post

Тридесетгодишната война – религиозни войни в Европа

Тридесетгодишната война била най-мащабният общоевропейски конфликт преди Наполеоновите и двете световни войни. Освен това била и първата, която засягала всички слоеве от населението. Факторите, които довели до сблъсъка имали религиозен, политически и икономически характер.

Протестанството в Европа

Както е известно през 16-ти век възникнали различните реформаторски християнски учения – лутеранство, калвинизъм, анабаптизъм и други, които отричали различни постулати на Католическата църква. Те останали в историята под названието протестанство.

Тези учения се разпространяват в земите на Свещената римска  империя (Хабсбургска), където след религиозните войни, император Карл V позволил на владетелите на 225-те германски държави да изберат дали да следват католицизма или лутеранството.

Различните форми на протестранството намерили пристан и в други държави от Стария континент, където се възползвали от възможността да намалят зависимостта си от Папския престол и да имат собствена национална църква – Нидерландия, Швейцария, Англия, държавите от Скандинавския полуостров и т.н.

Първият период от Тридесетгодишната война

Фердинанд II Тридесетгодишната война

Фердинанд II

Сложната и разнородна структура на Свещената римска империя, включваща свободни градове, графства, абатства и курфюрства, предполагала сериозни политически и икономически противоречия и съответно конкуренция. Испания, която се управлявала от тамошния клон на Хабсбургската династия, проявявала естествен интерес към ситуацията в Централна Европа.

Франция на свой ред била пристисната от двете страни от Хабсбургите. Тя чувствала нуждата да отслаби този натиск, като разпространи влиянието си над част от малките германски държавици. В същото време Дания и Швеция имали апетити към северните немски земи в района около Балтийско море.

Фридрих V Тридесетгодишната война

Фридрих V

През 1618-та избухнали спорове по отношение на това кой щял да наследи Бохемия след смъртта на император Матиас II, който бил крал на областта. Братовчед му Фердинанд II – най-близкият му роднина по мъжка линия, не се радвал на поддръжката на народните маси, тъй като бил католик (при това от ордена на йезуитите), а Бохемия преимуществено била протестантска. Местните благородници вдигнали въстание и сложили на престола електора на регион Палатината Фридрих V, който имал погрешната представа, че неговия зет английския крал Джеймс I Стюарт ще защитава интересите му.

Имперските войски обаче успели окончателно да потушат въстанието след победа при Бела Гура (Прага) през ноември 1620-та. Две години по-късно наложили и контрол над Палатината, след което земите на Фридрих V били конфискувани и така завършил първия период от Тридесетгодишната война (бохемски).

Втори Датски период на войната

Йохан Церклас, граф на Тили

Йохан Церклас, граф на Тили

Генерал Тили продължил да преследва бунтовническите армии в Северна Германия, които били водени от граф Мансфелд. С това конфликтът се пренесъл в зона, попадаща в датската сфера на интереси. Под предлог, че защитава протестантизма, крал Кристиан IV се включил в Тридестгодишната война през 1625 година.

Протестантите били победени при Десау година по-късно, а датските войски също претърпели тежко поражение при Лутер, което им коствало загубата на голяма част от техните земи – Долна Саксония, Шлезвиг, Холщайн, района около Балтийското крайбрежие и други.

В 1628-ма все пак удържали обсадата на Щраузлунд, с което предотвратили планираното настъпление към Копенхаген и на следващата година подписали изгоден мир, с който се оттеглили от войната, връщайки изгубените си територии, като по-този начин датския период на Тридесетгодишната война приключил.

Трети период

След тези успехи, император Фердинанд II издал Едикт за възстановяване, с който върнал положението от преди Аусбургския мир и отнел църковните придобивки на протестантите. Вместо да наложи единство в империята и да прекрати религиозните борби, каквато била целта му, императорът утежнил положението си.

Шведският крал Густав II Адолф, притеснен от разрастващото се влияние на Свещената римска империя, нахлул с армията си в границите ѝ. Шведите постигнали победи при Брайтенфелд (1631) и при река Лех през 1632-ра, а опитният военачалник генерал Тили намирил смъртта си.

През ноември същата година обаче самият Густав бил убит при Люцерн, когато имперския водач Валенщайн го победил в битката. Католическите сили постигнали решителна победа при Ньордлиген през февруари 1634-та. Година по-късно с Пражкия договор Швеция била извадена от войната.

Включването на Франция в Тридесетгодишната война

През изминалите години Франция, чиито интереси влизали в явно противоречие с Хабсбургите, оказвала финансова помощ на воюващите срещу Свещената римска империя, без да се включва пряко в конфликта. Това ставало, въпреки че е чисто католическа държава – обстоятелство, което опровергава тезите за чисто религиозния характер на войната.

Още повече, че водеща роля в във вземането на политическите решения играело католическо духовно лице – кардинал Ришельо. През 1635 година, Франция влязла в Тридесетгодишната война на страната на протестантските сили. Именно от тази година нататък сблъсъка добил наистина мащабни общоевропейски размери.

Кардинал Ришельо Тридесетгодишната война

Кардинал Ришельо на дигите – обсадата на Ла Рошел от хугенотите; художник – Henri-Paul Motte

Военните действия се разгърнали на няколко фронта – Франция заедно с Холандия воювала срещу Испания. От друга страна французите заедно с Швеция се противопоставяли в централна Европа на Свещената римска империя, а Франция и испанския клон на хабсбургите воювали и за контрол над земите на Апенинския полуостров. Същевременно действали различни по значимост и множество дребни играчи, които наклонявали везните към едната или другата страна. Такава била Португалия, която се борела за своята независимост от испанската корона. Влияние имали и различните германски държавици, всяка от които търсела най-добрият начин да защити своите интереси.

Първоначално войските на император Фердинанд постигнали успехи срещу Франция, но впоследствие с помощта на водената от генерал Банер шведска армия, монетата се обърнала и последвали важни военни победи при Витщок и Баден – Вюртемберг. Под лидерството на принц Дьо Конде, французите разгромили испанската армия при Рокроа в Ардените през 1643. Последвали нови френски победи при Нюрдиленген през 1646-та и при Ланс в 1648-ма, които довели до окончателно поражение на Хабсбургите.

битката при Рокроа

Битката при Рокроа; художник – Augusto Ferrer-Dalmau Nieto; лиценз на изобр.: CC BY-SA 3.0

Мирът и последиците от войната

През октомври 1648-та бил подписан Вестфалския мирен договор, с който се сложил край на Тридесетгодишната война. Той установил традицията на големите конгреси в Европа, където Великите сили договарят мирните условия по между си. Освен това наложил и първата общоевропейска система от договори, която установява някакъв баланс на силите.

Като резултат от Тридесетгодишната война било издигането на Франция до водеща европейска сила. Швеция се утвърдила със статут на регионален хегемон и разширила политико-икономическото си влияние на Стария континент.

В същото време една от големите губещи била Испания, която трябвало да се лиши от голяма част от териториите си. Португалия и Нидерландия успели да се преборят за независимостта си от нея. Свещенната римска империя  загубила много земи за сметка на своите съседи, а също и възможността да се обедини на този етап.

Военните действия, съчетания, с глада и епидемиите довели до смъртта на около 20% от населението в Централна и Западна Европа. От друга страна обаче, с края на Тридесетгодишната война бил сложен и край на религиозните войни. Хората започнали да се отнасят с по-голяма толерантност към различния религиозен избор.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!