post

Тромбоцити и кръвосъсирване

Тромбоцити – те са част от формените елементи на кръвта. Наричат ги още „кръвни плочици”. Основната им роля в организма е свързана с кръвосъсирването. Те представляват дискове с овална форма и диаметър до 4 µм. Тромбоцитите са безядрени клетъчни фрагменти, които произлизат от гигантски полиплоидни клетки в костния мозък – мегакариоцити. От една мегакариоцитна клетка чрез фрагментация се получават до осем протромбоцита. Протромбоцитите се раздробяват до по-малките тромбоцити при преминаването им в периферните кръвоносни съдове.

тромбоцити - формиране

тромбоцити – формиране; лиценз на изобр.:CC BY 3.0

Тромбоцити – устройство

При всички тромбоцити липсват ядра и следователно не притежават репродуктивни способности. Въпреки това те са функционално активни клетъчни елементи.  Тромбоцитите имат две структурно различни зони. Периферният участък е по-светъл и се означава като хиаломер. Централната по-тъмна зона се нарича грануломер. В тази зона са разположени т. нар. алфа-гранули и тромбоцитните органели. Някои от алфа-гранулите са богати на калциеви йони, серотонин, фосфати и АТФ. Други съдържат фибриноген, фирбонектин и други протеини, участващи в кръвосъсирването. ю

Органелите на тромбоцитите включват лизозоми, гликогенови везикули, фрагменти от ендоплазмен ретикулум (ЕПР) и апарат на Голджи. Частите от ЕПР и апарата на Голджи позволяват на тромбоцитите да складират калциеви йони и да произвеждат множество ензими. За изпълнението на тромбоцитните функции от голямо значение е наличието на съкратителни цитоскелетни елементи. Към тези елементи се отнасят миозин, актин, тропомиозин и тромбостенин.

Благодарение на изброените протеини, тези малки кръвни клетки са способни да променят местоположението и формата си. Освен всичко друго, тромбоцитите отделят растежни фактори, които подпомагат възстановяването на ендотелните и гладкомускулните клетки. Това ги прави ключов фактор за регенерацията на увредените стени на кръвоносните съдове.

тромбоцити

тромбоцити – снимка светлинен микроскоп – малките сини точки; големите дискове са еритроцити; лиценз на изобр.: GFDL

Нормата за количеството тромбоцити в един литър кръв е между 150 и 300 х 109. Много фактори оказват влияние върху броя на тромбоцитите в кръвта. То се променя дори в зависимост от денонощните биоритми. Състоянието, при което нивата на тромбоцитите са под долната граница, се нарича тромбоцитопения. Продължителността на живота на клетките в кръвта е между 5 и 11 дни. След този период активността на всички тромбоцити спада. Неактивните се фагоцитират от макрофаги в слезката, черния и белите дробове.

Кръвоспиране – етапи и значение

Загубата на големи количества кръв може да има фатални последици за организма. Затова при нарушение на целостта на кръвоносните съдове тялото активира серия от механизми, които да прекратят кръвотечението. Тази поредица от процеси за кръвоспирането се нарича хемостаза. Кръвоспирането преминава през четири основни фази.

Съдова фаза

При увреждане на кръвоносен съд болковите рецептори се възбуждат. Те активират рефлексен механизъм за съкращението на слоя от гладки мускули в стената на венозните и артериалните съдове. Съкращението се подпомага и от съкратителни молекули от гранулите на тромбоцитите. При капилярите съдовата фаза се изразява в слепване на стените.

Ендотелно-тромбоцитна фаза

Голям брой тромбоцити се събират и прикрепват към мястото на увреждане на кръвоносния съд. Това явление се нарича тромбоцитна адхезия. Тромбоцитите адхезират към ендотела (най-вътрешния слой клетки на съдовата стена) и подлежащия извънклетъчен матрикс. Прикрепването се осъществява чрез тромбоцитни мембранни рецептори за колаген, фибриноген и други молекули.

След прикрепването към ендотела тромбоцитите преминават в активно състояние. Активираните тромбоцити имат кръгла форма и повишен обем. Формират се и цитоплазмени израстъци – псевдоподи. Към прикрепените в увредения участък тромбоцити се присъединяват нови тромбоцити от кръвния поток. Процесът се означава като тромбоцитна агрегация. Постепенно струпването от тромбоцити нараства и се формира т. нар. тромбоцитна запушалка (тромб).

Фаза на кръвосъсирване

Кръвосъсирването се нарича още коагулация. Този процес се дължи на сложна каскада от ензимни реакции, при които множество протеини от кръвната плазма преминават в активна форма. Краят на тази каскада е активирането на сериновата протеаза (вид ензим) тромбин. Субстрат на тромбиновата протеаза е плазменият протеин фибриноген.

Тромбинът откъсва пептидни части от фибриногеновата молекула и го превръща в неразтворим влакнест фибрин. Фибриновите нишки омрежват тромбоцитната запушалка и заедно формират структура, позната като „бял тромб”. Скоро към белия тромб се присъединяват и другите кръвни клетки – еритроцити и левкоцити. Формира се кръвен съсирек. Тромбинът има свойството да привлича моноцити и неутрофили към нараненото място.

съсирек, тромбоцити

съсирек

Фаза на фиброзна трансформация на съсирека

След спиране на кървенето към кръвния съсирек се отправят фибробласти. Това са вид клетки, които секретират много от молекулите на екстрацелуларния матрикс. Фибробластите постепенно произвеждат и организират съединително-тъканен матрикс. Фибринът се разгражда от протеолитичния ензим плазмин, а процесът се означава като фибринолиза. Макрофагите разчистват клетките от съсирека. Така се възстановява и проходимостта на кръвоносния съд. В регенерацията на  увредения съд участват много химични фактори като цитокини, ендотелни растежни фактори и др.

Контролът на кръвосъсирването е от особено значение за правилното функциониране на организма. Съсирването на кръвта се стимулира от симпатиковия дял на вегетативната нервна система, а парасимпатикусът го потиска. Предпазването от неконтролируемо формиране на тромби се осъществява чрез антикоагулантни вещества. Това са молекули, които блокират тромбина и така потискат коагулационните механизми.

При нормални условия целостта на съдовия ендотелен слой сам по себе си блокира адхезията на тромбоцитите и кръвосъсирването. Повишената склонност към кръвосъсирване може да стане причина за запушване на кръвоносен съд от тромб. Възпрепятстването на кръвния поток в съдовете води до тежки физиологични изменения, в някои случаи и до смърт. Белодробната емболия например е животозастрашаващо състояние, причинено от запушване на кръвоносен съд в белите дробове.

Познати са и състояния, при които организмът има понижени способности за коагулация. Пример за такова патологично състояние е болестта хемофилия. Засегнатите индивиди са застрашени от загуба на големи количества кръв при нараняване заради смущения в кръвосъсирването.

 

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!