post

Турската война за независимост

плакат на междузвездни войни

Турската война за независимост и революцията, която Мустафа Кемал Ататюрк повежда в Османската империя след Първата световна война, са резултат от голямото недоволство сред турското общество и окупацията на страната от силите на Антантата. То е породено от сериозните жертви които, страната дава в Първата световна война и от унизителния начин, по който държавата излиза от нея.

Мирният договор, който Османската империя подписва с победителите от Антантата на 10 август 1920 година в Севър, поставя под въпрос самото ѝ съществуване. В териториално отношение, вече бившата империя е лишена от цяла Източна Тракия, без Истанбул, огромната част от островите в Егейско море, арабските си провинции, както и Източна и Югозападна Анатолия (Анадол). Числеността на армията е сведена до 50 700 души. Подобно на другите загубили във войната и на Турция са наложени непосилни репарации.

Началните етапи на борбата

Всичко това естествено се приема много тежко от широките слоеве на турската общественост. Всички виждат проява на малодушие и безхарактерност у управляващите. Освен това в държавата отдавна тлее и социално напрежение, заради полуфеодалните икономически отношения, които все още съществуват в страната. Възникват естествени предпоставки за революционни настроения и за началото на турската война за независимост.

Много скоро в различните части на Турция започват последователно да се провеждат протестни демонстрации. Организират се също така и местни комитети за отбрана, паравоенни и милиционерски части, партизански отряди и т.н. Всички те си поставят за цел да се противопоставят на окупационните сили на страните от Антантата. Освен това се стремят да се преборят за достойно място на страната си в международните отношения, след като виждат неспособността на правителството да го направи. В подобни формирования се включват и доста хора от армията.

Ролята на Мустафа Кемал Ататюрк

Мустафа Кемал Ататюрк

Мустафа Кемал Ататюрк

Мустафа Кемал е от военните които се противопоставят на статуквото. Роден е през 1881 г. в Солун. През 1902-ра завършва висшето военно училище в Цариград. Впоследствие той участва във войните на Османската империя срещу Италия и България. Проявява се изключително успешно в Първата световна война и е произведен в генералски чин.

След войната Кемал е инспектор със специални пълномощия в Трета армия и на негово подчинение са частите Трабзон, Ерзурум, Сивас, Самсун и т.н. Той има амбициите да поведе борбата на турския народ. Притежава голям авторитет в армията и бързо успява да си осигури подкрепата на командирите в Диарбекир, Битлис, Елязък, Анкара и т.н.

През юни 1919 г. заедно с лоялните нему командващи, изготвя циркуляр, който е изпратен до военните и гражданските ръководители в Анадола и Тракия. Той съдържа призив за организирането на съпротивата срещу окупаторите от Антантата, тъй като правителството се показва неспособно да го направи.

Заради тези му действия, Мустафа Кемал  незабавно е отстранен от поста си и е призован да се върне в столицата, но той отказва да се подчини на заповедта и продължава по поетия от него път.

През септември същата година в град Сивас се провежда общонационален конгрес. В него вземат участие 38 делегати от различни области на Турция. Основните положения върху които се съгласяват делегатите са: противопоставяне на разпокъсването на страната, свикване на парламента и ограничаване безконтролната султанска власт. Те избират и Представителен комитет от 13 члена, начело с Кемал.

Преговорите със султана и войната с Гърция

Султан Мехмед VI няма как да не се съобрази с голямото обществено влияние, което има комитетът. Той влиза  в преговори с него през октомври същата година. Постигнато е съгласие управляващите да действат за съхраняване границите на държавата и да се проведат избори за парламент. От своя страна Мустафа Кемал и хората му поемат ангажимент да не влизат във военни действия със силите на Антантата.

На 28 януари 1920 г. новозибраният парламент приема документ, наречен „Национален обет„. Това решение повдига изключително много градуса на напрежението между Турция и победителите от войната, тъй като в много отношения противоречи на Севърския мирен договор.

Реакцията на Антантата е мигновена – техните войски окупират Истанбул на 16 март същата година и установяват марионетно правителство. Обявено е военно положение и започват преследвания срещу депутати и активисти, близки до движението на Мустафа Кемал. Самият той получава задочна смъртна присъда.

Представителният комитет формира нов парламент и правителство с център град Анкара.

Турската война за независимост

През юни 1920-та, подбуждана от Англия, Гърция влиза с войски в източнотракийските земи на Турция. На тях се противопоставят единствено, паравоенни и партизански формирования. Анкарското правителство решава да създаде редовна армия, която да даде адекватен отпор.

Успешното реализиране на този план, става освен с големите жертви, които дава турското население, така също и с дейната помощ на Съветска Русия, Мустафа Кемал успява да убеди Владимир Илич Ленин в общите им задачи за борбата с империализма. В турция започват да идват руски средства, свързани предимно с военното дело, на обща стойност 5 млн в злато.

На 16 март 1921 г. в Москва е подписан договор за дружба и братство между Съветска Русия и Турция. С него анкарското правителство получава първото си дипломатическо признание. Болшевиките се ангажират и да подпомогнат правителство на Кемал с 10 млн златни рубли, които превеждат на отделни вноски до май 1922 г.

Гръцката армия поначало има успех във войната и се готви за решителна атака над Анкара. При р. Саракрия обаче турците печелят решителна победа, която обръща хода на конфликта. Англия и Франция не са склонни да подпомогнат военно своя съюзник Гърция. През лятото на следващата година, турската армия провежда енергично контранастъпление. След като изтласкват гръцките войски от териториите си, турските подразделения се насочват към Истанбул.

На 11 октомври между анкарското правителство и Антатната е сключено примирие. То задължава войските на последните да напуснат в 30-дневен срок окупираните земи.

Дипломатическият завършек на борбата

Договорът от Лозана, турската война за независимост

Договорът от Лозана подписан от турския външен министър Исмет Паша (в ляво) и гръцкия премиер Елевтериос Венизелос (в дясно) слага край на Турската война за независимост

На 13 ноември започват официалните преговори с Турция в Лозана (Швейцария). Едно от първите постижения на хората на Мустафа Кемал, още преди началото на конференцията, е че успяват да се добият с признанието на единствен легитимен представител на Турция в международните отношения.

След дълги и мъчителни преговори на 24 юли 1923 г. е подписан Лозанският мирен договор. Той ревизира клаузите на Севърският мирен договор. Турция успява да съхрани териториите си в Източна Тракия, както и част от азиатските земи.

По този начин, турските успехи получават международно дипломатическо признание. Войната с Гърция, остава в историята под името Турската война за независимост, а Турция запазва стратегическото си значение в региона. Що се отнася до вътрешнополитическото положение, конфликтът дава възможност на държавата да се реорганизира, да тръгне по един нов път и да заеме своето достойно място сред цивилизованите държави.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *