан представлява група от тъкани, чиято обща функция е да свързват и подпомагат останалите. Характерно за нея е наличието на голямо количество междуклетъчно вещество, богато на влакна от протеогликани: най-застъпени са колагеновите и еластиновите влакна. Съединителната тъкан се разделя на тъкани с опорна функция и такива с трофична, свързваща и защитна функция.

Тъкани с опорна функция

Костна тъкан – изгражда костите в организма. Освен множеството органични влакнести компоненти, придаващи гъвкавост на костите, междуклетъчното вещество е богато на неорганичен калциев фосфат, на което се дължи механичната здравина на костния скелет. Костната тъкан има няколко вида клетки: остеобласти, секретиращи междуклетъчното вещество; остеоцити – зрелите костни клетки, и остеокласти, които ремоделират костния матрикс.

животински тъкани, костна тъкан

костна тъкан – остеоцит

Хрущялана тъкан – състои се от малко клетки, разположени сред голямо количество междуклетъчно вещество. Характерно е наличието на много хигроскопични биомолекули, което води до увеличен тургур на тъканта, благодарение на който ставният хрущял е много издрължив на натоварване.

Плътна съединителна тъкан – среща се в сухожилията и лигаментите на опорно-двигателната система. Изградена е от голямо количество протеинови влакна, разположени сред аморфно вещество.

Тъкани със защитна, свързваща и трофична функция

Мастна тъкан – това е съединителна тъкан със защитна функция, предпазваща вътрешните органи. Клетките на мастната тъкан, наречени адипоцити, са кръгли и в тях се складират мазнини под формата на мастни капки. Мастната тъкан има и температурноизолираща функция, освен това секретира ендокринния хормон лептин, свързан с регулацията на глада.

Кръв – кръвта е особен вид съединителна тъкан, чиито червени (еритроцити) и бели (левкоцити) клетки циркулират в течно междуклетъчно вещество (кръвна плазма). Кръвта има множество функции: транспортира хранителни вещества, хормони, газове, отпадни продукти в организма; поддържа терморегулацията и имунитета на тялото.

кръв, еритроцити

кръв – човешки червени кръвни клетки (еритроцити)

Ретикуларна (мрежеста) съединителна тъкан – тя е рехава, изградена от мрежовидни колагенови влакна. Осъществява връзка между другите тъкани; среща се в органите на имунната система: далак, лимфни възли и др.

Въпреки че съществено се различават по своя строеж и функция, различните видове тъкани заедно изграждат органите на многоклетъчния организъм и действайки координирано, осигуряват нормалното му съществуване и функциониране като една завършена и пълноценна биологична система.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!