post

Третата френска република

На 4 септември 1870 година, в хода на трагичната за Франция война с обединена Германия, парижани завзели Бурбонския дворец и обявили началото на Третата френска република (на френски: La Troisième République). По този начин приключил режима на самообявилия се за император Наполеон III.

Утвърждаването на Третата френска република

В Националното събрание на Третата френска република, което било избрано през февруари 1871 имало 768 депутата. От тях 250 били привържениците на орлеанската династия, 150 на тази на Бурбоните и едва 30 били подкрепящите бонапартистката. Над 200 души били депутатите републиканци, които от своя страна се деляли на леви, десни и либерали.

Третата френска република

Провъзгласяването на Третата френска република

Въпреки своето превъзходство в събранието, част от монархистите си давали сметка, че масовите обществени настроения са в полза на републиката. Затова на 30 януари 1875 година, едва с един глас повече – 353 срещу 352, се приела новата конституция, която утвърдила републиканската форма на управление. Утвърдил се и двукамерен парламент.

Длъжността на президента на страната била поставена в центъра на държавното управление. Той разполагал с изключителни правомощия в областта изпълнителната и законодателната власт. Освен това мандата му разполагал със срок на продължителност от цели 7 години.

Към 70-те години на XIX век Франция се намирала в изключително тежко икономическо положение. От една страна причината за това била катастрофално загубената война срещу Германия, а от друга световната икономическа криза от 1873 година. Третата френска република категорично изоставала в своето развитие от държави като Германия, Англия и САЩ. До края на века, населението във Франция било доминиращо селско, което обхващало около 70% от всички французи.

Първи стъпки на развитие

На 15 март 1876 година се провели парламентарни избори, като мнозинство в долната камара получили републиканците. Те разполагали със своите 350 места, а освен това, в Сената също отбелязвали сериозно присъствие с 93 представители. През януари 1879 година за президент на републиката бил избран Жюл Греви.

Президентът представлявал републиканската левица, като в нейната програма имало идеи за прогресивен данък, национализация, секуларизация и други. Поради обстоятелството, че не ги отстоявали достатъчно решително, през 1881 година левицата се разцепила. Начело с Жорж Клемансо се образувала новата Радикална партия.

В същото време обаче управляващите направили стъпки в посока стабилизиране на Третата френска република. През 1884 година се гласували промени в конституцията, според които въпросът за формата на държавното управление не можел изобщо да се обсъжда. Наложила се забрана членове на монархическите семейства да бъдат избирани за президент, а година по-късно се забранило на престолонаследниците от трите династии дори да пребивават в републиката.

Следващите действия на републиканците били насочени в посока отделянето на църквата от държавата. Религиозното обучение било премахнато от училищата, а католическите университети вече не можели да издават научни степени. Свещениците били отстранени от армията, а държавните институции като цяло били прочистени от клерикални и монархически кадри.

Външната политика на републиканска Франция

В края на 80-те години на XIX век, традиционно сложните отношения между Германия и Франция се влошили, израз на което било острият дипломатически тон използван от военния министър ген. Буланже.

По време на големите събития на Балканите от този период – Съединението на България и последвалата криза (1885-1887) Франция по принцип се съобразява с позицията на Русия.

Създаването на Средиземноморското съглашение през 1887 година между Италия, Австро-Унгария и Англия както и охладняването на руско-германските отношения тласкали Франция и Русия към съюз и взаимна защита на интересите. На 17 август 1892 двете страни сключили военна конвенция и впоследствие сериозно засили икономическите си връзки.

В края на XIX век Франция имала сериозни колониални успехи. Третата френска република последователно овладяла Тунис, Сенегал, Судан, Брегът на слоновата кост (Кот д‘Ивоар), Конго, Габон, Мадагаскар и други.

Аферата Драйфус

аферата Драйфус, Третата френска република

капитан Алфред Драйфус

През 1894 година във връзка с напрежението между Париж и Берлин възникнала аферата „Драйфус“. Френският евреин капитан Алфред Драйфус бил обвинен, че е извършвал шпионска дейност в полза на Германия, като зад това твърдение не стоели сериозни доказателства. Бързо свиканият Военен съд го изпратил на каторга на Дяволския остров във Френска Гвиана.

Въпросът за неговата вина разделил френското общество и бързо станал политически. Зад обвинението стоели клерикалните и монархически среди в армията, докато в защита на несправедливо обвинения според тях евреин се обявили анархисти, социалисти, радикали и други разклонения на републиканската левица.

Знаков момент от аферата било откритото писмо на известния писател Емил Зола „Аз обвинявам“ от януари 1898 година. В него той имал смелостта открито да се обяви в защита на капитан Драйфус. След това и други интелектуалци като Анатол Франс, Ромен Ролан и Емануел Реклю взели неговата страна.

Свикан бил нов съдебен процес, след който през 1899 година, съдът също признал Драйфус за виновен. Магистратите го осъдили на 10 години затвор. Президентът Емил Лубе помилвал осъдения, а през 1906 година капитан Драйфус получил правото да се върне в армията.

Заключение

На прага на двадесетото столетие Франция била една силно разделена страна, което било видно от непрестанните вътрешно-политически боричкания и напрежението между различните кръгове и съсловия. В същото време Третата френска република успяла добре да начертае своите външнополитически приоритети и изглеждала подготвена за бурните събития на XX век.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!